ЧСИ-тата напират за бизнеса на колекторите
Въвеждане на законова процедура за непринудено погасяване на задълженията посредством частните правосъдни реализатори предлага професионалната им камара в границите на дебата за антикризисните ограниченията след края на изключителното състояние. Поредният ход в тази тенденция е част от продължаваща към този момент 5 години акция, предмет на която е огромна част от нерегламентирания колекторски бизнес, в който частни компании изкупуват и събират неприятни и мъчно събираеми вземания. В случая, като мотив в интерес на такава мярка, се сочи и усложненото състояние на съдилищата, затрупани с цивилен, търговски и заповедни производства.
Искането за специфична законова процедура, по която частните реализатори да събират задължения отвън настоящия ред за наложително осъществяване, беше огласено още през 2016 година. Наред с довода за събиране на многочислените дребни вземания и разтоварване на длъжниците от част от разноските, от Камарата увериха, че по този начин ще бъдат пресечени и
неприятните практики на така наречен колекторски компании.
Групата кредитори, към която частните реализатори се целят, е най-оборотната - ВиК сдруженията, топлофикациите, мобилните оператори, ЕРП-тата и други снабдители на всеобщи услуги.
Подобна процедура у нас в този момент няма. ЧСИ-тата събират отговорности единствено по реда на насилственото осъществяване в Граждански процесуален кодекс. В случая се изисква издаване на изпълнителен лист от съда. Това става въз основа на влезнало в действие правосъдно или арбитражно решение, посредством одобрена от тях конвенция или издадена от съда заповед за осъществяване. Искането на частните реализатори е да стартират събирането на дълга
преди издаването на изпълнителен лист.
Именно това е бизнесът на колекторите, които са търговски сдружения и нямат пълномощия за наложително осъществяване по реда на Граждански процесуален кодекс.
Колекторската активност включва известяван, увещание, покана за заплащане и предоставяне на уточнения за последствията, в случай че не се заплаща. Много постоянно обаче зад тези лицеприятни понятия се крият най-обикновени силови хватки, съпроводени с душевен тормоз и закани с физическа кавга.
Според камарата тези грубости ще бъдат избегнати, в случай че правосъдните реализатори получат правото да контактуват законово с длъжниците, преди да стартират наложително осъществяване. Ако се стигне до сделка за заплащане, то ще може да става и разсрочено. Ако пък такава не бъде реализирана, правосъдният реализатор
няма да организира наложително осъществяване,
преди кредиторът да му показа изпълнителен лист.
"Стотиците хиляди дребни отговорности директно вредят на средата в страната и водят до безредица. Целта е хората, които постоянно не помнят за тях, само че са добросъвестни и желаят да ги платят, да не бъдат товарени с разноските, които се натрупат, в случай че кредиторът да вземем за пример се обърне към съда за издаване на заповед за осъществяване.
Няма да има разходи като юрисконсултско заплащане, което е най-малко 300 лева и се заплаща от жителите.
Има тарикати, чиито компании изкупуват дребни задължения и вършат бизнес единствено от начисляването на юрисконсултски хонорари. Купуват дълг от 50 лева за 30 лева и вършат 700 лева облага.
Освен това, когато ЧСИ търси длъжника, това ще става по ясна процедура - без звънене по нощите, без закани от яки момчета, както се оплакват хората, че става в този момент. Посещавани са по домовете си даже и нощем, притискани, заплашвани с ЧСИ ", съобщи тогава ръководителят на камарата Георги Дичев.
Данните сочат, че става въпрос за
пазар, оценен на няколко милиарда лв.,
на който частните реализатори желаят да стъпят посредством законови промени.
Предвидено е новата процедура също да носи доходи на ЧСИ-тата във тип на такси, само че те да са по-малко от разноските на длъжника в границите на насилственото осъществяване. При нея, съгласно Дичев, цената на дълга нямало да надвиши 100-150 лева, до момента в който в този момент се стигало до крайности - дълг от 20 лева да нарасне до 800 лв.. Камарата обосновава предлагането си и с това, че сходна процедура от дълго време работила в законодателствата на Франция, Белгия и Холандия, а неотдавна - в Сърбия и Македония.
Георги Дичев не отхвърли, че въвеждането на такава извънсъдебна процедура неизбежно ще се отрази на бизнеса на колекторските компании. Но не негативно, като отнеме част от приходите им в интерес на частните реализатори, а позитивно - като "изтика от пазара мутренските компании и момчетата с прекомерно добра физика, които вървят да тормозят хората през нощта ".
Председателят на камарата изрази и угриженост за длъжниците, които били
ощетявани с начисляваните високи такси
в хода на насилственото осъществяване. За да подчертае, че сътрудниците му нямат виновност за това, Дичев уточни, че въпросните такси се пресмятат по цена, влезнала в действие с разпореждане на Министерския съвет.
Камарата в никакъв случай не е предложила обаче и противоположното - таксите да бъдат понижени, с цел да бъде омекотен длъжникът от заплащане на големи суми отвън дълга и лихвите по него. Напротив, тя апелира до дупка прокараното по времето на кабинета "Орешарски " решение да отпаднат пропорционалните такси, начислявани от тях в периода за непринудено осъществяване. Първоначално тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отхвърли жалбата на камарата и постанови, че в периода за непринудено осъществяване
пропорционални такси не следва да бъдат събирани.
Този извод беше стимулиран с аргумента, че таксите се дължат за съответни услуги, каквито в периода за непринудено осъществяване ЧСИ не правят.
Петчленен състав на Върховен административен съд обаче отсъди тъкмо противоположното. И длъжниците продължиха да заплащат тези такси даже когато получили поканата за непринудено осъществяване и са платили в законовия двуседмичен период.
Ако настояванията на Камарата на ЧСИ минат, на процедура частните реализатори отново ще насочат покана за непринудено осъществяване, само че предварителна. И в случай че длъжникът не заплати, ще би трябвало да се вади изпълнителен лист. Дали това ще докара до по-висока събираемост не е ясно, само че е несъмнено, че против едно-две телефонни позвънявания
дългът ще набъбне с нови такси,
въпреки и по-ниски от главните.
При следващото слагане на въпроса преди година, Висшият адвокатски съвет (ВАдС) се разгласи твърдо против концепцията в Граждански процесуален кодекс да се вкара процедура за непринудено събиране на задължения (по това време - до 10 минимални работни заплати). Според висшия адвокатски орган, такава процедура няма място в Граждански процесуален кодекс, защото е частноправна и съвместяването й с публичноправните правила ще сътвори единствено проблеми. Освен това, адвокатурата не споделя тезата на частните реализатори, че новата процедура ще спести разходи и лихви на страните, нито пък има вяра, че ще се реализира
при ясни правила и отговорности.
"Ако се допусне непринудено събиране на тези вземания от правосъдните реализатори по възлагане на кредитора само по негови изказвания, е прекомерно допустимо да се реализира събиране на вземания от консуматори, основаващи се на контракти с неравноправни и оскъдни клаузи.
Съдебните реализатори нямат отговорности в тази процедура да наблюдават служебно за съществуването на сходни клаузи в контракти с консуматори, а и сходни пълномощия са неприсъщи на техните функционалности.
В светлината на формалното уведомително писмо на Европейската комисия от 24 януари 2019 година до България уредбата на сходно произвеждане по извънсъдебно събиране на вземания, които не са открити от съд със правосъден акт, е тревожно и би могло да има неподходящи последствия ", съобщи в своя позиция Висшият адвокатски съвет.
Искането за специфична законова процедура, по която частните реализатори да събират задължения отвън настоящия ред за наложително осъществяване, беше огласено още през 2016 година. Наред с довода за събиране на многочислените дребни вземания и разтоварване на длъжниците от част от разноските, от Камарата увериха, че по този начин ще бъдат пресечени и
неприятните практики на така наречен колекторски компании.
Групата кредитори, към която частните реализатори се целят, е най-оборотната - ВиК сдруженията, топлофикациите, мобилните оператори, ЕРП-тата и други снабдители на всеобщи услуги.
Подобна процедура у нас в този момент няма. ЧСИ-тата събират отговорности единствено по реда на насилственото осъществяване в Граждански процесуален кодекс. В случая се изисква издаване на изпълнителен лист от съда. Това става въз основа на влезнало в действие правосъдно или арбитражно решение, посредством одобрена от тях конвенция или издадена от съда заповед за осъществяване. Искането на частните реализатори е да стартират събирането на дълга
преди издаването на изпълнителен лист.
Именно това е бизнесът на колекторите, които са търговски сдружения и нямат пълномощия за наложително осъществяване по реда на Граждански процесуален кодекс.
Колекторската активност включва известяван, увещание, покана за заплащане и предоставяне на уточнения за последствията, в случай че не се заплаща. Много постоянно обаче зад тези лицеприятни понятия се крият най-обикновени силови хватки, съпроводени с душевен тормоз и закани с физическа кавга.
Според камарата тези грубости ще бъдат избегнати, в случай че правосъдните реализатори получат правото да контактуват законово с длъжниците, преди да стартират наложително осъществяване. Ако се стигне до сделка за заплащане, то ще може да става и разсрочено. Ако пък такава не бъде реализирана, правосъдният реализатор
няма да организира наложително осъществяване,
преди кредиторът да му показа изпълнителен лист.
"Стотиците хиляди дребни отговорности директно вредят на средата в страната и водят до безредица. Целта е хората, които постоянно не помнят за тях, само че са добросъвестни и желаят да ги платят, да не бъдат товарени с разноските, които се натрупат, в случай че кредиторът да вземем за пример се обърне към съда за издаване на заповед за осъществяване.
Няма да има разходи като юрисконсултско заплащане, което е най-малко 300 лева и се заплаща от жителите.
Има тарикати, чиито компании изкупуват дребни задължения и вършат бизнес единствено от начисляването на юрисконсултски хонорари. Купуват дълг от 50 лева за 30 лева и вършат 700 лева облага.
Освен това, когато ЧСИ търси длъжника, това ще става по ясна процедура - без звънене по нощите, без закани от яки момчета, както се оплакват хората, че става в този момент. Посещавани са по домовете си даже и нощем, притискани, заплашвани с ЧСИ ", съобщи тогава ръководителят на камарата Георги Дичев.
Данните сочат, че става въпрос за
пазар, оценен на няколко милиарда лв.,
на който частните реализатори желаят да стъпят посредством законови промени.
Предвидено е новата процедура също да носи доходи на ЧСИ-тата във тип на такси, само че те да са по-малко от разноските на длъжника в границите на насилственото осъществяване. При нея, съгласно Дичев, цената на дълга нямало да надвиши 100-150 лева, до момента в който в този момент се стигало до крайности - дълг от 20 лева да нарасне до 800 лв.. Камарата обосновава предлагането си и с това, че сходна процедура от дълго време работила в законодателствата на Франция, Белгия и Холандия, а неотдавна - в Сърбия и Македония.
Георги Дичев не отхвърли, че въвеждането на такава извънсъдебна процедура неизбежно ще се отрази на бизнеса на колекторските компании. Но не негативно, като отнеме част от приходите им в интерес на частните реализатори, а позитивно - като "изтика от пазара мутренските компании и момчетата с прекомерно добра физика, които вървят да тормозят хората през нощта ".
Председателят на камарата изрази и угриженост за длъжниците, които били
ощетявани с начисляваните високи такси
в хода на насилственото осъществяване. За да подчертае, че сътрудниците му нямат виновност за това, Дичев уточни, че въпросните такси се пресмятат по цена, влезнала в действие с разпореждане на Министерския съвет.
Камарата в никакъв случай не е предложила обаче и противоположното - таксите да бъдат понижени, с цел да бъде омекотен длъжникът от заплащане на големи суми отвън дълга и лихвите по него. Напротив, тя апелира до дупка прокараното по времето на кабинета "Орешарски " решение да отпаднат пропорционалните такси, начислявани от тях в периода за непринудено осъществяване. Първоначално тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отхвърли жалбата на камарата и постанови, че в периода за непринудено осъществяване
пропорционални такси не следва да бъдат събирани.
Този извод беше стимулиран с аргумента, че таксите се дължат за съответни услуги, каквито в периода за непринудено осъществяване ЧСИ не правят.
Петчленен състав на Върховен административен съд обаче отсъди тъкмо противоположното. И длъжниците продължиха да заплащат тези такси даже когато получили поканата за непринудено осъществяване и са платили в законовия двуседмичен период.
Ако настояванията на Камарата на ЧСИ минат, на процедура частните реализатори отново ще насочат покана за непринудено осъществяване, само че предварителна. И в случай че длъжникът не заплати, ще би трябвало да се вади изпълнителен лист. Дали това ще докара до по-висока събираемост не е ясно, само че е несъмнено, че против едно-две телефонни позвънявания
дългът ще набъбне с нови такси,
въпреки и по-ниски от главните.
При следващото слагане на въпроса преди година, Висшият адвокатски съвет (ВАдС) се разгласи твърдо против концепцията в Граждански процесуален кодекс да се вкара процедура за непринудено събиране на задължения (по това време - до 10 минимални работни заплати). Според висшия адвокатски орган, такава процедура няма място в Граждански процесуален кодекс, защото е частноправна и съвместяването й с публичноправните правила ще сътвори единствено проблеми. Освен това, адвокатурата не споделя тезата на частните реализатори, че новата процедура ще спести разходи и лихви на страните, нито пък има вяра, че ще се реализира
при ясни правила и отговорности.
"Ако се допусне непринудено събиране на тези вземания от правосъдните реализатори по възлагане на кредитора само по негови изказвания, е прекомерно допустимо да се реализира събиране на вземания от консуматори, основаващи се на контракти с неравноправни и оскъдни клаузи.
Съдебните реализатори нямат отговорности в тази процедура да наблюдават служебно за съществуването на сходни клаузи в контракти с консуматори, а и сходни пълномощия са неприсъщи на техните функционалности.
В светлината на формалното уведомително писмо на Европейската комисия от 24 януари 2019 година до България уредбата на сходно произвеждане по извънсъдебно събиране на вземания, които не са открити от съд със правосъден акт, е тревожно и би могло да има неподходящи последствия ", съобщи в своя позиция Висшият адвокатски съвет.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ