Форсират старта на газовата борса, шефът на НЕК падна жертва на електроенергийната
Въвеждане на квоти за доставка и изкупуване на прероден газ на свободния пазар плануват импортирани от ръководещата коалиция ремонти в Закона за енергетиката. Държавният газов снабдител "Булгаргаз " ще би трябвало на бъдещата профилирана газова борса количества, равни на 7 % от потреблението на страната. Големите предприятия пък ще са длъжни да купуват най-малко 10 на 100 от нужното им гориво от свободния газов пазар.
Преди две седмици пред парламентарната комисия по енергетика беше показан проект на "Булгартрансгаз " и дъщерното му сдружение "Газов хъб Балкан ", съгласно който борсата би трябвало да проработи от началото на 2020 година дружно с газовия хъб "Балкан " като виртуална точка за търговия с първични количества от близо 1 милиарда куб. метра. Тогава стана ясно, че ще бъдат препоръчани и съответните законови промени, които да задължат държавния газов снабдител да продава на борсата своите неосъществени на вътрешния пазар количества по дълготрайния контракт с съветския колос "Газпром ". Проекто текстовете провокираха неотложно рецензии, като не е ясно до каква степен са отразени във импортирания законопроект.
Шефът на "Булгартрансгаз " Владимир Малинов съобщи тогава, че ще за българската борса ще се употребява моделът за газова търговия в австрийския хъб "Баумгартен ". Разработката на платформата би трябвало да стартира през юли, с цел да може сдружението "Газов хъб Балкан " да отбрани концепцията пред Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) и да получи лиценз за борсов оператор. От 1 октомври платформата за търговия с газ би трябвало да стартира работа в тестови режим, а от началото на идната година - и действително предложение на 210 млн. куб. м газ от неосъществените количества на "Булгаргаз " по контракта с "Газпром ". Отделно би трябвало да бъдат препоръчани за свободна търговия още 700 млн. куб. м. от други участници, измежду които и локален рандеман.
Законопроектът показва съответно наложителните квоти за предложение на газовата борса, като за идващите четири години те ще нарастват по отношение на потреблението през миналата година - надлежно до 13.5 %, 20 %, 27.6% и 35 % през 2024 година Тези количества би трябвало да бъдат освободени от контрактуваните с "Газпром " и други търговци размери по силата на съглашение сред КЕВР и "Газов хъб Балкан " като оператор на бъдещата газова борса. Дружеството е дъщерно на "Булгартрансгаз ", което държи както държавната газопреносна мрежа, по този начин и хранилището в Чирен.
Тези освободени количества ще могат да се употребяват единствено от консуматори, присъединени към газопреносната и/ или газоразпределителните мрежи на територията на България. Дружествата, които добиват природен газ на българска територия ще са длъжни също да обезпечават количества за свободния пазар, като оферират през него най-малко 25 на 100 от продукцията си. Очакванията са локалният рандеман да нарасне в идващите години с създаването на черноморските и сухоземни залежи.
Крайните клиенти, присъединени към газопреносната система с годишно ползване над 300 гигаватчаса природен газ за миналата година, ще са длъжни да купуват от борсата наложително част от нужните им количества природен газ - непосредствено или посредством търговец, регистриран на борсата. За следващата година огромните консуматори би трябвало да купят най-малко 10 на 100 от нужните им размери през борсата, а с всяка идната година те да нарастват с по 5 %, до момента в който стигнат 25% през 2024 година. С цел балансиране на пазара длъжен да купува през борсата ще е и "Булгартрансгаз ". Борсовата платформа ще има сегмент за двустранна търговия и сегмент за краткосрочна търговия на неизвестен принцип.
Очакванията са борсата да демонополизира пазара и да сътвори конкурентна среда за добивните предприятия, търговците и потребителите на природен газ. Вносителите считат, че ще бъдат отправени устойчиви ценови сигнали към пазара и ще бъде постигана обективна и конкурентна цена. Търгуваните на борсата количества природен газ може да се осъществят както за покриване на вътрешното ползване на България, по този начин и за експорт в Гърция, Турция, Румъния, Македония и Сърбия. Част от размерите може да са за суапови и спред артикули, в това число варианти и фючърси.
Предвид опита с въвеждането на елктроенергийната борса вносителите на плана за газовата признават, че е допустимо цените да са прекомерно променливи с внезапни нараствания и спадове. Това било обаче малко евентуално поради заложената стратегия за освобождение на газ от страна на "Булгаргаз " и по-скоро резултатът щял да бъде позитивен за стопанската система и приходите в страната. От КЕВР се чака да следи за операции при търсенето и предлагането на суровина и продан на вътрешна пазарна информация, които биха могли да изкривят пазара. Предложеният в началото лицензионен режим за участниците на борсата е сменен с регистрационен, който би трябвало да бъде уточнен от бъдещия борсовия оператор при подаване на документите за неговото лицензиране от регулатора.
Междувременно изпълнителният шеф на "Националната електрическа компания " (НЕК) Петър Илиев хвърли оставката си, като наред с неприятните финансови резултати на сдружението ходът е свързван точно с драмите към старта на електроенергийната борса. Преди дни Илиев изрази остро мнение против ценовото решение на КЕВР за новия регулаторен интервал, което се оказа доста под упованията на закъсалата от години НЕК.
За първото тримесечие на 2019 година компанията натрупа нови близо 73 млн. лева загуба, в това число поради спад на приходите от продажба на електрическа енергия с близо 52 % по отношение на година по-рано поради смяната на пазарния модел, който изпрати всички производители на ток с мощ над 4 МВ на борсата. Същевременно поради ниското равнище в язовирите производството на ток от водните централи на НЕК се е сринало с 28 %, лишавайки сдружението от съществени доходи.
Преди да реагира против ценовото решение на регулатора Петър Илиев изпусна нервите си във връзка с огромните работодатели, които подлагаха на критика НЕК за това че не обезпечава задоволително количества евтина електрическа енергия на свободния пазар. Шефът на НЕК изясни, че работодателите се оплакват единствено при високи цени, а сдружението няма обвързване да контролира свободния пазар. Въпреки това то предложило на борсата всичките си свободни количества електрическа енергия отвън нужните за популацията и дребните компании. "Цените са такива, каквито се дефинират на борсата ", увери Петър Илиев.
Преди два дни Асоциацията на организациите на българските работодатели изрази още веднъж остро неодобрение - този път с метода, по който НЕК възнамерява да осъществя електрическата енергия, генерирана от възобновими енергийни източници (ВЕИ) на свободния пазар. Според работодателската асоциация заложените авансово условия предлолагат, че цялото количество ток щяло да бъде продадено единствено на един покупател, който можел елементарно да манипулира цените. Сега Илиев, който пое НЕК в края на 2014 година, твърди че аргументите са персонални, само че очевидно не е издържал на натиска. А най-вероятно оставката му е непосредствено поискана от премиера Бойко Борисов, както става нормално.
Преди две седмици пред парламентарната комисия по енергетика беше показан проект на "Булгартрансгаз " и дъщерното му сдружение "Газов хъб Балкан ", съгласно който борсата би трябвало да проработи от началото на 2020 година дружно с газовия хъб "Балкан " като виртуална точка за търговия с първични количества от близо 1 милиарда куб. метра. Тогава стана ясно, че ще бъдат препоръчани и съответните законови промени, които да задължат държавния газов снабдител да продава на борсата своите неосъществени на вътрешния пазар количества по дълготрайния контракт с съветския колос "Газпром ". Проекто текстовете провокираха неотложно рецензии, като не е ясно до каква степен са отразени във импортирания законопроект.
Шефът на "Булгартрансгаз " Владимир Малинов съобщи тогава, че ще за българската борса ще се употребява моделът за газова търговия в австрийския хъб "Баумгартен ". Разработката на платформата би трябвало да стартира през юли, с цел да може сдружението "Газов хъб Балкан " да отбрани концепцията пред Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) и да получи лиценз за борсов оператор. От 1 октомври платформата за търговия с газ би трябвало да стартира работа в тестови режим, а от началото на идната година - и действително предложение на 210 млн. куб. м газ от неосъществените количества на "Булгаргаз " по контракта с "Газпром ". Отделно би трябвало да бъдат препоръчани за свободна търговия още 700 млн. куб. м. от други участници, измежду които и локален рандеман.
Законопроектът показва съответно наложителните квоти за предложение на газовата борса, като за идващите четири години те ще нарастват по отношение на потреблението през миналата година - надлежно до 13.5 %, 20 %, 27.6% и 35 % през 2024 година Тези количества би трябвало да бъдат освободени от контрактуваните с "Газпром " и други търговци размери по силата на съглашение сред КЕВР и "Газов хъб Балкан " като оператор на бъдещата газова борса. Дружеството е дъщерно на "Булгартрансгаз ", което държи както държавната газопреносна мрежа, по този начин и хранилището в Чирен.
Тези освободени количества ще могат да се употребяват единствено от консуматори, присъединени към газопреносната и/ или газоразпределителните мрежи на територията на България. Дружествата, които добиват природен газ на българска територия ще са длъжни също да обезпечават количества за свободния пазар, като оферират през него най-малко 25 на 100 от продукцията си. Очакванията са локалният рандеман да нарасне в идващите години с създаването на черноморските и сухоземни залежи.
Крайните клиенти, присъединени към газопреносната система с годишно ползване над 300 гигаватчаса природен газ за миналата година, ще са длъжни да купуват от борсата наложително част от нужните им количества природен газ - непосредствено или посредством търговец, регистриран на борсата. За следващата година огромните консуматори би трябвало да купят най-малко 10 на 100 от нужните им размери през борсата, а с всяка идната година те да нарастват с по 5 %, до момента в който стигнат 25% през 2024 година. С цел балансиране на пазара длъжен да купува през борсата ще е и "Булгартрансгаз ". Борсовата платформа ще има сегмент за двустранна търговия и сегмент за краткосрочна търговия на неизвестен принцип.
Очакванията са борсата да демонополизира пазара и да сътвори конкурентна среда за добивните предприятия, търговците и потребителите на природен газ. Вносителите считат, че ще бъдат отправени устойчиви ценови сигнали към пазара и ще бъде постигана обективна и конкурентна цена. Търгуваните на борсата количества природен газ може да се осъществят както за покриване на вътрешното ползване на България, по този начин и за експорт в Гърция, Турция, Румъния, Македония и Сърбия. Част от размерите може да са за суапови и спред артикули, в това число варианти и фючърси.
Предвид опита с въвеждането на елктроенергийната борса вносителите на плана за газовата признават, че е допустимо цените да са прекомерно променливи с внезапни нараствания и спадове. Това било обаче малко евентуално поради заложената стратегия за освобождение на газ от страна на "Булгаргаз " и по-скоро резултатът щял да бъде позитивен за стопанската система и приходите в страната. От КЕВР се чака да следи за операции при търсенето и предлагането на суровина и продан на вътрешна пазарна информация, които биха могли да изкривят пазара. Предложеният в началото лицензионен режим за участниците на борсата е сменен с регистрационен, който би трябвало да бъде уточнен от бъдещия борсовия оператор при подаване на документите за неговото лицензиране от регулатора.
Междувременно изпълнителният шеф на "Националната електрическа компания " (НЕК) Петър Илиев хвърли оставката си, като наред с неприятните финансови резултати на сдружението ходът е свързван точно с драмите към старта на електроенергийната борса. Преди дни Илиев изрази остро мнение против ценовото решение на КЕВР за новия регулаторен интервал, което се оказа доста под упованията на закъсалата от години НЕК.
За първото тримесечие на 2019 година компанията натрупа нови близо 73 млн. лева загуба, в това число поради спад на приходите от продажба на електрическа енергия с близо 52 % по отношение на година по-рано поради смяната на пазарния модел, който изпрати всички производители на ток с мощ над 4 МВ на борсата. Същевременно поради ниското равнище в язовирите производството на ток от водните централи на НЕК се е сринало с 28 %, лишавайки сдружението от съществени доходи.
Преди да реагира против ценовото решение на регулатора Петър Илиев изпусна нервите си във връзка с огромните работодатели, които подлагаха на критика НЕК за това че не обезпечава задоволително количества евтина електрическа енергия на свободния пазар. Шефът на НЕК изясни, че работодателите се оплакват единствено при високи цени, а сдружението няма обвързване да контролира свободния пазар. Въпреки това то предложило на борсата всичките си свободни количества електрическа енергия отвън нужните за популацията и дребните компании. "Цените са такива, каквито се дефинират на борсата ", увери Петър Илиев.
Преди два дни Асоциацията на организациите на българските работодатели изрази още веднъж остро неодобрение - този път с метода, по който НЕК възнамерява да осъществя електрическата енергия, генерирана от възобновими енергийни източници (ВЕИ) на свободния пазар. Според работодателската асоциация заложените авансово условия предлолагат, че цялото количество ток щяло да бъде продадено единствено на един покупател, който можел елементарно да манипулира цените. Сега Илиев, който пое НЕК в края на 2014 година, твърди че аргументите са персонални, само че очевидно не е издържал на натиска. А най-вероятно оставката му е непосредствено поискана от премиера Бойко Борисов, както става нормално.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ