Във вторник група от 16 юристи, определени от някои медии

Във вторник група от 16 адвокати, избрани от някои медии като “изявени” и “топ”, се оповестиха за оставката на министъра на правораздаването Цецка Цачева. Изненадващото искане пристигна на 40-тия ден от момента, в който, откакто два пъти е била ръководител на българския парламент, Цачева стана и страж и на държавния щемпел (министърът на правораздаването съхранява държавния щемпел – бел.ред.), написа " Труд ". Изкуственото фаворизиране на неколцината адвокати, както и проявената от тяхна страна липса на толеранс към новоизбрания министър, са основни детайлности, които не могат да останат без внимание. Но надалеч повече въпроси повдигат биографиите и обвързаностите на част от основателите за настояването на оставка, както и мотивът – цитира се изявление на Цецка Цачева от предходния ден в телевизия бТВ, в което, съгласно въпросните адвокати, тя призовала ръководителя на Върховния касационен съд Лозан Панов да се кандидатира за депутат и по този начин да отстоява политическите си претенции за привикване на Велико Народно заседание и т.н. По-късно се оказа, че думите на Цачева са извадени от подтекста, въпреки да са изцяло разумни, в случай че се съди по систематичното държание на от дълго време нарушаващия етичните правила за един магистрат административен началник на Върховния касационен съд Лозан Панов. Тук е моментът всеки от положилите автограф под настояването за оставката да си напомни годините, в които е чел Конституцията, само че не онази от тоталитарния интервал, а новата. В член 39, алинея 1 на Основния закон се споделя: “Всеки има право да показва мнение и да го популяризира посредством слово – документално или устно, посредством тон, изображение или по различен метод.” Да смяташ себе си за почитан правист и да ограничаваш правото на мнение на министъра на правораздаването, освен звучи мракобесно, само че издава и боязън. Защото настояването за оставката на правосъдния министър поражда следното запитване: „ Кой се опасява от Цецка Цачева? “. Има единствено един вид за отговор. Точно по този начин, става въпрос за унищожилия репутацията на Върховния касационен съд, а и на съдийското съсловие – Лозан Панов. Цецка Цачева пое правосъдното министерство след несъмнено тежка за професионалната й биография година. Факт е, обаче, че като претендент за президент, единствено преди 8 месеца, тя получи гласовете на 1 256 485 български жители, което, въпреки и да няма директно отношение към сегашния й пост, няма по какъв начин да се пренебрегне, както и опитът й да управлява 41-то и 43-то Народни събрания. Всичко това има отражение върху работата на Пленума на Висшия правосъден съвет от началото на м. май, чиито съвещания се управляват от правосъдния министър. Още от първия ден Цачева даде да се разбере, че няма да търпи съвещанията на Пленума да бъдат използвани, с цел да могат Лозан Панов и подкрепящата го клика, отпред с Калин Калпакчиев, да ги употребяват като естрада на користните си офанзиви против прокуратурата, против инакомислещи и неуместни на олигархичните кукловоди съдии и за институционализиране на всевъзможни “хибридни” провокации, операции и компромати. Какво неправилно е споделила Цецка Цачева, което не е видно за всички, които наблюдават странната трансформация на Панов, почнала през втората половина на 2015 година и ескалирала в последните дни? Колко пъти още би трябвало така наречен “председател” на Върховен касационен съд да използва зала Тържествена на Съдебната палата за провеждането на партийни събрания и изявление на политически речи, с цел да е ясно, че е част от подмолен сюжет? Колко пъти още Панов би трябвало да разрушава престижа на президента, като един път го кара да наруши Основния закон, а след това му подмята лековати хрумвания за иницииране на диспути по привикване на Велико Народно заседание, с цел да е ясно, че се пробва да дискредитира президента? Колко пъти още Лозан Панов би трябвало да назова измененията на Конституцията и на Закона за правосъдната власт “мимикрия” на правосъдна промяна, като по този начин се пробва да неглижира напъните на премиера, партията-мандатоносител, само че и на опозицията даже, единствено тъй като не подсъдими и олигарси не са съумели да прекратят мандата на проверяващия ги основен прокурор? Колко пъти още Лозан Панов ще вземе участия в партийни манифестации две седмици преди изборите, с цел да се сетят членовете на Висшия правосъден съвет, че от дълго време са закъснели с настояването за преустановяване на мандата на номиналния “председател на ВКС”? Колко още тълкувателни решения на Върховен касационен съд би трябвало да прокара Панов, с цел да е ясно, че обслужва кукловодите си, като прави и невъзможното, с цел да бъдат така и така мъчно упрекнатите олигарси оправдани? Колко пъти още ще би трябвало да обслужва ползите на задкулисието във войната му против прокуратурата, с цел да се разбере, че подвластният Лозан Панов има за задача у нас да няма ефикасна правосъдна промяна, а независимостта на държавното обвиняване да бъде в последна сметка унищожена? Какво по-логично от това, в случай че искаш да променяш държавното устройство, да го направиш от депутатската банка, а не от съдийската, над която вместо сянката на Темида, висят въжетата на скритите сценаристи? Всъщност, те са елементарно разпознаваеми, в случай че съдим по 16-те основатели на “опита за избавление на Лозан Панов”, както в действителност би трябвало да преглеждаме настояването за оставката на правосъдния министър. Един от подписалите е юристът Здравка Калайджиева, някогашен български арбитър в Европейския съд по правата на индивида 2008-2015 година Период, в който България бива наказана за милиони евро, а Калайджиева избира да отстъпва огромна част от отговорностите си на “ад хок” съдията към Европейски съд по правата на човека Павлина Панова, някогашен съперник на Панов в конкуренцията за управителния пост на Върховен касационен съд. Вина за неоправдателните решения против България, несъмнено, Калайджиева не би могла да има, само че една “случайност” от края на кариерата й в Страсбург наподобява повече от странна. Само седмица, откакто през август 2014 година длъжностен министър на правораздаването става провалилият се Христо Иванов, арбитър Калайджиева показва предпочитание мандатът й да бъде преустановен. Това дава опция на Иванов да започва светкавична процедура, която, въпреки да повдига серия от въпроси за съществуването на спор на ползи сред съответен претендент и члена на комисията – ръководителят на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев, завършва с предупреден победител – обвързваният с БХК Йонко Грозев. Съвсем обособена е тематиката, какъв брой от делата против България пред Европейски съд по правата на човека са водени точно от Грозев. Може би за самата Цецка Цачева ще е потребно да знае какъв брой от 16-те адвокати, които взеха решение да бранят Лозан Панов от нея, са получавали средства по европейски стратегии от Министерството на правораздаването, изключително в интервала, в който ведомството бе превърнато от Христо Иванов в Щаб-квартира на юристи лобисти, грантови съдии и олигархични кукловоди. Инициаторите на писмото против сегашния правосъден министър можеше най-малко да си спестят друга провокация – политическата. Като какви тъкмо лицата Георги Атанасов (адвокат) и Кристиан Таков (преподавател) подписват искане в отбрана на Панов? Като учредители на хибридния план “Да, България” на подсъдимия Иво Прокопиев, а може би и като консултант в сянка на Христо Иванов и създател на политическите речи на Лозан Панов? И, в случай че Таков доста държи прокуратурата да бъде “приватизирана”, по опция от “Агнешките главички”, какъвто “хибриден” сюжет към този момент е в ход, то Георги Атанасов и различен от подписалите петицията против Цачева – неговата съдружничка юрист Ина Лулчева, с която от години работят, къде очевидно, къде прикрито, упорстват прокуратурата да бъде “изхвърлена” от самостоятелната правосъдна власт, напълно разбираемо се гневи, че болшинството от рационалните адвокати са срещу грубата лобистка провокация. “Противопоставяме се на напъните на избрани среди, които до в този момент не откриха публичен консенсус за изваждане на прокуратурата от правосъдната власт, да внесат разкол, борба и разединение сред магистратите”, оповестиха от Асоциацията на прокурорите. И до момента в който прокурорите с право недоволстват, то Лозан Панов го бранят юристи, които го употребяват като лобист на техните ползи, а и се явяват по каузи пред Върховен касационен съд. Проблем е, че част от въпросните 16 адвокати, които адвокатстват на Панов, като нападат Цачева, бранят в правосъдната зала ползите на олигарха Огнян Донев, чиято медия-бухалка “Клуб Зет” е флагман на офанзивите против прокуратурата, премиера, държавното управление, Народното събрание, президента, Висш съдебен съвет и всяка неуместна за олигархията персона или институция. Ина Лулчева и съдружничката й – юрист Даниела Доковска, постоянно могат да бъдат чути да нападат прокуратурата, в това число и за мястото й в правосъдната система, само че в това време са и юридически представители и на подсъдимия Огнян Донев. А тъкмо пред висшата правосъдна инстанция, която Лозан Панов управлява, рано или късно, ще се класира и делото за неплащането на 63 млн. лева налози от олигарха, с който пък политикът-адвокат Георги Атанасов обича да си пие виното (собствено производство). Лицемерие и фалш, смесени с безумен боязън, че олигархията може да загуби последния властови остров в страната, който е окупирала и чието владеене й подсигурява недостижимост. Защото не би трябвало да имаме заблуда, че до момента в който отпред на Върховен касационен съд е Лозан Панов, у нас е допустимо да се случи господство на закона или да се възцари справедливостта. За какво “правосъдие за всеки” може да се надяваме, когато арбитър, ръководител на Върховния съд, разчита на закрилата на юристи, които нападат съперниците му. И, несъмнено, на върхушката на политизирания и олигархично привързан Съюз на съдиите в България, чиито опити да овладее идващия Висш правосъден съвет с операции, внушения, компромати, напълно скоро ще се окажат провалени. Провал претърпя и неуместното искане за оставката на Цецка Цачева. Защото къде бяха 16-те “именити” адвокати да изискат оставката на Христо Иванов от поста министър на правораздаването, когато бойкотира съвещанието на този Висш съдебен съвет в края на януари 2015 година, на което се взе най-погрешното решение от този съвет – да се избере Лозан Панов за ръководител на Върховен касационен съд?