Виктор Орбан пред брюкселския съд*
Във вторник Европейският парламент гласоподава решение за пускане на наказателна процедура против Унгария въз основа на чл.7 от Договора за Европейски Съюз. 448 евродепутати поддържаха отчета " Саргентини ", който приканва Съвета на Европейски Съюз да установи " съществуването на явен риск от тежко нарушаване от страна на Унгария на полезностите, на които се основава Съюзът ". Ако Съветът на Европейски Съюз се произнесе единомислещо в поддръжка на това мнение, Унгария ще бъде лишена от право на глас при вземането на решения в Евросъюза.
Мотивите на вносителите на отчета (пълния текст можете да прочетете тук ) са, че Европейският парламент е угрижен по отношение на спазването от страна на Унгария на демократичните и европейските правила в следните области:
(1) действието на конституционната и изборната система;
(2) независимостта на правосъдните и на други институции, както и правата на съдиите;
(3) корупцията и споровете на интереси;
(4) правото на цялост на персоналния живот и отбраната на данни;
(5) свободата на изразяване;
(6) академичната свобода;
(7) свободата на религията;
(8) свободата на сдружаване;
(9) правото на равно третиране;
(10) правата на лицата, които принадлежат към малцинства, в това число ромите и евреите, и отбраната от изявления, изразяващи ненавист към тези малцинства;
(11) главните права на мигрантите, търсещите леговище лица и на бежанците;
(12) икономическите и обществените права.
От своя страна унгарският министър председател Виктор Орбан твърди, че същинската причина за тази акция против страната му не е измежду изброените, а е напълно друга - нежеланието на Унгария да се подчини на волята Брюксел по отношение на разселването на бежанци/мигранти от Близкия изток и Африка. Що се отнася до обвиняванията в недемократичност, той ги отхвърля изрично: " Сега заставам тук и виждам, че Унгария търпи обвинявания от хора, които са наследили демокрацията, без да им се постанова да поемат персонален риск поради устрема си към независимост. И в този момент тези хора желаят да денонсират унгарските бойци на свободата; на антикомунистическата, демократична опозиция. (...) С най-голямо почитание, само че допустимо най-силно, отхвърлям заканите, изнудването, клеветата и лъжливите обвинявания против Унгария и унгарския народ от страна на про-имиграционните сили в Европейския парламент. " **
Къде е истината? Заплашени ли са в реалност европейските полезности и демократичните правила или става дума за принуда против един водач и една държава-членка на Европейски Съюз, които се съпротивляват на волята на " мощните на деня "?
Прави усещане, че по множеството, в случай че не и по съвсем всички 12 точки, Брюксел нееднократно е отправял рецензии и към България. Само че дейностите на европейските институции по отношение на нашата страна към този момент се лимитират единствено до рекомендации и мониторинг, само че няма съществени индикации да се подхваща сходна последна мярка. От друга страна при започване на март тази година Европейският парламент към този момент гласоподава сходна резолюция по отношение на Полша. На какво се дължи това?
Писал съм и преди, че сега Европейският съюз се ръководи от така наречен " демократичен консенсус " сред социалдемократи, либерали, " зелени ", последна левица и по-голямата част от ЕНП. И до момента в който България не е възприемана като опасност за това статукво, то при Унгария и Полша това напълно не е по този начин. Унгария на Орбан и Полша на Качински от дълго време са " бодил в очите " на брюкселските бюрократи, които се притесняват, че тези две страни могат да поведат обща битка (към която да се причислят и други) точно против този " демократичен консенсус ".
Още по-странно е на какво се базират обвиняванията към Унгария. Докладчикът косвено признава, че не е събрал лични усещания " на място ", а е получил информация от други субекти или лица, чиито имена са оповестени в отчета. Сред тях личат организации като Европейски институт " Отворено общество ", Служба на ромските начинания към института " Отворено общество ", " Унгарски хелзинкски комитет ", Централноевропейски университет (да, същият, който Орбан желае да изгони от Унгария), " Репортери без граници "... Общото сред изброените е, че са под въздействието (пълно или частично) на Джордж Сорос, с който Виктор Орбан и ръководената от него партия " ФИДЕС " са в извънредно изострен спор.
Редно е също да се зададе следният въпрос: откакто демократичните порядки и европейските полезности в Унгария са толкоз тежко компрометирани, какъв брой са унгарските жители, които напоследък са напуснали страната, изтъквайки точно това като причина?
Все отново, да приемем, че рецензиите, поместени в отчета, имат съображение. Няма общество на Земята с идеална народна власт, сигурно и унгарското има своите (в някои връзки сериозни) дефекти. Но за какво тогава по отношение на Унгария не се действа " по български " (налагане на мониторинг в проблематичните области плюс продължаващи препоръки)? Даже откакто в самия отчет се установи, че " унгарските органи постоянно да са били подготвени да обсъдят законосъобразността на всяка съответна мярка "...
Защо бе нужно Брюксел да настройва против себе си освен унгарските жители, а и мнозина други жители на Европейски Съюз?
В реалност тази наказателна акция не е принуда персонално против Орбан, дори в противен случай. Либералното болшинство в действителност му прави услуга, защото около този проблем унгарският министър председател натрупа точки в конкуренцията си с други европейски политици като Матео Салвини, Ярослав Качински*** и Себастиан Курц за водач на общоевропейската съпротива на изборите за Екологичен потенциал следващата година (и за ръководител на Европейската комисия, въпреки че тук конкуренцията ще е доста по-голяма). Прочее, Курц в това време направи крачка обратно, обявявайки, че Австрия ще поддържа резолюцията в Съвета на Европейски Съюз...
Това гласоподаване в Европарламента е пестник за Унгария и нейните жители. Същите, които по почтен и либерален метод са изразили поддръжката си за провеждането на избрани политики. Политики, които може и да не се харесват на брюкселските служители, само че имат своята легитимност в една суверенна страна.
Най-вероятно задействането на чл.7 няма да мине, тъй като Полша и Чехия към този момент оповестиха, че ще наложат несъгласие. Възможно е и други държави-членки да застанат на страната на Унгария. (Ще бъде забавно по какъв начин ще гласоподава България - до момента министър председателят Борисов показваше твърда, даже демонстративна преданост към брюкселските " водачи ", само че на гласуването на резолюцията пет от шестте евродепутати от ГЕРБ застанаха на страната на Орбан.) Но отрицателният за Европа резултат към този момент е реализиран.
Показателно е по какъв начин огромна част от европейските политици стартират да наподобяват на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия от 80-те години на предишния век. " Либералният консенсус " мутира в демократичен болшевизъм. Защото когато болшинството с гласоподаване реши да отнеме гласа на малцинството, това е точно болшевизъм.
Защо се стигна дотук? Може би крепителите на европейското статукво са изнервени, защото самото статукво от ден на ден се пропуква - в Италия се стигна до невиждано обединяване на популистка левица и последна десница против брюкселския естаблишмънт, в Швеция умерените лява и дясна партии губят поддръжка за сметка на крайните им аналози... Това може да изяснява, само че никога не оправдава безотговорността на европейските " водачи ", които явно не си дават сметка за вероятните последици.
Ги Ферховстат и компания вместо да избодат очи, изписаха вежди (на Орбан). Но в това време провокираха негодуванието на мнозина европейски жители. Именно либералите, които най-яростно упрекват Виктор Орбан, че разделя Европейски Съюз, в този момент се оказаха тези, които в действителност го разделят. И засилвайки евроскептичните настройки (паралелно с еврореформистките), направиха услуга на тези, които имат интерес Европа да бъде слаба и разединена. А Владимир Путин има мотив да ги почерпи...
*Заглавието е отпратка към картината " Васил Левски пред турския съд " на художника Калина Тасева. Аналогията е, че както Апостола на свободата се бори за национална самостоятелност и промени в изостаналата Османска империя, по този начин и Виктор Орбан се стреми както към повече народен суверенитет по отношение на Брюксел, по този начин и за реформиране на прекомерно левеещия все още Европейски съюз.
**Цитатът е от речта на Виктор Орбан по време на чуването му пред Европарламента. Пълният текст, превод на Николай Облаков, можете да прочетете на уеб страницата " Консерваторъ " https://conservative.bg/orban-vs-eu/
***В персонално качество, Ярослав Качински не взе участие нито в полската, нито в европейската политика, само че косвено, посредством партия " Право и Справедливост ", въздейства и на двете.
Мотивите на вносителите на отчета (пълния текст можете да прочетете тук ) са, че Европейският парламент е угрижен по отношение на спазването от страна на Унгария на демократичните и европейските правила в следните области:
(1) действието на конституционната и изборната система;
(2) независимостта на правосъдните и на други институции, както и правата на съдиите;
(3) корупцията и споровете на интереси;
(4) правото на цялост на персоналния живот и отбраната на данни;
(5) свободата на изразяване;
(6) академичната свобода;
(7) свободата на религията;
(8) свободата на сдружаване;
(9) правото на равно третиране;
(10) правата на лицата, които принадлежат към малцинства, в това число ромите и евреите, и отбраната от изявления, изразяващи ненавист към тези малцинства;
(11) главните права на мигрантите, търсещите леговище лица и на бежанците;
(12) икономическите и обществените права.
От своя страна унгарският министър председател Виктор Орбан твърди, че същинската причина за тази акция против страната му не е измежду изброените, а е напълно друга - нежеланието на Унгария да се подчини на волята Брюксел по отношение на разселването на бежанци/мигранти от Близкия изток и Африка. Що се отнася до обвиняванията в недемократичност, той ги отхвърля изрично: " Сега заставам тук и виждам, че Унгария търпи обвинявания от хора, които са наследили демокрацията, без да им се постанова да поемат персонален риск поради устрема си към независимост. И в този момент тези хора желаят да денонсират унгарските бойци на свободата; на антикомунистическата, демократична опозиция. (...) С най-голямо почитание, само че допустимо най-силно, отхвърлям заканите, изнудването, клеветата и лъжливите обвинявания против Унгария и унгарския народ от страна на про-имиграционните сили в Европейския парламент. " **
Къде е истината? Заплашени ли са в реалност европейските полезности и демократичните правила или става дума за принуда против един водач и една държава-членка на Европейски Съюз, които се съпротивляват на волята на " мощните на деня "?
Прави усещане, че по множеството, в случай че не и по съвсем всички 12 точки, Брюксел нееднократно е отправял рецензии и към България. Само че дейностите на европейските институции по отношение на нашата страна към този момент се лимитират единствено до рекомендации и мониторинг, само че няма съществени индикации да се подхваща сходна последна мярка. От друга страна при започване на март тази година Европейският парламент към този момент гласоподава сходна резолюция по отношение на Полша. На какво се дължи това?
Писал съм и преди, че сега Европейският съюз се ръководи от така наречен " демократичен консенсус " сред социалдемократи, либерали, " зелени ", последна левица и по-голямата част от ЕНП. И до момента в който България не е възприемана като опасност за това статукво, то при Унгария и Полша това напълно не е по този начин. Унгария на Орбан и Полша на Качински от дълго време са " бодил в очите " на брюкселските бюрократи, които се притесняват, че тези две страни могат да поведат обща битка (към която да се причислят и други) точно против този " демократичен консенсус ".
Още по-странно е на какво се базират обвиняванията към Унгария. Докладчикът косвено признава, че не е събрал лични усещания " на място ", а е получил информация от други субекти или лица, чиито имена са оповестени в отчета. Сред тях личат организации като Европейски институт " Отворено общество ", Служба на ромските начинания към института " Отворено общество ", " Унгарски хелзинкски комитет ", Централноевропейски университет (да, същият, който Орбан желае да изгони от Унгария), " Репортери без граници "... Общото сред изброените е, че са под въздействието (пълно или частично) на Джордж Сорос, с който Виктор Орбан и ръководената от него партия " ФИДЕС " са в извънредно изострен спор.
Редно е също да се зададе следният въпрос: откакто демократичните порядки и европейските полезности в Унгария са толкоз тежко компрометирани, какъв брой са унгарските жители, които напоследък са напуснали страната, изтъквайки точно това като причина?
Все отново, да приемем, че рецензиите, поместени в отчета, имат съображение. Няма общество на Земята с идеална народна власт, сигурно и унгарското има своите (в някои връзки сериозни) дефекти. Но за какво тогава по отношение на Унгария не се действа " по български " (налагане на мониторинг в проблематичните области плюс продължаващи препоръки)? Даже откакто в самия отчет се установи, че " унгарските органи постоянно да са били подготвени да обсъдят законосъобразността на всяка съответна мярка "...
Защо бе нужно Брюксел да настройва против себе си освен унгарските жители, а и мнозина други жители на Европейски Съюз?
В реалност тази наказателна акция не е принуда персонално против Орбан, дори в противен случай. Либералното болшинство в действителност му прави услуга, защото около този проблем унгарският министър председател натрупа точки в конкуренцията си с други европейски политици като Матео Салвини, Ярослав Качински*** и Себастиан Курц за водач на общоевропейската съпротива на изборите за Екологичен потенциал следващата година (и за ръководител на Европейската комисия, въпреки че тук конкуренцията ще е доста по-голяма). Прочее, Курц в това време направи крачка обратно, обявявайки, че Австрия ще поддържа резолюцията в Съвета на Европейски Съюз...
Това гласоподаване в Европарламента е пестник за Унгария и нейните жители. Същите, които по почтен и либерален метод са изразили поддръжката си за провеждането на избрани политики. Политики, които може и да не се харесват на брюкселските служители, само че имат своята легитимност в една суверенна страна.
Най-вероятно задействането на чл.7 няма да мине, тъй като Полша и Чехия към този момент оповестиха, че ще наложат несъгласие. Възможно е и други държави-членки да застанат на страната на Унгария. (Ще бъде забавно по какъв начин ще гласоподава България - до момента министър председателят Борисов показваше твърда, даже демонстративна преданост към брюкселските " водачи ", само че на гласуването на резолюцията пет от шестте евродепутати от ГЕРБ застанаха на страната на Орбан.) Но отрицателният за Европа резултат към този момент е реализиран.
Показателно е по какъв начин огромна част от европейските политици стартират да наподобяват на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия от 80-те години на предишния век. " Либералният консенсус " мутира в демократичен болшевизъм. Защото когато болшинството с гласоподаване реши да отнеме гласа на малцинството, това е точно болшевизъм.
Защо се стигна дотук? Може би крепителите на европейското статукво са изнервени, защото самото статукво от ден на ден се пропуква - в Италия се стигна до невиждано обединяване на популистка левица и последна десница против брюкселския естаблишмънт, в Швеция умерените лява и дясна партии губят поддръжка за сметка на крайните им аналози... Това може да изяснява, само че никога не оправдава безотговорността на европейските " водачи ", които явно не си дават сметка за вероятните последици.
Ги Ферховстат и компания вместо да избодат очи, изписаха вежди (на Орбан). Но в това време провокираха негодуванието на мнозина европейски жители. Именно либералите, които най-яростно упрекват Виктор Орбан, че разделя Европейски Съюз, в този момент се оказаха тези, които в действителност го разделят. И засилвайки евроскептичните настройки (паралелно с еврореформистките), направиха услуга на тези, които имат интерес Европа да бъде слаба и разединена. А Владимир Путин има мотив да ги почерпи...
*Заглавието е отпратка към картината " Васил Левски пред турския съд " на художника Калина Тасева. Аналогията е, че както Апостола на свободата се бори за национална самостоятелност и промени в изостаналата Османска империя, по този начин и Виктор Орбан се стреми както към повече народен суверенитет по отношение на Брюксел, по този начин и за реформиране на прекомерно левеещия все още Европейски съюз.
**Цитатът е от речта на Виктор Орбан по време на чуването му пред Европарламента. Пълният текст, превод на Николай Облаков, можете да прочетете на уеб страницата " Консерваторъ " https://conservative.bg/orban-vs-eu/
***В персонално качество, Ярослав Качински не взе участие нито в полската, нито в европейската политика, само че косвено, посредством партия " Право и Справедливост ", въздейства и на двете.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ