Тръмп от Острова
Във вторник, 23 юли, Англия ще има нов министър председател и той ще изведе страната от Европейския съюз до 31 октомври. Защо това е толкоз несъмнено? Защото бъдещият собственик на “Даунинг стрийт “ 10 ще се казва Борис Джонсън. Защото 160 000 тори надали биха избрали новопокръстения брекзитер Джереми Хънт и тъй като БоДжо е подготвен за измъкне Острова от Европейски Съюз непременно.
В началото на юли опозиционният водач Джереми Корбин - болшевик със съмнителни възгледи за антисемитизма - съобщи, че " Лейбъристката партия ще организира акция за оставането в Европейския съюз против опцията за Брекзит без съглашение или каквото и да е съглашение, която допуска по-слаба отбрана на стопанската система и работните места ". В тази връзка би трябвало да се добави - да, в случай че се стигне до втори референдум, Борис Джонсън ще завоюва и него.
Казват, че Борис Джонсън е британският вид на Доналд Тръмп -
нахален вид с расистки и хомофобски речник, който може да излъже с лекост за всичко - от фамилията до обществото. Целият разбор на демократичните медии би почнал и приключил с - БоДжо е клоун в страна, която към този момент няколко години прави антиполитика. Сравнението сред двамата обаче надали е редно да стартира от нещо друго, а не от главната аналогия. А тя е - те са харизматични, те са избираеми. Тръмп прави лапсус след лапсус, само че решително върви към втори мандат. Джонсън изкара два мандата като кмет и не стана министър председател през 2016-а единствено тъй като тогава не изиска това място.
Те имат подкрепа, без значение какъв брой неуместни са дейностите им. Тръмп споделя: " Аз мога да застана посред Пето авеню и да стрелям в който и да е. И няма да изгубя гласоподаватели ". И е прав. Джонсън споделя: „ Ако гласувате за нас, гърдите на жена ви ще пораснат и ще се усилят възможностите ви да притежавате BMW M3 “. И те гласоподават за него. Джонсън може да наскърбява всеки ден по някоя страна, но рейтингът му продължава да е постоянен.
Та, ако гледате повърхността - по този начин е, двамата си наподобяват по разветия перчем, по корпулентното тяло и по острия праволинеен език, който несъмнено се харесва на необятните маси. Двамата са известни и са популисти. Джонсън не цепи басма никому - тъкмо както Тръмп. Държавите и личностите, които Борис Джонсън обиди тежко в години, в които беше кмет на Лондон, пък и по-късно, са толкоз доста, че самият Джонсън в прилив на самокритичност един път съобщи, че
ще предприеме “глобален тур за опрощение ”
Той обиди люто Хилари Клинтън: „ Тя има боядисана руса коса, нацупени устни и ококорени стоманеносини очи като садистична сестра в лудница “, само че след това й се извини персонално. Обиди " полукениеца Барак Обама ", щото имал " вродена ненавист към Британската империя “, след това съжаляваше за думите си. Сравни забулените мюсюлманки с ”пощенски кутии “ и с " маскирани обирджии на банки ", след това сподели, че пази правото им да носят було. Напомни на хората от Папуа-Нова Гвинея, че са " човекоядци ", сподели на африканците, че имат проблем и той " не е, че сме ги владели, а че не ги владеем още “. После отново съжаляваше и отново реши, че ще прави международна обиколка за извинения. После пък назова Ердоган a terrific wankerer и подсети, че в Африка е цялостно с негърчета. Така че - колкото и необичайно да звучи - Борис Джонсън е бързоговорещият, само че съжаляващ Тръмп. Самият Тръмп в никакъв случай не би признал неточност.
Това е вторичен, само че значим подробност. Уменията на Борис да лавира внезапно го отличават от Тръмп. Това е по този начин заради една елементарна, забележима отвред причина -
за разлика от Тръмп, Борис Джонсън е политик
При това от квалифицираните, школуваните политици.
Борис, който в действителност се споделя Алекзандър Борис, е тези аристократични синчета, които дълго време се приготвят в елитни учебни заведения, с цел да бъдат елитът на Острова. Той учи малко в мултикулти Брюксел, само че след това в лицей в Итън, по-късно в Оксфорд, като по пътя компания му вършат Дейвид Камерън, братът на Даяна - Чарлз Спенсър, бъдещи министри и така нататък И по време на този път и в тази компания звездата е Борис. Той има журналистическа кариера - 13 години работи в Daily Telegraph, BBC, Spectator, само че фамилната традиция и образованието му приказват единствено за едно предназначение - политическа кариера. Затова става народен представител - като татко си, министър - като прародител си.
Вижте в този момент отново
Тръмп - той е Борис Джонсън, само че без обучение
Затова Джонсън е добър оратор, който употребява латински, по тази причина не може да бъде заловен в гаф, породен от непросветеност. За разлика от Тръмп.
Втората голяма разлика е, че Тръмп в никакъв случай не може да мине за човек от народа, колкото и да споделя, че е подобен. С цялата си естествена немарливост, БоДжо минава за подобен. Без да търси каквото и да е ПР решение, с намачканите си облекла, развят перчем, летящ из лондонските улици с велосипед - Джонсън се вписва във всяка градска среда - той се усеща добре и на улицата, и в Народното събрание. И с това печели англичаните. В хода на акцията за лидерския пост в партията той яде сладолед, правеше наденички в колбасарски завод, пи бира в пъб, следи строителни работи, стрига овце, разреши на полицайка да го метне на пода демонстративно... и това му донесе съкрушителни победи в първите турове при гласуването в партията. Джонсън прави всичко с подчертана немарливост, очевадно копирайки своя идол - Уинстън Чърчил.
Общото сред Тръмп и Джонсън е твърдият анти-ЕС курс
Джонсън счита, че демократична Европа е посочила антидемократични трендове, които са станали фактор „ на неустойчивостта и отчуждението “. Твърди, че Германия е станала по-силна и посредством еврото управлява италианската стопанска система и унищожава Гърция. Стига по-далече. Говори за солиден вакуум на народна власт в Европейски Съюз. Твърди, че няма и не може да има фундаментална лоялност към концепцията за Европа. Преминава и тази граница - споделя в прав текст: " Наполеон, Хитлер, разнообразни хора пробваха да създадат сходно нещо на това, което се пробва да сътвори Европейски Съюз, и нещата свършиха трагично ".
След сходно извънредно анти-ЕС говорене всеки последовател на статуквото би заподозрял дългата ръка на Путин. При БоДжо това няма по какъв начин да мине. Миналата седмица той по този начин се ядоса на Путин, че написа в The Telegraph, че не чака ум от страна, в която съгласно статистиката (Росстат) 12% от популацията към момента би трябвало да разчита на тоалетна навън и където действителните приходи са спаднали през всяка от последните пет години ”, а " една трета от страната не може да си разреши да купува повече от два чифта обувки годишно ".
И отново нещо общо с Тръмп - Джонсън е синоним на абсурда. Неговата известност обаче е щит, който го защищава в сходни обстановки. Когато предишния месец една бдителна съседка, живееща на горния етаж, извика полиция, тъй като Борис Джонсън крещял " не пипай моя fucking преносим компютър " на приятелката си - 31-годишната някогашна PR-ка на торите Кари Саймъндс, екипът на Джонсън единствено пусна една идилична фотография на двамата и цялата експанзия се пренасочи към съседката - о, тя е будистка феминистка, която желае да навреди на прелестната двойка.
Колективистите не могат да видят ролята на личността. Интернационалистите не отдават значение на националния блян. Глобализаторите подценяват ропота на масите. Някъде в тази картина се губи спокойното пояснение - за какво явно скандални хора като Борис Джонсън и Тръмп се употребяват с поддръжката на обществото.
Още по-лошо е - тук изчезва и демокрацията.
Вече няма значение мнението на болшинството, към този момент има значение дали тази или онази теза дава отговор на стандарта.
Борис Джонсън ще извърши обещанието си да извади Англия от Европейски Съюз със или без договорка. Той към този момент стартира подготовка за това, като се обкръжи с хора, които са твърдо за излизане непременно - по този начин БоДжо няма да повтори грешката на Тереза Мей и да сформира самоблокиращо се държавно управление, в което всеки министър държи на неповторимото си мнение и е подготвен да подаде оставка. Политическата част от акцията на БоДжо бе дадена на Ян Дънкан Смит - самият той някогашен водач на торите, съществена фигура във фракцията на евроскептиците. В тази връзка, освен че Джонсън ще върви самоуверено към 31 октомври, само че сигурно ще го направи с безкомпромисна реторика. В този поход ще му оказва помощ австралийският политтехнолог Линтън Кросби - той бе в щаба на Камерън през 2012-а, той бе проектант на успеха на консерваторите през 2015-а, а неотдавна оказа помощ и на австралийската демократична партия да завоюва парламентарните избори. Кросби е прочут със своята обич към простите, запаметяващи се и постоянно употребявани изречения.
Обграден от този състав, Джонсън ще направи плътно и единно държавно управление, което ще се движи уверено към Брекзит. Разбира се, може да направи и неточности. Той към този момент направи такава след референдума за Брекзит, когато властта се търкаляше и той не пожела да я вземе. Всички споделяха, че това е интелигентен ход - дано различен да извади горещия картоф по излизането, а Борис ще пристигна след това, наготово. Може би бе интелигентен ход - за Джонсън. Но не и за Обединеното кралство, което загуби три години с Тереза Мей.
В началото на юли опозиционният водач Джереми Корбин - болшевик със съмнителни възгледи за антисемитизма - съобщи, че " Лейбъристката партия ще организира акция за оставането в Европейския съюз против опцията за Брекзит без съглашение или каквото и да е съглашение, която допуска по-слаба отбрана на стопанската система и работните места ". В тази връзка би трябвало да се добави - да, в случай че се стигне до втори референдум, Борис Джонсън ще завоюва и него.
Казват, че Борис Джонсън е британският вид на Доналд Тръмп -
нахален вид с расистки и хомофобски речник, който може да излъже с лекост за всичко - от фамилията до обществото. Целият разбор на демократичните медии би почнал и приключил с - БоДжо е клоун в страна, която към този момент няколко години прави антиполитика. Сравнението сред двамата обаче надали е редно да стартира от нещо друго, а не от главната аналогия. А тя е - те са харизматични, те са избираеми. Тръмп прави лапсус след лапсус, само че решително върви към втори мандат. Джонсън изкара два мандата като кмет и не стана министър председател през 2016-а единствено тъй като тогава не изиска това място.
Те имат подкрепа, без значение какъв брой неуместни са дейностите им. Тръмп споделя: " Аз мога да застана посред Пето авеню и да стрелям в който и да е. И няма да изгубя гласоподаватели ". И е прав. Джонсън споделя: „ Ако гласувате за нас, гърдите на жена ви ще пораснат и ще се усилят възможностите ви да притежавате BMW M3 “. И те гласоподават за него. Джонсън може да наскърбява всеки ден по някоя страна, но рейтингът му продължава да е постоянен.
Та, ако гледате повърхността - по този начин е, двамата си наподобяват по разветия перчем, по корпулентното тяло и по острия праволинеен език, който несъмнено се харесва на необятните маси. Двамата са известни и са популисти. Джонсън не цепи басма никому - тъкмо както Тръмп. Държавите и личностите, които Борис Джонсън обиди тежко в години, в които беше кмет на Лондон, пък и по-късно, са толкоз доста, че самият Джонсън в прилив на самокритичност един път съобщи, че
ще предприеме “глобален тур за опрощение ”
Той обиди люто Хилари Клинтън: „ Тя има боядисана руса коса, нацупени устни и ококорени стоманеносини очи като садистична сестра в лудница “, само че след това й се извини персонално. Обиди " полукениеца Барак Обама ", щото имал " вродена ненавист към Британската империя “, след това съжаляваше за думите си. Сравни забулените мюсюлманки с ”пощенски кутии “ и с " маскирани обирджии на банки ", след това сподели, че пази правото им да носят було. Напомни на хората от Папуа-Нова Гвинея, че са " човекоядци ", сподели на африканците, че имат проблем и той " не е, че сме ги владели, а че не ги владеем още “. После отново съжаляваше и отново реши, че ще прави международна обиколка за извинения. После пък назова Ердоган a terrific wankerer и подсети, че в Африка е цялостно с негърчета. Така че - колкото и необичайно да звучи - Борис Джонсън е бързоговорещият, само че съжаляващ Тръмп. Самият Тръмп в никакъв случай не би признал неточност.
Това е вторичен, само че значим подробност. Уменията на Борис да лавира внезапно го отличават от Тръмп. Това е по този начин заради една елементарна, забележима отвред причина -
за разлика от Тръмп, Борис Джонсън е политик
При това от квалифицираните, школуваните политици.
Борис, който в действителност се споделя Алекзандър Борис, е тези аристократични синчета, които дълго време се приготвят в елитни учебни заведения, с цел да бъдат елитът на Острова. Той учи малко в мултикулти Брюксел, само че след това в лицей в Итън, по-късно в Оксфорд, като по пътя компания му вършат Дейвид Камерън, братът на Даяна - Чарлз Спенсър, бъдещи министри и така нататък И по време на този път и в тази компания звездата е Борис. Той има журналистическа кариера - 13 години работи в Daily Telegraph, BBC, Spectator, само че фамилната традиция и образованието му приказват единствено за едно предназначение - политическа кариера. Затова става народен представител - като татко си, министър - като прародител си.
Вижте в този момент отново
Тръмп - той е Борис Джонсън, само че без обучение
Затова Джонсън е добър оратор, който употребява латински, по тази причина не може да бъде заловен в гаф, породен от непросветеност. За разлика от Тръмп.
Втората голяма разлика е, че Тръмп в никакъв случай не може да мине за човек от народа, колкото и да споделя, че е подобен. С цялата си естествена немарливост, БоДжо минава за подобен. Без да търси каквото и да е ПР решение, с намачканите си облекла, развят перчем, летящ из лондонските улици с велосипед - Джонсън се вписва във всяка градска среда - той се усеща добре и на улицата, и в Народното събрание. И с това печели англичаните. В хода на акцията за лидерския пост в партията той яде сладолед, правеше наденички в колбасарски завод, пи бира в пъб, следи строителни работи, стрига овце, разреши на полицайка да го метне на пода демонстративно... и това му донесе съкрушителни победи в първите турове при гласуването в партията. Джонсън прави всичко с подчертана немарливост, очевадно копирайки своя идол - Уинстън Чърчил.
Общото сред Тръмп и Джонсън е твърдият анти-ЕС курс
Джонсън счита, че демократична Европа е посочила антидемократични трендове, които са станали фактор „ на неустойчивостта и отчуждението “. Твърди, че Германия е станала по-силна и посредством еврото управлява италианската стопанска система и унищожава Гърция. Стига по-далече. Говори за солиден вакуум на народна власт в Европейски Съюз. Твърди, че няма и не може да има фундаментална лоялност към концепцията за Европа. Преминава и тази граница - споделя в прав текст: " Наполеон, Хитлер, разнообразни хора пробваха да създадат сходно нещо на това, което се пробва да сътвори Европейски Съюз, и нещата свършиха трагично ".
След сходно извънредно анти-ЕС говорене всеки последовател на статуквото би заподозрял дългата ръка на Путин. При БоДжо това няма по какъв начин да мине. Миналата седмица той по този начин се ядоса на Путин, че написа в The Telegraph, че не чака ум от страна, в която съгласно статистиката (Росстат) 12% от популацията към момента би трябвало да разчита на тоалетна навън и където действителните приходи са спаднали през всяка от последните пет години ”, а " една трета от страната не може да си разреши да купува повече от два чифта обувки годишно ".
И отново нещо общо с Тръмп - Джонсън е синоним на абсурда. Неговата известност обаче е щит, който го защищава в сходни обстановки. Когато предишния месец една бдителна съседка, живееща на горния етаж, извика полиция, тъй като Борис Джонсън крещял " не пипай моя fucking преносим компютър " на приятелката си - 31-годишната някогашна PR-ка на торите Кари Саймъндс, екипът на Джонсън единствено пусна една идилична фотография на двамата и цялата експанзия се пренасочи към съседката - о, тя е будистка феминистка, която желае да навреди на прелестната двойка.
Колективистите не могат да видят ролята на личността. Интернационалистите не отдават значение на националния блян. Глобализаторите подценяват ропота на масите. Някъде в тази картина се губи спокойното пояснение - за какво явно скандални хора като Борис Джонсън и Тръмп се употребяват с поддръжката на обществото.
Още по-лошо е - тук изчезва и демокрацията.
Вече няма значение мнението на болшинството, към този момент има значение дали тази или онази теза дава отговор на стандарта.
Борис Джонсън ще извърши обещанието си да извади Англия от Европейски Съюз със или без договорка. Той към този момент стартира подготовка за това, като се обкръжи с хора, които са твърдо за излизане непременно - по този начин БоДжо няма да повтори грешката на Тереза Мей и да сформира самоблокиращо се държавно управление, в което всеки министър държи на неповторимото си мнение и е подготвен да подаде оставка. Политическата част от акцията на БоДжо бе дадена на Ян Дънкан Смит - самият той някогашен водач на торите, съществена фигура във фракцията на евроскептиците. В тази връзка, освен че Джонсън ще върви самоуверено към 31 октомври, само че сигурно ще го направи с безкомпромисна реторика. В този поход ще му оказва помощ австралийският политтехнолог Линтън Кросби - той бе в щаба на Камерън през 2012-а, той бе проектант на успеха на консерваторите през 2015-а, а неотдавна оказа помощ и на австралийската демократична партия да завоюва парламентарните избори. Кросби е прочут със своята обич към простите, запаметяващи се и постоянно употребявани изречения.
Обграден от този състав, Джонсън ще направи плътно и единно държавно управление, което ще се движи уверено към Брекзит. Разбира се, може да направи и неточности. Той към този момент направи такава след референдума за Брекзит, когато властта се търкаляше и той не пожела да я вземе. Всички споделяха, че това е интелигентен ход - дано различен да извади горещия картоф по излизането, а Борис ще пристигна след това, наготово. Може би бе интелигентен ход - за Джонсън. Но не и за Обединеното кралство, което загуби три години с Тереза Мей.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ