Светът призна величието на Лука Модрич
Във втория материал отдаден на най-големите звезди на Мондиал 2018 ще разгледаме кариерата и качествата на Лука Модрич. Хърватският плеймейкър завоюва премията за на-добър състезател на Световното. Руският уебсайт sports.ru му посвещава сериозен разбор, в който добавихме още малко линии към неговото показване в Русия и смисъла му за хърватския футбол.
2007 година Спортният шеф на Тотнъм Деймиън Комоли анализирал разликата сред „ шпорите ” и клубовете, които тогава влизали в „ огромната четворка ”. Той стигнал до елементарния, само че явен извод: „ Разликата е в % на сполучливите подавания в непознатата третина и процентът на притежаване на топката в съперниковата половина на терена – там изоставаме доста. Единственият метод да запълним тази бездна е да намерим играчи от кардинално различен вид – доста по-технични и изобретателни ”.
Комоли говорел за няколко играчи – той дори и не предполагал, че проблемите на тима му могат да се решат от един футболист, само че точно тези му търсения го завели в Загреб, където гледал Лука Модрич. Веднъж видял полузащитника на Динамо, Комоли не запомнил за цифрите и се влюбил в него.
Много от решенията на Модрич, като поредни пропусквания на топката за заостряне на офанзивата, даже не влизат в статистиката. От друга страна поредност от отигравания с едно, в това число и напред, построяват перспективни набези на тима му, а съперниковите полузащитници и бранители даже не могат да стигнат до единоборство с него.
Това е неговата компетентност, въпреки че и цифрите при него били забележителни, да има мощни скрити отигравания. „ Заливаха ме с мръсотия за този трансфер: той е прекомерно малък, прекомерно слаб, не вкарва и не прави асистенции. Но Лука беше играчът, от който клубът ни се нуждаеше обезверено – постоянно отворен за пас, с превъзходна игра сред линиите на полузащитата и отбраната на противника, идеално подава топката преди головия пас. Дори тогава ние смятахме предголовите подавания и по тази причина бяхме уверени, че той ще стане един от най-хубавите полузащитници във Висшата лига ”, спомня си Комоли.
Драган Стойкович – Пикси, един от най-талантливите югославски играчи в историята, споделя за Модрич: „ Гледайки играта му, аз видях дребничко момче със светла коса, който във всеки миг взимаше това решение, което бих взел и самичък ”. Разбирането за играта на Лука било на неповторимо равнище. Тотнъм заплаща за хърватския халф 16, 5 млн. лири – трансферен връх, който ще се трансформира в договорката на века.
„ В разборите преди мач Хари Реднап четеше състава, написан на ръка на малко листче и споделяше: „ Просто подавайте на Модрич, по-късно той ще откри Рафа – и ние ще спечелим мача ”, спомня си Рафаел ван дер Ваарт. С тази тактичност Тотнъм на Реднап играе най-зрелищният футбол във Висшата лига и най-малко през половината сезон се бори за купата. За този тим това е надскачане на опциите.
Модрич бил най-важният футболист, както за качеството на играта, по този начин и за стила. Хърватинът правел всичко – прокарвал топката напред, създавал положения, придавал баланс в полузащитата, отварял пространство за съотборниците си, употребявал пространството, което му създавали те, помагал да се излезе от пресата на противника. След заминаването на Лука в Мадрид Тотнъм по този начин и не може да му откри заместител. Даже най-близкият аналог и един от неповторимите полузащитници на Висшата лига – белгиецът Муса Дембеле – не има и половината от тези качества.
Няколко сезона „ шпорите ” играят просто извънредно. Само милионите голове на Гарет Бейл с с далечни удари маскират игровия неуспех. Бе Модрич (играта) и Бейл (маскирането на нейното отсъствие) Андре Вилаш-Боаш бързо губи работата си. Даже идващият треньор, който се утвърждава на поста – Маурисио Почетино, не съумява незабавно да откри салдото. Първият му се сезон е с доста слаб футбол и на аржентинеца се постанова изцяло да промени игровата система, преди Тотнъм да се върне на това високо равнище. Но даже и в този момент тимът не играе по този начин стилно.
Модрич освен вършел работата на двама-трима футболисти, само че бил и същинска мистерия за противниците. Никой не разбирал по какъв начин е най-добре да бъде спрян. „ На тренировки беше невероятно да му вземем топката, - спомня си някогашният бранител на „ шпорите ” Джейми О’Хара. – Той беше малък, само че прасците му бяха стоманени. Той беше необикновено мощен, освен това с невисок център на тежестта. Но най-вече впечатляваше по какъв начин работи с топката. Той постоянно разбираше накъде да я отиграе, от кое място идва противникът и какво желае да направи той. С това схващане той постоянно създаваше в допълнение пространство. Освен това постоянно предвиждаше обстановката на терена с три паса напред. Мозъкът му работеше по-бързо, в сравнение с всички останали ”.
„ Моят най-труден противник – Лука Модрич. В началото ти се коства, че можеш да го надиграеш поради превъзходството в действие, само че той е много по-силен, в сравнение с наподобява, освен това мозъкът му работи 20 пъти по-бързо, в сравнение с при естествените хора ”, удостоверява Джонджо Шелви, който в тези години играе против Модрич с екипа на Суонзи и Ливърпул.
Имнно по тази причина Модрич, без значение от ролята му, прави всеки тим по-добър. В Реал им трябваше време, с цел да го осъзнаят, само че сега никой не се съмнява в това. Може би най-ярко значимостта на хърватина се прояви в последния сезон на Карло Анчелоти. С него тимът показваше най-хубав футбол в епохата на Татко Карло и решително водеше в Примера. Без него се провали пролетния полусезон. Анчелоти беше освободен, а вестник Marca се подиграваше на Модрич-зависимостта с известното заглавие „ Какво да се прави, в случай че Модрич настине? ” и отговорът под него: „ Паникьосвайте се ”.
„ Аз в никакъв случай не върша алегорични тимове с играчи, които съм упражнявал. Вижте единствено вратарите – Буфон, Ван дер Саар, Касияс, Нойер. Няма по какъв начин да избера най-хубавият. С другите постове също е по този начин, само че сигурно в този алегоричен тим ще играе Лука Модрич. Той има превъзходна техника с схващане на играта и мощно водачество. Към това бих добавил, че той е и превъзходен човек ”, изяснява Анчелоти.
С него се съгласява всеки, който е упражнявал Модрич. След работата си с хърватския плеймейкър Моуриньо фаворизира схемата 4-2-3-1 и във всеки тим търси състезател, който да натовари с всички задания и качества на Модрич. Специално поради това той купи Сеск Фабрегас и счупи трансферния връх с Пол Погба, само че дори с тях новата идея на Моуриньо не работи по този начин добре.
Рафа Бенитес работи с него за малко, само че е изумен от разбирането му за играта и поддържа връзка с Лука повече, в сравнение с с всеки различен състезател. Зинедин Зидан се въодушевява всякога, когато го питат за хърватския футболист на конференциите: „ Имам доста звезди, само че да приказвам за Модрич ми е изключително прелестно. Неговоо успокоение с топката е на необикновено равнище. Той е успокоение. Той разрешава на тима да играе добре ”.
„ Модрич не просто е мой другар. Той е най-хубавият полузащитник в света. Без никакво подозрение. Аз особено споделя „ не един от най-хубавите ”, а „ най-хубавият ”. Лука непрекъснато се развиваше и сега е в пика на своята блестяща кариера ”, убеден е някогашният му съотборник и капитан в националния тим Дарио Сърна.
Даже противниците му се възхищават откровено. „ Модрич е най-хубавият състезател на Мадрид, Именно той им разрешава да играят футбола, който е комфортен на целия тим. Именно той придава баланс на тима ”, споделя някогашният капитан на Атлетико Габи. Друг полузащитник, който постоянно играе против Модрич в дербитата, употребява още по-дръзки похвали. На въпрос, кой – Роналдо, Бейл или Бензема – той би желал да види в Атлетико, в случай че може да уточни единствено един, Кике дава отговор: „ Модрич. Харесва ми по какъв начин той управлява играта на целия тим. Винаги се любувам да виждам Модрич ”.
Но най-точната характерност на полузащитника дава треньорът на миналия сезон в Примера Кике Сетиен (Бетис): „ В шахмата Модрич би бил цар, тъй като е необикновено повсеместен и схваща играта в дълбочина до най-дребните нюанси. Той управлява полузащитата, господства във всяка обстановка и има подвижността на шахматния цар ”.
Модрич не умее да играе неприятно
Има постоянни играчи, които не могат да играят под напън. Има постоянни играчи, които се провалят, когато треньорите им дават прекомерно сложни функции. А има и Лука Модрич. Зидан не помни негов слаб мач, той с лекост извършва по 2-3 функции и ги събира в една.
По пътя към финала в Шампионската лига през този сезон Модрич играеше контролиращ полузащитник, основен създател, пресинг-машина, унищожител на пресата и дори отбранителен десен полузащитник. Винаги това беше сред „ чудесно ” и „ гениално ”. Всяка нова роля (често дружно с нова позиция) – това е обособен мач в плейофите на Шампионската лига. Тоест съвсем във всеки значим мач от лигата Лука прави по нещо ново – нужно на Реал в съответния дуел.
Често това нещо повеждаше тима и прикриваше тактическите дефекти на проектите на Зидан. Лука намира тези гениални решения на проблемите независимо. „ Аз в никакъв случай не го претрупвам с указания. Просто приказвам за два или три дребни защитни елементи ”, изяснява Зидан.
Преди половин година имаше един индикативен миг. След първия 1/8-финал сред Реал и Наполи бяха поискали къс разбор на мача от треньора на Юве Макс Алегри: „ Наслаждавах се. Когато гледаш такива мачове постоянно можеш да получиш нови хрумвания, които по-късно да използваш в тима си. Но в някои епизоди би трябвало единствено да гледаш. Да гледаш Лука Модрич. Пресата, тактиката и другите неща, на които сме зациклили, нямат никакво отношение към тези епизоди. Те се състоят от майсторството на играчите. Чиста приятност. Затова постоянно е прелестно тези играчи да се гледат ”.
Алегри посочи, че преди всичко приказва за епизода в 28-ата минута на мача, в който Лука изначало контролирапе темпота на офанзивата и посоката, а по-късно избухна с сложен пас напред и включване в зоната на опорните полузащитници на противника. В края на сезона Алегри играе против Модрич на финала на ШЛ и по никакъв начин не е измислил по какъв начин да го спре. Макс не е отговорен, той е един от най-хубавите тактически мозъци на нашето съвремие, просто хърватинът се приспособява към всеки игрови проект.
Именно по тази причина всекидневно спокойният Зидан един път се присмя над хората, които се съмняват в Модрич. Бившият треньор на Реал призна, че не помни нито един слаб мач на Лука и откровено се вълнува от здавомислието на хора, които са гледали такива мачове. Но постоянно Зидан елементарни не намираше думи, с цел да опише играта на Модрич, „ Това, по какъв начин той подаде оня пас с външната част на крайници. Това беше просто мм… ”, не скри възхищението си французинът на една конференция (и евентуално, още хиляди пъти за себе си).
„ Лука постоянно е по този начин постоянен. Той вижда подаването, което никой, с изключение на него, не вижда. Аз бях очевидец на такива пасове доста пъти – и в Тотнъм, и в Реал ”, прибавя Гарет Бейл.
„ Модрич е кадърен на безусловно всяка работа, която на доктрина може да се желае от полузащитника, само че най-важният коз в играта му – това е острият пас. Пряко или индиректно той постоянно разсича отбраната на противника ”, възхищава се Анчелоти. „ Вижте какъв брой постоянно Лука лишава топката, той печели 8 от 10 защитни дуела – това го отличава от всички други изобретателни играчи и го прави в действителност повсеместен полузащитник ”, изяснява Франк де Бур.
Треньорът на националния тим Златко Далич чудесно схваща Модрич и според от противника му сменяше позицията. Това дефинира и играта на Хърватия: на международното Модрич игра като опорен халф в 4-2-3-1, като десетка в 4-2-3-1, като полузащитник в 4-3-3 и и хибридна роля от двата последни разновидността.
В тези компилации можете да видите къса част от най-хубавите отигравания на Лука Модрич през предишния сезон с екипа на Реал и на Световното в Русия с Хърватия. В тях участват съвсем всички детайли, с които се слави играта му: придвижването на топката, построяването на офанзивите, игра под напън, основаване на пространство, потребление на пространство, дрибъл, игра в миг на продобиване или изгубване на топката (в транзиция), разчитане на съперниковите пасове, контрапреса, продуктивност, голове от отдалеченост и от статични положения и така нататък
Той играе в съвсем всяка роля по-добре от 99% от профилираните реализатори. Полузащитата на Реал е добър образец. Обичайно сътрудници на Лука са Каземиро (разбивач), Тони Кроос (плеймейкър, който дефинира темпото на мача) и Иско (човекът, които дава острота). Модрич умее всичко изброено. Той не е супермен – и не може да направи всичко това на момента, само че е задоволително интелигентен, с цел да дефинира кое е значимо в съответната обстановка или мач. Той е идеалното тактическо оръжие.
„ Мадрид е разрушен тим. Седем играчи нападат, а Каземиро и високите бранители пазят центъра ”, - разяснява Шави през януари. - На доктрина това не би трябвало да работи, само че те имат Модрич – той най-добре от всички отстранява тактическите проблеми ”
Може би въпреки всичко Модрич ще бъде приет
Подценяването на Модрич е остаряла традиция. Хайдук се отхвърля от него поради скромните габарити, без значение от това че идва в Сплит от близкия Задар. Всички в Далмация са от Хайдук, само че треньорите там тогава са търсели други деца – снажни акселерати, които да печелят юношеските дербита с Динамо. В гранда от Загреб го харесват и съумяват да го привлекат. Той живее в общежитието зад „ Максимир ”, след което го настаняват в една от клубните къщи в столицата. До първия тим стига след тежък стаж като преотстъпен на Жрински (Мостар) в министър председател лигата на Босна и Херцеговина, а по-късно и в скромния хърватски Интер от Запрешич. Хари Реднап стартира да му се доверява същински едвам през втората година в Лондон, а през 2013 година вестник Marca го дефинира за най-лошия трансфер в Испания през сезона.
Последното заема почтено място в сбирката на най-големите футболни нелепости с исторически мащаб – там някъде, дружно с думите на шотландския арбитър по делото на Алекс Фъргюсън от 1978 година Тогава Фърги се съди с президента на Сейнт Мирен поради непозволено, съгласно него, уволняване. Съдът отхвърля желае на освободения треньор с претекста, че Фъргюсън „ няма никакъв гений за каквато и да е управническа активност ”.
Вичко се трансформира. Струва ни се, че светът е подготвен да признае геният на Модрич. На това международно Лука направи всичко, което прави нормално. Водеше тима си напред от първата до последната секунда на шампионата и го изведе до исторически край. Сребърните медали и премията за състезател на мондиала са израз на това извоювано на терена, трибуните и в ложите самопризнание.
За образец да използваме сухата статистика от тежкия ¼-финал с Русия, който бе извоюван след осъществяване на дузпи. 140 докосвания, 112 паса (87% точни), 18 дълги подавания (16 точни), 8 финта, 4 паса под преса, 4 извоювани нарушавания, 4 точни центрирания, 3 удара и асистенция. Даже цифрите демонстрират, че Лука Модрич изигра извънредно мощен мач. Макар че те единствено частично демонстрират гения му. Полузащитникът взе разрушеният от съветската преса обор преди почивката и го слепи самичък до края на мача. На това са способни единствено великите. Представянето на Модрич против Русия може да се опише единствено като велико. Може би това е и най-хубавата оценка за играта му на Мондиала. След чудесният сезон с Реал (Мадрид) може би той е любимец и за спечелването на „ Златната топка ” в края на годината. В колонката си за The Independent Франк де Бур написа, че Модрич е най-хубавият полузащитник на това потомство международни футболни звезди.
Полузащитникът на Гранада Хави Маркес кръсти сина си Модрич – в действителност, по-късно той разясни, че това е съвпадане. Неговата жена просто харесала името Модрич, „ макар че и Модрич е добър човек и състезател ”. Треньори на съперниковите го молят за фланелката след мач – точно по този начин постъпи Коке Сетиен през предишния сезон. След фурора в Русия това стори и треньорът на Хърватия Златко Далич. Той облече червено-белия шахматен екип с номер 10 в открития рейс по време на триумфалното посрещане в родината. В деня след финала повече от половин милион души се стекоха по улиците на Загреб от летището до препълнения с народ централен столичен площад „ Бан Йелачич ”, с цел да посрещнат тима, който донесе най-големия състезателен триумф в историята на страната.
С играта и държанието си на и отвън терена Лука Модрич завоюва сърцата на всички свои съотборници, на цялата нация и на безчет фенове на играта по целия свят. Даже в най-неприятния епизод от мондиала – пропусната дузпа против Дания, пристигна след пас, на който е кадърен единствено Модрич, а преди серията от наказателни удари за установяване на спечелилия в дуела Ракитич споделя на събрания в кръг тим: „ Лука ни е спасявал толкоз доста пъти, а в този момент е наш ред да спасим него ”.
Емоциите от отминалото международно утихват. Бронзовата Хърватия бе надмината от сребърната. Бобан, Шукер и Просинечки могат да са удовлетворени. Тяхната щафета бе предадена сполучливо в преходните 15 години от поколението на Нико Ковач и Дарио Сърно, а онази победа с 3:2 на „ Уембли ” против Англия през 2006 година загатна, за голямата класа идната генерация – отпред с Модрич, Едуардо и Чорлука. Тежката травма спря полета на бразилския хърватин, само че неговите връстници и плеядата нови звезди сбъднаха футболната си фантазия и се качиха на футболния Олимп. Техният водач се подрежда до най-големите спортни звезди на Хърватия, до фигурите от бронзовия тим, до Дражен Петрович, Горан Иванишевич и семейството Костелич.
В неговата история има война, тежко детство, гибел на близки хора, съмнение и подценяване, само че и супер композиция от голям гений и мощно предпочитание да се труди и играе футбол на най-високо равнище. Основната задача на хърватската федерация е в този момент да го убеди да не се откаже от националния тим, а на босовете на Реал (Мадрид) да обновят отбора към него, тъй като по този начин те ще са по-близо до кота 14. Ако завоюва още една Шампионска лига Модрич ще се изравни с митове като Ди Стефано (Реал) и Малдини (Милан), които имат по пет трофея и то с един тим.
Лука Модрич сподели на целия свят, че величието няма потребност от непотребен звук - задоволителна е единствено международна класа, а той от дълго време един от нейните модерни знаци.
2007 година Спортният шеф на Тотнъм Деймиън Комоли анализирал разликата сред „ шпорите ” и клубовете, които тогава влизали в „ огромната четворка ”. Той стигнал до елементарния, само че явен извод: „ Разликата е в % на сполучливите подавания в непознатата третина и процентът на притежаване на топката в съперниковата половина на терена – там изоставаме доста. Единственият метод да запълним тази бездна е да намерим играчи от кардинално различен вид – доста по-технични и изобретателни ”.
Комоли говорел за няколко играчи – той дори и не предполагал, че проблемите на тима му могат да се решат от един футболист, само че точно тези му търсения го завели в Загреб, където гледал Лука Модрич. Веднъж видял полузащитника на Динамо, Комоли не запомнил за цифрите и се влюбил в него.
Много от решенията на Модрич, като поредни пропусквания на топката за заостряне на офанзивата, даже не влизат в статистиката. От друга страна поредност от отигравания с едно, в това число и напред, построяват перспективни набези на тима му, а съперниковите полузащитници и бранители даже не могат да стигнат до единоборство с него.
Това е неговата компетентност, въпреки че и цифрите при него били забележителни, да има мощни скрити отигравания. „ Заливаха ме с мръсотия за този трансфер: той е прекомерно малък, прекомерно слаб, не вкарва и не прави асистенции. Но Лука беше играчът, от който клубът ни се нуждаеше обезверено – постоянно отворен за пас, с превъзходна игра сред линиите на полузащитата и отбраната на противника, идеално подава топката преди головия пас. Дори тогава ние смятахме предголовите подавания и по тази причина бяхме уверени, че той ще стане един от най-хубавите полузащитници във Висшата лига ”, спомня си Комоли.
Драган Стойкович – Пикси, един от най-талантливите югославски играчи в историята, споделя за Модрич: „ Гледайки играта му, аз видях дребничко момче със светла коса, който във всеки миг взимаше това решение, което бих взел и самичък ”. Разбирането за играта на Лука било на неповторимо равнище. Тотнъм заплаща за хърватския халф 16, 5 млн. лири – трансферен връх, който ще се трансформира в договорката на века.
„ В разборите преди мач Хари Реднап четеше състава, написан на ръка на малко листче и споделяше: „ Просто подавайте на Модрич, по-късно той ще откри Рафа – и ние ще спечелим мача ”, спомня си Рафаел ван дер Ваарт. С тази тактичност Тотнъм на Реднап играе най-зрелищният футбол във Висшата лига и най-малко през половината сезон се бори за купата. За този тим това е надскачане на опциите.
Модрич бил най-важният футболист, както за качеството на играта, по този начин и за стила. Хърватинът правел всичко – прокарвал топката напред, създавал положения, придавал баланс в полузащитата, отварял пространство за съотборниците си, употребявал пространството, което му създавали те, помагал да се излезе от пресата на противника. След заминаването на Лука в Мадрид Тотнъм по този начин и не може да му откри заместител. Даже най-близкият аналог и един от неповторимите полузащитници на Висшата лига – белгиецът Муса Дембеле – не има и половината от тези качества.
Няколко сезона „ шпорите ” играят просто извънредно. Само милионите голове на Гарет Бейл с с далечни удари маскират игровия неуспех. Бе Модрич (играта) и Бейл (маскирането на нейното отсъствие) Андре Вилаш-Боаш бързо губи работата си. Даже идващият треньор, който се утвърждава на поста – Маурисио Почетино, не съумява незабавно да откри салдото. Първият му се сезон е с доста слаб футбол и на аржентинеца се постанова изцяло да промени игровата система, преди Тотнъм да се върне на това високо равнище. Но даже и в този момент тимът не играе по този начин стилно.
Модрич освен вършел работата на двама-трима футболисти, само че бил и същинска мистерия за противниците. Никой не разбирал по какъв начин е най-добре да бъде спрян. „ На тренировки беше невероятно да му вземем топката, - спомня си някогашният бранител на „ шпорите ” Джейми О’Хара. – Той беше малък, само че прасците му бяха стоманени. Той беше необикновено мощен, освен това с невисок център на тежестта. Но най-вече впечатляваше по какъв начин работи с топката. Той постоянно разбираше накъде да я отиграе, от кое място идва противникът и какво желае да направи той. С това схващане той постоянно създаваше в допълнение пространство. Освен това постоянно предвиждаше обстановката на терена с три паса напред. Мозъкът му работеше по-бързо, в сравнение с всички останали ”.
„ Моят най-труден противник – Лука Модрич. В началото ти се коства, че можеш да го надиграеш поради превъзходството в действие, само че той е много по-силен, в сравнение с наподобява, освен това мозъкът му работи 20 пъти по-бързо, в сравнение с при естествените хора ”, удостоверява Джонджо Шелви, който в тези години играе против Модрич с екипа на Суонзи и Ливърпул.
Имнно по тази причина Модрич, без значение от ролята му, прави всеки тим по-добър. В Реал им трябваше време, с цел да го осъзнаят, само че сега никой не се съмнява в това. Може би най-ярко значимостта на хърватина се прояви в последния сезон на Карло Анчелоти. С него тимът показваше най-хубав футбол в епохата на Татко Карло и решително водеше в Примера. Без него се провали пролетния полусезон. Анчелоти беше освободен, а вестник Marca се подиграваше на Модрич-зависимостта с известното заглавие „ Какво да се прави, в случай че Модрич настине? ” и отговорът под него: „ Паникьосвайте се ”.
„ Аз в никакъв случай не върша алегорични тимове с играчи, които съм упражнявал. Вижте единствено вратарите – Буфон, Ван дер Саар, Касияс, Нойер. Няма по какъв начин да избера най-хубавият. С другите постове също е по този начин, само че сигурно в този алегоричен тим ще играе Лука Модрич. Той има превъзходна техника с схващане на играта и мощно водачество. Към това бих добавил, че той е и превъзходен човек ”, изяснява Анчелоти.
С него се съгласява всеки, който е упражнявал Модрич. След работата си с хърватския плеймейкър Моуриньо фаворизира схемата 4-2-3-1 и във всеки тим търси състезател, който да натовари с всички задания и качества на Модрич. Специално поради това той купи Сеск Фабрегас и счупи трансферния връх с Пол Погба, само че дори с тях новата идея на Моуриньо не работи по този начин добре.
Рафа Бенитес работи с него за малко, само че е изумен от разбирането му за играта и поддържа връзка с Лука повече, в сравнение с с всеки различен състезател. Зинедин Зидан се въодушевява всякога, когато го питат за хърватския футболист на конференциите: „ Имам доста звезди, само че да приказвам за Модрич ми е изключително прелестно. Неговоо успокоение с топката е на необикновено равнище. Той е успокоение. Той разрешава на тима да играе добре ”.
„ Модрич не просто е мой другар. Той е най-хубавият полузащитник в света. Без никакво подозрение. Аз особено споделя „ не един от най-хубавите ”, а „ най-хубавият ”. Лука непрекъснато се развиваше и сега е в пика на своята блестяща кариера ”, убеден е някогашният му съотборник и капитан в националния тим Дарио Сърна.
Даже противниците му се възхищават откровено. „ Модрич е най-хубавият състезател на Мадрид, Именно той им разрешава да играят футбола, който е комфортен на целия тим. Именно той придава баланс на тима ”, споделя някогашният капитан на Атлетико Габи. Друг полузащитник, който постоянно играе против Модрич в дербитата, употребява още по-дръзки похвали. На въпрос, кой – Роналдо, Бейл или Бензема – той би желал да види в Атлетико, в случай че може да уточни единствено един, Кике дава отговор: „ Модрич. Харесва ми по какъв начин той управлява играта на целия тим. Винаги се любувам да виждам Модрич ”.
Но най-точната характерност на полузащитника дава треньорът на миналия сезон в Примера Кике Сетиен (Бетис): „ В шахмата Модрич би бил цар, тъй като е необикновено повсеместен и схваща играта в дълбочина до най-дребните нюанси. Той управлява полузащитата, господства във всяка обстановка и има подвижността на шахматния цар ”.
Модрич не умее да играе неприятно
Има постоянни играчи, които не могат да играят под напън. Има постоянни играчи, които се провалят, когато треньорите им дават прекомерно сложни функции. А има и Лука Модрич. Зидан не помни негов слаб мач, той с лекост извършва по 2-3 функции и ги събира в една.
По пътя към финала в Шампионската лига през този сезон Модрич играеше контролиращ полузащитник, основен създател, пресинг-машина, унищожител на пресата и дори отбранителен десен полузащитник. Винаги това беше сред „ чудесно ” и „ гениално ”. Всяка нова роля (често дружно с нова позиция) – това е обособен мач в плейофите на Шампионската лига. Тоест съвсем във всеки значим мач от лигата Лука прави по нещо ново – нужно на Реал в съответния дуел.
Често това нещо повеждаше тима и прикриваше тактическите дефекти на проектите на Зидан. Лука намира тези гениални решения на проблемите независимо. „ Аз в никакъв случай не го претрупвам с указания. Просто приказвам за два или три дребни защитни елементи ”, изяснява Зидан.
Преди половин година имаше един индикативен миг. След първия 1/8-финал сред Реал и Наполи бяха поискали къс разбор на мача от треньора на Юве Макс Алегри: „ Наслаждавах се. Когато гледаш такива мачове постоянно можеш да получиш нови хрумвания, които по-късно да използваш в тима си. Но в някои епизоди би трябвало единствено да гледаш. Да гледаш Лука Модрич. Пресата, тактиката и другите неща, на които сме зациклили, нямат никакво отношение към тези епизоди. Те се състоят от майсторството на играчите. Чиста приятност. Затова постоянно е прелестно тези играчи да се гледат ”.
Алегри посочи, че преди всичко приказва за епизода в 28-ата минута на мача, в който Лука изначало контролирапе темпота на офанзивата и посоката, а по-късно избухна с сложен пас напред и включване в зоната на опорните полузащитници на противника. В края на сезона Алегри играе против Модрич на финала на ШЛ и по никакъв начин не е измислил по какъв начин да го спре. Макс не е отговорен, той е един от най-хубавите тактически мозъци на нашето съвремие, просто хърватинът се приспособява към всеки игрови проект.
Именно по тази причина всекидневно спокойният Зидан един път се присмя над хората, които се съмняват в Модрич. Бившият треньор на Реал призна, че не помни нито един слаб мач на Лука и откровено се вълнува от здавомислието на хора, които са гледали такива мачове. Но постоянно Зидан елементарни не намираше думи, с цел да опише играта на Модрич, „ Това, по какъв начин той подаде оня пас с външната част на крайници. Това беше просто мм… ”, не скри възхищението си французинът на една конференция (и евентуално, още хиляди пъти за себе си).
„ Лука постоянно е по този начин постоянен. Той вижда подаването, което никой, с изключение на него, не вижда. Аз бях очевидец на такива пасове доста пъти – и в Тотнъм, и в Реал ”, прибавя Гарет Бейл.
„ Модрич е кадърен на безусловно всяка работа, която на доктрина може да се желае от полузащитника, само че най-важният коз в играта му – това е острият пас. Пряко или индиректно той постоянно разсича отбраната на противника ”, възхищава се Анчелоти. „ Вижте какъв брой постоянно Лука лишава топката, той печели 8 от 10 защитни дуела – това го отличава от всички други изобретателни играчи и го прави в действителност повсеместен полузащитник ”, изяснява Франк де Бур.
Треньорът на националния тим Златко Далич чудесно схваща Модрич и според от противника му сменяше позицията. Това дефинира и играта на Хърватия: на международното Модрич игра като опорен халф в 4-2-3-1, като десетка в 4-2-3-1, като полузащитник в 4-3-3 и и хибридна роля от двата последни разновидността.
В тези компилации можете да видите къса част от най-хубавите отигравания на Лука Модрич през предишния сезон с екипа на Реал и на Световното в Русия с Хърватия. В тях участват съвсем всички детайли, с които се слави играта му: придвижването на топката, построяването на офанзивите, игра под напън, основаване на пространство, потребление на пространство, дрибъл, игра в миг на продобиване или изгубване на топката (в транзиция), разчитане на съперниковите пасове, контрапреса, продуктивност, голове от отдалеченост и от статични положения и така нататък
Той играе в съвсем всяка роля по-добре от 99% от профилираните реализатори. Полузащитата на Реал е добър образец. Обичайно сътрудници на Лука са Каземиро (разбивач), Тони Кроос (плеймейкър, който дефинира темпото на мача) и Иско (човекът, които дава острота). Модрич умее всичко изброено. Той не е супермен – и не може да направи всичко това на момента, само че е задоволително интелигентен, с цел да дефинира кое е значимо в съответната обстановка или мач. Той е идеалното тактическо оръжие.
„ Мадрид е разрушен тим. Седем играчи нападат, а Каземиро и високите бранители пазят центъра ”, - разяснява Шави през януари. - На доктрина това не би трябвало да работи, само че те имат Модрич – той най-добре от всички отстранява тактическите проблеми ”
Може би въпреки всичко Модрич ще бъде приет
Подценяването на Модрич е остаряла традиция. Хайдук се отхвърля от него поради скромните габарити, без значение от това че идва в Сплит от близкия Задар. Всички в Далмация са от Хайдук, само че треньорите там тогава са търсели други деца – снажни акселерати, които да печелят юношеските дербита с Динамо. В гранда от Загреб го харесват и съумяват да го привлекат. Той живее в общежитието зад „ Максимир ”, след което го настаняват в една от клубните къщи в столицата. До първия тим стига след тежък стаж като преотстъпен на Жрински (Мостар) в министър председател лигата на Босна и Херцеговина, а по-късно и в скромния хърватски Интер от Запрешич. Хари Реднап стартира да му се доверява същински едвам през втората година в Лондон, а през 2013 година вестник Marca го дефинира за най-лошия трансфер в Испания през сезона.
Последното заема почтено място в сбирката на най-големите футболни нелепости с исторически мащаб – там някъде, дружно с думите на шотландския арбитър по делото на Алекс Фъргюсън от 1978 година Тогава Фърги се съди с президента на Сейнт Мирен поради непозволено, съгласно него, уволняване. Съдът отхвърля желае на освободения треньор с претекста, че Фъргюсън „ няма никакъв гений за каквато и да е управническа активност ”.
Вичко се трансформира. Струва ни се, че светът е подготвен да признае геният на Модрич. На това международно Лука направи всичко, което прави нормално. Водеше тима си напред от първата до последната секунда на шампионата и го изведе до исторически край. Сребърните медали и премията за състезател на мондиала са израз на това извоювано на терена, трибуните и в ложите самопризнание.
За образец да използваме сухата статистика от тежкия ¼-финал с Русия, който бе извоюван след осъществяване на дузпи. 140 докосвания, 112 паса (87% точни), 18 дълги подавания (16 точни), 8 финта, 4 паса под преса, 4 извоювани нарушавания, 4 точни центрирания, 3 удара и асистенция. Даже цифрите демонстрират, че Лука Модрич изигра извънредно мощен мач. Макар че те единствено частично демонстрират гения му. Полузащитникът взе разрушеният от съветската преса обор преди почивката и го слепи самичък до края на мача. На това са способни единствено великите. Представянето на Модрич против Русия може да се опише единствено като велико. Може би това е и най-хубавата оценка за играта му на Мондиала. След чудесният сезон с Реал (Мадрид) може би той е любимец и за спечелването на „ Златната топка ” в края на годината. В колонката си за The Independent Франк де Бур написа, че Модрич е най-хубавият полузащитник на това потомство международни футболни звезди.
Полузащитникът на Гранада Хави Маркес кръсти сина си Модрич – в действителност, по-късно той разясни, че това е съвпадане. Неговата жена просто харесала името Модрич, „ макар че и Модрич е добър човек и състезател ”. Треньори на съперниковите го молят за фланелката след мач – точно по този начин постъпи Коке Сетиен през предишния сезон. След фурора в Русия това стори и треньорът на Хърватия Златко Далич. Той облече червено-белия шахматен екип с номер 10 в открития рейс по време на триумфалното посрещане в родината. В деня след финала повече от половин милион души се стекоха по улиците на Загреб от летището до препълнения с народ централен столичен площад „ Бан Йелачич ”, с цел да посрещнат тима, който донесе най-големия състезателен триумф в историята на страната.
С играта и държанието си на и отвън терена Лука Модрич завоюва сърцата на всички свои съотборници, на цялата нация и на безчет фенове на играта по целия свят. Даже в най-неприятния епизод от мондиала – пропусната дузпа против Дания, пристигна след пас, на който е кадърен единствено Модрич, а преди серията от наказателни удари за установяване на спечелилия в дуела Ракитич споделя на събрания в кръг тим: „ Лука ни е спасявал толкоз доста пъти, а в този момент е наш ред да спасим него ”.
Емоциите от отминалото международно утихват. Бронзовата Хърватия бе надмината от сребърната. Бобан, Шукер и Просинечки могат да са удовлетворени. Тяхната щафета бе предадена сполучливо в преходните 15 години от поколението на Нико Ковач и Дарио Сърно, а онази победа с 3:2 на „ Уембли ” против Англия през 2006 година загатна, за голямата класа идната генерация – отпред с Модрич, Едуардо и Чорлука. Тежката травма спря полета на бразилския хърватин, само че неговите връстници и плеядата нови звезди сбъднаха футболната си фантазия и се качиха на футболния Олимп. Техният водач се подрежда до най-големите спортни звезди на Хърватия, до фигурите от бронзовия тим, до Дражен Петрович, Горан Иванишевич и семейството Костелич.
В неговата история има война, тежко детство, гибел на близки хора, съмнение и подценяване, само че и супер композиция от голям гений и мощно предпочитание да се труди и играе футбол на най-високо равнище. Основната задача на хърватската федерация е в този момент да го убеди да не се откаже от националния тим, а на босовете на Реал (Мадрид) да обновят отбора към него, тъй като по този начин те ще са по-близо до кота 14. Ако завоюва още една Шампионска лига Модрич ще се изравни с митове като Ди Стефано (Реал) и Малдини (Милан), които имат по пет трофея и то с един тим.
Лука Модрич сподели на целия свят, че величието няма потребност от непотребен звук - задоволителна е единствено международна класа, а той от дълго време един от нейните модерни знаци.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ