Интервюто с Почетино: Борим се да сме на нивото на Барса и Ливърпул
Във втората част от превъзходното си изявление за „ Ел Паис” Маурисио Почетино разяснява Аякс, това по какъв начин е въодушевил обезкуражения си състав да реализира огромния си триумф този сезон, упоритостите си за Тотнъм и отхвърли на лятната оферта от Реал Мадрид да наследи Зинедин Зидан.
- Днешният Аякс се изследва като тактическа гражданска война, само че няма ли нещо от старите тимове у него?
- Влюбва те със своята прохлада, със своята динамичност. Понякога най-сложните игрови обстановки в офанзива се вземат решение непринудено от желанието да получиш топката. Ако има нещо, с което ни биха в първото полувреме на първия мач, това бе желанието. Когато анализирахме мача, не видяхме тактически, позиционен или планов проблем, нито че са търсили и намерили някаква наша уязвимост. Не! Желанието. Сиреч: депозирам и тичам, депозирам и отивам в свободното пространство, отигравам и се движа… Искам топката! Търся я без никакъв боязън от неточност. През второто полувреме за малко да им нанесем доста огромни вреди, а и те не сътвориха никаква заплаха. Струват ми се тим с механически отлични играчи, само че и с голямо равнище безнаказаност и свободия – доста рядко срещано комбиниране у който и да било отбор. Отбор, който се усеща изцяло свободен да се изрази на терена, тъй като никой не чака нищо от него, нито е очаквал. Имат тази непорочност да кажат на всеослушание: „ Излизам да играя футбол!”.
- Защо казвате, че са безотговорни? Защото губят организация и не мислят да се връщат в отбрана ли?
- Защото залагат на желанието. Защото не демонстрират огромна структурна организация сега да се владее топката или да се пази. Това е един импровизиран при вземането на решения тим и тези решения са повече самостоятелни от групови. Вижда се при разбор.
- Казвате, че когато сте бил на проби за школата, на Марсело Биелса му е лишило пет минути да дефинира дали ставате за централен бранител на Нюелс Олд Бойс. Какво Вие видяхте у Матейс де Лихт?
- Природен гений с вродени му от люлката характерности. Ако би трябвало да го разказвам, основното му качество е смелостта. На тази основа към този момент можеш да си централен бранител. Без нея можеш игра на какъв да е различен пост, само че не и там. В механически проект пояснява всичко протичащо се на терена, но това е, тъй като е самоуверен. Бие за топката, тъй като е самоуверен. Защитава добре, тъй като е самоуверен. Предугажда, тъй като чете играта и потегля накъдето никой не потегля, тъй като това го изисква характерът му. Има качества у всеки състезател, които отразяват и какъв е като персона. Той е на 19 години. Липсва му единствено опитът, с цел да знае по кое време да направи крачка напред и по кое време – крачка обратно.
- Има велики централни бранители, които пазят добре единствено колкото по-назад се местят. Това прави ли ги страхливци?
- Проблемът е да знаеш по кое време правиш крачка обратно от шубе и по кое време – поради търсене на по-добра позиция за отбраняване или отбягване на риска. Едно е да отстъпиш обратно, тъй като знаеш, че няма да загубиш, друго е да имаш нужната храброст да тръгнеш напред и да кажеш: потеглям и пожертвам! Това е темпераментът! Пуйол, също като Де Лихт, не беше умел с краката, но си знаеше занаята на централния бранител. Че би трябвало да изнася топката от задна линия? Да. Че би трябвало да даде пас? Да. Това го имат на положително равнище. Онова, което ги трансформира в рядко срещани централни бранители, е точно тази храброст, този спортен дух. Гледането на Де Лихт онлайн ми донесе това чувство. Вярва в своята мощ.
- Ако би трябвало да се уточни един-единствен състезател на Аякс, който ви е основал най-вече проблеми, кой би бил той?
- Дони ван ден Беек. Никой не приказва доста за него, но той играе свръхдинамично – излиза зад тила на Душан Тадич, труди се във всяка една линия, вкарва голове, играе за колектива, млад е, излязъл е от школата. Логично е Френки де Йонг и Де Лихт да ме очароват, само че за мен образецът за това по какъв начин действа този Аякс е точно Ван ден Беек. Давид Нерес също. Имат две крила по природа, на които не споделят да отиват да вършат числени прерогативи или да бягат зад тила на отбраната, а прикриват неработоспособността на Тадич. Именно Нерес, Хаким Зийеш и Ван ден Беек придават на тима типичната му смелост и спонтанност. Те нямат нищо за губене и се любуват, което бе видно още от мачовете им с Байерн в груповата фаза. Бяха по-добри и от Байерн, и от Мадрид, и от Ювентус… и от нас в избрани интервали.
- Как се възвръща силата за отбраняване при по този начин продължителни разигравания като в тази ситуация с Аякс?
- В дъното на обяснението е тактиката. Срещу тях на нас не ни липсваше сила за затварянето на пространствата, а просто на моменти вглъбеност и настъпателност, което е безусловно наложително изискване да си конкурентен на равнище полуфинал на ШЛ. Усещането за отмалялост бе доста по-голямо, когато посрещнахме Барселона и на Меси му се беше доиграло. Също и против Сити, които движат повече топката от Аякс. Когато вдигахме темпото и вкарвахме повече активност, равнището на Аякс започваше да пада.
- Този Аякс повече или по-малко непредвидим е от Сити?
- По държание си наподобяват. Анализирахме повече самостоятелните от груповите трендове – при Аякс доминират самостоятелните, а при Сити груповите. Е, разумно е при „ гражданите” в резултат да се изявят и огромните характерности като Серхио Агуеро, Бернардо Силва, Давид Силва или Кевин Де Брайне, което прави този тим още по-страховит. Аякс е по-спонтанен. В реванша трябваше да пазят преднина и всички ги брояха за цялостни любимци, което беше ново преживяване за тях.
- В последно време поотделно или дружно отсъстваха значими фигури на Тотнъм като Хари Кейн, Хюн-Мин Сон, Хари Уинкс, Ерик Ламела, Ерик Дайър. Това постановяваше постоянно да променяте системата и концепциите си за игра. Как отвърна тимът на всички тези трудности?
- Винаги търсим гъвкавостта. Системите са структури, които ти дават насочна точка, но не могат да са фундаменти за развиването на игра. Затова на нас ни харесва да приказваме повече за тактическо развиване в сравнение с за тактически системи. А хората си приказват за 1-4-4-2, за 1-5-3-2…
- Опростихте ли концепцията си, с цел да се трансформират и приспособяват играчите, без да се объркват?
- Посланието е елементарност в границите на сложността. Едно е да владееш, друго е да не владееш топката. Как се организираме във владението според от това какво търсим и по какъв начин се организираме отбранително според от това по какъв начин губиш топката. Поставяме акцентиране върху това. Футболът е елементарен. Какво върша, в случай че имам топката? Какви характерности имат играчите ми на терена? Как желая да нападам? Как диря слабото място на противника? Ако нямам топката, по какъв начин се пазя? Как се провеждам бързо? Къде пресирам? Къде желая да си върна топката и по какъв метод? Вътре в тази елементарност има една трудност, която развиваш във всекидневната си работа. И е много елементарно да предадеш концепциите си, когато играчът работи умишлено, при все това същността остава в несъзнатото. Всичко наподобява естествено, тъй като на играча смяната не му се коства странна. Ливърпул играе в 1-4-3-3 и с малко еластичност. Тримата в полузащита са по-дефанзивни и са предвидим тим, тъй като играят по ясно избран метод. В миг на компликация пускат Шакири или Ориги за Лалана, Вейналдум за Кеита – пост за пост. Сити също го прави: в случай че не сработва Марез, влиза Бернардо; в случай че не сработва Стърлинг, влиза Сане; в случай че не сработва Агуеро, влиза Габриел Жезус… В края на краищата търсят ключа към успеха над противника и другия път към нея в самостоятелното качество, а не в тактическото развиване, не в множеството отмереност в играта, не в атакуването по друг метод. Да се върнем на същото: в случай че имаш ясна концепция за футбола, идеално, само че с цел да развъртвам една система, ми би трябвало нападател на същото равнище като Агуеро, с цел да го размени при нужда… Това е доста друго от това да работиш с един тим, в който би трябвало да търсиш пътищата към това да окажеш помощ на играчите да открият себе си. Аз нямам опцията да вземам решение дали да играя с крила, или не.
- Какви крила има Тотнъм?
- Ако имам бекове, които нападат добре от задна позиция и разчитат пространството, ще търсим игра с крила, които влизат във вътрешността към полупространствата. Защото Сон също не е крило, което прави разликата в обстановки един-на-един, както и Лукас Моура или Ерик Ламела. Характеристиките на играта зависят от тези на футболистите. Ако искаш да играеш с несъмнено тактическо развиване, би трябвало да търсиш най-хубавите реализатори за него. Това е преимуществото на някои треньори, които не са закотвени в разбиранията си, при цялото ми почитание към закотвените. Ако имам 300 милиона за прехвърляния, мога да диря играчи, които да са решаващи фигури за мечтаната от мен форма на игра. Ако нямаш тази опция, би трябвало да търсиш гъвкавостта в играта, с цел да стигнеш до задачата си. Хорхе Валдано ми сподели: „ В Тотнъм имате много ограничавания, само че в реванша ще имате повече шансове, тъй като най-малко показахте, че когато натиснете и вдигнете ритъма, те се объркват. Ако обаче в офанзива нямаш скорост на физиката, техниката и душeвността, е доста мъчно.” И е прав. Как компенсираш това? Точно тук би трябвало да търсиш гъвкавостта, с цел да имат повече благоприятни условия играчите ти да изкарат резултати. Иначе е невероятно.
- Можете ли да ни дадете образец за разбирането Ви за еластичност?
- Да атакуваш с двама нападатели през вътрешността, да отваряш извън, да атакуваш с трима, с потребление по друг метод на централни коридори… Ние умеем да играем с един полузащитник, с двама, с трима… С бекове високо и ниско по терена, с единия бек високо и другия ниско, с един отворен фланг… Имаме купища разновидности.
- Друг хендикап за Тотнъм е неналичието на входящи прехвърляния. До каква степен неналичието на възобновяване на състава подтиква играчите?
- След четири години през предишното лято трябваше да теглим чертата. Възможности за покупки: нулеви. Желаещи да изоставен играчи: много. Звъняха ми от международното състезание и ми споделяха: „ Тренер, в случай че ме изиска подобен или подобен тим, си потеглям.” Отвръщах им да приказват с президента, а те: „ Добре, само че аз желая да ти го кажа, тъй като ми се играе в подобен или подобен тим.”. Отидох при президента и му споделих: „ Нямай религия на оня състезател, който желае да остане, а не на оня, който желае да си тръгне. Защото искащият да си тръгне желае да отиде в огромен клуб заради високи упоритости и жадност за титли, а тъкмо този вид футболист е необходим на Тотнъм, защото точно той би се отдал до дъно за триумфа.” Започва лятната подготовка, затваря се трансферният пазар, напусканията не се случват и няма покупки. Така че седнахме всички на едно заседание и там изложихме дребното си разновидности: или започваме всички от нулата, или продължаваме да плачем за протичащото се от две години насам. Бяхме почтени: „ Момчета, тук всички желаят да изоставен, всички преследват самостоятелни цели. Аз се кълна да ви преценям от този миг нататък. Няма да вземам под внимание, в случай че сте ми се обаждали с изява на предпочитание да си тръгнете, в случай че предишния сезон не сте играли, в случай че сте се държали неприятно. Който си завоюва мястото, ще играе. Дреме ми на шапката всичко случило се през вчерашния ден. Ако се отдадете, ще вървим напред. Ако ли не, на тренировки с дубъла, а през януари ще търсим решение. Аз се кълна да виждам на всекиго от вас, като че ли преди малко е пристигнал в клуба.” Това се споразумяхме, другояче щеше да е невероятно. Защото, в случай че продължаваме с всичките извършени от четири години насам борби, по какъв начин да работим? Как да създадем групов дух? Това, че всички видяха, че стартират от нулата, ни разреши да стигнем до тук – място в Топ 4 и на край в Шампионската лига. Този ни триумф е по-значим от спечелването на купа.
- Кой е целта – приходите или купите?
- Ръководителите споделят, че желаят да печелят трофеи. За задачата обаче би трябвало да се влагат пари. В Англия говореха на всички места: „ би трябвало да се завоюва една от купите”, „ би трябвало да се завоюва титлата”. Не е елементарно обаче да стигнеш полуфинал за Купата на лигата против Челси, както сторихме този сезон. Загубихме след дузпи и пресата писа, че треньорът не желае да печели титли, тъй като не приоритизира домашните купи. Същото се случваше и в Шампионската лига, когато изоставахме в резултата против Аякс. Разбира се, че желаеме да печелим! Само че те имат в запас Хунтелаар, Долберг, а ние кого имахме на пейката в първия мач? Истина е, че сме жертви на триумфа си, само че задоволителен ли е този триумф, с цел да влезем в последното равнище? Когато гледаш Барселона – Ливърпул, виждаш друго равнище. Ние се състезаваме на него заради други условия: тъй като бяхме смели, амбициозни и имахме шанс. Все още обаче не принадлежим на това равнище. Барса – Ливърпул може да се проучва единствено футболно, когато двата тима са съвсем в цялостните си сформира. Какво може да се проучва от Тотнъм – Аякс? Ние имаме играещи на ръба на силите си от безсилие футболисти. Затова и при тях има толкоз висок риск от травми – тъй като няма други.
- Какво е чувството да откажеш предложения от клубове като Реал Мадрид?
- Ситуацията беше сложна. Залогът бе фантазията на всеки един треньор в света – да води най-големите тимове, а би трябвало да кажеш „ не”. Това е нещо голямо, води до вътрешен спор, тъй като знаете, че в случай че един треньор реши да си тръгне, си потегля. Аз обаче напълно неотдавна бях преподписал контракта си с Тотнъм и усещах, че нищо не мога да сторя. Даниел Леви (бел.ред. – президентът на клуба) не искаше да приема предложения за мен, а в случай че ме бяха предиздвикали да приключа договора си, нямаше по какъв начин да го сторя, тъй като не мога да се държа по подобен метод. Ако моят президент мисли, че ще продължа работата си тук, няма да му забия нож в гърба, тъй като не такива са полезностите ми. Защо да е добре за един клуб да подписва с треньор, който не може да съблюдава думата си?!
Диего Торес, „ Ел Паис”
- Днешният Аякс се изследва като тактическа гражданска война, само че няма ли нещо от старите тимове у него?
- Влюбва те със своята прохлада, със своята динамичност. Понякога най-сложните игрови обстановки в офанзива се вземат решение непринудено от желанието да получиш топката. Ако има нещо, с което ни биха в първото полувреме на първия мач, това бе желанието. Когато анализирахме мача, не видяхме тактически, позиционен или планов проблем, нито че са търсили и намерили някаква наша уязвимост. Не! Желанието. Сиреч: депозирам и тичам, депозирам и отивам в свободното пространство, отигравам и се движа… Искам топката! Търся я без никакъв боязън от неточност. През второто полувреме за малко да им нанесем доста огромни вреди, а и те не сътвориха никаква заплаха. Струват ми се тим с механически отлични играчи, само че и с голямо равнище безнаказаност и свободия – доста рядко срещано комбиниране у който и да било отбор. Отбор, който се усеща изцяло свободен да се изрази на терена, тъй като никой не чака нищо от него, нито е очаквал. Имат тази непорочност да кажат на всеослушание: „ Излизам да играя футбол!”.
- Защо казвате, че са безотговорни? Защото губят организация и не мислят да се връщат в отбрана ли?
- Защото залагат на желанието. Защото не демонстрират огромна структурна организация сега да се владее топката или да се пази. Това е един импровизиран при вземането на решения тим и тези решения са повече самостоятелни от групови. Вижда се при разбор.
- Казвате, че когато сте бил на проби за школата, на Марсело Биелса му е лишило пет минути да дефинира дали ставате за централен бранител на Нюелс Олд Бойс. Какво Вие видяхте у Матейс де Лихт?
- Природен гений с вродени му от люлката характерности. Ако би трябвало да го разказвам, основното му качество е смелостта. На тази основа към този момент можеш да си централен бранител. Без нея можеш игра на какъв да е различен пост, само че не и там. В механически проект пояснява всичко протичащо се на терена, но това е, тъй като е самоуверен. Бие за топката, тъй като е самоуверен. Защитава добре, тъй като е самоуверен. Предугажда, тъй като чете играта и потегля накъдето никой не потегля, тъй като това го изисква характерът му. Има качества у всеки състезател, които отразяват и какъв е като персона. Той е на 19 години. Липсва му единствено опитът, с цел да знае по кое време да направи крачка напред и по кое време – крачка обратно.
- Има велики централни бранители, които пазят добре единствено колкото по-назад се местят. Това прави ли ги страхливци?
- Проблемът е да знаеш по кое време правиш крачка обратно от шубе и по кое време – поради търсене на по-добра позиция за отбраняване или отбягване на риска. Едно е да отстъпиш обратно, тъй като знаеш, че няма да загубиш, друго е да имаш нужната храброст да тръгнеш напред и да кажеш: потеглям и пожертвам! Това е темпераментът! Пуйол, също като Де Лихт, не беше умел с краката, но си знаеше занаята на централния бранител. Че би трябвало да изнася топката от задна линия? Да. Че би трябвало да даде пас? Да. Това го имат на положително равнище. Онова, което ги трансформира в рядко срещани централни бранители, е точно тази храброст, този спортен дух. Гледането на Де Лихт онлайн ми донесе това чувство. Вярва в своята мощ.
- Ако би трябвало да се уточни един-единствен състезател на Аякс, който ви е основал най-вече проблеми, кой би бил той?
- Дони ван ден Беек. Никой не приказва доста за него, но той играе свръхдинамично – излиза зад тила на Душан Тадич, труди се във всяка една линия, вкарва голове, играе за колектива, млад е, излязъл е от школата. Логично е Френки де Йонг и Де Лихт да ме очароват, само че за мен образецът за това по какъв начин действа този Аякс е точно Ван ден Беек. Давид Нерес също. Имат две крила по природа, на които не споделят да отиват да вършат числени прерогативи или да бягат зад тила на отбраната, а прикриват неработоспособността на Тадич. Именно Нерес, Хаким Зийеш и Ван ден Беек придават на тима типичната му смелост и спонтанност. Те нямат нищо за губене и се любуват, което бе видно още от мачовете им с Байерн в груповата фаза. Бяха по-добри и от Байерн, и от Мадрид, и от Ювентус… и от нас в избрани интервали.
- Как се възвръща силата за отбраняване при по този начин продължителни разигравания като в тази ситуация с Аякс?
- В дъното на обяснението е тактиката. Срещу тях на нас не ни липсваше сила за затварянето на пространствата, а просто на моменти вглъбеност и настъпателност, което е безусловно наложително изискване да си конкурентен на равнище полуфинал на ШЛ. Усещането за отмалялост бе доста по-голямо, когато посрещнахме Барселона и на Меси му се беше доиграло. Също и против Сити, които движат повече топката от Аякс. Когато вдигахме темпото и вкарвахме повече активност, равнището на Аякс започваше да пада.
- Този Аякс повече или по-малко непредвидим е от Сити?
- По държание си наподобяват. Анализирахме повече самостоятелните от груповите трендове – при Аякс доминират самостоятелните, а при Сити груповите. Е, разумно е при „ гражданите” в резултат да се изявят и огромните характерности като Серхио Агуеро, Бернардо Силва, Давид Силва или Кевин Де Брайне, което прави този тим още по-страховит. Аякс е по-спонтанен. В реванша трябваше да пазят преднина и всички ги брояха за цялостни любимци, което беше ново преживяване за тях.
- В последно време поотделно или дружно отсъстваха значими фигури на Тотнъм като Хари Кейн, Хюн-Мин Сон, Хари Уинкс, Ерик Ламела, Ерик Дайър. Това постановяваше постоянно да променяте системата и концепциите си за игра. Как отвърна тимът на всички тези трудности?
- Винаги търсим гъвкавостта. Системите са структури, които ти дават насочна точка, но не могат да са фундаменти за развиването на игра. Затова на нас ни харесва да приказваме повече за тактическо развиване в сравнение с за тактически системи. А хората си приказват за 1-4-4-2, за 1-5-3-2…
- Опростихте ли концепцията си, с цел да се трансформират и приспособяват играчите, без да се объркват?
- Посланието е елементарност в границите на сложността. Едно е да владееш, друго е да не владееш топката. Как се организираме във владението според от това какво търсим и по какъв начин се организираме отбранително според от това по какъв начин губиш топката. Поставяме акцентиране върху това. Футболът е елементарен. Какво върша, в случай че имам топката? Какви характерности имат играчите ми на терена? Как желая да нападам? Как диря слабото място на противника? Ако нямам топката, по какъв начин се пазя? Как се провеждам бързо? Къде пресирам? Къде желая да си върна топката и по какъв метод? Вътре в тази елементарност има една трудност, която развиваш във всекидневната си работа. И е много елементарно да предадеш концепциите си, когато играчът работи умишлено, при все това същността остава в несъзнатото. Всичко наподобява естествено, тъй като на играча смяната не му се коства странна. Ливърпул играе в 1-4-3-3 и с малко еластичност. Тримата в полузащита са по-дефанзивни и са предвидим тим, тъй като играят по ясно избран метод. В миг на компликация пускат Шакири или Ориги за Лалана, Вейналдум за Кеита – пост за пост. Сити също го прави: в случай че не сработва Марез, влиза Бернардо; в случай че не сработва Стърлинг, влиза Сане; в случай че не сработва Агуеро, влиза Габриел Жезус… В края на краищата търсят ключа към успеха над противника и другия път към нея в самостоятелното качество, а не в тактическото развиване, не в множеството отмереност в играта, не в атакуването по друг метод. Да се върнем на същото: в случай че имаш ясна концепция за футбола, идеално, само че с цел да развъртвам една система, ми би трябвало нападател на същото равнище като Агуеро, с цел да го размени при нужда… Това е доста друго от това да работиш с един тим, в който би трябвало да търсиш пътищата към това да окажеш помощ на играчите да открият себе си. Аз нямам опцията да вземам решение дали да играя с крила, или не.
- Какви крила има Тотнъм?
- Ако имам бекове, които нападат добре от задна позиция и разчитат пространството, ще търсим игра с крила, които влизат във вътрешността към полупространствата. Защото Сон също не е крило, което прави разликата в обстановки един-на-един, както и Лукас Моура или Ерик Ламела. Характеристиките на играта зависят от тези на футболистите. Ако искаш да играеш с несъмнено тактическо развиване, би трябвало да търсиш най-хубавите реализатори за него. Това е преимуществото на някои треньори, които не са закотвени в разбиранията си, при цялото ми почитание към закотвените. Ако имам 300 милиона за прехвърляния, мога да диря играчи, които да са решаващи фигури за мечтаната от мен форма на игра. Ако нямаш тази опция, би трябвало да търсиш гъвкавостта в играта, с цел да стигнеш до задачата си. Хорхе Валдано ми сподели: „ В Тотнъм имате много ограничавания, само че в реванша ще имате повече шансове, тъй като най-малко показахте, че когато натиснете и вдигнете ритъма, те се объркват. Ако обаче в офанзива нямаш скорост на физиката, техниката и душeвността, е доста мъчно.” И е прав. Как компенсираш това? Точно тук би трябвало да търсиш гъвкавостта, с цел да имат повече благоприятни условия играчите ти да изкарат резултати. Иначе е невероятно.
- Можете ли да ни дадете образец за разбирането Ви за еластичност?
- Да атакуваш с двама нападатели през вътрешността, да отваряш извън, да атакуваш с трима, с потребление по друг метод на централни коридори… Ние умеем да играем с един полузащитник, с двама, с трима… С бекове високо и ниско по терена, с единия бек високо и другия ниско, с един отворен фланг… Имаме купища разновидности.
- Друг хендикап за Тотнъм е неналичието на входящи прехвърляния. До каква степен неналичието на възобновяване на състава подтиква играчите?
- След четири години през предишното лято трябваше да теглим чертата. Възможности за покупки: нулеви. Желаещи да изоставен играчи: много. Звъняха ми от международното състезание и ми споделяха: „ Тренер, в случай че ме изиска подобен или подобен тим, си потеглям.” Отвръщах им да приказват с президента, а те: „ Добре, само че аз желая да ти го кажа, тъй като ми се играе в подобен или подобен тим.”. Отидох при президента и му споделих: „ Нямай религия на оня състезател, който желае да остане, а не на оня, който желае да си тръгне. Защото искащият да си тръгне желае да отиде в огромен клуб заради високи упоритости и жадност за титли, а тъкмо този вид футболист е необходим на Тотнъм, защото точно той би се отдал до дъно за триумфа.” Започва лятната подготовка, затваря се трансферният пазар, напусканията не се случват и няма покупки. Така че седнахме всички на едно заседание и там изложихме дребното си разновидности: или започваме всички от нулата, или продължаваме да плачем за протичащото се от две години насам. Бяхме почтени: „ Момчета, тук всички желаят да изоставен, всички преследват самостоятелни цели. Аз се кълна да ви преценям от този миг нататък. Няма да вземам под внимание, в случай че сте ми се обаждали с изява на предпочитание да си тръгнете, в случай че предишния сезон не сте играли, в случай че сте се държали неприятно. Който си завоюва мястото, ще играе. Дреме ми на шапката всичко случило се през вчерашния ден. Ако се отдадете, ще вървим напред. Ако ли не, на тренировки с дубъла, а през януари ще търсим решение. Аз се кълна да виждам на всекиго от вас, като че ли преди малко е пристигнал в клуба.” Това се споразумяхме, другояче щеше да е невероятно. Защото, в случай че продължаваме с всичките извършени от четири години насам борби, по какъв начин да работим? Как да създадем групов дух? Това, че всички видяха, че стартират от нулата, ни разреши да стигнем до тук – място в Топ 4 и на край в Шампионската лига. Този ни триумф е по-значим от спечелването на купа.
- Кой е целта – приходите или купите?
- Ръководителите споделят, че желаят да печелят трофеи. За задачата обаче би трябвало да се влагат пари. В Англия говореха на всички места: „ би трябвало да се завоюва една от купите”, „ би трябвало да се завоюва титлата”. Не е елементарно обаче да стигнеш полуфинал за Купата на лигата против Челси, както сторихме този сезон. Загубихме след дузпи и пресата писа, че треньорът не желае да печели титли, тъй като не приоритизира домашните купи. Същото се случваше и в Шампионската лига, когато изоставахме в резултата против Аякс. Разбира се, че желаеме да печелим! Само че те имат в запас Хунтелаар, Долберг, а ние кого имахме на пейката в първия мач? Истина е, че сме жертви на триумфа си, само че задоволителен ли е този триумф, с цел да влезем в последното равнище? Когато гледаш Барселона – Ливърпул, виждаш друго равнище. Ние се състезаваме на него заради други условия: тъй като бяхме смели, амбициозни и имахме шанс. Все още обаче не принадлежим на това равнище. Барса – Ливърпул може да се проучва единствено футболно, когато двата тима са съвсем в цялостните си сформира. Какво може да се проучва от Тотнъм – Аякс? Ние имаме играещи на ръба на силите си от безсилие футболисти. Затова и при тях има толкоз висок риск от травми – тъй като няма други.
- Какво е чувството да откажеш предложения от клубове като Реал Мадрид?
- Ситуацията беше сложна. Залогът бе фантазията на всеки един треньор в света – да води най-големите тимове, а би трябвало да кажеш „ не”. Това е нещо голямо, води до вътрешен спор, тъй като знаете, че в случай че един треньор реши да си тръгне, си потегля. Аз обаче напълно неотдавна бях преподписал контракта си с Тотнъм и усещах, че нищо не мога да сторя. Даниел Леви (бел.ред. – президентът на клуба) не искаше да приема предложения за мен, а в случай че ме бяха предиздвикали да приключа договора си, нямаше по какъв начин да го сторя, тъй като не мога да се държа по подобен метод. Ако моят президент мисли, че ще продължа работата си тук, няма да му забия нож в гърба, тъй като не такива са полезностите ми. Защо да е добре за един клуб да подписва с треньор, който не може да съблюдава думата си?!
Диего Торес, „ Ел Паис”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ