Във всяка криза има и печеливши: в случая с турската

Във всяка рецесия има и печеливши: в тази ситуация с турската лира това са немските туристи. След като години наред германците отбягваха Турция поради страха от атентати, в този момент страната още веднъж е известна туристическа дестинация. Почивката в турските курорти тази година излиза много преференциално - поради обезценяването на турската валута. През месец юли да вземем за пример цените на стаите в интернат стартират от 5 евро, а стаите в хотели пет звезди - от 69 евро. За туристите с евро в джобовете храната в заведенията за хранене, входовете за разнообразни забележителности и билетите за спортни атракции са повече от преференциални.
За доста турци обаче обезценяването на лирата е сериозен проблем. Той основава главоболие и на президента Реджеп Тайип Ердоган, който се надява да бъде избран отново на изборите на 24 юни.
От началото на 2018 насам туската валута е изгубила над 20% от цената си по отношение на $ и еврото. А откакто в сряда (23 май) лирата напряко се срина, Централната банка реши да увеличи главния лихвен %. Анализаторите са единомислещи, че тази стъпка е трябвало да бъде направена доста по-рано и евентуално към този момент няма да е задоволителна. След предприемането на тази крачка цената на лирата фактически леко се увеличи, само че още на идващия ден още веднъж потегли надолу.
Кой губи най-вече?
Обезценяването е изключително трагично за турците, които получават заплатите си в турски лири, само че вършат разноски в непознати валути. Това се отнася да вземем за пример за тези, които изпращат децата си в немското главно учебно заведение в Инстанбул, където учебните такси и данъкът надвишават в това време 13 000 евро за дете годишно. Комбинацията от растящи учебни такси и обезценяването на турската лира докара до ценова детонация: преди пет години образователната година излизаше 20 000 лири, а през днешния ден - повече от 70 000.
В турски лири съвсем всичко излиза по-скъпо и съвсем всеки е обиден. Цените на вносните артикули мощно се покачват, а това визира доста области на живота. Турция има огромен недостиг на комерсиалния баланс, т.е. тя внася доста повече, в сравнение с изнася. За да си купи хранителни артикули, междинният турски жител към този момент би трябвало да се бръкне много по-дълбоко в джоба - заради високата инфлация. При това както за вносни, по този начин и за локални хранителни артикули.
В пекарните на Истанбул един геврек със сусам да вземем за пример до наскоро е коствал единствено една лира, а в този момент към този момент коства лира и половина. По отношение на бензина държавното управление напасва налозите, тъй като не желае цените да експлодират тъкмо преди парламентарните избори на 24 юни. Така недоволството на жителите може да бъде ненапълно овладяно, единствено че приходите на държавната хазна понижават.
Турските компании, които създават основно за експорт, извличат облаги от рецесията на лирата. Само че тези турски компании, които са натрупали задължения в долари или евро, само че вършат покупко-продажбите си с турска валута, се оказат губещи. Пресметнато в турска валута, размерът на задълженията им единствено за няколко години се е удвоил, а лихвите от ден на ден се покачват. Големите компании към този момент не могат да обслужват заемите си в долари и им се постанова да ги рефинансират.
Според анализаторите, повода за това обезпокоително развиване е икономическата доктрина на Ердоган: той е твърдо срещу повдигането на лихвените проценти. Според него, по-високите лихви не понижават, а усилват инфлацията. Според специалиста Улрих Лойхтман от Комерцбанк обаче това е " гротескна концепция ".
Обикновено централните банки покачват лихвения %, с цел да спрат инфлацията и обезценяването на националната валута. В случая с Турция обаче има неприятни последствия - спад в икономическия напредък, който през предходната година беше цели 7,4 %.
Заговор против Ердоган?
Инфлацията на лирата накара предходната седмица Ердоган да посети Лондон. По време на визитата си той съобщи, че след изборната си победа на 24 юни щял да затегне колана на Централната банка, т.е. на онази емисионна банка, която в действителност би трябвало да е самостоятелна. Инвеститорите бяха шокирани от изказването му. " Файненшъл таймс " излезе със следния коментар: " Финансовите пазари не са нещастни публицисти, които той може да напъха в пандиза ".
След повишението на главния лихвен % Ердоган прикани жителите да не бягат от турската лира. " Не обменяйте локалната валута против непозната валута ", сподели той. Според неговото държавно управление, аргументите за обезценяването на лирата са освен стопански. За тази рецесия бил съдействал и " заговора за свалянето на Ердоган от власт ".
" Дълбоко се заблуждават тези, които си мислят, че могат да трансформират резултатите от тези избори, като си играят с $ и по този начин основават условия, които вредят на народа и опразват джоба му ", съобщи държавният представител Бекир Бождаг, представен от турската информационна организация Анадолу. Народът добре знаел кои са марионетките и кой ги ръководи, съобщи още той. Само че Бождаг не уточни кои са марионетките и кой стои зад тях.
Не е ясно дали сходни причини ще убедят турските гласоподаватели. Според последното допитване, над 42 на 100 от турците считат, че сривът на лирата е провокиран от съзаклятнически непознати сили. Само че въпросните 42% не са задоволителни, с цел да може Ердоган да завоюва безспорното болшинство на президентските избори на 24 юни. А тематиката, която съгласно друго допитване сега вълнува най-силно турските гласоподаватели, е положението на турската стопанска система.
Автор: Кан Мерей за " Дойче Веле "