Във всички епархии на Българската православна църква днес (14 октомври)

Във всички епархии на Българската православна черква през днешния ден (14 октомври) се празнува една от най-почитаните у нас светици - Света Преподобна Параскева или Света Петка Българска. За българите, а и за другите православни балкански нации, Св. Петка е една от най-почитаните и известни светици.

Авторитетът ѝ като настойничка на българския народ се дължи значително и на житието, написано за нея от Патриарх Евтимий Търновски. В него четем, че светицата е родена през ХІ в. в семейство на заможни българи в град Епиват на Мраморно море. От дребна Св. Петка проявявала съчувствие към бедните и нещастните и желала да се посвети на Бога.

Когато родителите ѝ умряли, тя раздала цялото наследено имущество на нуждаещите се, отишла да се поклони на гроба Господен и заживяла като отшелничка в Йорданската пустиня. Малко преди да свърши земният ѝ път, светицата се завърнала в родния си град и там умряла.

Мощите на Преподобна Параскева правели чудеса и лекували. През 1238 година българският цар Иван Асен ІІ пренесъл мощите в старопрестолния Търновград и ги сложил в новопостроения храм " Преподобна Петка ”. Затова светицата е наречена Св. Петка Търновска. След рухването на остарялата българска столица под османска власт, светите мощи били пренесени във Видин, а по-късно в Белград. Днес те почиват на румънска земя в град Яш, в храма " Три светители ”.
Празникът на св. Петка е прочут у нас като Петковден, Петки. Това е един от най-големите български национални празници и с него се отбелязва краят на лятото и началото на зимата, както и завършекът на земеделския и животновъдния годишен цикъл. На този празник (както и на Димитровден) става разплащането с наетите за лятото ратаи, овчари, жътвари и спазаряването им още веднъж, което на доста места се съпровожда с угощения и " коч курбан ”. За него овчарите дават жертвеното животно, а стопанките месят самун и точат баници с благопожелание " да се точат агънцата и овцете ”, т.е. да се раждат доста.