Във времето на компютърните технологии един младеж взе решение да

Защо един 20-годишен младеж иска да съхрани изчезващата традиция на хлопкарството?

Във времето на компютърните технологии един юноша взе решение да резервира остарял поминък. Симеон Акмаджов живее в Габрово, роден е в Родопите, а в работилницата на ЕМО „ Етър ” се образова да прави хлопки.

Защо един 20-годишен юноша желае да запази изчезваща традиция? Макар да споделя, че би се гордял, в случай че успее, надали единствено това възприятие е в основата на решението му. Майстор Никифор Иванов – един близо 70-годишен габровец, го образова.За малко повече от седмица Симеон има няколко подготвени хлопки и с готовност споделя по какъв начин ги е направил.

„ Имаш образец, отрязваш ламарината, съгласно нужния номер. С чук започваш студената обработка. Има няколко калъпа, потегля се от по-плитките и последователно се минава към по-дълбоките. И по този начин ламарината се сгъва. Следва горещата обработка, която се прави на пещта. Ламарината се захваща с клещи, защото към този момент е гореща. С чук става оформлението. Слага се нит от двете страни. Горе се слага дръжката, а на пещта става запояването. Външната страна на хлопката се облива с глина, боракс и сол, а вътрешната с бронзови стружки и боракс. Загрява се в пещта, където бронзовите стружки се стопяват. Хлопката се потапя във вода за укрепване. Слага се езичето и се настройва на тон. ”

Хлопката е като инструмент, въпреки да служи за чисто на практика цели. Настройването става като се изтънява ламарината, оформя се отвора, отстраняват се неравности по повърхността.

Симеон постоянно си върви в Родопите. В село Джурково живеят дядо му и баба му. Някога там има 2000 поданици, в този момент са към 100. Симеон Акмаджов чете история, писана от локални поданици, откъдето схваща, че за един ден от селото се изселват 200 души, търсейки прехранване.

Семейството на 20-годишния юноша е музикално. Самият той свири на дудук, дядо му на акордеон, а баба му пее. На бъдещия хлопкар му се коства, че би било добре да донесе кавала си в работилницата в ЕМО „ Етър ”, където занаятчия Никифор го образова.

Инструментът няма да му пречи, само че скоро от работилницата, с изключение на звука от хлопките, ще се чува и кавала на Симеон.

Етнографски музей навън Етър

Първите две хлопки на младежа са много сполучливи. Издават друг тон, само че са от един номер. Ако бъдат поставени на животно, то би трябвало да е агне.

„ Хлопкарството не е лесна работа. Трябва да имаш познания за ковачеството ”, това са думите на занаятчия Никифор, които Симеон е запомнил. Хлопките могат да бъдат с дванадесет номера. Големината им зависи от размера на животното. Най-големите са за крави и биволи, по-малките – за овен. На овцата се поставя още по-малка.

Хлопките са три типа – траки, рогати и обли. Най-простите са траките, само че по-късно майсторите ги усъвършенстват. Хлопката се закача на врата на животното с каишка и когато то се движи тя звъни. Звукът на хлопката демонстрира на овчаря къде е стадото му.

„ Бих бил горделив, в случай че съумея да запазя занаята. В тази работилница на ЕМО „ Етър ”, минават доста хора, само че в това време е умерено ”, споделя Симеон Акмаджов плъзгайки взор по окачените към него хлопки, по пещта и инструментите. След това взема пай ламарина, отрязва я. Обучението на младежа в ЕМО „ Етър ” продължава. Традицията би трябвало да се запази.
По тематиката Кукерски хлопки ще звънят в Стралджа Традициите, свързани с огромния празник Гергьовден оживяха през днешния ден в ЕМО „ Етър ” Габрово Симеон Акмаджов хлопки хлопкарство Коментирай Please enable JavaScript to view the comments powered by Disqus. Габрово 1 час В Дряново стартира Милан Джуниър Камп - 2017 На публична гала в понеделник, 3 юли, на стадион „ Локомотив ” в град Дряново бе...