Свети Поликарп Смирненски
Във времената апостолски в град Смирна (Мала Азия) живяла една благочестива и богата вдовица на име Калиста. Обичайки Господа, тя старателно изпълнявала заповедите Му и обилно пособия на бедните. Тя била бездетна и си взела да възпитава едно осиротяло момче на име Поликарп. Скоро тя го обикнала като личен наследник, и когато то пораснало, поверила му целия си дом и парцел. Поликарп заслужавал любовта на своята благодетелка и от най-младата си възраст бил добър и благоверен. Умирайки, Калиста оставила на Поликарп всичкото си имущество. Но той не обичал земното благосъстояние и всичко раздал на бедните, а самият той живеел в огромно самоограничение, непрекъснато се молел на Бога и служел на небогати, заболели и престарели.
Смирненският свещеник свети Вукол обикнал благочестивия момък. Виждайки в него огромна ревнивост към закона Господен, той го назначил изначало църковнослужител, а след това дякон и му упълномощил да поповядва словото Божие. В това време светите апостоли Йоан Богослов и Павел проповядвали в Мала Азия. Поликарп ги слушал, станал техен възпитаник и ги придружавал в доста градове на Мала Азия, като им помагал в разпространяването на светата религия. Изпълнявайки желанието на светите апостоли, св. Вукол ръкоположил Поликарп за духовник. В това звание Поликарп продължавал ревниво да служи на Бога. Той проповядвал на народа, разказвал за живота и чудесата на Спасителя, изяснявал Неговия закон, призовавайки езичниците към знание на истината. Слушайки го множиство люде оставали идолопоклонството и обвързваните с него безнравствени каузи и приемали християнската религия.
Пред гибелта си св. Вукол имал признание, че Поликарп би трябвало да бъде негов правоприемник. Умирайки, епископът му поверил своето паство. При посвещението на Поликарп в епископство чудесни феномени засвидетелствали пред целия народ, че берекет Божия пребъдва върху него: чудна светлина осияла църквата, а някои от вярващите видели бял гълъб да лети към главата на Поликарп.
Св. Поликарп скоро станал най-уважаван свещеник в Мала Азия. Дори езичниците го почитали поради неговите добродетели, неотстъпчивост на духа и благост. Той обърнал мнозина към Христа и учениците му го популяризирали на собствен ред със светостта на живота си, да вземем за пример св. Ириней Лионски, Папий Йераполски, Пионий. Той непрекъснато проповядвал словото Божие, пишел послания към новопокръстените християни, непрекъснато се грижел за богатството и душевната изгода на своето паство. Св. Игнатий Богоносец загатва в посланията си за светия живот на Смирненския свещеник. На път за Рим към този момент наказаният на гибел Игнатий прекарал няколко дни при Поликарп в Смирна и оттова писал послания до църквите. Господ популяризирал и пред индивидите Поликарпа посредством подарък на чудотворство. Той му дал мощ да изцерява заболявания, дивно го опазвал измежду беди и рискове. Веднъж пътувайки по Мала Азия, Поликарп се спрял в една страноприемница. Изведнъж през нощта бил пробуден от събитие на ангел, който му заповядал незабавно да излезе от страноприемницата. Едва Поликарп съумял да излезе, и зданието рухнало.
Във времето на неговото епископство християните били грубо гонени и преследвани. Обаче свещеник Поликарп дълго време управлявал Смирненската черква и доживял дълбока напреднала възраст.
Около 167 година, при император Марк Аврелий Антонин, гонение с особена мощ свирепствало в Мала Азия. Множество християни починали измежду страшни мъчения. Езичниците и юдеите били озлобени срещу Поликарп, тъй като знаели с каква мощ и ревнивост той проповядвал Христа, и по тази причина те желали да бъде предаден на съд. Св. Поликарп не се боял от гибелта и с неотстъпчивост очаквал да го заловят. Но християните желали да спасят живота на своя любим свещеник и го молели да се отдръпна от града за известно време, като се надявали, че строгите преследвания скоро ще се прекратят. Св. Поликарп се съгласил да извърши тяхната молба и отпътувал в едно близко села. Там прекарвал дните в молитва. Но скоро имал привидение, което му предизвестявало, че часът на неговото страдалчество е непосредствен. Той видял, сякаш възглавницата на леглото му е в пламъци, и умерено споделил на намиращите се с него: "Аз ще бъда изгорял в огън за името на Господа Иисуса Христа. " Действително, убежището му станало известно на враговете, и три дни след видението бойци, пратени от града, пристигнали в селото, където се намирал Поликарп.
Като разбрал за тяхното идване, светителят споделил: "Нека бъде волята на моя Господ Бог! " – и излязъл да ги посрещне. При типа на почтения дъртак, чието лице сияело от благост и неземно успокоение, бойците почувствали несъзнателно страхопочитание и не посмели да турят ръка на него. Поликарп добродушно приказвал с тях, споделил да им подготвят обяд и помолил да му дадат един час време за молитва.
Докато бойците обядвали, той енергично се молел, като благодарил на Бога за всички Негови благодеяния и просил Неговата помощ за Църквата, гонена и разпръсната по цялата земя. Укрепен посредством молитвата, св. Поликарп излязъл при бойците, които го откарали в Смирна. Когато го довели в съдилището, всички неверници извикали радостно: "Заловен е нечестивият Поликарп! " Защото те заслужено го считали за глава на християните в Мала Азия. А християните, които се намирали в тълпата, и самичък Поликарп, чули глас от небето: "Бъди неустрашим, Поликарпе! " Този глас ободрил всички християни и извършил светия дъртак с нова мощ.
Съдията почнал да убеждава Поликарп да се отхвърли от Христа и да Го похули.
- Осемдесет години аз послужвам на моя Господ Бог – умерено дал отговор Поликарп – и Той в никакъв случай не ми е сторил зло, само че ми е дарувал доста богатства! Как тогава ще похуля моя Цар?
- В подобен случай ще пусна против тебе лютите зверове – споделил съдията.
- Прави каквото искаш! Все отново аз не ще трансформира своята добра орис на неприятна.
- Ще те хвърля в огън – споделил съдията, - като се надявал посредством опасност да подейства на Поликарп, тъй като и самичък желаел да го избави. Но епископът умерено му споделил:
- Ти ме заплашваш с огън гаснещ, само че не знаеш за безконечния огън, подготвен за вършещите безвластие.
Тогава съдията заповядал високо да провъзгласят, че Поликарп афишира себе си за християнин. Езичниците и юдеите гневно желали неговата гибел, като викали: "Този е развратителят на цяла Мала Азия, бащата на християните, разорителят на нашия закон. Да бъде изгорял! "
Тогава съдията, като видял яростта на тълпата и като изгубил вяра да склони Поликарпа да се отхвърли от Христа, заповядал да донесат дърва и сухи клони. Направили клада и като хванали светия дъртак, желали да го приковат към кладата. Но Поликарп споделил на мъчителите: "Няма потребност да ме приковавате. Оня, Който ми е дал предпочитание, ще ми даде и мощ да понасям изтезание и да остана имобилен на кладата. " Тогава го вързали и турили на дръвника. Той се молел, казвайки: "Благодаря ти, Господи, Боже мой, загдето си ме причислил към Твоите възпитаници и изповедници, загдето пия чашата на страданията поради Христа и ставам участник в Неговото изтезание, та при възкресението да бъда с Него участник и във безконечния живот. Приеми ме като жертва благоугодна! Славя и величая Тебе, Боже, и Иисуса Христа, Твоя Син, и Светия Дух, на Които да бъде популярност в този момент и постоянно и завинаги, амин! " Между това езичниците и юдеите натрупали върху кладата сухи клони, и когато Поликарп приключил своята молитва, те запалили огромния огън. Но тук станало знамение, което изумило присъстващите и посочило на всички Божията мощ: пламъкът единствено обкръжил светия страдалец, като се събирал над него като свод и не се подирал до тялото му, което оставало невредимо. Тогава съдията заповядал на един боец да прободе Поликарпа с дълго копие. Това било изпълнено и кръвта, щедро изтичайки от раната, изгасила пламъците на кладата. Поразени от чудесните феномени, които придрижавали мъченичеството на свети Поликарп, юдеите измолили от съдията да заповяда да бъде изгорено тялото на мъченика, тъй като се бояли, да не би християните да стартират да го почитат като Бог. Това било направено. Тъй нечестивите мъчители изгорили мъртъв оня, който жив не могли да изгорят. Свети Поликарп умрял страдалчески в 167 година, на Велика събота. "Те знаят – приказва се в посланието, в което е разказано мъченичеството на св. Поликарп, че ние не може да отстъпим от Христа Господа, починал на Кръста за избавление на целия свят, и да приемем различен бот. На Него, като на същински Син Божи, ние въздаваме божествена чест, а мъчениците, като възпитаници и почитатели Христови, потърпевши от обич към Него, ние радостно почитаме и желаем да им подражаваме. Стотникът, по заповед на съдията изгори тялото на Поликарп, а ние – така пишат смирненските християни до всички църкви – събрахме от пепелта костите му, по-драгоценни от злато и от скъпоценни камъни, и го погребахме в чисто място, гдето с наслада ще честваме деня на неговите премеждия, за спомен на тия, които пострадаха за Христа, и за поддръжка на ония, които посредством също такава съмрт ще изповядат и популяризират Христа – нашия същински Бог. Това обръщение ви изпращаме посредством брата Марко. Като го прочетете, дайте го и на другите братя, та и те да популяризират Бога, Който ни е посочил подобен правилен фаворит, а може и нас да извърши със Своята берекет и да ни вкара във безконечното Си царство посредством Своя единороден Син Иисуса Христа, Комуто да бъде популярност, чест и великолепие завинаги. Амин. "
Тия няколко реда са изведки из посланието, посредством което смирненските християни известявали на братята си в другите църкви за мъченическата гибел на своя свят свещеник. Подобни послания се пращали от една черква в друга, с цел да възбуждат във всички християни ревнивост към Господа и всички те да могат почтено да празнуват паметта на светите мъченици, умрели за Христа. За страдание, малко такива послания са пристигнали до нас, тъй като във време на гоненията езичниците усърдно търсени и изгаряли всички християнски ръкописи.
От св. Поликарп Смирненски е останало едно обръщение, в което той дава правила за християнски живот и убеждава християните да извършват отговорностите си, да бъдат твърди във вярата, покорни и търпеливи по образеца на Оня, "Който всичко претърпял за нас, с цел да живеем ние в Него ".
Смирненският свещеник свети Вукол обикнал благочестивия момък. Виждайки в него огромна ревнивост към закона Господен, той го назначил изначало църковнослужител, а след това дякон и му упълномощил да поповядва словото Божие. В това време светите апостоли Йоан Богослов и Павел проповядвали в Мала Азия. Поликарп ги слушал, станал техен възпитаник и ги придружавал в доста градове на Мала Азия, като им помагал в разпространяването на светата религия. Изпълнявайки желанието на светите апостоли, св. Вукол ръкоположил Поликарп за духовник. В това звание Поликарп продължавал ревниво да служи на Бога. Той проповядвал на народа, разказвал за живота и чудесата на Спасителя, изяснявал Неговия закон, призовавайки езичниците към знание на истината. Слушайки го множиство люде оставали идолопоклонството и обвързваните с него безнравствени каузи и приемали християнската религия.
Пред гибелта си св. Вукол имал признание, че Поликарп би трябвало да бъде негов правоприемник. Умирайки, епископът му поверил своето паство. При посвещението на Поликарп в епископство чудесни феномени засвидетелствали пред целия народ, че берекет Божия пребъдва върху него: чудна светлина осияла църквата, а някои от вярващите видели бял гълъб да лети към главата на Поликарп.
Св. Поликарп скоро станал най-уважаван свещеник в Мала Азия. Дори езичниците го почитали поради неговите добродетели, неотстъпчивост на духа и благост. Той обърнал мнозина към Христа и учениците му го популяризирали на собствен ред със светостта на живота си, да вземем за пример св. Ириней Лионски, Папий Йераполски, Пионий. Той непрекъснато проповядвал словото Божие, пишел послания към новопокръстените християни, непрекъснато се грижел за богатството и душевната изгода на своето паство. Св. Игнатий Богоносец загатва в посланията си за светия живот на Смирненския свещеник. На път за Рим към този момент наказаният на гибел Игнатий прекарал няколко дни при Поликарп в Смирна и оттова писал послания до църквите. Господ популяризирал и пред индивидите Поликарпа посредством подарък на чудотворство. Той му дал мощ да изцерява заболявания, дивно го опазвал измежду беди и рискове. Веднъж пътувайки по Мала Азия, Поликарп се спрял в една страноприемница. Изведнъж през нощта бил пробуден от събитие на ангел, който му заповядал незабавно да излезе от страноприемницата. Едва Поликарп съумял да излезе, и зданието рухнало.
Във времето на неговото епископство християните били грубо гонени и преследвани. Обаче свещеник Поликарп дълго време управлявал Смирненската черква и доживял дълбока напреднала възраст.
Около 167 година, при император Марк Аврелий Антонин, гонение с особена мощ свирепствало в Мала Азия. Множество християни починали измежду страшни мъчения. Езичниците и юдеите били озлобени срещу Поликарп, тъй като знаели с каква мощ и ревнивост той проповядвал Христа, и по тази причина те желали да бъде предаден на съд. Св. Поликарп не се боял от гибелта и с неотстъпчивост очаквал да го заловят. Но християните желали да спасят живота на своя любим свещеник и го молели да се отдръпна от града за известно време, като се надявали, че строгите преследвания скоро ще се прекратят. Св. Поликарп се съгласил да извърши тяхната молба и отпътувал в едно близко села. Там прекарвал дните в молитва. Но скоро имал привидение, което му предизвестявало, че часът на неговото страдалчество е непосредствен. Той видял, сякаш възглавницата на леглото му е в пламъци, и умерено споделил на намиращите се с него: "Аз ще бъда изгорял в огън за името на Господа Иисуса Христа. " Действително, убежището му станало известно на враговете, и три дни след видението бойци, пратени от града, пристигнали в селото, където се намирал Поликарп.
Като разбрал за тяхното идване, светителят споделил: "Нека бъде волята на моя Господ Бог! " – и излязъл да ги посрещне. При типа на почтения дъртак, чието лице сияело от благост и неземно успокоение, бойците почувствали несъзнателно страхопочитание и не посмели да турят ръка на него. Поликарп добродушно приказвал с тях, споделил да им подготвят обяд и помолил да му дадат един час време за молитва.
Докато бойците обядвали, той енергично се молел, като благодарил на Бога за всички Негови благодеяния и просил Неговата помощ за Църквата, гонена и разпръсната по цялата земя. Укрепен посредством молитвата, св. Поликарп излязъл при бойците, които го откарали в Смирна. Когато го довели в съдилището, всички неверници извикали радостно: "Заловен е нечестивият Поликарп! " Защото те заслужено го считали за глава на християните в Мала Азия. А християните, които се намирали в тълпата, и самичък Поликарп, чули глас от небето: "Бъди неустрашим, Поликарпе! " Този глас ободрил всички християни и извършил светия дъртак с нова мощ.
Съдията почнал да убеждава Поликарп да се отхвърли от Христа и да Го похули.
- Осемдесет години аз послужвам на моя Господ Бог – умерено дал отговор Поликарп – и Той в никакъв случай не ми е сторил зло, само че ми е дарувал доста богатства! Как тогава ще похуля моя Цар?
- В подобен случай ще пусна против тебе лютите зверове – споделил съдията.
- Прави каквото искаш! Все отново аз не ще трансформира своята добра орис на неприятна.
- Ще те хвърля в огън – споделил съдията, - като се надявал посредством опасност да подейства на Поликарп, тъй като и самичък желаел да го избави. Но епископът умерено му споделил:
- Ти ме заплашваш с огън гаснещ, само че не знаеш за безконечния огън, подготвен за вършещите безвластие.
Тогава съдията заповядал високо да провъзгласят, че Поликарп афишира себе си за християнин. Езичниците и юдеите гневно желали неговата гибел, като викали: "Този е развратителят на цяла Мала Азия, бащата на християните, разорителят на нашия закон. Да бъде изгорял! "
Тогава съдията, като видял яростта на тълпата и като изгубил вяра да склони Поликарпа да се отхвърли от Христа, заповядал да донесат дърва и сухи клони. Направили клада и като хванали светия дъртак, желали да го приковат към кладата. Но Поликарп споделил на мъчителите: "Няма потребност да ме приковавате. Оня, Който ми е дал предпочитание, ще ми даде и мощ да понасям изтезание и да остана имобилен на кладата. " Тогава го вързали и турили на дръвника. Той се молел, казвайки: "Благодаря ти, Господи, Боже мой, загдето си ме причислил към Твоите възпитаници и изповедници, загдето пия чашата на страданията поради Христа и ставам участник в Неговото изтезание, та при възкресението да бъда с Него участник и във безконечния живот. Приеми ме като жертва благоугодна! Славя и величая Тебе, Боже, и Иисуса Христа, Твоя Син, и Светия Дух, на Които да бъде популярност в този момент и постоянно и завинаги, амин! " Между това езичниците и юдеите натрупали върху кладата сухи клони, и когато Поликарп приключил своята молитва, те запалили огромния огън. Но тук станало знамение, което изумило присъстващите и посочило на всички Божията мощ: пламъкът единствено обкръжил светия страдалец, като се събирал над него като свод и не се подирал до тялото му, което оставало невредимо. Тогава съдията заповядал на един боец да прободе Поликарпа с дълго копие. Това било изпълнено и кръвта, щедро изтичайки от раната, изгасила пламъците на кладата. Поразени от чудесните феномени, които придрижавали мъченичеството на свети Поликарп, юдеите измолили от съдията да заповяда да бъде изгорено тялото на мъченика, тъй като се бояли, да не би християните да стартират да го почитат като Бог. Това било направено. Тъй нечестивите мъчители изгорили мъртъв оня, който жив не могли да изгорят. Свети Поликарп умрял страдалчески в 167 година, на Велика събота. "Те знаят – приказва се в посланието, в което е разказано мъченичеството на св. Поликарп, че ние не може да отстъпим от Христа Господа, починал на Кръста за избавление на целия свят, и да приемем различен бот. На Него, като на същински Син Божи, ние въздаваме божествена чест, а мъчениците, като възпитаници и почитатели Христови, потърпевши от обич към Него, ние радостно почитаме и желаем да им подражаваме. Стотникът, по заповед на съдията изгори тялото на Поликарп, а ние – така пишат смирненските християни до всички църкви – събрахме от пепелта костите му, по-драгоценни от злато и от скъпоценни камъни, и го погребахме в чисто място, гдето с наслада ще честваме деня на неговите премеждия, за спомен на тия, които пострадаха за Христа, и за поддръжка на ония, които посредством също такава съмрт ще изповядат и популяризират Христа – нашия същински Бог. Това обръщение ви изпращаме посредством брата Марко. Като го прочетете, дайте го и на другите братя, та и те да популяризират Бога, Който ни е посочил подобен правилен фаворит, а може и нас да извърши със Своята берекет и да ни вкара във безконечното Си царство посредством Своя единороден Син Иисуса Христа, Комуто да бъде популярност, чест и великолепие завинаги. Амин. "
Тия няколко реда са изведки из посланието, посредством което смирненските християни известявали на братята си в другите църкви за мъченическата гибел на своя свят свещеник. Подобни послания се пращали от една черква в друга, с цел да възбуждат във всички християни ревнивост към Господа и всички те да могат почтено да празнуват паметта на светите мъченици, умрели за Христа. За страдание, малко такива послания са пристигнали до нас, тъй като във време на гоненията езичниците усърдно търсени и изгаряли всички християнски ръкописи.
От св. Поликарп Смирненски е останало едно обръщение, в което той дава правила за християнски живот и убеждава християните да извършват отговорностите си, да бъдат твърди във вярата, покорни и търпеливи по образеца на Оня, "Който всичко претърпял за нас, с цел да живеем ние в Него ".
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ