Във времена като днешното, когато публицистиката е само забравен спомен

Във времена като днешното, когато публицистиката е единствено пропуснат спомен и свети места, като къщата на „ 11 август “, където е било средище на интелектуалния хайлайф на България, са просто отстранени, не остава нищо друго с изключение на да се върнем към историята, която споделя за върховете на една персона, на едно издателство и нравствен блян.

И какво ли друго може да се направи, когато последният отчет на "Репортери без граници" слага България на 111-о място по независимост на словото в света.

Сред най-ярките персони в българската история и обществено пространство от интервала на първите години на ХХ в. чак до края на Втората Световна война е Данаил Крапчев. Построява къщата на „ 11 август “ за вестника си „ Зора “ през 1919 година И прави европейски вестник. Тук на „ 11 август “ 18 е била и печатница „ Преса “. Изтъкнат журналист, влиятелен държавник, той е измежду най-значимите българи от тази ера, за които е написано, че с живота, с делото и гибелта си са пренесли през времето духа и концепцията на българската държавност. Създаденият от него в. „ Зора “, трансформира постройката на ул. „ 11 август “ в средище на духа.
Едно интелектуално средище е превърнато в развалина / БГНЕС
Данаил Василев Крапчев е бележит български публицист, държавник и бунтовник. Със своята висока просвета и стотици уводни публикации Данаил Крапчев заема справедливо място в историята на българската публицистика като един от огромните български политически анализатори и журналисти.

В основания от него в. „ Зора “ разгласяват свои текстове енциклопедистът и посланик Симеон Радев, езиковедът Александър – Балан, Александър Балабанов, фолклористът и ерудит Михаил Арнаудов, историкът Петър Мутафчиев, създатели като Николай Райнов и Ст. Л. Костов, Чудомир… Дълъг лист, който е посещавал постройката, с цел да разиска, обмисли и пресъздаде историческата реалност на мига. Като илюстратори са сътрудничели художниците Александър Божинов, Борис Денев, Константин Щъркелов, Райко Алексиев, Дечко Узунов. От 1927-а до 1937-а единствено тук Крапчев печата разказите на Йордан Йовков. През 1934-1936-а дружно сътрудничат и Йовков, и Талев. А през 1944-а в „ Зора “ са оповестени 14 глави на „ Железния светилник “ с вестникарското заглавие „ Хаджи Серафимовата унука “.

Ето подобен живот е кипял на „ 11 август “, а през днешния ден там е купчина камъни. Може би като нашата лична нематериалност, в която оставихме място единствено за материалното.
Живеем във време, когато духовността е превърната в купчина камъни / БГНЕС
Данаил Василев Крапчев е роден в Прилеп на 15 декември 1880 година. Син е на видния държавник Васил Крапчев. В 1902 година приключва със седемнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия, а през 1906 година – история в Софийския университет. През същата година стартира журналистическата си активност в седмичното списание „ Македоно-одрински обзор “, след което става незаконен въстаник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. През 1907 година дружно с Пейо Яворов и Васил Пасков редактират вестник „ Илинден “ в София. През идната 1908 година редактира поредно вестник „ Отечество “ и вестник „ Родина “ в Солун. В интервала 1909 – 1912 издава вестник „ Вардар “ в София и поредно го преименува на други наши реки и планини, с цел да преодолее възбраната му в Турция. През 1912 година Данаил Крапчев е още веднъж въстаник дружно с Яворов, като минава в Солун. През същата година редактира вестник „ Българин “ в Солун. След Междусъюзническата война е редактор на органа на Демократическата партия „ Пряпорец “, издаван в София. В интервала 1915 – 1918 Данаил Крапчев е боен дописник на вестниците „ Военни вести “, „ Добруджа “ и „ Пряпорец “. През 1919 година основава осведомителния ежедневник „ Зора “, един от най-авторитетните и известни вестници преди Деветосептемврийския прелом в 1944 година, на който е шеф до края на живота си. По същото време е директор-собственик на акционерните сдружения „ Български щемпел “ и „ Преса “. Член-учредител е на Македонския теоретичен институт. През 1928 година е в управлението на Македонския юношески съюз и като подобен след убийството на Александър Протогеров е за малко в редакцията на вестник „ Македония “ дружно с Иван Хаджов, Георги Кондов и Петър Мърмев.

След преврата от 19 май 1934 година поради демократичните си позиции е въдворен в Карлово. През април 1941 година е изпратен от министър-председателя Богдан Филов на задача да направи връзка с Българските акционни комитети.

На 9 септември 1944 година е задържан от комунистически паравоенни сили. Убит при неизяснени условия на 10 септември 1944 година в завзетото от тях полицейско ръководство на Горна Джумая. Осъден посмъртно от Народния съд. През февруари 1994 година Върховният съд на Република България анулира присъдата. /БГНЕС