Във време на война, когато спортът е едно от малко

Във време на война, когато спортът е едно от малко разсейващи ни прелестно неща, и последна към седмица и половина без клубен български и европейски футбол, фокусът на множеството спортни почитатели бе ориентиран към тенис " Мастърса " в Маями. И те сигурно завоюваха от това, тъй като дружно с тенис фанатиците (особено снощи) съумяха да видят една от от първите доста съществени утвърждаващи крачки на Карлос Алкарас като идващия тенис Великан.

Да, отдалеко проличава, че тъкмо това испанско момче ще е действителният правоприемник на ерата Федерер-Надал-Джокович, и доста по-малко като такива ще се явяват Даниил Медведев, Стефанос Циципас, Саша Зверев и останалите от компанията на междинното потомство, което в този момент хваща от последните години на упоменатите тенис митове. Или по-скоро, в множеството случаи изброените и други ще са подгласници на Алкарас. Не тъй като не са надарени и тенисисти с големи качества, а просто тъй като Алкарас има всичко, с цел да е най-хубавият в своето идно време.

Е, без съвършен сервис, само че той сигурно ще стане подобен. Карлос е едвам на 18 години...

Обобщеното в горните редове може да се поддържа елементарно с конкретика, като най-силният мотив е направеното от Алкарас тази нощ - той завоюва четвъртфинала си в Маями против намиращия се във формата на живота си Миомир Кецманович, правейки цялостен поврат в сетовете. Абсолютно подсилващ фактор е, че Кецманович е и по-опитен от испанеца. Не с доста, само че въпреки всичко разликата от четири години е реалност и тя има значение.

Този мач ми подсети за какво преди 17 години станах почитател на Рафаел Надал. Тогава, през 2005 година, Матадора от Манакор и все още най-великият тенисист при мъжете за всички времена завоюва " Мастърса " в Мадрид, обръщайки от 0:2 опитния хърватин Иван Любичич. В оня ден 19-годишният Надал отхвърли да се съобщи, гонеше и връщаше съвсем всичко, раздаваше изумителни форхенди, падаше, ставаше и в последна сметка победи доста по-опитния си противник. Радостта му тогава търпя малко, тъй като след мача бе открита тежка травма за него.

Снощи видях същото от Алкарас, по подигравка на ориста още веднъж против тенисист от Балканския полуостров. Младият Карлос гонеше и постоянно връщаше всичко, раздаваше впечатляващи, бих споделил и характерни форхенди, вкарваше даже прилични сервиси и в последна сметка завоюва.

Все отново е значимо да се означи, че и през 2005 Надал, и нощес Алкарас имаше поддръжката на публиката. Това не е без значение.

Няма по какъв начин да се пропусне и фактът, че двамата испанци се срещнаха преди седмици на " Индиън Уелс ", където младият предстоящ Великан даже поведе в сетовете на сегашния максимален Великан в тениса при мъжете. В последна сметка най-после по-логичното се случи - Надал победи, само че Алкарас го затрудни доста. Меко казано.

Извън аналогията с Надал и чисто игровите съпоставения с него, Карлос Алкарас има и други оръжия и специалитети. Като оръжие е бекхендът с две ръце - удар, който е един от мощните на Новак Джокович, а специалитетът му са прецизните и виртуозни къси копки, за които не съм сигурен на кого тъкмо са запазена марка във времето обратно, пък и в този момент отвън младия испанец.

В умозаключение нямам подозрение, че той ще завоюва и полуфинала тази нощ против Хуберт Хуркач, и бъдещия край в неделя против един всред Каспер Рууд и Франсиско Серундоло.

Момчето има освен качества на страховит тенисист, само че и темперамент, излизащ нескрито и от държанието му, и от изражението на лицето му.

А в майсторството му можете да се убедите посредством това видео резюме на мача му с Миомир Кецманович: