Във време на страшното гонение при Диоклетиан живял в Сицилия

Във време на страшното гонение при Диоклетиан живял в Сицилия св. дякон Евпъл. Той без боязън служил на Господа Бога. По това време било строго неразрешено на християните да държат в къщи свещени книги, които езическите управляващи усърдно търсили и ги изгаряли, когато успявали да ги намерят. Християните криели книгите и предпочитали по-скоро да отидат на гибел, в сравнение с да предадат на езичниците това драгоценно богатство. Св. дякон Евпъл, ревниво служейки на Господа, се старал посредством молитва и напътствие да укрепва вярата и духа на християните. Той събирал към себе си народ, учил го, чел на необразованите и обяснявал словото Божие. Бил хванат, когато в една бедна барака чел св. Евангелие. Завели го при съдията с книгата в ръце.
- Защо е в ръцете ти тая книга? – попитал го съдията.
- Аз си я четях, когато ме заловиха – дал отговор дяконът.
- Прочети нещо от нея!
Евпъл разтворил книгата и прочел: " Блажени са гонените за истина, тъй като е тяхно Царството небесно ". След това на друго място: " Ако някой желае да върви след Мене, дано вземе кръста си и Ме последва ".
- Какво е това? – попитал съдията.
- Това е заповед, дадена нам от Господа – дал отговор Евпъл.
Съдията се помъчил да го склони да се отхвърли, само че старанията му били напразни. И св. Евпъл бил предаден на жестоки изтезания, а по-късно – отведен в тюрма. Няколко пъти подновявали разпитванията и изтезанията, като укорявали Евпъл, загдето има свещени книги.
- Аз съм християнин – споделил св. Евпъл. – В свещените книги има думи за безконечен живот.
В мрачната тюрма св. Евпъл бил грубо малтретиран посредством апетит и жадност. Но Господ очевидно помагал на Своя правилен чиновник, по чиято молитва се явил воден извор и освежил жадуващия. Осъден на гибел, св. Евпъл бил поведен с окачено на шия св. Евангелие. Пред гибелта си той с висок глас поучавал народа и бил утешен посредством глас от небето: " Блажен си ти, Евпле, Мой положителни и правилни рабе! Влез в насладата на твоя Господ! " След това той радостно преклонил главата си под меча на палача.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).