Депутатите пазят българите да не „злоупотребят” с външната политика
Във време, когато интернационалната политика господства цялото обществено пространство поради войната в Украйна, измежду българските депутати доминира настройката, че медиите и обществеността би трябвало да бъдат държани настрани от парламентарните разисквания по външнополитически тематики. Това се оправдава със страха, че с сходна информация може да се „ злоупотреби ”, в случай че обществено се популяризира.
Че такова е разбирането на народните представители, личи в реакцията им на от Асоциацията на европейските публицисти (АЕЖ) към членовете на парламентарната комисия по външна политика. В него се установи, че „ комисията по предписание работи закрито и непрозрачно ”; че това е „ заварена, проблематична процедура ” от предишни парламенти; че провеждането на всички чувания, разисквания и срещи в комисията при закрити порти лишава българските жители от конституционното им право да получават информация за работата й, а публицистите – от опцията да осведомят обществеността по основни въпроси от региона на националната сигурност.
В умозаключение в писмото се приканва съвещанията с чувания, представяния, отчети на министри, шефове на служби за сигурност, български дипломати или представители на дипломатическия корпус, да бъдат разграничени на открита и закрита част. Така работата на комисията ще стане по-прозрачна, без да се позволен течове на секретна или сензитивна информация. Като добър образец в това отношение в писмото се показват съвещанията на парламентарната комисия по защита, чийто членове също боравят с държавни секрети.
Статуквото постоянно е най-удобно
Във външната комисия обаче не са склонни на особени отстъпки от досегашния си режим на работа. В правилника й, който нейните членове са приели, е записано, че съвещанията й са открити, когато преглежда законопроекти. Всичко останало е закрито, в случай че самите депутати не решат друго. А те не го вършат.
Именно на правилника се базира шефът на комисията Вецислава Любенова (ПП), когато разяснява писмото на съвещание на 16 март. „ Всичките законопроекти, които са, те са открити. Една част от съвещанията са закрити, с оглед изнесената информация, която е от службите. Аз не виждам проблем да продължим по този метод ”, афишира Любенова, както се вижда от (само разискването на писмото участва в стенограмата, другата работа на комисията липсва – бел.а.).
Подкрепя я Георги Михайлов (БСП), който показва, че „ тук става дума за един спор, който е с огромна значителност за България ”. Затова се налагало работата на комисията да бъде закрита. Съпартиецът му и някогашен външен министър Кристиан Вигенин обилно позволява, че не всичко, обвързвано с външната политика, би трябвало да бъде скривано. Това в действителност не е отстъпка от негова страна, защото и в този момент депутатите могат да решат да заседават намерено, както се уточни нагоре.
Плашилото на „ злоупотребата ” с информация
В същото време Вигенин показва: „ Но примерно, когато обсъждаме със службите или с външно (министерството на външните работи – бел.а.) характерен въпрос за Северна Македония, по чувствителни неща, в реда на нещата е да е закрито, тъй като по-късно се злоупотребява с това. ” От кого и по какъв метод се злоупотребява – това някогашният ни първи посланик не прецизира.
Тезата му подхваща Борислав Антонов от Политическа партия. „ В момента сме в една геополитическа конюнктура, която за първи път от 1945 година насам се трансформира коренно, тъй като има военни дейности на територията на европейския континент. Това предпоставя известна доза нерешителност от наша страна ”, декларира той. И също стартира да приказва, че би трябвало да се съобразяваме с „ чувствителността на тематиката и опциите, както беше несъмнено, за корист ”. Отново не се схваща от кого се плашат депутатите, че ще злоупотребява – дали публицистите, дали жителите, дали някой различен.
По-различно мнение показва само Ангел Георгиев („ Възраждане ”). Той позволява, че преди всяко закрито съвещание, могат да се позволяват публицистите за малко, с цел да получат информация – както вършат сътрудниците им депутати в комисията по защита. Но за не повече от 15 минути – другояче съвещанията доста се проточвали.
За британския език и националното самочувствие
Дискусията по въпроса се накъса, тъй като Ангел Георгиев ненадейно подхваща напълно друга тематика – че при присъединяване на гостуващ английски министър в съвещание на комисията, някои от депутатите си говорели с него на британски, вместо на български. „ По този метод оставете, че се наскърбяваме нас самите... Замислете се, по кое време ние ще отидем в друга страна и там ще ни посрещнат и ще ни приказват на български?! Това в никакъв случай няма да се случи... Ако пристигна тук турският дипломат, на турски ли ще му приказваме? ”, атакува Георгиев сътрудниците си.
Тук се намесва Борислав Антонов. „ Съгласен съм с вас що се касае до протокола. Друг е въпросът, че сме в XXI век, не в XIX век, когато национализмът е бил главен в интернационалните връзки ”, афишира той. И приканва за „ леки отклонения ” от протокола в името на положителните взаимоотношения и гостоприемството. Това ядосва Георгиев, който е от националистическа групировка. „ Нищо не съм казвал за никакъв шовинизъм. Говоря за това да покажем себеуважение... в случай че е съветски, ето, да ви запитвам, ще има ли тук някой, който да излезе да приказва на съветски? ”, попита той.
Венцислава Любенова приключи целия диалог с сбитото резюме: „ По протокол действаме, приказваме на български, надлежно си съблюдаваме правилника и откриваме избрани съвещания при поискване от членовете. ”
Какво ще вършим с Министерство на външните работи
От АЕЖ оферират в писмото си комисията да схване по-активна роля в парламентарния надзор, който упражнява върху външното ни министерство. Посочват, че ведомството е измежду министерствата с най-ниски резултати във връзка с дейната бистрота, както сочи рейтингът на Програма „ Достъп до информация “. Дипломатическата работа рядко разгласява документи, от които публицистите могат да си основат визия за водената от страната външна политика. Почти липсва и отчетност за работата на нашите дипломатически задачи зад граница.
Абсурдното е, че депутатите от външната комисия изпадат в искрено неразбиране за какво ги търсят поради Министерство на външните работи. „ Не знам за какво на нас ни пращат това нещо ”, чуди се Кристиан Вигенин. И предлага писмото да се препрати на дипломатическата работа. Това на процедура значи, че нито той, нито сътрудниците му са забелязали посланието в писмото – че би трябвало да се затегне парламентарният надзор, с цел да проработи министерството по-прозрачно и по-качествено.
Че такова е разбирането на народните представители, личи в реакцията им на от Асоциацията на европейските публицисти (АЕЖ) към членовете на парламентарната комисия по външна политика. В него се установи, че „ комисията по предписание работи закрито и непрозрачно ”; че това е „ заварена, проблематична процедура ” от предишни парламенти; че провеждането на всички чувания, разисквания и срещи в комисията при закрити порти лишава българските жители от конституционното им право да получават информация за работата й, а публицистите – от опцията да осведомят обществеността по основни въпроси от региона на националната сигурност.
В умозаключение в писмото се приканва съвещанията с чувания, представяния, отчети на министри, шефове на служби за сигурност, български дипломати или представители на дипломатическия корпус, да бъдат разграничени на открита и закрита част. Така работата на комисията ще стане по-прозрачна, без да се позволен течове на секретна или сензитивна информация. Като добър образец в това отношение в писмото се показват съвещанията на парламентарната комисия по защита, чийто членове също боравят с държавни секрети.
Статуквото постоянно е най-удобно
Във външната комисия обаче не са склонни на особени отстъпки от досегашния си режим на работа. В правилника й, който нейните членове са приели, е записано, че съвещанията й са открити, когато преглежда законопроекти. Всичко останало е закрито, в случай че самите депутати не решат друго. А те не го вършат.
Именно на правилника се базира шефът на комисията Вецислава Любенова (ПП), когато разяснява писмото на съвещание на 16 март. „ Всичките законопроекти, които са, те са открити. Една част от съвещанията са закрити, с оглед изнесената информация, която е от службите. Аз не виждам проблем да продължим по този метод ”, афишира Любенова, както се вижда от (само разискването на писмото участва в стенограмата, другата работа на комисията липсва – бел.а.).
Подкрепя я Георги Михайлов (БСП), който показва, че „ тук става дума за един спор, който е с огромна значителност за България ”. Затова се налагало работата на комисията да бъде закрита. Съпартиецът му и някогашен външен министър Кристиан Вигенин обилно позволява, че не всичко, обвързвано с външната политика, би трябвало да бъде скривано. Това в действителност не е отстъпка от негова страна, защото и в този момент депутатите могат да решат да заседават намерено, както се уточни нагоре.
Плашилото на „ злоупотребата ” с информация
В същото време Вигенин показва: „ Но примерно, когато обсъждаме със службите или с външно (министерството на външните работи – бел.а.) характерен въпрос за Северна Македония, по чувствителни неща, в реда на нещата е да е закрито, тъй като по-късно се злоупотребява с това. ” От кого и по какъв метод се злоупотребява – това някогашният ни първи посланик не прецизира.
Тезата му подхваща Борислав Антонов от Политическа партия. „ В момента сме в една геополитическа конюнктура, която за първи път от 1945 година насам се трансформира коренно, тъй като има военни дейности на територията на европейския континент. Това предпоставя известна доза нерешителност от наша страна ”, декларира той. И също стартира да приказва, че би трябвало да се съобразяваме с „ чувствителността на тематиката и опциите, както беше несъмнено, за корист ”. Отново не се схваща от кого се плашат депутатите, че ще злоупотребява – дали публицистите, дали жителите, дали някой различен.
По-различно мнение показва само Ангел Георгиев („ Възраждане ”). Той позволява, че преди всяко закрито съвещание, могат да се позволяват публицистите за малко, с цел да получат информация – както вършат сътрудниците им депутати в комисията по защита. Но за не повече от 15 минути – другояче съвещанията доста се проточвали.
За британския език и националното самочувствие
Дискусията по въпроса се накъса, тъй като Ангел Георгиев ненадейно подхваща напълно друга тематика – че при присъединяване на гостуващ английски министър в съвещание на комисията, някои от депутатите си говорели с него на британски, вместо на български. „ По този метод оставете, че се наскърбяваме нас самите... Замислете се, по кое време ние ще отидем в друга страна и там ще ни посрещнат и ще ни приказват на български?! Това в никакъв случай няма да се случи... Ако пристигна тук турският дипломат, на турски ли ще му приказваме? ”, атакува Георгиев сътрудниците си.
Тук се намесва Борислав Антонов. „ Съгласен съм с вас що се касае до протокола. Друг е въпросът, че сме в XXI век, не в XIX век, когато национализмът е бил главен в интернационалните връзки ”, афишира той. И приканва за „ леки отклонения ” от протокола в името на положителните взаимоотношения и гостоприемството. Това ядосва Георгиев, който е от националистическа групировка. „ Нищо не съм казвал за никакъв шовинизъм. Говоря за това да покажем себеуважение... в случай че е съветски, ето, да ви запитвам, ще има ли тук някой, който да излезе да приказва на съветски? ”, попита той.
Венцислава Любенова приключи целия диалог с сбитото резюме: „ По протокол действаме, приказваме на български, надлежно си съблюдаваме правилника и откриваме избрани съвещания при поискване от членовете. ”
Какво ще вършим с Министерство на външните работи
От АЕЖ оферират в писмото си комисията да схване по-активна роля в парламентарния надзор, който упражнява върху външното ни министерство. Посочват, че ведомството е измежду министерствата с най-ниски резултати във връзка с дейната бистрота, както сочи рейтингът на Програма „ Достъп до информация “. Дипломатическата работа рядко разгласява документи, от които публицистите могат да си основат визия за водената от страната външна политика. Почти липсва и отчетност за работата на нашите дипломатически задачи зад граница.
Абсурдното е, че депутатите от външната комисия изпадат в искрено неразбиране за какво ги търсят поради Министерство на външните работи. „ Не знам за какво на нас ни пращат това нещо ”, чуди се Кристиан Вигенин. И предлага писмото да се препрати на дипломатическата работа. Това на процедура значи, че нито той, нито сътрудниците му са забелязали посланието в писмото – че би трябвало да се затегне парламентарният надзор, с цел да проработи министерството по-прозрачно и по-качествено.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ