В Мрежата могат да сринат всеки авторитет
Във време като днешното надвива разбирането, че литературата не се учи " за себе си ", а неизбежно се свързва с теоретични и политически рефлексии, със обществени използва. Световната литература се мисли като подвластна от сравнителните литературни курсове, залагащи на преводите и на компетентността в региона на маргиналните литератури, като не подценяваме наклонността, че към момента забележими са европо- или американоцентричните настройки в дефинирането на понятието. Не би трябвало да подминаваме обстоятелството, че през днешния ден един нашумял създател се превежда доста бързо на доста езици и по този начин се преодолява наклонността, която дълго време е затруднявала рецепцията. Нещо повече, част от създателите към този момент пишат на английски
или се самопревеждат, с цел да имат бърз изход към международното.
Важен е и фактът, че творбите през днешния ден от ден на ден са в полезрението на медиите и рекламите. По тази причина актуалните медии, в това число интернет, са основен мотор за конституирането на международната литература. Значението на интернет е двояко обаче за поддържането на самата концепция за международна литература. Няма подозрение, че блоговете, обществените мрежи, читателските групи вършат доста забележими оценките на читателите за творбите, които конституират международната литература. Но в случай че преди единствено продажбите са били оня маркер, който е отчитал читателските гласове, през днешния ден ние ги чуваме непосредствено. Защото новото време е време, в което всеки четец се е трансформирал в книжовен критик и дава гласност на мнението си. Ще потвърдим тези наблюдения със публикацията на италианския публицист Никола Лека, озаглавена " Световната мрежа на критикарите срина дори Кафка ". В нея той заключава, че е пристигнала епоха, белязана от напора на всепозволеността, в която фактически всички четящи се изявяват като литературни критици (но без професионализма и подготвеността им). Окрилени от анонимността, те оформят общности на злобарите, които - както се показва той - " посичат с секира " шедьоврите на международната литература. Ако се съди по оценките, които тези читатели, вживели се в ролята на критици, дават в " Амазон " и в Goodreads, огромна част, в случай че не и цялата международна литература, е несъстоятелна. Никола Лека цитира разнообразни читателски отзиви, събрали по доста лайкове, съгласно които: " Гордост и предубеждения " е 345 страници нищо; " Одисей " на Джойс е мазохистично четиво; " Ана Каренина " е изгорена от един неин четец, тъй като го кара да възнегодува; героите на Булгаков в " Майстора и Маргарита " са бледи и лишени от психическа мотивация; " Тръстики напразно " на Грация Деледа е книга, при която след втората страница ти става байгън; от " Метаморфозата " на Кафка лъха скука, а родителите на героя е трябвало да го заведат или на доктор, или в цирка; дразнещо празно и дървено е говоренето в " Смърт във Венеция " на Томас Ман; " Човекът без качества " на Музил е образец за бъбриво празнодумство; " Безразличните " на Алберто Моравия е образец за непохватна реплика на Достоевски; " Името на розата " е псевдофилософска и едностранчива; " Позор " на Кутси е разказ, при който читателката би предпочела да се търкаля надолу по рид от ръждясали остриета, вместо да го чете, а " Непосилната лекост на битието " на Кундера е евтина брошура, неприятна реплика на Фройд.
Проблемът не е в това, че има читатели, които не харесват изброените,
а и доста други творби, съставящи корпуса на международната литература. Винаги е имало критици, които не са харесвали една или друга творба, които не са я оценили с раждането й, както и постоянно е имало остра замяна на негативни реплики сред писатели. Въпросът е, че през днешния ден интернет всеобщо ги тиражира и хейтърските отзиви се оформят като групови, създавайки чувството, че всеобщи кръгове измежду читателите отхвърлят достолепията на международната литература и оспорват правото й да претендира за такава. И когато това се трансформира в всеобща процедура, на професионалната рецензия ще й е все по-трудно да пази достолепията на конструиращите я текстове. А какво ще стане с концепцията за канона, можем единствено да предвиждаме. Затова воденият в последно време спор и в българските медии за ролята на професионалната рецензия е толкоз значим - образуването на книжовен усет, на стимулирана оценка, лежаща на прочита на сериозен корпус от стойностни книги са минимумът, който следва да имат читателите, решени да пазят лични позиции.
Независимо че британският продължава да е главен фактор на " световност ", в наше време пропастта сред огромните и дребните литератури към този момент не е по този начин дълбока и последните съумяват да станат част от международната литература, къде с преводи или напряко писане на британски, къде с пробив посредством локалното. Достатъчно е да вземем за образец унгарската литература, която има своя нобелист в лицето на Имре Кертес, а двама от изявените й модерни писатели от време на време се включват в листата с възможни Нобелови лауреати - става дума за Петер Надаш и Петер Естерхази (преди да почине).
И дори
и българската показва пробив във влизането в световното
посредством районното - Мирослав Пенков стана притежател на премията на Би Би Си за къс роман с творбата си " На Изток от Запада ", която се вписва в регистъра на показване на локалните особености. Показателно е, че в същия конкурс и второто място е за писателка, която също натъртва на районното - южноафриканката Хенриета Роуз-Инес.
Допълнителен подтик за възвръщането към понятието международна литература в Съединени американски щати дават и атентатите от 11 септември 2001 година, тъй като по един коренен метод слагат въпроса за потребността от взаимно опознаване на културите. Както установи още веднъж Тео Д’хаен, точно в международната литература се вижда средство за контакт и достъп до международната просвета. Все по-проблематично става да се разчита на формулата, която с думите на Жизел Сапиро звучи по този начин: колкото по-господстваща е една просвета, толкоз повече изнася и толкоз по-малко внася. Тъкмо тази формула се пробват да премислят последователите на актуалната компаративистика и да подчертават върху нуждата от импорт, освен това разнороден, в това число в култури като американската и английската. Преводимостта, не просто от език на език, само че от просвета към друга просвета, става нужда. И на процедура уголемява мисленето за нуждата от международната литература, сведена до екзистенциални категории като контакт, разговор, взаимно опознаване и схващане. Вярно, Съединени американски щати не усилват внезапно % на преводни книги - по този мотив Мартин Пухнер приказва за провинциализма на метрополията и показва като % на преводната продукция там 3%. Този % е в пъти по-малък от % преводни заглавия в Италия, Испания или Франция. За сметка на това става нещо друго. Много от създателите, идващи от " непознатите " литератури и култури, стартират да пишат на британски, увеличавайки каузи на така наречен мигрантска литература. По този метод още веднъж през британския стартира да се подсигурява по-добра чуваемост или най-малкото опит за съгласие.
----
*Професор Амелия Личева уголемява тази тематика в новото издание на " Колибри " - " Световен ли е Нобел ".
или се самопревеждат, с цел да имат бърз изход към международното.
Важен е и фактът, че творбите през днешния ден от ден на ден са в полезрението на медиите и рекламите. По тази причина актуалните медии, в това число интернет, са основен мотор за конституирането на международната литература. Значението на интернет е двояко обаче за поддържането на самата концепция за международна литература. Няма подозрение, че блоговете, обществените мрежи, читателските групи вършат доста забележими оценките на читателите за творбите, които конституират международната литература. Но в случай че преди единствено продажбите са били оня маркер, който е отчитал читателските гласове, през днешния ден ние ги чуваме непосредствено. Защото новото време е време, в което всеки четец се е трансформирал в книжовен критик и дава гласност на мнението си. Ще потвърдим тези наблюдения със публикацията на италианския публицист Никола Лека, озаглавена " Световната мрежа на критикарите срина дори Кафка ". В нея той заключава, че е пристигнала епоха, белязана от напора на всепозволеността, в която фактически всички четящи се изявяват като литературни критици (но без професионализма и подготвеността им). Окрилени от анонимността, те оформят общности на злобарите, които - както се показва той - " посичат с секира " шедьоврите на международната литература. Ако се съди по оценките, които тези читатели, вживели се в ролята на критици, дават в " Амазон " и в Goodreads, огромна част, в случай че не и цялата международна литература, е несъстоятелна. Никола Лека цитира разнообразни читателски отзиви, събрали по доста лайкове, съгласно които: " Гордост и предубеждения " е 345 страници нищо; " Одисей " на Джойс е мазохистично четиво; " Ана Каренина " е изгорена от един неин четец, тъй като го кара да възнегодува; героите на Булгаков в " Майстора и Маргарита " са бледи и лишени от психическа мотивация; " Тръстики напразно " на Грация Деледа е книга, при която след втората страница ти става байгън; от " Метаморфозата " на Кафка лъха скука, а родителите на героя е трябвало да го заведат или на доктор, или в цирка; дразнещо празно и дървено е говоренето в " Смърт във Венеция " на Томас Ман; " Човекът без качества " на Музил е образец за бъбриво празнодумство; " Безразличните " на Алберто Моравия е образец за непохватна реплика на Достоевски; " Името на розата " е псевдофилософска и едностранчива; " Позор " на Кутси е разказ, при който читателката би предпочела да се търкаля надолу по рид от ръждясали остриета, вместо да го чете, а " Непосилната лекост на битието " на Кундера е евтина брошура, неприятна реплика на Фройд.
Проблемът не е в това, че има читатели, които не харесват изброените,
а и доста други творби, съставящи корпуса на международната литература. Винаги е имало критици, които не са харесвали една или друга творба, които не са я оценили с раждането й, както и постоянно е имало остра замяна на негативни реплики сред писатели. Въпросът е, че през днешния ден интернет всеобщо ги тиражира и хейтърските отзиви се оформят като групови, създавайки чувството, че всеобщи кръгове измежду читателите отхвърлят достолепията на международната литература и оспорват правото й да претендира за такава. И когато това се трансформира в всеобща процедура, на професионалната рецензия ще й е все по-трудно да пази достолепията на конструиращите я текстове. А какво ще стане с концепцията за канона, можем единствено да предвиждаме. Затова воденият в последно време спор и в българските медии за ролята на професионалната рецензия е толкоз значим - образуването на книжовен усет, на стимулирана оценка, лежаща на прочита на сериозен корпус от стойностни книги са минимумът, който следва да имат читателите, решени да пазят лични позиции.
Независимо че британският продължава да е главен фактор на " световност ", в наше време пропастта сред огромните и дребните литератури към този момент не е по този начин дълбока и последните съумяват да станат част от международната литература, къде с преводи или напряко писане на британски, къде с пробив посредством локалното. Достатъчно е да вземем за образец унгарската литература, която има своя нобелист в лицето на Имре Кертес, а двама от изявените й модерни писатели от време на време се включват в листата с възможни Нобелови лауреати - става дума за Петер Надаш и Петер Естерхази (преди да почине).
И дори
и българската показва пробив във влизането в световното
посредством районното - Мирослав Пенков стана притежател на премията на Би Би Си за къс роман с творбата си " На Изток от Запада ", която се вписва в регистъра на показване на локалните особености. Показателно е, че в същия конкурс и второто място е за писателка, която също натъртва на районното - южноафриканката Хенриета Роуз-Инес.
Допълнителен подтик за възвръщането към понятието международна литература в Съединени американски щати дават и атентатите от 11 септември 2001 година, тъй като по един коренен метод слагат въпроса за потребността от взаимно опознаване на културите. Както установи още веднъж Тео Д’хаен, точно в международната литература се вижда средство за контакт и достъп до международната просвета. Все по-проблематично става да се разчита на формулата, която с думите на Жизел Сапиро звучи по този начин: колкото по-господстваща е една просвета, толкоз повече изнася и толкоз по-малко внася. Тъкмо тази формула се пробват да премислят последователите на актуалната компаративистика и да подчертават върху нуждата от импорт, освен това разнороден, в това число в култури като американската и английската. Преводимостта, не просто от език на език, само че от просвета към друга просвета, става нужда. И на процедура уголемява мисленето за нуждата от международната литература, сведена до екзистенциални категории като контакт, разговор, взаимно опознаване и схващане. Вярно, Съединени американски щати не усилват внезапно % на преводни книги - по този мотив Мартин Пухнер приказва за провинциализма на метрополията и показва като % на преводната продукция там 3%. Този % е в пъти по-малък от % преводни заглавия в Италия, Испания или Франция. За сметка на това става нещо друго. Много от създателите, идващи от " непознатите " литератури и култури, стартират да пишат на британски, увеличавайки каузи на така наречен мигрантска литература. По този метод още веднъж през британския стартира да се подсигурява по-добра чуваемост или най-малкото опит за съгласие.
----
*Професор Амелия Личева уголемява тази тематика в новото издание на " Колибри " - " Световен ли е Нобел ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ