По какво се различава здравеопазването в малките населени места в Северна и Южна България
Във видинското село Войница са останали под 100 души. Няма нито доктор, нито ортодонт най-малко от 14 години. Възрастните хора вървят до Видин, в случай че се почувстват зле, само че пътят е пропаднал, въпреки да е ремонтиран към 2010 година. Често се случват произшествия. В прилежащото село Бела Рада доктор идва два пъти седмично за по два. Хората се майтапят, че са се организирали да се разболяват във вторник и четвъртък. Ако се разболеят в петък вечер викат спешна помощ. Когато лекарят го няма или не може да пристигна кръвното на възрастните мери някогашния преподавател по изобразително изкуство и трудово образование Ваньо Минчев, който вика кола за спешна помощ, в случай че не може да помогне:
„ Учител съм по специалност. От 20 години съм незает и по насила съм станал санитар – метач на джипито. Майка ми 26 години е била диабетик на инсулин. Най-малкото, което мога да направя, е някоя инжекция или кръвно. При по-специфични неща крещя кола за спешна помощ, само че съм спасявал хора с високо кръвно и с ниско кръвно “.
Изискването, с цел да има цялостна щатна численост за доктор е 700 непрекъснато живеещи пациенти и по тази причина в селата съвсем няма такива, сподели Минчев.
В Благоевградското градче Рила обаче всички са се обединили в името на едно - да има опазване на здравето. Двамата общопрактикуващи лекари са си разпределили пациентите, организирали са си лаборатория за кръвни проучвания, а персоналните лекари оказват помощ на експертите, които идват в града, с цел да дават съвещания на пациентите. Общината пък оказва помощ с каквото може. Д-р Величка Гюрова – един от общопрактикуващите лекари в Рила споделя, че в града са останали най-вече възрастни и доста заболели хора. По-младите и децата са пациенти на нейната колежка, а доктор Гюрова работи с по-възрастните, макар че е на съвсем 70 години.
" Имаме обществено звено към Общината. Над нас има и две обществени звена. Идват през зимата и палят печките на бабите, малко да ги понахранват… Имаме и някогашен болничен комплекс. Отдолу е „ Бърза помощ “, а от горната страна - дом за възрастни. Всички са с Шизофрения. Водят се към мен. Никой не ги желае, никой не ги обича, само че те също са хора… Имам 976 пациенти, без тези, които са в Испания. Осигурени, неосигурени, те ще си заплащат. Водят се в компютъра и през лятото, като си дойдат, аз ги пипвам и на имунизация, и ги проверявам, както е редно. Толкова са и на колежката, само че там към 500 са деца. Така разделихме практиката. Решили сме си казуса на място. Оставили сме си остарелия стерилизатор на 240 градуса… Лабораторията също ни е странна. Рилска лаборантка, която работи в Благоевград в огромната лаборатория, всеки ден от 8 до 10 часа взема кръв. Взима кръвта, носи я и оповестява по Интернет “. Манипулационната си я изремонтирахме за 2-3000 лв.. Имаме и кислородни бутилки… плащаме си. Общината оказва помощ със обществения служащ. Ние отново сме толерирани, че имаме някаква Бърза помощ, не е като по селата.
Д-р Гюрова е постигнала сделки с лекари-специалисти от прилежащите градове и ги кани в Рила, само че авансово е свършила огромна част от работата им. Зимата, когато пътищата са затрупани, по високите села стигат единствено колите за спешна помощ, само че тя продължава да обслужва по-достъпните. Според нея, актуалната здравна система би трябвало да се ликвидира. Тя дава за образец пациентите си от Испания, които носят рецептурни книжки, сходни на българските, само че медикаментите не изписани на ръка, а с код. Лекарствената терапия в дребните обитаеми места може да бъде проведена по-добре с централно аптечно, което да доставя медикаментите по окръзи и кабинети, има вяра тя. Двете лекарки в Рила заплащат и на болничното заведение в Дупница, с цел да приема незабавните им случаи:
„ Не ние сме толерирани от това, че наблизко са градовете и лечебните заведения. Нас пък ни направиха на циркаджии с касовите апарати. Много време лишава - към този момент пети месец “.
„ Учител съм по специалност. От 20 години съм незает и по насила съм станал санитар – метач на джипито. Майка ми 26 години е била диабетик на инсулин. Най-малкото, което мога да направя, е някоя инжекция или кръвно. При по-специфични неща крещя кола за спешна помощ, само че съм спасявал хора с високо кръвно и с ниско кръвно “.
Изискването, с цел да има цялостна щатна численост за доктор е 700 непрекъснато живеещи пациенти и по тази причина в селата съвсем няма такива, сподели Минчев.
В Благоевградското градче Рила обаче всички са се обединили в името на едно - да има опазване на здравето. Двамата общопрактикуващи лекари са си разпределили пациентите, организирали са си лаборатория за кръвни проучвания, а персоналните лекари оказват помощ на експертите, които идват в града, с цел да дават съвещания на пациентите. Общината пък оказва помощ с каквото може. Д-р Величка Гюрова – един от общопрактикуващите лекари в Рила споделя, че в града са останали най-вече възрастни и доста заболели хора. По-младите и децата са пациенти на нейната колежка, а доктор Гюрова работи с по-възрастните, макар че е на съвсем 70 години.
" Имаме обществено звено към Общината. Над нас има и две обществени звена. Идват през зимата и палят печките на бабите, малко да ги понахранват… Имаме и някогашен болничен комплекс. Отдолу е „ Бърза помощ “, а от горната страна - дом за възрастни. Всички са с Шизофрения. Водят се към мен. Никой не ги желае, никой не ги обича, само че те също са хора… Имам 976 пациенти, без тези, които са в Испания. Осигурени, неосигурени, те ще си заплащат. Водят се в компютъра и през лятото, като си дойдат, аз ги пипвам и на имунизация, и ги проверявам, както е редно. Толкова са и на колежката, само че там към 500 са деца. Така разделихме практиката. Решили сме си казуса на място. Оставили сме си остарелия стерилизатор на 240 градуса… Лабораторията също ни е странна. Рилска лаборантка, която работи в Благоевград в огромната лаборатория, всеки ден от 8 до 10 часа взема кръв. Взима кръвта, носи я и оповестява по Интернет “. Манипулационната си я изремонтирахме за 2-3000 лв.. Имаме и кислородни бутилки… плащаме си. Общината оказва помощ със обществения служащ. Ние отново сме толерирани, че имаме някаква Бърза помощ, не е като по селата.
Д-р Гюрова е постигнала сделки с лекари-специалисти от прилежащите градове и ги кани в Рила, само че авансово е свършила огромна част от работата им. Зимата, когато пътищата са затрупани, по високите села стигат единствено колите за спешна помощ, само че тя продължава да обслужва по-достъпните. Според нея, актуалната здравна система би трябвало да се ликвидира. Тя дава за образец пациентите си от Испания, които носят рецептурни книжки, сходни на българските, само че медикаментите не изписани на ръка, а с код. Лекарствената терапия в дребните обитаеми места може да бъде проведена по-добре с централно аптечно, което да доставя медикаментите по окръзи и кабинети, има вяра тя. Двете лекарки в Рила заплащат и на болничното заведение в Дупница, с цел да приема незабавните им случаи:
„ Не ние сме толерирани от това, че наблизко са градовете и лечебните заведения. Нас пък ни направиха на циркаджии с касовите апарати. Много време лишава - към този момент пети месец “.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ