Във вените му тече айтоска кръв, а най-голямата му кауза

Във вените му тече айтоска кръв, а най-голямата му идея в Народното събрание ще бъде реализирането на северния обход на града

Има хора, които компликациите не ги плашат. Такива, за които „ няма да стане “ не съществува. А тежките борби освен че не могат да ги победят, само че ги вършат още по-силни. Хора с темперамент.

Той е тъкмо подобен – необузданото айтоско момче Дечо Коешинов, който се трансформира в баскетболна легенда поради хъса и силата си. 

Едва ли има човек, който не е чувал името му. Десетки са спортните триумфи. Той е измежду най-известните играчи за всички времена у нас. От години негова идея е да съобщи тази пристрастеност на дребните баскетболисти на Айтос като треньор. В сърцето му обаче има още една огромна обич – родният град.

Където и да отиде, каквото и да прави през годините тя не стихва.

Във вените му тече айтоска кръв, точно поради това – за по-доброто бъдеще и хрумвания за родния град, се впуска и в огромната игра – към този момент втори мандат е общински консултант от ГЕРБ, а сега е претендент и за депутат от листата на ГЕРБ-СДС. 
Дечо Коешинов възроди баскетбола в Айтос и предава пристрастеността си към малките
Спортна кариера

49-годишният Дечо Коешинов се е запалил по спорта още като доста дребен. Занимава се с баскетбол, откогато се помни.

„ Брат ми играеше баскетбол и аз бях непрекъснато около него в спортната зала. Навън, вътре, без значение къде съм – постоянно бях с топката. Ние нямахме опциите на сегашните деца, нямахме тази инфраструктура, само че това не ни пречеше да упражняваме, да спортуваме на улицата. И по тази причина преди време нямаше дете с наднормено тегло, което в този момент е огромен проблем при подарастващите “, споделя Дечо Коешинов. 

Още в главното учебно заведение е станал част от айтоския баскетболен тим при юношите. Той обаче желал да се развие, да построи спортна кариера. В 8-и клас, без да знаят родителите му, изтегля документите от СУ „ Христо Ботев “, където учи, и се мести в Спортното учебно заведение в Бургас. 

„ Знаех, че няма да ми разрешат. Преди това брат ми искаше да кандидатства в Спортното учебно заведение, а те го стопираха. Затова взех решение да не ги запитвам и напряко да се преместя и да им оповестя пред приключен факт. Започнах да изучавам там, само че нещата не се получиха. Бях към месец в тима по баскетбол, който действително си беше този на Черноморец. Там един треньор ми сподели, че нямам никакви шансове. Че не ставам за добър баскетболист и няма потребност от мен. Видях и отношението на останалите в тима, не ме харесваха, нямах място там. Затова се отписах и от там и се върнах в Айтос. До ден-днешен съм доста удовлетворен от решението си, веселя се, че избрах СОУ „ Христо Ботев “ за междинното си обучение “, споделя той. 

Записва се да учи в Националната спортна академия, след което продължава образованието си във Военната академия в София. През цялото време обаче играе за разнообразни тимове, бил е част от тимовете на Черноморец, Славия, където печели първата си шампионска купа и купата на България, в края на 90-те години е играл за Димитровград, след това в Белгия една година, а по-късно става част от най-силния тим на България – Академик Лукойл. Именно там са му най-големите триумфи и трофеи. След четири сезона там продължава в Ямбол. Неочакван битов случай обаче прекъсва кариерата му като състезател. 

„ Прерязах сухожилие на палеца и това ме извади от строя за към 2 месеца. Така гладко прекосих към треньорската кариера. Станах помощник-треньор, а през 2010 година в Бургас бяхме решили да възродим мъжкия баскетбол на Черноморец, където бях 5 години треньор, по-късно на Лукойл Нефтохим, като станахме вицешампиони и спечелихме купата на България. Междувременно бях и треньор на младежките гарнитури.
Треньорът има вяра, че с цел да се развие спортът, е нужна държавна политика и сериозен бюджет за тези надъхани млади хора
Битката с рака

Дечо Коешинов се развива като треньор и предава тази пристрастеност, умения и познания на други. Чувства се задоволен от работата си, прави това, което му харесва. Всичко звучи прелестно. Ходят по мачове, печелят, носят трофеи в Бургас. Смелото айтоско момче даже не подозира против какво ще го изправя ориста. След един мач в Ботевград, в съблекалнята, чува някой от играчите да споделя „ Тренер, имаш кръв на гърба “. Виждат разранена бенка, в началото си мисли, че е някаква рана, само че след това след прегледа осъзнава какъв брой е съществено положението му. 

„ Брат ми е лекар, с него бяхме на хирург. Двамата почнаха да си шушукат. Разбрах, че става нещо. Бенката беше уголемена, сред двете плешки – доста неприятно място, откъдето може да тръгне на всички места. Чух диагнозата „ меланом “, или рак на кожата. В края на 2013 година започнах лекуване в Бургас – прегледи химиотерапии. Трябваше да взема едно лекарство, само че здравната каса имаше възрастово ограничаване, не го отпускаше на лекуващи на моята възраст, а на по-възрастни. Тогава то струваше към 15 хиляди лв. и аз нямаше по какъв начин да си го разреша. Ако бях го приел това лекарство, можеше на по-късен стадий да не се стигне до това състояние “, споделя още претендентът за депутат. Той обаче не се гневи, приема ориста си. Вярва, че по този начин е трябвало да стане и е признателен на ориста, че е на крайници. 

Няколко години по-късно, през 2016 година, до момента в който с екипа му са на среща, с цел да уточнят детайлите към европейското състезание, което следва на тима, получава спазъм. Оказа се, че туморът не е липсващ, даже в противен случай. Коешинов отпътува в София за лекуване с така наречен кибернож. През есента на 2016 година след следващия ядрено-магнитен резонанс, че не се въздейства добре на лекуването. Намират клиника в Истанбук. Там схваща, че в София не са употребявали верния кибернож, може би по тази причина положението му се влошило. Турските лекари са подготвени да стартират ново лекуване, да оперират пациента, само че сумата, която е нужна, е непостижима за фамилията му. Тогава цялото общество в Айтос, баскетболните среди у нас, близки и другари се сплотяват и вършат дарителска акция, с която събират средствата. 

„ Много съм признателен на всички. От цяла България ми подадоха ръка. Имаше преводи по сметката даже по 2-5 лв., което значи доста за мен. Хората в действителност имат огромни сърца. Техните молебствия, тяхната поддръжка ме избави. През 2017 година ми беше интервенцията. Направих там лъчетерапия. Но от този момент не преставам лекуването си в КОЦ-Бургас. През три седмици съм или на вливки, или на хапчета. Битката не е завършила, продължава. Но това е естественото зле, както споделям аз. Трябва да сме признателни на това, което имаме “, споделя още спортистът. 
Васил Едрев награждава треньора на баскетболния " Вихър Айтос " за триумфите на клуба
От спортната към политическата игра 

Дечо Коешинов към този момент втори мандат е общински консултант. За неговите съграждани е изненада, когато по време на локалните избори през 2019 година го виждат в листата на ГЕРБ за Общинския съвет на Айтос. През това време към този момент е треньор на баскетболния Вихър Айтос.

Решил да влезе в политиката, с цел да осъществя концепциите си за развиването на Айтос и да поддържа кмета Васил Едрев в неговите планове. Именно Едрев го кани да стане част от Общинския съвет. 
„ Въпреки че не съм член на ГЕРБ, господин Едрев знаеше за моите политически пристрастия. Каза ми, че е време да вляза в публичния живот на града, отговорих, че съм подготвен. Доста години към този момент бях в града. И преди, когато през годините заради една или друга причина съм живял някъде другаде, постоянно съм носил Айтос в сърцето си. Не съм си сменял персоналната карта. Аз съм айтозлия и се гордея с това. Та по този начин потеглиха нещата. Получих поддръжка от хората освен в борбата с заболяването, само че и в политиката. Гласуваха ми доверие и сътрудниците от ГЕРБ. Това се случи и на последните избори през октомври 2023 година Радвам се, че съм част от този Общински съвет и поддържам предложенията, за които кметът Васил Едрев и екипът му непрекъснато работят “, споделя Коешинов. 
Дечо Коешинов е втори мандат общински съветник
В листата на ГЕРБ за 50-о Народно събрание е попаднал по същия метод – номиниран е от сътрудниците си от ГЕРБ. Той е приел без да се замисли, тъй като идеята му в Народното събрание още веднъж ще бъде Айтос. 
Според него неотложният проблем е построяването на северен обход на Айтос, с цел да може да се изведе трафикът отвън града и да се постави завършек на черната серия от произшествия. 
Дечо Коешинов има вяра, че всеки един народен представител от Бургаска област, без значение от партията, би трябвало да се сплоти към този проблем.

Спортът, културата и обществената политика ще са му другите цели. Вярва, че с цел да се развие спортът, е нужна държавна политика и по-сериозен бюджет, а сега, съгласно него, е оставен на произвола на ориста. Той е уверен, че огромните резултати, които българските спортиси имат, са поради любовта към България. 

Осигуряване на налична среда за хората с увреждания е другият проблем, поради който Коешинов ще  се бори. 

„ Инфраструктурата би трябвало да се усъвършенства. Човек, който е е бил в това състояние, не знае какъв брой е мъчно и съвсем невероятно напредването на хората с увреждания “, изяснява той. 

В момента Дечо Коешинов продължава да е треньор във Вихър Айтос. Почти непрекъснато е в залата. Успял е да възпламени всички деца от тима, които желаят да спортуват и отвън формалните тренировки. „ Залата работи непрекъснато с помощта на Община Айтос, която съумя да задейства средства и я обнови. Затова в никакъв случай не отхвърлям на децата, които желаят да упражняваме. Виждам желанието им, виждам да съм около тях. И около политическите задължения не ми остава време за нищо друго. Но не се окайвам. Щастлив съм, че съм на крайници, здрав, доколкото може и работя за Айтос “, споделя в умозаключение баскетболната легенда. 

Дечо Коешинов има голямото почитание на своите съграждани, точно по тази причина има вяра, че ще получи поддръжката им и на вота на 9 юни.