Западът измисли вербуването с мегафони
Във Вашингтон обогатиха методите за взаимоотношение с съветското посолство. Ръководителят на дипломатическата задача Анатолий Антонов описа: „ Наскоро получих писмо по пощата с апел да се откажа от родината си и да осъдя дейностите на съветския президент. Ако направя това, те ми предложиха да се свържа с офиса на първия заместник-държавен секретар Уенди Шърман. "
Към това той добави, че от известно време на подстъпите към посолството деятели с незнаен генезис раздават на дипломати „ карти, сякаш с контакти на ФБР и оферират диалог със чиновници на разузнаването “. “Американските медии разгласяват и публикации, призоваващи съветските дипломати да предадат родината си и да изберат свободата”, добавя той.
Теоретично това може да бъде самоинициатива на американското гражданско общество и Държавният департамент, ФБР и Централно разузнавателно управление на САЩ да нямат нищо общо с това или. Според Антонов посолството е поискало документално от Държавния департамент пояснение какво значи това, само че към момента няма отговор.
Но даже и като в делириум да приемем, че съветският дипломат е решил да употребява изпратения му пропуск за пленници и, явявайки се пред първия заместник-държавен секретар Уенди Шърман, разгласи: „ Избрах свободата! “, тогава какво ще направи неговият събеседник? Напълно неразбираемо. Най-вероятно ще реши, че съветският дипломат е доста изнемощял на работа.
Въпреки че няма директни доказателства за присъединяване на Държавния департамент в това забавно начинание, има някои косвени. Пражкият казус от 2 април тази година не отстъпва по степен на идиотизъм от настоящия Вашингтонски. Тогава чешкото външно министерство, от името на трудовия колектив, т.е. ръководителя на външното министерство, като че ли в коридорите се обърна към трудовия колектив на съветското посолство, призовавайки „ съветските сътрудници да не служат незаконния режим на Путин и да изоставен кръга на съучастниците “. Служители на чешкото външно министерство припомниха, че чиновниците на посолството имат " нещо значимо общо: всички служим на нашите държавни управления и нашите нации като държавни чиновници и дипломати ". Ето за какво тези, които са „ запазили съвестта си и са способни да разпознаят злото “, би трябвало да се разоръжат пред демокрацията и да скъсат с Москва. Моравските братя обаче получиха отговор: „ Благодарим на Чехия за великодушното предложение, само че ще откажем. Имаме задоволително съвест и сме в положение да разпознаем американския пудел, когато го забележим. “
Така че прецедентът с публичното набиране се случи преди два месеца. Въпреки че, като се имат поради дипломатическите закони и традиции, опитът за ликвидиране е бил с доста несъответствуващи средства.
Разбира се, посланик и още повече дипломат - също така съветският дипломат в Съединените щати, който заема първото място в негласната таблица на ранговете - е мечтан обект за рекрутиране. Преминаването на почитан посланик на страната на врага постоянно ще бъде огромен триумф за съответните служби. Но като предписание опитите за набиране се правят безшумно, защото въпросът е внимателен.
Най-висок сан измежду избралите свободата има Аркадий Шевченко, заместник-генерален секретар на Организация на обединените нации по политическите въпроси и въпросите на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, който през 1978 година отхвърля да се върне в Съюз на съветските социалистически републики и е наказан задочно на смъртна присъда за изменничество. Но по времето, когато обществено афишира раздялата си с Москва, Шевченко от дълго време е работил за Централно разузнавателно управление на САЩ, предавайки значима информация. А изборът на независимост се дължи на обстоятелството, че резидентът на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Ню Йорк Юрий Дроздов рапортува на Центъра, че държанието на Шевченко провокира съмнение. Служителят на Организация на обединените нации е извикан в Москва и страхувайки се, меко казано, от огромни неприятности, той се реалокира на позицията на беглец. Общо тайното създаване на човек, който „ е запазил съвестта и е кадърен да разпознае злото “ лишава повече от пет години. Така работят сериозните хора от Централно разузнавателно управление на САЩ.
Има и различен сюжет в предишното, когато тези, които избират свободата, са накарани не толкоз от непознати специфични служби, колкото от руските организации. В края на 30-те години на предишния век има всеобща чистка на ръководителите на руските задачи. посланикът в Китай Дмитрий Богомолов, посланикът в Полша Яков Давтян, дипломат в Германия Константин Юренев и доста други. Привикват ги в Москва, а по-късно следват съдът в Лефортово и полигона в Бутово. Някой отива покорно на заколение, някой, осъзнавайки какво става, избира свободата. Както и пълномощникът в България Фьодор Расколников, който през 1938 година бяга във Франция през Берлин и оттова разобличава Сталин.
И двете аналогии обаче не са използвани към сегашния случай. И Министерството на външните работи не е същото, и Светлият Запад стана доста тъп, а съответните му служби работят зле, разчитайки на изцяло глупави мероприятия.
Освен това паметта - не приказваме за отмъстителността, която при нашите сътрудници е наред, а за познаването на действителните обстоятелства от предишното - измежду политиците от Запада е като при аквариумна рибка. Не единствено времената на Народния комисариат на външните работи и пълномощниците, само че даже ерата на Брежнев-Громико за тях е тъмна ера, за която нищо не се знае. Те помнят единствено последните събития.
В този случай най-вероятно политическите технолози си спомнят 2020 година Тогава, когато се опитваха да оспорят резултатите от президентските избори в Беларус и надлежно да смъкват Александър Лукашенко, трима посланици на Република Беларус - Маркович в Латвия, Латушко във Франция и Лещеня в Словакия - заеха страната на въстаналия народ и против Лукашенко и той ги уволни за това.
Най-вероятно повода за подобен лист е психически избор. Посланиците дълго време водят многовекторна политика, прозападна, с други думи, само че през есента на 2020 година всичко се промени фрапантно в Минск и не всеки съумя бързо да се реорганизира. Лукашенко обаче беше човечен и не наказа никого от дипломатите по Наказателен кодекс.
Но и тук изобретателните служби станаха жертва на подправена прилика. Отношенията на Русия със Съединени американски щати и Чехия бяха към този момент зле, преди не се говореше за някакъв многовекторен метод. Просто няма причина за ненадейно отмятане.
Така че тайните служби не съумяха и надали биха съумели. Единственото, което реализираха, беше да обогатят интернационалната терминология. Вербуването с мегафони беше добавено към дипломацията с мегафони.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Към това той добави, че от известно време на подстъпите към посолството деятели с незнаен генезис раздават на дипломати „ карти, сякаш с контакти на ФБР и оферират диалог със чиновници на разузнаването “. “Американските медии разгласяват и публикации, призоваващи съветските дипломати да предадат родината си и да изберат свободата”, добавя той.
Теоретично това може да бъде самоинициатива на американското гражданско общество и Държавният департамент, ФБР и Централно разузнавателно управление на САЩ да нямат нищо общо с това или. Според Антонов посолството е поискало документално от Държавния департамент пояснение какво значи това, само че към момента няма отговор.
Но даже и като в делириум да приемем, че съветският дипломат е решил да употребява изпратения му пропуск за пленници и, явявайки се пред първия заместник-държавен секретар Уенди Шърман, разгласи: „ Избрах свободата! “, тогава какво ще направи неговият събеседник? Напълно неразбираемо. Най-вероятно ще реши, че съветският дипломат е доста изнемощял на работа.
Въпреки че няма директни доказателства за присъединяване на Държавния департамент в това забавно начинание, има някои косвени. Пражкият казус от 2 април тази година не отстъпва по степен на идиотизъм от настоящия Вашингтонски. Тогава чешкото външно министерство, от името на трудовия колектив, т.е. ръководителя на външното министерство, като че ли в коридорите се обърна към трудовия колектив на съветското посолство, призовавайки „ съветските сътрудници да не служат незаконния режим на Путин и да изоставен кръга на съучастниците “. Служители на чешкото външно министерство припомниха, че чиновниците на посолството имат " нещо значимо общо: всички служим на нашите държавни управления и нашите нации като държавни чиновници и дипломати ". Ето за какво тези, които са „ запазили съвестта си и са способни да разпознаят злото “, би трябвало да се разоръжат пред демокрацията и да скъсат с Москва. Моравските братя обаче получиха отговор: „ Благодарим на Чехия за великодушното предложение, само че ще откажем. Имаме задоволително съвест и сме в положение да разпознаем американския пудел, когато го забележим. “
Така че прецедентът с публичното набиране се случи преди два месеца. Въпреки че, като се имат поради дипломатическите закони и традиции, опитът за ликвидиране е бил с доста несъответствуващи средства.
Разбира се, посланик и още повече дипломат - също така съветският дипломат в Съединените щати, който заема първото място в негласната таблица на ранговете - е мечтан обект за рекрутиране. Преминаването на почитан посланик на страната на врага постоянно ще бъде огромен триумф за съответните служби. Но като предписание опитите за набиране се правят безшумно, защото въпросът е внимателен.
Най-висок сан измежду избралите свободата има Аркадий Шевченко, заместник-генерален секретар на Организация на обединените нации по политическите въпроси и въпросите на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, който през 1978 година отхвърля да се върне в Съюз на съветските социалистически републики и е наказан задочно на смъртна присъда за изменничество. Но по времето, когато обществено афишира раздялата си с Москва, Шевченко от дълго време е работил за Централно разузнавателно управление на САЩ, предавайки значима информация. А изборът на независимост се дължи на обстоятелството, че резидентът на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Ню Йорк Юрий Дроздов рапортува на Центъра, че държанието на Шевченко провокира съмнение. Служителят на Организация на обединените нации е извикан в Москва и страхувайки се, меко казано, от огромни неприятности, той се реалокира на позицията на беглец. Общо тайното създаване на човек, който „ е запазил съвестта и е кадърен да разпознае злото “ лишава повече от пет години. Така работят сериозните хора от Централно разузнавателно управление на САЩ.
Има и различен сюжет в предишното, когато тези, които избират свободата, са накарани не толкоз от непознати специфични служби, колкото от руските организации. В края на 30-те години на предишния век има всеобща чистка на ръководителите на руските задачи. посланикът в Китай Дмитрий Богомолов, посланикът в Полша Яков Давтян, дипломат в Германия Константин Юренев и доста други. Привикват ги в Москва, а по-късно следват съдът в Лефортово и полигона в Бутово. Някой отива покорно на заколение, някой, осъзнавайки какво става, избира свободата. Както и пълномощникът в България Фьодор Расколников, който през 1938 година бяга във Франция през Берлин и оттова разобличава Сталин.
И двете аналогии обаче не са използвани към сегашния случай. И Министерството на външните работи не е същото, и Светлият Запад стана доста тъп, а съответните му служби работят зле, разчитайки на изцяло глупави мероприятия.
Освен това паметта - не приказваме за отмъстителността, която при нашите сътрудници е наред, а за познаването на действителните обстоятелства от предишното - измежду политиците от Запада е като при аквариумна рибка. Не единствено времената на Народния комисариат на външните работи и пълномощниците, само че даже ерата на Брежнев-Громико за тях е тъмна ера, за която нищо не се знае. Те помнят единствено последните събития.
В този случай най-вероятно политическите технолози си спомнят 2020 година Тогава, когато се опитваха да оспорят резултатите от президентските избори в Беларус и надлежно да смъкват Александър Лукашенко, трима посланици на Република Беларус - Маркович в Латвия, Латушко във Франция и Лещеня в Словакия - заеха страната на въстаналия народ и против Лукашенко и той ги уволни за това.
Най-вероятно повода за подобен лист е психически избор. Посланиците дълго време водят многовекторна политика, прозападна, с други думи, само че през есента на 2020 година всичко се промени фрапантно в Минск и не всеки съумя бързо да се реорганизира. Лукашенко обаче беше човечен и не наказа никого от дипломатите по Наказателен кодекс.
Но и тук изобретателните служби станаха жертва на подправена прилика. Отношенията на Русия със Съединени американски щати и Чехия бяха към този момент зле, преди не се говореше за някакъв многовекторен метод. Просто няма причина за ненадейно отмятане.
Така че тайните служби не съумяха и надали биха съумели. Единственото, което реализираха, беше да обогатят интернационалната терминология. Вербуването с мегафони беше добавено към дипломацията с мегафони.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ