Защо България казва едно на Русия, а друго на САЩ
Във външната политика ние, българите, постоянно сме се учили от византийците. Формулата, която сме усвоили от тях, е следната: на изток приказваме едно, на запад - друго, а в действителност вършим нещо трето. Византия сполучливо е прилагала тази политика над хиляда години и ние постоянно сме страдали от нея. Но наподобява не сме схванали най-важния ѝ детайл: че това е политика в отбрана на държавния, обществен интерес на империята. Докато при нас постоянно не е ясно в чий интерес вършим словесните и дипломатически еквилибристики.
Тръбата с доста имена
Да вземем да вземем за пример случая с преименуването на " Турски поток " в " Балкански ". Премиерът Борисов участва на изток (в Истанбул) на откриването на " Турски поток ", който е газов план от две тръби - едната за Турция, другата за Европа. На изток (за пред Турция и Русия) този план си е " Турски поток ", само че на запад - за пред Сърбия и най-много за пред Европейски Съюз и Съединени американски щати - ще го назоваваме " Балкански ". " Хитрата " ни цел е да избегнем възможни наказания, които администрацията на Тръмп може в даден миг да наложи на участниците в добросъседското мероприятие. Но в случай че това е задачата, не беше ли по-сигурно да назовем нашата част от тръбата " Европейски " или даже напряко " Американски поток "?
Факт е обаче, че и " Марсиански поток " да го назовем, по тръбата ще тече съветски газ, приближаващ през Турция. Капацитетът на тази тръба е съвсем изцяло запазен от " Газпром ". Същото важи и за потенциала на старите ни тръби по " Трансбалканския газопровод ". Както подсказва съвпадението в имената ( " балкански " и " трансбалкански " ), в този момент имаме две съвсем паралелни тръби за едно и също нещо: към 15 милиарда куб. м. съветски газ, главно транзитиращ за Европа. Руският интерес от упражнението е явен: точно Русия взема решение от кое място да насочи количествата. Когато желае да упражни напън върху Украйна, пуска газа през Турция. А когато Ердоган смъкна някой съветски аероплан, газът може да мине през Украйна. За да осъществя тази благородна цел на съветската външна политика, България подарява сумата за построяването на вторите тръби и се отхвърля от към милиард евро (или левове - няма значение при такива другарски жестове) неустойки по действителен контракт за доставка на съветски газ от Украйна. Как всичко това е в български интерес - единствено министър председателят Борисов знае.
Държавна загадка
Тръбата с доста имена
Да вземем да вземем за пример случая с преименуването на " Турски поток " в " Балкански ". Премиерът Борисов участва на изток (в Истанбул) на откриването на " Турски поток ", който е газов план от две тръби - едната за Турция, другата за Европа. На изток (за пред Турция и Русия) този план си е " Турски поток ", само че на запад - за пред Сърбия и най-много за пред Европейски Съюз и Съединени американски щати - ще го назоваваме " Балкански ". " Хитрата " ни цел е да избегнем възможни наказания, които администрацията на Тръмп може в даден миг да наложи на участниците в добросъседското мероприятие. Но в случай че това е задачата, не беше ли по-сигурно да назовем нашата част от тръбата " Европейски " или даже напряко " Американски поток "?
Факт е обаче, че и " Марсиански поток " да го назовем, по тръбата ще тече съветски газ, приближаващ през Турция. Капацитетът на тази тръба е съвсем изцяло запазен от " Газпром ". Същото важи и за потенциала на старите ни тръби по " Трансбалканския газопровод ". Както подсказва съвпадението в имената ( " балкански " и " трансбалкански " ), в този момент имаме две съвсем паралелни тръби за едно и също нещо: към 15 милиарда куб. м. съветски газ, главно транзитиращ за Европа. Руският интерес от упражнението е явен: точно Русия взема решение от кое място да насочи количествата. Когато желае да упражни напън върху Украйна, пуска газа през Турция. А когато Ердоган смъкна някой съветски аероплан, газът може да мине през Украйна. За да осъществя тази благородна цел на съветската външна политика, България подарява сумата за построяването на вторите тръби и се отхвърля от към милиард евро (или левове - няма значение при такива другарски жестове) неустойки по действителен контракт за доставка на съветски газ от Украйна. Как всичко това е в български интерес - единствено министър председателят Борисов знае.
Държавна загадка
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ