Елена Малева: Защо връзките се променят след децата?
Във филмите нормално стигаме досега на сватбата или появяването на дете и следва " и заживели щастливо до края на дните си ”. Но никой не ни приготвя за по-късно и всички премеждия, през които би трябвало да преминем. Какъв е твоят опит?
Да, в визиите си нормално си построяваме идеални картини, само че действителността ни сервира разнообразни от визиите ни неща. Аз съм майка на три деца, постоянно съм била дейна, обществена, отзивчива. Появата и на трите ми деца от време на време предизвикваше суматоха в мен, дали ще се оправя, какъв брой добре се оправям, давам ли това, което е нужно и в това време се ядосвах, че не върша това, което обичам, не вършех друго, с изключение на да бъда стопанка и майка, само че това е интервал. Важно е да не се изолираме, а да поддържаме връзка с хора с нашите ползи. Моят зов е да не влизаме в крайности и да имаме разбирането, че това е интервал, " и това ще мине ". Не споделям, че е елементарно, ние със брачният партньор ми сме отгледала децата си без детегледачки и двата сме били постоянно доста дейни, помагали са ни родителите ни, когато са били свободни, само че и те са били млади и работещи хора. Така, че има застои, има огромна смяна, има огромни земетресения, само че в случай че сме с яснотата за всичко това и се фокусираме не върху компликациите, а върху благодарността на всичко, което имаме в живота всичко ще е наред. Всичко ще премине, вярвай в това.
Как се трансформираха взаимоотношенията ви след раждането на първото дете? А на идващите две?
От дейна жена, в един миг се почувствах като във вакуум. Единствените ми отговорности бяха да храня, пера и замайвам, родих с цезарово сечение и си припомням през каква болежка и възобновяване прекосих. Естествено първото дете е най-чакано и за първи път изпитваш тези страсти и усеща. Не знаеш какво е да си майка, всеки ти дава ум, а ти тъй като си от новото потомство искаш да знаеш всичко - четеш книги, слушаш и гледаш видеа. И в един миг се " бъгваш ". Животът ти тотално се е трансформирал, ти си щастлива единствено, че нещо не е наред с теб, нямаш естествен сън, нищо друго не те интересува с изключение на спа ли, ядели, и така нататък Започнах да възнегодувам, да изисквам, да ставам нервна, тъй като животът ми се е трансформирал радикално. Това беше прелестно, само че идва миг, в който взема да ти омръзва. След това второто ни дете, той се роди с съществени здравословни проблеми, които тотално обърнаха живота ни с главата надолу. Толкова доста страдахме по-пътя и за едното и за другото си дете, тъй като дълъг интервал от време трябваше да живеем по лечебни заведения.
И таман всичко се подреди, пристигна и изненадата, че съм бременна за трето дете. Страхът да не минем още веднъж по този път беше доста огромен. Но взехме решение, че всичко идва в живота ни не инцидентно и благословено и на 29 години към този момент имах 3 деца. Като през това време съм серпантина да работя единствено за година след раждането, по-късно се връщах на работа. За мен в случай че би трябвало да ме затворят да виждам единствено деца, да сготвям и шетам е еднакво на мудна и мъчителна гибел.
До един миг, в който си дадох сметка, че в случай че това продължи, освен, че аз нямаше да се усещам добре, само че е и прекомерно евентуално да проваля връзките си. Попитах се какво обичам да върша? – Да поддържам връзка с приятелки.
И започнахме да се събираме у дома на чай и кафе, от една страна, с цел да сме дружно, само че от друга и с цел да развъртвам бизнеса. Тогава беше като на смешка, само че не след дълго това промени животът ми. За това отново идваме досега на ИЗБОРА. Какво предпочитам да върша?
Започна ли мъжа ти да те възприема друго? Ти по какъв начин се оправи с страстите, които провокира у теб смяната?
Мъжът ми постоянно е бил прелестен човек, само че в един миг и на него му писваше от мен. Когато аз бях като негова майка, той беше като бунтовник и постоянно имахме проблеми. Когато аз се научих да бъда негова жена, той стартира да ме обожава и постоянно е бил огромна поддръжка за мен. Той стартира да ме обожава още повече, когато се усеща обожаван от мен. Този интервал по-скоро беше тестване за мен. Как се оправих? Като започнах да споделям това, което усещам без да упреквам, като не се вглъбявам в дребните неща, упълномощавам права, с цел да се усещам Жена.
Какво би трябвало да създадем, с цел да не приключат връзките ни?
Да споделяме, да поставим старания, без старания не става! Да споделяме време дружно и да се обичаме.
Трябва ли да приказваме за това?
Задължително е! Спрем ли да приказваме, стопира и връзката.
Мъжът става на второ място - да или не?
Второ място спрямо какво?
Препоръчваш ли време единствено за двойката, още когато децата са доста дребни?
Не единствено, когато са дребни децата. Да имаш време САМО да си с колегата е значимо за развиването на връзката. С моят брачен партньор ВСЕКИ ден си отделяме време единствено за нас! Децата са тласък, а не спънка когато те ти станат спънка, нишката се къса за целият ни живот, а освен за връзката ни. Виждам какъв брой доста дами споделят, " в този момент не мога, тъй като имам деца, поради децата не мога ". Когато чуя това ми става доста тежко.
Тактики за опазване на искрата макар децата?
Изненади, Срещи.. Периодично пиша бележки с послания и ги поставям тук-там, където зная, че брачният партньор ми ще ги види и прочете, съобщения….
Отношенията ши се трансформират - по какъв начин да реагирате умерено на смяната?
Да одобряваме, че връзките не се трансформират е илюзорно. Животът е динамичен, всичко се трансформира.. ние се променяме. Това не е мотив да не сме спокойни! Въпросът е да сме наясно със себе си и да сме вътрешно уверени. Да си зададем въпроса, за какво? И да си отговорим действително, не просто незадълбочено.
Винаги ли дамата е тази, която би трябвало да сплотява фамилията?
Мисля, че ДА! Жената е пазителка на дома и фамилния уют. Тя внася топлота, деликатност, успокоение, мъжът въпреки това се грижи за нея и домът им. За това мисля, че няма " би трябвало ". В персоналните връзки, както и всички други е нужно реципрочност. Пътят на връзката е един, само че в случай че аз извървя целият път сама, каква е ролята на моят сътрудник и назад. Важно е да има баланс, с цел да е налице естетика. Понякога е нужно дамата да направи крачка, с цел да сплоти, различен път – мъжът. Но нали знаете мъжът е главата, а дамата шията.
Отстрани появяването на дете наподобява като най-щастливият и слънчев миг в връзките сред мъж и жена, само че в действителност доста двойки се разпадат тъкмо тогава. Защо?
Защото идеализират общата картина. Защото доста младежи не познават себе си, не поставят и старания да опознаят другия. Защото доста по-често употребяват думата " желая ", вместо " давам ". Нещата не се изговарят сред хората. Все още срещам двойки, които чакат, че тя или той, би трябвало да се сетят. А в действителност, никой не е задължен да се сеща. И когато към това се прибави и появяването на дете, настава безпорядък. А хора, които нямат постоянна основа са склонни да се откажат при най-малкото разлюляване.
За да запазим любовта си, би трябвало да…
Просто да обичаме, да споделяме, да поставяме старания, да се развиваме и да усещаме, че този Човек е нашият Човек.
Кога би трябвало да прибегнем до фамилна терапия?
Всеки път, когато има рецесия в връзките или събитие, което внася крайни страсти. Семейната терапия не значи, че нещата вече не се получават, а че се намираме в интервал, в който имаме усложнения и имаме потребност от професионална позиция. НО Е НАЛИЦЕ ОТНОШЕНИЕ И ЛЮБОВ!
Източник:
Да, в визиите си нормално си построяваме идеални картини, само че действителността ни сервира разнообразни от визиите ни неща. Аз съм майка на три деца, постоянно съм била дейна, обществена, отзивчива. Появата и на трите ми деца от време на време предизвикваше суматоха в мен, дали ще се оправя, какъв брой добре се оправям, давам ли това, което е нужно и в това време се ядосвах, че не върша това, което обичам, не вършех друго, с изключение на да бъда стопанка и майка, само че това е интервал. Важно е да не се изолираме, а да поддържаме връзка с хора с нашите ползи. Моят зов е да не влизаме в крайности и да имаме разбирането, че това е интервал, " и това ще мине ". Не споделям, че е елементарно, ние със брачният партньор ми сме отгледала децата си без детегледачки и двата сме били постоянно доста дейни, помагали са ни родителите ни, когато са били свободни, само че и те са били млади и работещи хора. Така, че има застои, има огромна смяна, има огромни земетресения, само че в случай че сме с яснотата за всичко това и се фокусираме не върху компликациите, а върху благодарността на всичко, което имаме в живота всичко ще е наред. Всичко ще премине, вярвай в това.
Как се трансформираха взаимоотношенията ви след раждането на първото дете? А на идващите две?
От дейна жена, в един миг се почувствах като във вакуум. Единствените ми отговорности бяха да храня, пера и замайвам, родих с цезарово сечение и си припомням през каква болежка и възобновяване прекосих. Естествено първото дете е най-чакано и за първи път изпитваш тези страсти и усеща. Не знаеш какво е да си майка, всеки ти дава ум, а ти тъй като си от новото потомство искаш да знаеш всичко - четеш книги, слушаш и гледаш видеа. И в един миг се " бъгваш ". Животът ти тотално се е трансформирал, ти си щастлива единствено, че нещо не е наред с теб, нямаш естествен сън, нищо друго не те интересува с изключение на спа ли, ядели, и така нататък Започнах да възнегодувам, да изисквам, да ставам нервна, тъй като животът ми се е трансформирал радикално. Това беше прелестно, само че идва миг, в който взема да ти омръзва. След това второто ни дете, той се роди с съществени здравословни проблеми, които тотално обърнаха живота ни с главата надолу. Толкова доста страдахме по-пътя и за едното и за другото си дете, тъй като дълъг интервал от време трябваше да живеем по лечебни заведения.
И таман всичко се подреди, пристигна и изненадата, че съм бременна за трето дете. Страхът да не минем още веднъж по този път беше доста огромен. Но взехме решение, че всичко идва в живота ни не инцидентно и благословено и на 29 години към този момент имах 3 деца. Като през това време съм серпантина да работя единствено за година след раждането, по-късно се връщах на работа. За мен в случай че би трябвало да ме затворят да виждам единствено деца, да сготвям и шетам е еднакво на мудна и мъчителна гибел.
До един миг, в който си дадох сметка, че в случай че това продължи, освен, че аз нямаше да се усещам добре, само че е и прекомерно евентуално да проваля връзките си. Попитах се какво обичам да върша? – Да поддържам връзка с приятелки.
И започнахме да се събираме у дома на чай и кафе, от една страна, с цел да сме дружно, само че от друга и с цел да развъртвам бизнеса. Тогава беше като на смешка, само че не след дълго това промени животът ми. За това отново идваме досега на ИЗБОРА. Какво предпочитам да върша?
Започна ли мъжа ти да те възприема друго? Ти по какъв начин се оправи с страстите, които провокира у теб смяната?
Мъжът ми постоянно е бил прелестен човек, само че в един миг и на него му писваше от мен. Когато аз бях като негова майка, той беше като бунтовник и постоянно имахме проблеми. Когато аз се научих да бъда негова жена, той стартира да ме обожава и постоянно е бил огромна поддръжка за мен. Той стартира да ме обожава още повече, когато се усеща обожаван от мен. Този интервал по-скоро беше тестване за мен. Как се оправих? Като започнах да споделям това, което усещам без да упреквам, като не се вглъбявам в дребните неща, упълномощавам права, с цел да се усещам Жена.
Какво би трябвало да създадем, с цел да не приключат връзките ни?
Да споделяме, да поставим старания, без старания не става! Да споделяме време дружно и да се обичаме.
Трябва ли да приказваме за това?
Задължително е! Спрем ли да приказваме, стопира и връзката.
Мъжът става на второ място - да или не?
Второ място спрямо какво?
Препоръчваш ли време единствено за двойката, още когато децата са доста дребни?
Не единствено, когато са дребни децата. Да имаш време САМО да си с колегата е значимо за развиването на връзката. С моят брачен партньор ВСЕКИ ден си отделяме време единствено за нас! Децата са тласък, а не спънка когато те ти станат спънка, нишката се къса за целият ни живот, а освен за връзката ни. Виждам какъв брой доста дами споделят, " в този момент не мога, тъй като имам деца, поради децата не мога ". Когато чуя това ми става доста тежко.
Тактики за опазване на искрата макар децата?
Изненади, Срещи.. Периодично пиша бележки с послания и ги поставям тук-там, където зная, че брачният партньор ми ще ги види и прочете, съобщения….
Отношенията ши се трансформират - по какъв начин да реагирате умерено на смяната?
Да одобряваме, че връзките не се трансформират е илюзорно. Животът е динамичен, всичко се трансформира.. ние се променяме. Това не е мотив да не сме спокойни! Въпросът е да сме наясно със себе си и да сме вътрешно уверени. Да си зададем въпроса, за какво? И да си отговорим действително, не просто незадълбочено.
Винаги ли дамата е тази, която би трябвало да сплотява фамилията?
Мисля, че ДА! Жената е пазителка на дома и фамилния уют. Тя внася топлота, деликатност, успокоение, мъжът въпреки това се грижи за нея и домът им. За това мисля, че няма " би трябвало ". В персоналните връзки, както и всички други е нужно реципрочност. Пътят на връзката е един, само че в случай че аз извървя целият път сама, каква е ролята на моят сътрудник и назад. Важно е да има баланс, с цел да е налице естетика. Понякога е нужно дамата да направи крачка, с цел да сплоти, различен път – мъжът. Но нали знаете мъжът е главата, а дамата шията.
Отстрани появяването на дете наподобява като най-щастливият и слънчев миг в връзките сред мъж и жена, само че в действителност доста двойки се разпадат тъкмо тогава. Защо?
Защото идеализират общата картина. Защото доста младежи не познават себе си, не поставят и старания да опознаят другия. Защото доста по-често употребяват думата " желая ", вместо " давам ". Нещата не се изговарят сред хората. Все още срещам двойки, които чакат, че тя или той, би трябвало да се сетят. А в действителност, никой не е задължен да се сеща. И когато към това се прибави и появяването на дете, настава безпорядък. А хора, които нямат постоянна основа са склонни да се откажат при най-малкото разлюляване.
За да запазим любовта си, би трябвало да…
Просто да обичаме, да споделяме, да поставяме старания, да се развиваме и да усещаме, че този Човек е нашият Човек.
Кога би трябвало да прибегнем до фамилна терапия?
Всеки път, когато има рецесия в връзките или събитие, което внася крайни страсти. Семейната терапия не значи, че нещата вече не се получават, а че се намираме в интервал, в който имаме усложнения и имаме потребност от професионална позиция. НО Е НАЛИЦЕ ОТНОШЕНИЕ И ЛЮБОВ!
Източник:
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ