Можем ли да прехвърлим съзнанието си в чуждо тяло?
Във кино лентата „ Без/смъртен “ (Self/less) сър Бен Кингсли трансферира своето схващане в тялото на Райън Рейнолдс в желанието си да остане жив вечно. На процедура той желае да реализира величие. Звучи необикновено, нали? Кой не би желал повече време, с цел да може да реализира фантазиите и задачите си в едно по-младо тяло? Така да вземем за пример ще имате опция да се превърнете в професионални спортисти или пък да разрешите най-големите мистерии на Земята.
Няма по какъв начин обаче да не си зададем въпроса – допустимо ли е всичко това от научна позиция, пита ASAP Science?
Първо, нужно е да разберем по какъв начин тъкмо се съхраняват спомените. 1,3-килограмовият ви мозък съдържа мастни тъкани, съдържащи към 86 милиарда мозъчни кафези, наречени неврони. Те изпращат сигнали между тях, като си предават електричество или химикали. Повечето невроучени имат вяра, че спомените се съхраняват под формата на мрежа от неврони, които образуват връзки по сред си и се възбуждат едновременно. Всеки път, когато се извика съответен спомен, въпросната мрежа от неврони се задейства. Учени потвърдиха, че в случай че се подтикват избрани елементи от мозъка с електричество, може да се накара съответен човек да си спомни дадени неща, да вземем за пример миризмата на прегоряла филийка самун. И по този начин, с цел да „ даунлоднем “ спомен от мозъка си, ние просто би трябвало да проследим кои неврони се задействат, когато си мислите за него. Това към този момент е допустимо. Ако използваме компютри, с цел да комбинираме системата от неврони с същински изображения, можем на процедура да прочетем мислите на даден човек (до избрана степен, схваща се).
Много учени имат вяра, че един ден ще можем да създадем карта на всички неврони в мозъка и връзките посред им. Тя ще се назовава „ конектом “. И Съединени американски щати, и Европейският съюз са стартирали огромни проучвателен стратегии, които имат тъкмо тази цел. Най-вероятно ще изминат много десетилетия, преди този момент да се реализира. Веднъж щом картата е подготвена обаче, откривателите ще могат да основат компютърен модел на конектома – самобитен виртуален мозък, който ще изпраща сигнали до невроните чрез изкуствени синапси.
Добре, в случай че даунлоудването на мемоари е допустимо, по какъв начин стои въпросът с ъплоудването им?
Това също се трансформира в действителност с помощта на техника, наречена оптогенетика. Тя включва инжектирането на характерни неврони с ДНК-а на водорасли. Това ги кара да образуват сензитивен на светлината протеин по повърхността на клетките си. Ако мозъкът се освети, светлината ще подтиква протеините и ще задейства само тези неврони, които го имат. По този метод учените могат да задействат по неестествен метод група от неврони, свързани с съответен спомен. Всичко това звучи много ужасно. Но не трябва да забравяме едно – нашият мозък е извънредно сложен орган. Може би прекомерно сложен за реплика. Броят на връзките при синапсите е хиляди пъти по-голям от този на звездите в Млечния път. Освен това мозъкът непрекъснато се ремоделира, основава нови връзки и оставя други да изчезнат. Той е отражение на това кои сте вие в действителност в съответния миг от времето – с цел да стигнете дотук, ви е трябвало на процедура цялостен живот. Копието на съзнанието ви би представлявало една елементарна реплика. В момента, в който то стартира да интегрира нови мемоари и прекарвания в себе си, ще се трансформира в някой различен. Това, по собствен личен метод, ни оказва помощ да оценим какъв брой неповторими сме в действителност. С все по-големия прогрес в технологиите обаче, кой знае какво ни чака в близкото или далечно бъдеще…
