Вътрешният министър на Румен Радев се превърна в тежка щета

Вътрешният министър на Румен Радев се трансформира в тежка вреда единствено за една седмица Началникът на служебния вътрешен министър не е служебният министър председател Стефан Янев, а президентът Румен Радев - той еднолично назначи министрите и носи отговорност за техните дейности. Вътрешният министър Бойко Рашков се трансформира в тежка вреда единствено за една седмица, провокирайки с държанието си неодобрение както в бранша, по този начин и измежду обществото. Има доста въпросителни по отношение на екипа, назначен в Министерство на вътрешните работи. Във вторник Tribune.bg изпрати публично питане до президента Румен Радев с искане да съобщи пред медиите персоналната си позиция по отношение на дейностите на министър Бойко Рашков, който си разреши да приказва за премахване на телевизионни водещи. Докато чакаме президентът да даде персонално мнение за държанието на Бойко Рашков, намираме най-малко още няколко аргументи да питаме – в разбора на Александър Андреев от „ Дойче веле ”: „ Кадровите въпроси в Министерство на вътрешните работи в действителност засягат хората в България доста повече, в сравнение с би трябвало. Дори да не се съгласим с известния мироглед, че България е „ страна на мутрите и ченгетата “, отново ще би трябвало да признаем, че това министерство гълтам голям финансов запас, че в сравнениe с други страни от Европейски Съюз работи доста неефективно и че към постройката с каменния лъв от много време се стеле мъгла от подозрения, свързани с тогавашните канали на Държавна сигурност, както и с трафиците на хора, опиати и тютюневи произведения като тяхно модерно продължение, с корупцията в Пътна полиция или безразборното потребление на СРС. С две думи: в Министерство на вътрешните работи явно са нужни промени. Дали Бойко Рашков прави и ще прави тъкмо нужните промени - към този момент още не е ясно. Но той е „ човек от системата “, а това не всеки път вещае положително. В България е всекидневно служител на реда да управлява служителите на реда, а военачалник - военните, само че в някои по-напреднали страни отпред на силовите структури с желание се слагат цивилни политици. Обясненията на новия министър за назначението на Елена Фичерова бяха искрено неубедителни. Юристката с 15-годишен стаж може би е добра професионалистка, а задължението ѝ с партията на бизнесмена-беглец Васил Божков би могъл да мине като биографична неточност и краткотрайна илюзия. (Макар че множеството хора, на които Божков се опира в политическите си проекти, в това число и публицистите, пред които приказва, не провокират изключително доверие.)
Но Бойко Рашков не съумя да даде ясни и недвусмислени отговори на въпросите, свързани с избора на Фичерова: Защо? По чия рекомендация? Заради какви качества? Нима без минимална биографична инспекция? С други думи, остана усещането, че министърът крие нещо. Но въпреки всичко дано не бъдем наивни: не се е родил още оня политик, който нищо не крие. По третия въпрос явно няма място за две отзиви: Бойко Рашков си разреши неприемливо нападение против свободата на словото и против журналистическото право и обвързване да се задават значимите въпроси. И това нападение сигурно ще влезе в идващия отчет на „ Репортери без граници “, които таман поради сходен политически напън година след година класират България все по-ниско в листите за медийна независимост. Актуално страната е на 112-то място, като опашкар освен в Европейски Съюз, само че и на Балканите. А репликите на Рашков за СРС-та, намеците за поръчковост и откритото неуважение към публицистите са отзвук от един леплив нрав, публикуван в тоталитарни общества, в полицейски страни и измежду престъпните среди: всичко опира до пари, до скрити механизми и зависимости, а медийната независимост и публичното мнение са красиви измислици на лъжливи политици.