900 лева струва картина от Зуека
Васил Василев-Зуека провокира същински възторг с откриването на първата си галерия, която бе разпродадена единствено за пет дни. Талантливият артист избра изложба „ U PARK ” в Пловдив, с цел да изложи за пръв път пред необятната аудитория картините си. Галерията е основана от огромния художник Кольо Карамфилов, който към този момент не е измежду нас, и от Радост Коцева.
Малката приветлива изложба в центъра на града под тепетата приюти 28 произведения на артиста, които ще останат до 30 май. За вернисажа в края на предходната седмица, който продължи няколко часа, от София пристигнаха другари и сътрудници на артиста и тв водещ, както и доста пловдивски създатели, фенове на Зуека и на изкуството.
Васил Василев обожава да рисува Донкихотовци, които са станали като негова емблема. „ Героят на Сервантес въплъщава свободата. През него могат да се прокрадват хиляди хрумвания. Някак започнах да се показвам посредством Дон Кихот “, по този начин Зуека изяснява своята пристрастност към Рицаря на печалния облик. Донкихотовците му се радват на голям триумф измежду неговите другари и измежду публиката. Верният другар и дълготраен екранен сътрудник на Зуека - Димитър Рачков, обаче пръв откупи впечатляващия триптих „ Дон Кихот “ – „ Не знам “, „ Не чух “, „ Не видях “. За това бургазлията броил 2700 лв.. Трите картини са и обичани на Васил Василев и са въодушевени от жена му Ани. „ У всеки един от нас има Донкихотовско. За мен Дон Кихот е знак на свободата. Оттук нататък аз си развързах ръцете и направих повече от 20 картини и по тази причина съзнателно стопирах към този момент да ги рисувам, тъй като имаше доста други такива хрумвания “, разсъждава актьорът.
Част от платната носят имена като „ Край морето “, „ Винсент “, „ Златната ябълка “, „ Месия “, „ Ангел “, „ Сливане “, „ Вярвай ми! “ Изложените в галерията картини костват по 900 лв., а единствено една от тях под надпис „ Вържи шута, с цел да е мек тронът “ се предлага против 2500 лв.. Но и тя към този момент има нов притежател.
Васил Василев като се изключи че е известен и обичан артист и ефирен водещ, е приключил и кукловодство в НАТФИЗ. Зуека споделя, че това доста му е помогнало и да изрази себе си и посредством живописта, въпреки че непретенциозно дефинира себе си по-скоро като художник-любител. „ От театъра се научих да обобщавам в едно изречение концепцията и в този момент мога да го претворя в платно “, споделя той. Рисува от възпитаник, само че до преди година за този негов гений са знаели единствено приятелите. Галеристката Радост Коцева въодушевява Зуека да подреди своите картини в галерията й.
„ Започнах да рисувам по-усилено през предходната пандемична година. Не ми беше минавало през мозъка да се хвана по-сериозно с изобразяване. Едно време съм го правил, тъй като съм имал нужда да споделям изкуства. Но в този момент още веднъж се захванах и това ми доставя наслаждение “, призна Васил Василев. „ Преди да ме одобряват във ВИТИЗ, очевидно съм имал потребност да показвам себе си в изкуството. Тогава рисувах с маслени бои. След като ме одобриха, нямах време да рисувам. Миналата година, когато ни затвориха и се изолирахме по къщите, по някакъв метод търсех да се запазя. Смятам, че тъкмо рисуването съумя да ме избави “, признава известният артист и водещ на „ Като две капки вода “.
Интересът към живописните платна на актьора, носещи подписа „ Зуек “ и мнозина другари на Василев към този момент го предизвикват бързо да сграбчва още веднъж четките и да рисува за втора галерия. „ Аз одобрявам доста импресионистите. Сега не подражавам никого, само че дали дадена картина ще наподобява на Пикасо или на Гоген, за мен няма значение. Като дребен ги имитирах целеустремено, пробвайки се да схвана за какво деформацията се трансформира в изкуство “, споделя още Зуека.
Малката приветлива изложба в центъра на града под тепетата приюти 28 произведения на артиста, които ще останат до 30 май. За вернисажа в края на предходната седмица, който продължи няколко часа, от София пристигнаха другари и сътрудници на артиста и тв водещ, както и доста пловдивски създатели, фенове на Зуека и на изкуството.
Васил Василев обожава да рисува Донкихотовци, които са станали като негова емблема. „ Героят на Сервантес въплъщава свободата. През него могат да се прокрадват хиляди хрумвания. Някак започнах да се показвам посредством Дон Кихот “, по този начин Зуека изяснява своята пристрастност към Рицаря на печалния облик. Донкихотовците му се радват на голям триумф измежду неговите другари и измежду публиката. Верният другар и дълготраен екранен сътрудник на Зуека - Димитър Рачков, обаче пръв откупи впечатляващия триптих „ Дон Кихот “ – „ Не знам “, „ Не чух “, „ Не видях “. За това бургазлията броил 2700 лв.. Трите картини са и обичани на Васил Василев и са въодушевени от жена му Ани. „ У всеки един от нас има Донкихотовско. За мен Дон Кихот е знак на свободата. Оттук нататък аз си развързах ръцете и направих повече от 20 картини и по тази причина съзнателно стопирах към този момент да ги рисувам, тъй като имаше доста други такива хрумвания “, разсъждава актьорът.
Част от платната носят имена като „ Край морето “, „ Винсент “, „ Златната ябълка “, „ Месия “, „ Ангел “, „ Сливане “, „ Вярвай ми! “ Изложените в галерията картини костват по 900 лв., а единствено една от тях под надпис „ Вържи шута, с цел да е мек тронът “ се предлага против 2500 лв.. Но и тя към този момент има нов притежател.
Васил Василев като се изключи че е известен и обичан артист и ефирен водещ, е приключил и кукловодство в НАТФИЗ. Зуека споделя, че това доста му е помогнало и да изрази себе си и посредством живописта, въпреки че непретенциозно дефинира себе си по-скоро като художник-любител. „ От театъра се научих да обобщавам в едно изречение концепцията и в този момент мога да го претворя в платно “, споделя той. Рисува от възпитаник, само че до преди година за този негов гений са знаели единствено приятелите. Галеристката Радост Коцева въодушевява Зуека да подреди своите картини в галерията й.
„ Започнах да рисувам по-усилено през предходната пандемична година. Не ми беше минавало през мозъка да се хвана по-сериозно с изобразяване. Едно време съм го правил, тъй като съм имал нужда да споделям изкуства. Но в този момент още веднъж се захванах и това ми доставя наслаждение “, призна Васил Василев. „ Преди да ме одобряват във ВИТИЗ, очевидно съм имал потребност да показвам себе си в изкуството. Тогава рисувах с маслени бои. След като ме одобриха, нямах време да рисувам. Миналата година, когато ни затвориха и се изолирахме по къщите, по някакъв метод търсех да се запазя. Смятам, че тъкмо рисуването съумя да ме избави “, признава известният артист и водещ на „ Като две капки вода “.
Интересът към живописните платна на актьора, носещи подписа „ Зуек “ и мнозина другари на Василев към този момент го предизвикват бързо да сграбчва още веднъж четките и да рисува за втора галерия. „ Аз одобрявам доста импресионистите. Сега не подражавам никого, само че дали дадена картина ще наподобява на Пикасо или на Гоген, за мен няма значение. Като дребен ги имитирах целеустремено, пробвайки се да схвана за какво деформацията се трансформира в изкуство “, споделя още Зуека.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ