Европейски гигант ще се появи, но след 10 години
Васил Терзиев
© Надежда Чипева Защо Европа няма собствен Гугъл или Amazon? Каква е повода на Стария континент да липсват софтуерни колоси – такива, каквито се раждат в Съединени американски щати и Китай? Какви са рисковете Европа да не роди такава компания в миг, в който софтуерните компании от двете най-големи международни стопански системи към този момент имат власт и запаси, сходни с тези на държавните управления? В ерата на свръхкомпаниите Европа може да остане напълно сама – това поражда освен любознание за пазарните и софтуерните процеси по света, само че и кошмари за значително европейски политици, които осъзнават изоставането на Европейския съюз. " Капитал " организира диалози с сполучливи бизнесмени, специалисти, европейски представители и хора вътре в системата, с цел да разбере мнението им, основано на опита.Васил Терзиев е един от най-известните представители на българската софтуерна екосистема. Най-известен е като един от съоснователите на компанията " Телерик ", която през 2014 година бе добита от американската Progress Software против 262.5 млн. $ - най-голямата продажба на самостоятелна българска компания и до ден сегашен. Освен като бизнесмен Терзиев е експерт и в областта на образованието като съосновател на " Телерик академия ", както и човек с взор от вътрешната страна в финансовата система на софтуерния бранш в България и Европа като сътрудник във фонда за рисков капитал Eleven и съосновател на най-големия частен хъб и споделено работно пространство у нас Campus X.
Каква съгласно вас е най-голямата причина да няма европейски софтуерен колос?
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики - Мисля, че аргументите са няколко. Едната е културна. Тя е обвързвана с желанието да се поемат опасности, да скачаш в новото. Втората е, че Европа е доста по-традиционно място, което не обича толкоз смяна. Младите не се приспособяват толкоз бързо, колкото в Съединени американски щати. Там се чака, че на 18 или 22 години би трябвало да се оправяш самичък. Културата е такава, че ти се постанова доста бързо да израснеш. Това, съчетано с желанието да поемаш опасности, трансформира изобщо концепцията какъв брой опита се генерират за основаването на огромен бизнес. Ние сме привикнали да виждаме единствено крайния резултат, а в действителност значима е фунията – какъв брой дребни компании са пробвали и са се провалили, с цел да може да се зароди една по-голяма.
Има и нещо друго – като цяло софтуерният бранш в Европа изоставаше доста от Съединени американски щати. Ако Европа е била добре в инженерството, производството и други промишлености, в софтуерния бранш беше на задни позиции. През последните години стартира да се разсънва и е евентуално да има огромна софтуерна компания, само че тя ще се появи след 5-10 години. Вече са се трансформирали доста неща като инфраструктура и пиедестал, само че е належащо време.
Най-голямата причина обаче бих споделил, че е единният пазар. В Съединени американски щати софтуерните компании имат достъп до 30-40% от световните разноски за технологии, т.е. най-малко една трета от международния пазар на технологии. В Европа не е по този начин. Англия, Германия, Франция съставляват по 5% от световния софтуерен пазар. Ако събереш всички страни в Европа, общата стойност е прилична, само че всяка страна е обособен пазар. За да отидеш в Германия, би трябвало да градиш напълно нова конструкция за немския пазар. Същото важи за Франция, Англия и Италия.
С британски да вземем за пример можеш да достигнеш единствено до пазарите във Англия и Скандинавия, които са доста дребни на фона на Съединени американски щати. И макар че си част от Европейския съюз, не си част от същински обединен и еднороден пазар с един език, който всички употребяват. Това забавя процесите, изключително като добавяш и разнообразни регулации, културни разлики и така нататък Не е инцидентно къде се раждат огромните софтуерни компании – Индия, Китай, Съединени американски щати. Защото там има голям локален пазар, където се завъртат доста пари и можеш да достигнеш до доста клиенти и бизнеси най-лесно.
В момента сте сътрудник в Eleven. С взор от вътрешната страна има ли дефицит на капитал в Европа?
- Със сигурност капиталът е по-малко, в сравнение с в Съединени американски щати. Не е толкоз елементарно наличен, оценките са по-консервативни, само че не мисля, че това е най-големият проблем. Капитал се намира. Нямаме капитал за 100 компании като Гугъл, само че в случай че имаше и един бизнес, който да върви в тази траектория, щяха да се намерят ресурсите той да израсне. Показателно е, че софтуерни компании във финтек бранша намират финансиране. Американските фондове също гледат към Европа. Така че неналичието на пари не е главен фактор.
Споменахте финтек бранша. Прави усещане, че в последните години Европа ражда доста компании съответно в този бранш. Там даже може да се каже, че водим.
- Водим, само че крайният резултат е подобен с този на другите софтуерни компании. Наскоро си приказвах с изпълнителния шеф на Payhawk, компания, в която Eleven е вложил, и той ми сподели, че на процедура сюжетът е същият: Европа създава забавни неща, само че по-късно идват " огромните играчи " с доста пари от другата страна на океана и конкуренцията става нечестна. Сега обаче за пръв път в лицето на компании като TransferWise виждаме по какъв начин една европейска компания има упоритостта да господства в Северна Америка. Има хубави софтуерни компании, които са излезли от Европа – Skype, Spotify, Klarna, само че те просто не са с размерите на Гугъл или Фейсбук. Не са световни платформи.
Като изключим Skype и Spotify, множеството огромни европейски компании, за които аз се сещам, не са потребителски ориентирани. Те са или B2B, или ориентирани към доста съответен проблем.
- Тук идва потребителската част. Едно е да работиш на 20 фрагментирани пазара, друго е да работиш на пазар със стотици милиони хора, които приказват един език и живеят в една икономическа среда. Компаниите ни, ориентирани към бизнеса, се оправят добре, само че за насочените към потребителите е мъчно. Дори да тръгнат от тук, те доста постоянно завършват като част от някой зад океана. И това е въпрос от време на време и на упоритост. Европейците и хората от тази страна на океана нямат равнището на упоритост на сътрудниците си от Съединени американски щати, може би тъй като средата не е толкоз конкурентна. Това е моето пояснение за какво европейците са по-склонни да излязат по-рано от бизнеса.
Друга причина е, че в Европа няма и инфраструктура една компания да се разрасне задоволително бързо. На една европейска компания ѝ лишава доста повече години, с цел да стигне същия мащаб на доходи, колкото на такава в Америка. Това изморява, изхабява екипите, които са там от първия ден. На десетата година те към този момент не гледат по какъв начин ще станат мултимилиардна компания, а по какъв начин могат да излязат, тъй като умората се е натрупала. Има огромна разлика дали ще стигнеш до избрана цел като доходи на третата, петата или десетата година. Според мен този проблем ще се " съкрати ", тъй като инфраструктурата става все по-добра, капиталът се намества все по-добре и е въпрос на цикли.
Участвали сте в значително такова придобиване (бел.авт. - съоснованата от Терзиев " Телерик " бе купена от американската Progress през 2014 година против 262 млн. долара). Кога идва моментът, в който решаваш, че е по-добре да бъдеш добит от някой по-голям?
- Сложно е и е субективно. Всяка история е друга. За нас това да продължим напред беше обвързвано с пренасяне в Съединени американски щати – нещо, което нито аз, нито Светозар (бел.авт. - Светозар Георгиев – различен от съоснователите) искахме да вършим. Също по този начин самата организация не беше подготвена. Можеше да се счупи. Да, можеше да стане и доста по-здрава, само че имаше сериозен късмет да се счупи. Причините са сложни и въобще не са тривиални: доста младежи, натоварени с доста отговорности, извънредно бърз напредък, дистрибутирана организация. Всичко това беше съчетано с промени в пазара и потребността да се открият спомагателни огромни източници от доходи. Щяхме да стигнем до 100 млн. $ доходи, колкото са нужни, с цел да излезеш на борсата. Но с цел да си вярно позициониран, би трябвало да имаш път към 300-400-500 млн. $ доходи. С одобрените ни артикули нямахме подобен пряк път. Правехме нови артикули, които да ни отведат там, само че те бяха в начална фаза. Управлението на десетки провокации също беше проблем. Ако са няколко, щяхме да намерим решение, само че когато са доста, рискът става прекомерно огромен. А като създател носиш отговорност освен за себе си и за упоритостта си, само че и за всички хора в компанията.
Ако ресурса да поемаш такива опасности, да работиш в подобен мащаб, го имат единствено огромните компании, не значи ли това, че колосите ще се раждат единствено при колоси?
- Това е естествена наклонност - огромните да стават все по-големи. Разделението на света, за което приказваме, го има и в софтуерния свят – просто технологиите оказват помощ то да се случи още по-бързо. Големите са като черни дупки, които притеглят всичко към себе си. В зародиш се убиват съперници, с придобивания, даже те да са със повишена цена. Никой не може да ги вини, че желаят да го създадат. Това е задачата на всеки бизнес – да бъде монополист.
Ако приказваме съответно за Европа, през последните години Европейски Съюз интензивно се пробва да контролира колосите. Само Гугъл да вземем за пример натрупа 10 милиарда евро санкции. Не влиза ли Европейски Съюз в обстановка, в която постоянно ще гони и в същия миг ще демотивира личните си компании, които желаят да стигнат до този мащаб?
- Сложно е. Нямам ясно, мощно и еднопосочно мнение. Смятам, че е въпрос на баланс. Както е неприятно да няма регулации, по този начин е неприятно да има и доста регулации. Въпросът е дали Европа ще поставя регулациите преди или след бизнеса. За мен би трябвало бизнесът да води и оттова нататък да бъде контролиран интелигентно, с цел да не прави нелепости. Обратното е рисково, тъй като хора, които не познават бизнеса, пишат регулации. Всички ние, в това число и в България, страдаме от творчеството на служители. Не считам, че регулирането на софтуерния бранш е наложително неприятно, по-скоро е функционалност на това каква форма ще придобие тази регулация. Но като цяло регулациите са основани, с цел да минимизират риска с цената на скоростта, тъй че водят до закъснение и надлежно пречат.
Интересното е, че доста от нововъведенията в Европа се раждат в най-регулираните браншове като финтек – финансовият бранш е мощно контролиран. И все пак Европа съумява да сътвори нововъведения. Така че съгласно мен не е там най-големият проблем. Ние свързваме софтуерните колоси с милиарди консуматори, а Европа още не е намерила метода да основава огромни потребителски компании.
Европа обаче демонстрира, че въпреки всичко желае да има такава компания – да вземем за пример обмисля да сътвори 100-милиардов фонд с тази устременост. Може ли държавен капитал да роди нещо сходно на Фейсбук и Гугъл? И нещо друго – желае ли в действителност Европа такава компания, която ще има мощ, съпоставима с тази на държавните управления?
- Тези " корпоративни страни ", които към този момент имат запас, мощ и познания, които са по-големи, в сравнение с доста страни, са евентуално доста рискови. Те са транснационални страни, със своите лични милиарди жители. С извънреден запас, голямо море от информация за всеки и всичко. Нормално е държавните управления се опасяват от организации с сходен мащаб.
Колкото до концепцията за голям фонд, аз не съм огромен фен на държавния капитал, най-малко до момента в който се ръководи по този метод. Държавният капитал не е наложително неприятен – показателно е, че държавните пари, които бяха наместени през European Investment Fund (EIF), през програмата, която роди LAUNCHub и Eleven, дадоха страховит резултат и построиха здрава екосистема. Но е доста значимо дали ще го правиш през професионални мениджъри на рисков капитал, които имат самостоятелност. Ако се прави на пазарен принцип – разполагате със 100 милиарда евро, само че чакаме от вас да ни върнете 300, 500 милиарда евро след 10 или 15 години, – тогава държавните пари са същите като всички други пари.
Когато обаче се наместват тези пари през странни принадлежности, когато се " дават ", а не " влагат ", то няма да се роди нищо положително, тъй като е непазарно. Първо, тъй като хората, на които са дадени парите, не са се борили за тях, няма упования. Второ, тъй като от получилите финансиране никой не търси пари назад. Когато не ти тежи задължението да върнеш парите с пазарна облага, това поражда неверно държание.
Започнахме диалога с това, че очаквате европейска компания, която да назовем софтуерен колос, въпреки всичко да се появи. След това изредихме всички аргументи това да не се случи – просвета, регулации, непоемане на опасности, застрашаване на силата на държавните управления. Кое ви кара да сте оптимист, че ще стигнем до една такава компания?
- Защото ще се откри най-малко един задоволително вманиачен, който да повярва, че щом може да се сътвори милиардна компания в Европа, и то не една, то може да се сътвори и десетмилиардна, стомилиардна. Винаги се потегля от един човек, една компания, един пробив. Другото е функционалност на това до каква степен грешките на природата стават систематични триумфи. Нямам подозрения, че ще се случи, само че въпросът е по кое време и дали то може да бъде дейно надстроено във втора, трета, пета компания, по този начин, както е станало в Съединени американски щати или Китай.
Начините да стигнем до софтуерен колос са разнообразни, само че в случай че разгледаме и Съединени американски щати, и Китай, има избрана заслуга и в страната дадени компании да доближат висоти. Има доста огромно значение дали страната ще оказва помощ, дали ще пречи, или няма да прави нито едно от двете. Най-хубаво е, в случай че страната може да оказва помощ, само че при нас въпросът опира до " страната ". Защото в Китай е ясно коя е страната. В Съединени американски щати е ясно коя е страната. Но в Европа кое е страната? Опираме до фрагментацията, че може да имаш общонационални европейски цели, само че в случай че би трябвало да се избира коя компания да се поддържа – и имаш една френска или немска – това незабавно ще раздели всички. Много стъпки са направени към това да сме по-обединена Европа, което е хубаво, само че другите езици, другите култури, предразсъдъците, историята вършат нещата доста сложни да се случат – даже и чисто на бизнес равнище.
© Надежда Чипева Защо Европа няма собствен Гугъл или Amazon? Каква е повода на Стария континент да липсват софтуерни колоси – такива, каквито се раждат в Съединени американски щати и Китай? Какви са рисковете Европа да не роди такава компания в миг, в който софтуерните компании от двете най-големи международни стопански системи към този момент имат власт и запаси, сходни с тези на държавните управления? В ерата на свръхкомпаниите Европа може да остане напълно сама – това поражда освен любознание за пазарните и софтуерните процеси по света, само че и кошмари за значително европейски политици, които осъзнават изоставането на Европейския съюз. " Капитал " организира диалози с сполучливи бизнесмени, специалисти, европейски представители и хора вътре в системата, с цел да разбере мнението им, основано на опита.Васил Терзиев е един от най-известните представители на българската софтуерна екосистема. Най-известен е като един от съоснователите на компанията " Телерик ", която през 2014 година бе добита от американската Progress Software против 262.5 млн. $ - най-голямата продажба на самостоятелна българска компания и до ден сегашен. Освен като бизнесмен Терзиев е експерт и в областта на образованието като съосновател на " Телерик академия ", както и човек с взор от вътрешната страна в финансовата система на софтуерния бранш в България и Европа като сътрудник във фонда за рисков капитал Eleven и съосновател на най-големия частен хъб и споделено работно пространство у нас Campus X.
Каква съгласно вас е най-голямата причина да няма европейски софтуерен колос?
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики - Мисля, че аргументите са няколко. Едната е културна. Тя е обвързвана с желанието да се поемат опасности, да скачаш в новото. Втората е, че Европа е доста по-традиционно място, което не обича толкоз смяна. Младите не се приспособяват толкоз бързо, колкото в Съединени американски щати. Там се чака, че на 18 или 22 години би трябвало да се оправяш самичък. Културата е такава, че ти се постанова доста бързо да израснеш. Това, съчетано с желанието да поемаш опасности, трансформира изобщо концепцията какъв брой опита се генерират за основаването на огромен бизнес. Ние сме привикнали да виждаме единствено крайния резултат, а в действителност значима е фунията – какъв брой дребни компании са пробвали и са се провалили, с цел да може да се зароди една по-голяма.
Има и нещо друго – като цяло софтуерният бранш в Европа изоставаше доста от Съединени американски щати. Ако Европа е била добре в инженерството, производството и други промишлености, в софтуерния бранш беше на задни позиции. През последните години стартира да се разсънва и е евентуално да има огромна софтуерна компания, само че тя ще се появи след 5-10 години. Вече са се трансформирали доста неща като инфраструктура и пиедестал, само че е належащо време.
Най-голямата причина обаче бих споделил, че е единният пазар. В Съединени американски щати софтуерните компании имат достъп до 30-40% от световните разноски за технологии, т.е. най-малко една трета от международния пазар на технологии. В Европа не е по този начин. Англия, Германия, Франция съставляват по 5% от световния софтуерен пазар. Ако събереш всички страни в Европа, общата стойност е прилична, само че всяка страна е обособен пазар. За да отидеш в Германия, би трябвало да градиш напълно нова конструкция за немския пазар. Същото важи за Франция, Англия и Италия.
С британски да вземем за пример можеш да достигнеш единствено до пазарите във Англия и Скандинавия, които са доста дребни на фона на Съединени американски щати. И макар че си част от Европейския съюз, не си част от същински обединен и еднороден пазар с един език, който всички употребяват. Това забавя процесите, изключително като добавяш и разнообразни регулации, културни разлики и така нататък Не е инцидентно къде се раждат огромните софтуерни компании – Индия, Китай, Съединени американски щати. Защото там има голям локален пазар, където се завъртат доста пари и можеш да достигнеш до доста клиенти и бизнеси най-лесно.
В момента сте сътрудник в Eleven. С взор от вътрешната страна има ли дефицит на капитал в Европа?
- Със сигурност капиталът е по-малко, в сравнение с в Съединени американски щати. Не е толкоз елементарно наличен, оценките са по-консервативни, само че не мисля, че това е най-големият проблем. Капитал се намира. Нямаме капитал за 100 компании като Гугъл, само че в случай че имаше и един бизнес, който да върви в тази траектория, щяха да се намерят ресурсите той да израсне. Показателно е, че софтуерни компании във финтек бранша намират финансиране. Американските фондове също гледат към Европа. Така че неналичието на пари не е главен фактор.
Споменахте финтек бранша. Прави усещане, че в последните години Европа ражда доста компании съответно в този бранш. Там даже може да се каже, че водим.
- Водим, само че крайният резултат е подобен с този на другите софтуерни компании. Наскоро си приказвах с изпълнителния шеф на Payhawk, компания, в която Eleven е вложил, и той ми сподели, че на процедура сюжетът е същият: Европа създава забавни неща, само че по-късно идват " огромните играчи " с доста пари от другата страна на океана и конкуренцията става нечестна. Сега обаче за пръв път в лицето на компании като TransferWise виждаме по какъв начин една европейска компания има упоритостта да господства в Северна Америка. Има хубави софтуерни компании, които са излезли от Европа – Skype, Spotify, Klarna, само че те просто не са с размерите на Гугъл или Фейсбук. Не са световни платформи.
Като изключим Skype и Spotify, множеството огромни европейски компании, за които аз се сещам, не са потребителски ориентирани. Те са или B2B, или ориентирани към доста съответен проблем.
- Тук идва потребителската част. Едно е да работиш на 20 фрагментирани пазара, друго е да работиш на пазар със стотици милиони хора, които приказват един език и живеят в една икономическа среда. Компаниите ни, ориентирани към бизнеса, се оправят добре, само че за насочените към потребителите е мъчно. Дори да тръгнат от тук, те доста постоянно завършват като част от някой зад океана. И това е въпрос от време на време и на упоритост. Европейците и хората от тази страна на океана нямат равнището на упоритост на сътрудниците си от Съединени американски щати, може би тъй като средата не е толкоз конкурентна. Това е моето пояснение за какво европейците са по-склонни да излязат по-рано от бизнеса.
Друга причина е, че в Европа няма и инфраструктура една компания да се разрасне задоволително бързо. На една европейска компания ѝ лишава доста повече години, с цел да стигне същия мащаб на доходи, колкото на такава в Америка. Това изморява, изхабява екипите, които са там от първия ден. На десетата година те към този момент не гледат по какъв начин ще станат мултимилиардна компания, а по какъв начин могат да излязат, тъй като умората се е натрупала. Има огромна разлика дали ще стигнеш до избрана цел като доходи на третата, петата или десетата година. Според мен този проблем ще се " съкрати ", тъй като инфраструктурата става все по-добра, капиталът се намества все по-добре и е въпрос на цикли.
Участвали сте в значително такова придобиване (бел.авт. - съоснованата от Терзиев " Телерик " бе купена от американската Progress през 2014 година против 262 млн. долара). Кога идва моментът, в който решаваш, че е по-добре да бъдеш добит от някой по-голям?
- Сложно е и е субективно. Всяка история е друга. За нас това да продължим напред беше обвързвано с пренасяне в Съединени американски щати – нещо, което нито аз, нито Светозар (бел.авт. - Светозар Георгиев – различен от съоснователите) искахме да вършим. Също по този начин самата организация не беше подготвена. Можеше да се счупи. Да, можеше да стане и доста по-здрава, само че имаше сериозен късмет да се счупи. Причините са сложни и въобще не са тривиални: доста младежи, натоварени с доста отговорности, извънредно бърз напредък, дистрибутирана организация. Всичко това беше съчетано с промени в пазара и потребността да се открият спомагателни огромни източници от доходи. Щяхме да стигнем до 100 млн. $ доходи, колкото са нужни, с цел да излезеш на борсата. Но с цел да си вярно позициониран, би трябвало да имаш път към 300-400-500 млн. $ доходи. С одобрените ни артикули нямахме подобен пряк път. Правехме нови артикули, които да ни отведат там, само че те бяха в начална фаза. Управлението на десетки провокации също беше проблем. Ако са няколко, щяхме да намерим решение, само че когато са доста, рискът става прекомерно огромен. А като създател носиш отговорност освен за себе си и за упоритостта си, само че и за всички хора в компанията.
Ако ресурса да поемаш такива опасности, да работиш в подобен мащаб, го имат единствено огромните компании, не значи ли това, че колосите ще се раждат единствено при колоси?
- Това е естествена наклонност - огромните да стават все по-големи. Разделението на света, за което приказваме, го има и в софтуерния свят – просто технологиите оказват помощ то да се случи още по-бързо. Големите са като черни дупки, които притеглят всичко към себе си. В зародиш се убиват съперници, с придобивания, даже те да са със повишена цена. Никой не може да ги вини, че желаят да го създадат. Това е задачата на всеки бизнес – да бъде монополист.
Ако приказваме съответно за Европа, през последните години Европейски Съюз интензивно се пробва да контролира колосите. Само Гугъл да вземем за пример натрупа 10 милиарда евро санкции. Не влиза ли Европейски Съюз в обстановка, в която постоянно ще гони и в същия миг ще демотивира личните си компании, които желаят да стигнат до този мащаб?
- Сложно е. Нямам ясно, мощно и еднопосочно мнение. Смятам, че е въпрос на баланс. Както е неприятно да няма регулации, по този начин е неприятно да има и доста регулации. Въпросът е дали Европа ще поставя регулациите преди или след бизнеса. За мен би трябвало бизнесът да води и оттова нататък да бъде контролиран интелигентно, с цел да не прави нелепости. Обратното е рисково, тъй като хора, които не познават бизнеса, пишат регулации. Всички ние, в това число и в България, страдаме от творчеството на служители. Не считам, че регулирането на софтуерния бранш е наложително неприятно, по-скоро е функционалност на това каква форма ще придобие тази регулация. Но като цяло регулациите са основани, с цел да минимизират риска с цената на скоростта, тъй че водят до закъснение и надлежно пречат.
Интересното е, че доста от нововъведенията в Европа се раждат в най-регулираните браншове като финтек – финансовият бранш е мощно контролиран. И все пак Европа съумява да сътвори нововъведения. Така че съгласно мен не е там най-големият проблем. Ние свързваме софтуерните колоси с милиарди консуматори, а Европа още не е намерила метода да основава огромни потребителски компании.
Европа обаче демонстрира, че въпреки всичко желае да има такава компания – да вземем за пример обмисля да сътвори 100-милиардов фонд с тази устременост. Може ли държавен капитал да роди нещо сходно на Фейсбук и Гугъл? И нещо друго – желае ли в действителност Европа такава компания, която ще има мощ, съпоставима с тази на държавните управления?
- Тези " корпоративни страни ", които към този момент имат запас, мощ и познания, които са по-големи, в сравнение с доста страни, са евентуално доста рискови. Те са транснационални страни, със своите лични милиарди жители. С извънреден запас, голямо море от информация за всеки и всичко. Нормално е държавните управления се опасяват от организации с сходен мащаб.
Колкото до концепцията за голям фонд, аз не съм огромен фен на държавния капитал, най-малко до момента в който се ръководи по този метод. Държавният капитал не е наложително неприятен – показателно е, че държавните пари, които бяха наместени през European Investment Fund (EIF), през програмата, която роди LAUNCHub и Eleven, дадоха страховит резултат и построиха здрава екосистема. Но е доста значимо дали ще го правиш през професионални мениджъри на рисков капитал, които имат самостоятелност. Ако се прави на пазарен принцип – разполагате със 100 милиарда евро, само че чакаме от вас да ни върнете 300, 500 милиарда евро след 10 или 15 години, – тогава държавните пари са същите като всички други пари.
Когато обаче се наместват тези пари през странни принадлежности, когато се " дават ", а не " влагат ", то няма да се роди нищо положително, тъй като е непазарно. Първо, тъй като хората, на които са дадени парите, не са се борили за тях, няма упования. Второ, тъй като от получилите финансиране никой не търси пари назад. Когато не ти тежи задължението да върнеш парите с пазарна облага, това поражда неверно държание.
Започнахме диалога с това, че очаквате европейска компания, която да назовем софтуерен колос, въпреки всичко да се появи. След това изредихме всички аргументи това да не се случи – просвета, регулации, непоемане на опасности, застрашаване на силата на държавните управления. Кое ви кара да сте оптимист, че ще стигнем до една такава компания?
- Защото ще се откри най-малко един задоволително вманиачен, който да повярва, че щом може да се сътвори милиардна компания в Европа, и то не една, то може да се сътвори и десетмилиардна, стомилиардна. Винаги се потегля от един човек, една компания, един пробив. Другото е функционалност на това до каква степен грешките на природата стават систематични триумфи. Нямам подозрения, че ще се случи, само че въпросът е по кое време и дали то може да бъде дейно надстроено във втора, трета, пета компания, по този начин, както е станало в Съединени американски щати или Китай.
Начините да стигнем до софтуерен колос са разнообразни, само че в случай че разгледаме и Съединени американски щати, и Китай, има избрана заслуга и в страната дадени компании да доближат висоти. Има доста огромно значение дали страната ще оказва помощ, дали ще пречи, или няма да прави нито едно от двете. Най-хубаво е, в случай че страната може да оказва помощ, само че при нас въпросът опира до " страната ". Защото в Китай е ясно коя е страната. В Съединени американски щати е ясно коя е страната. Но в Европа кое е страната? Опираме до фрагментацията, че може да имаш общонационални европейски цели, само че в случай че би трябвало да се избира коя компания да се поддържа – и имаш една френска или немска – това незабавно ще раздели всички. Много стъпки са направени към това да сме по-обединена Европа, което е хубаво, само че другите езици, другите култури, предразсъдъците, историята вършат нещата доста сложни да се случат – даже и чисто на бизнес равнище.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ