Васил Петров: Живот като сбъдване...
Васил Петров е български поп и джаз артист, един от най-популярните и въздействащи реализатори на нашето време. Неговата музика трогва сърцата. Наричат го Българският Франк Синатра. Завладява душите със своя обаятелен глас, очарователно лъчение и изтънчено показване на сцената.
Класа и класика, хубост и страст, омагьосване и мелодия се сливат в едно при музикалните осъществявания на създателя, които го вършат любимeц на публиката .
Неотдавна през есента, Васил Петров беше посетител на Велико Търново в „ Клуб Седем “ за среща с фенове. Той общително се съгласи да отговори на въпросите на Actualno.com, за което сърдечно благодарим. Беше непретенциозен, доста непретенциозен... Представяме го в навечерието на Бъдни вечер като един от предопределените свише музикални създатели.
Какво Ви притегли в музиката?
Музиката е най-въздействащото изкуство. Надявам се да съм предопределен за това.
Моля, разкажете за креативния развой на Васил Петров за основаването на една ария?
Винаги е друго. Подходът е друг. Зависи дали съм я чул да се пее или съм я видял написана на ноти и нещо ми е привлякло вниманието. Аз се старая да изградя собствен облик за песента. Една ария е като театрална пиеса , би трябвало да влезеш вътре, да видиш дали е подобаваща за теб и дали можеш да я изградиш, да я пречупиш през своята призма и да намериш себе си вътре в нея.
Имате ли обичана ария, която не е Ваша?
Разбира се, имам доста обичани песни, освен на Синатра и в областта на джаза. Харесвам и Тони Бенет , и Марк Мърфи , и Ал Жиро ми беше обичан артист. Харесвам и песните на Нанси Уилсън, Ела Фицджералд и други...
Има ли прикрит смисъл в някоя от Вашите песни?
Повечето имат, зависи от степента на креативния капацитет. Колкото е по-талантливо е едно произведение, толкоз по-големи благоприятни условия дава. Първо е хубаво да намериш себе си в него, и второ е хубаво да изчерпиш този капацитет. Текст и музика - по този начин да ги минеш през себе си, да ги усъвършенстваш и да ги поднесеш на публиката в дълбочината им , доколкото това е допустимо.
Сътрудничите с други създатели. Какво значение има този развой за вас?
Огромен, тъй като се осъществяваш с помощта на други музиканти. В музиката е по този начин – не можеш да бъдеш самичък. Нуждаеш се от хора, които ти пригласят, нуждаеш се от хора, от които черпиш някакъв капацитет – музикален, артистичен и всевъзможен, хора които ти оказват помощ.
На кого бихте благодарили за невероятния концерт-спектакъл „ Синатра: Вегас “?
На Маргарита най-много, тъй като концепцията е нейна още от Вегас 1 и на целия екип, който се събра към спектакъла. На режисьорите, продуцентите, РR-те и на всички, които вземат участие, тъй като това е комплицирано зрелище – има кордебалет, има Звезден Бинг бенд, диригент, гост-солисти, доста хора са ангажирани.
Какво е възприятието да сте най-хубавия български мъжки глас?
Най-добър е доста релативно. Хората имат усет и харесват разнообразни неща. Какво значи добър глас – да имаш прекрасен тембър, да имаш хубава фраза, пеенето е съставен елемент и това е най-хубавото, че всеки е друг. Характерът е доста значим, какво излъчваш посредством пеенето. Защото може да пееш доста елементарни неща, само че да имаш ужасно позитивно лъчение, което да пленява хората в положителния смисъл на думата, и с изключение на да ги забавлява, да ги приближава до Бога, до истината, да ги кара да размишляват за потребните неща... Това към този момент са доста съществени цели, и става комплицирано и мъчно. Има доста положителни гласове, популярност Богу, и баритони, и в оперетния спектакъл, аз познавам доста от тях, и които са известни в чужбина към този момент... има доста красиви гласове...
Кои са Вашите обичани песни от последния Ви албум?
В албума „ Страници “ съм направил комбиниране от авторски песни, които съм написал аз, и песни на други създатели, като всички са ми обичани по някакъв метод. Тази, която слушаме сега, е на Демис Русос, и беше едно от първите неща, които чух. Когато бях дребен, татко ми донесе един касетофон с касета на Демис Ресос и тази ария доста ми хареса, и ми е обичана от най-ранно детство, от шест годишен, както и някои други. Затова взех решение да направя лична версия, без да я трансформирам доста, с цел да звучи както в детските ми години. Ангел Заберски направи този аранжимент и я изпях. Напомня ми за детството и я сложих в албума по сантиментални аргументи.
Какъв съвет бихте дали на тези, които желаят да тръгнат по Вашия път?
Това е нещо прелестно и хубаво, в случай че в действителност имат заложба. Не, че аз се лаская с тази заложба. Но в случай че усетят, че имат дарбата да пеят и да се занимават с музика, да не се двоумят. Музиката, както споделих, е най-въздействащото изкуство, без да недооценявам другите изкуства. Защото живописта е доста близка до музиката, само че си служи с други изразни средства и не си наподобяват доста, с изключение на по тоновете – и музиката има седем тона и пет полутона, както и живописта. Господ е дал някакво обоснование на приликите. Но живописта, както и скулптурата са застинали изкуства, а музиката е живо изкуство, което протича във времето, тя е най-въздействащото изкуство и поради това най-поетичното, по този начин, че да не се двоумят и да се хвърлят напред. Разбира се, да имат възприятие за мярка и да го съблюдават, да не спекулират, да се преценяват единствено с гения и да се пробват да си отварят очите и ушите за надарените неща, от които да черпят опит, с цел да се развиват добре. Да не губят връзката си с Бога, тъй като той е единствения коректив. Господ дава дарбите, затова, би трябвало да се допитваме до него какво да вършим с тях и по какъв начин да ги развиваме.
Има ли удобна среда за музикално творчество в България през днешния ден?
Донякъде. Но човек самичък намира средата си. Да създадеш същинско изкуство на всички места е мъчно - да се промъкнеш сред комерсиализма, да избягаш от клишетата, когато изкуството е превърнато към този момент в бизнес, да излезеш на пазара, да си пробивен, да печелиш пари, с цел да имаш триумф. Нека всеки употребява личния си гений и личните си благоприятни условия, и Господ си знае работата... в случай че е речено, ще реализира желанията си.
...
Васил Петров има неповторим глас с диапазон от три октави. Роден е на 30 април 1964 година в София. Завършва компетентност „ поп музика “ в Националната музикална академия „ Проф. Панчо Владигеров “ през 1991 година, което му оказва помощ да трансформира гласа си в идеален музикален инструмент . Само три години по-късно, той е ново събитие в българското песенно изкуство. Признанието идва със извоюваните награди за най-хубав мъжки глас на годината, най-хубав мъжки вокал, най-хубав шлагер на годината през 1994-та, и най-хубав албум на годината през 1995-та за „ Другият “. Подобно на Синатра, неговото пеене, техническо майсторство и типичен повлияни настройки дават на песните му необикновена дълбочина на смисъла . Носител е на две оценки на Академията за музикални награди в Лос Анджелис – за най-хубав джаз клип за видеото към песента „ My Way “ и за най-хубава поп ария за Be In Love Forever („ Влюбен вечно “). През 2015 година получава премията „ Икар “ за модерна българска музика на Съюза на артистите в България , за албум, продуциран от БНР и авторските му творби „ Може би “, „ Представи си “, „ Haven`t been the best “, „ Expectation “ и „ Американска фантазия “.
Издал е 10 сполучливи албума : „ Васил Петров – джаз и блус “ (1994), „ Другият “ (1994), „ Петров пее Пармаков “ (1995), „ Дует с Румен Тосков “ (1995), „ Нещо друго “ (1997), „ Васил Петров пее Гершуин “ (1999), „ Be in Love Forever “ (2004), „ Pages “ (2008), „ The Best of Vassil Petrov “ (2012), „ VASSIL “ (2014).
Известен е със своето безупречно възприятие за жанр, сортира най-хубавите костюми и желае да е сигурен, че дава най-хубавото от себе си на публиката. Притежава огромен гений, вътрешна мощ и сила, блян към съвършенство. Васил Петров е съвсем толкоз добър, колкото и неговият предходник – великият Синатра.
През есента на предходната година, българският поп и джаз артист откри 35-я Международен джаз фестивал в Сардиния " European Jazz Expo " в акомпанимент на Биг Бенда на Паоло Нонис. Триумфира на сцената, пресъздавайки някои от безконечните шлагери на Франк Синатра: My Way; New York, New York; Where or when; All of me; Come fly with me; Fly me to the moon; etc., и е извикан три пъти на бис от публиката.
Васил Петров е основен реализатор в музикалния шоу-спектакъл „ Синатра: Вегас “ , който се правърна в културно събитие. Успехът на концерт-спектакъла е в основата на неговото второ издание през актуалната година. Идеята е на продуцента Маргарита Тошева, режисьори са Румен Григоров и Алекс Борназ. На 12 ноември, по време на спектакъла „ Синатра: Вегас 2 “, Васил Петров още веднъж извърши безконечните шлагери на Франк Синатра, с авторски аранжименти и в акомпанимент на Биг Бенда на Българското Национално Радио под диригентството на Антони Дончев. През 2019 година чакаме третото издание на „ Синатра: Вегас “.
Най-новият музикален план " Суингираща Коледа " с Васил Петров включва красиви коледни мелодии в суинг и джаз аранжимент, вълнуващи балади и изящни валсове. Концертът беше показан пред великотърновската аудитория на 13 декември с Биг Бенд Велико Търново с маестро Владимир Бошнаков и посетител солистката Русалина Мочукова, на сцената на музикално-драматичния спектакъл „ Константин Кисимов “.
През пролетта на 2019 година ще излезе автобиографичната книга на Васил Петров „ Другият “ . Очакваме я с интерес.
Интервю на Камелия Джанабетска
Класа и класика, хубост и страст, омагьосване и мелодия се сливат в едно при музикалните осъществявания на създателя, които го вършат любимeц на публиката .
Неотдавна през есента, Васил Петров беше посетител на Велико Търново в „ Клуб Седем “ за среща с фенове. Той общително се съгласи да отговори на въпросите на Actualno.com, за което сърдечно благодарим. Беше непретенциозен, доста непретенциозен... Представяме го в навечерието на Бъдни вечер като един от предопределените свише музикални създатели.
Какво Ви притегли в музиката?
Музиката е най-въздействащото изкуство. Надявам се да съм предопределен за това.
Моля, разкажете за креативния развой на Васил Петров за основаването на една ария?
Винаги е друго. Подходът е друг. Зависи дали съм я чул да се пее или съм я видял написана на ноти и нещо ми е привлякло вниманието. Аз се старая да изградя собствен облик за песента. Една ария е като театрална пиеса , би трябвало да влезеш вътре, да видиш дали е подобаваща за теб и дали можеш да я изградиш, да я пречупиш през своята призма и да намериш себе си вътре в нея.
Имате ли обичана ария, която не е Ваша?
Разбира се, имам доста обичани песни, освен на Синатра и в областта на джаза. Харесвам и Тони Бенет , и Марк Мърфи , и Ал Жиро ми беше обичан артист. Харесвам и песните на Нанси Уилсън, Ела Фицджералд и други...
Има ли прикрит смисъл в някоя от Вашите песни?
Повечето имат, зависи от степента на креативния капацитет. Колкото е по-талантливо е едно произведение, толкоз по-големи благоприятни условия дава. Първо е хубаво да намериш себе си в него, и второ е хубаво да изчерпиш този капацитет. Текст и музика - по този начин да ги минеш през себе си, да ги усъвършенстваш и да ги поднесеш на публиката в дълбочината им , доколкото това е допустимо.
Сътрудничите с други създатели. Какво значение има този развой за вас?
Огромен, тъй като се осъществяваш с помощта на други музиканти. В музиката е по този начин – не можеш да бъдеш самичък. Нуждаеш се от хора, които ти пригласят, нуждаеш се от хора, от които черпиш някакъв капацитет – музикален, артистичен и всевъзможен, хора които ти оказват помощ.
На кого бихте благодарили за невероятния концерт-спектакъл „ Синатра: Вегас “?
На Маргарита най-много, тъй като концепцията е нейна още от Вегас 1 и на целия екип, който се събра към спектакъла. На режисьорите, продуцентите, РR-те и на всички, които вземат участие, тъй като това е комплицирано зрелище – има кордебалет, има Звезден Бинг бенд, диригент, гост-солисти, доста хора са ангажирани.
Какво е възприятието да сте най-хубавия български мъжки глас?
Най-добър е доста релативно. Хората имат усет и харесват разнообразни неща. Какво значи добър глас – да имаш прекрасен тембър, да имаш хубава фраза, пеенето е съставен елемент и това е най-хубавото, че всеки е друг. Характерът е доста значим, какво излъчваш посредством пеенето. Защото може да пееш доста елементарни неща, само че да имаш ужасно позитивно лъчение, което да пленява хората в положителния смисъл на думата, и с изключение на да ги забавлява, да ги приближава до Бога, до истината, да ги кара да размишляват за потребните неща... Това към този момент са доста съществени цели, и става комплицирано и мъчно. Има доста положителни гласове, популярност Богу, и баритони, и в оперетния спектакъл, аз познавам доста от тях, и които са известни в чужбина към този момент... има доста красиви гласове...
Кои са Вашите обичани песни от последния Ви албум?
В албума „ Страници “ съм направил комбиниране от авторски песни, които съм написал аз, и песни на други създатели, като всички са ми обичани по някакъв метод. Тази, която слушаме сега, е на Демис Русос, и беше едно от първите неща, които чух. Когато бях дребен, татко ми донесе един касетофон с касета на Демис Ресос и тази ария доста ми хареса, и ми е обичана от най-ранно детство, от шест годишен, както и някои други. Затова взех решение да направя лична версия, без да я трансформирам доста, с цел да звучи както в детските ми години. Ангел Заберски направи този аранжимент и я изпях. Напомня ми за детството и я сложих в албума по сантиментални аргументи.
Какъв съвет бихте дали на тези, които желаят да тръгнат по Вашия път?
Това е нещо прелестно и хубаво, в случай че в действителност имат заложба. Не, че аз се лаская с тази заложба. Но в случай че усетят, че имат дарбата да пеят и да се занимават с музика, да не се двоумят. Музиката, както споделих, е най-въздействащото изкуство, без да недооценявам другите изкуства. Защото живописта е доста близка до музиката, само че си служи с други изразни средства и не си наподобяват доста, с изключение на по тоновете – и музиката има седем тона и пет полутона, както и живописта. Господ е дал някакво обоснование на приликите. Но живописта, както и скулптурата са застинали изкуства, а музиката е живо изкуство, което протича във времето, тя е най-въздействащото изкуство и поради това най-поетичното, по този начин, че да не се двоумят и да се хвърлят напред. Разбира се, да имат възприятие за мярка и да го съблюдават, да не спекулират, да се преценяват единствено с гения и да се пробват да си отварят очите и ушите за надарените неща, от които да черпят опит, с цел да се развиват добре. Да не губят връзката си с Бога, тъй като той е единствения коректив. Господ дава дарбите, затова, би трябвало да се допитваме до него какво да вършим с тях и по какъв начин да ги развиваме.
Има ли удобна среда за музикално творчество в България през днешния ден?
Донякъде. Но човек самичък намира средата си. Да създадеш същинско изкуство на всички места е мъчно - да се промъкнеш сред комерсиализма, да избягаш от клишетата, когато изкуството е превърнато към този момент в бизнес, да излезеш на пазара, да си пробивен, да печелиш пари, с цел да имаш триумф. Нека всеки употребява личния си гений и личните си благоприятни условия, и Господ си знае работата... в случай че е речено, ще реализира желанията си.
...
Васил Петров има неповторим глас с диапазон от три октави. Роден е на 30 април 1964 година в София. Завършва компетентност „ поп музика “ в Националната музикална академия „ Проф. Панчо Владигеров “ през 1991 година, което му оказва помощ да трансформира гласа си в идеален музикален инструмент . Само три години по-късно, той е ново събитие в българското песенно изкуство. Признанието идва със извоюваните награди за най-хубав мъжки глас на годината, най-хубав мъжки вокал, най-хубав шлагер на годината през 1994-та, и най-хубав албум на годината през 1995-та за „ Другият “. Подобно на Синатра, неговото пеене, техническо майсторство и типичен повлияни настройки дават на песните му необикновена дълбочина на смисъла . Носител е на две оценки на Академията за музикални награди в Лос Анджелис – за най-хубав джаз клип за видеото към песента „ My Way “ и за най-хубава поп ария за Be In Love Forever („ Влюбен вечно “). През 2015 година получава премията „ Икар “ за модерна българска музика на Съюза на артистите в България , за албум, продуциран от БНР и авторските му творби „ Може би “, „ Представи си “, „ Haven`t been the best “, „ Expectation “ и „ Американска фантазия “.
Издал е 10 сполучливи албума : „ Васил Петров – джаз и блус “ (1994), „ Другият “ (1994), „ Петров пее Пармаков “ (1995), „ Дует с Румен Тосков “ (1995), „ Нещо друго “ (1997), „ Васил Петров пее Гершуин “ (1999), „ Be in Love Forever “ (2004), „ Pages “ (2008), „ The Best of Vassil Petrov “ (2012), „ VASSIL “ (2014).
Известен е със своето безупречно възприятие за жанр, сортира най-хубавите костюми и желае да е сигурен, че дава най-хубавото от себе си на публиката. Притежава огромен гений, вътрешна мощ и сила, блян към съвършенство. Васил Петров е съвсем толкоз добър, колкото и неговият предходник – великият Синатра.
През есента на предходната година, българският поп и джаз артист откри 35-я Международен джаз фестивал в Сардиния " European Jazz Expo " в акомпанимент на Биг Бенда на Паоло Нонис. Триумфира на сцената, пресъздавайки някои от безконечните шлагери на Франк Синатра: My Way; New York, New York; Where or when; All of me; Come fly with me; Fly me to the moon; etc., и е извикан три пъти на бис от публиката.
Васил Петров е основен реализатор в музикалния шоу-спектакъл „ Синатра: Вегас “ , който се правърна в културно събитие. Успехът на концерт-спектакъла е в основата на неговото второ издание през актуалната година. Идеята е на продуцента Маргарита Тошева, режисьори са Румен Григоров и Алекс Борназ. На 12 ноември, по време на спектакъла „ Синатра: Вегас 2 “, Васил Петров още веднъж извърши безконечните шлагери на Франк Синатра, с авторски аранжименти и в акомпанимент на Биг Бенда на Българското Национално Радио под диригентството на Антони Дончев. През 2019 година чакаме третото издание на „ Синатра: Вегас “.
Най-новият музикален план " Суингираща Коледа " с Васил Петров включва красиви коледни мелодии в суинг и джаз аранжимент, вълнуващи балади и изящни валсове. Концертът беше показан пред великотърновската аудитория на 13 декември с Биг Бенд Велико Търново с маестро Владимир Бошнаков и посетител солистката Русалина Мочукова, на сцената на музикално-драматичния спектакъл „ Константин Кисимов “.
През пролетта на 2019 година ще излезе автобиографичната книга на Васил Петров „ Другият “ . Очакваме я с интерес.
Интервю на Камелия Джанабетска
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ