За заповедите на здравния министър и откъде идва властта му да ги издава
Васил Петров, лекар по право, арбитър в Софийския областен съд.
Васил Петров е лекар по административно право, арбитър в Софийския областен съд, редактор в професионален юридически уебсайт " Предизвикай правото! ". Автор е на монографията " Общият административен акт ". С., 2017. Върховният административен съд (ВАС) разгласи, че има пет формирани каузи по постоянни тъжби против няколко разнообразни заповеди на здравния министър, с които се постановат противоепидемични ограничения - възбрана за вървене в паркове и градини, рестриктивните мерки за овакантяване и влизане в София, задължението за носене на защитни маски и други Какви са юридическите учредения против тези заповеди и до каква степен те имат късмет в съда?
Като арбитър не мога да разисквам всъщност висящи каузи, още повече че на уеб страницата на Върховен административен съд няма налична информация всъщност. Два въпроса обаче мога да разясня в по-общ проект, тъй като в общественото пространство имаше към този момент мнения от адвокати: първо, какъв тип административен акт са заповедите на министрите, и, второ, от кое място министърът има властта да ги издава. Правя обаче ангажимента, че казаното от мен не съставлява юридически съвет и всеки, който води правосъдно дело, прави това в отбрана на своя интерес и на собствен риск.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики По първия въпрос има две тези: че заповедите са общи административни актове (ОАА) и че са нормативни административни актове (НАА). Всички заповеди на министър Ананиев са издадени като ОАА, множеството с категорично позоваване на член 73 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), който разрешава да се издаде ОАА в неотложни случаи без публично разискване, включително и при потребност от отбрана на здравето на жителите. Ако се одобри, че те в действителност са НАА, неналичието на публично разискване и на осъществяване на процедурата по издаване на нормативен акт ще бъде съдбовна за ориста на тези актове - те ще бъдат анулирани. По едно от петте каузи, формирани във Върховен административен съд, към този момент има изговаряне. Макар и в резюме и случайно Върховен административен съд разисква приложението на разпоредбите за ОАА, а не за НАА. Такива ли са?
Действащият Административнопроцесуален кодекс дефинира НАА като подзаконови административни актове, които съдържат административноправни правила, отнасят се за неустановен и безграничен брой получатели и имат неведнъж правно деяние . ОАА са дефинирани като административните актове с еднократно правно деяние , с които се основават права или отговорности или директно се засягат права, свободи или законни ползи на неустановен брой лица, както и отводите да се издадат такива актове.
Разликата сред двата акта e в това дали имат еднократно или неведнъж правно деяние и дали съдържат административноправни правила. Опитите в последно време да се теоретизира за правни правила с еднократно деяние, закони във фиктивен смисъл или за краткотрайни/срочни правни правила се основават на мнения на адвокати, които не са осведомени с историята на понятието за ОАА в административното право.
То е одобрено у нас от убития от комунистите след 1944 година доцент Бончо Бончев и от умрелия през 2018 година професор Кино Лазаров. Първият е взел участие в писането на Наредбата-закон за държавната полиция от 1937 година, а вторият - в писането на Административнопроцесуален кодекс. Най-ясно разграничението сред двата акта е прокарано в член 78 и член 81 от Наредбата-закон: общите полицейски наредби са полицейски заповеди, които се отнасят до несигурно число от случаи и до несигурно число лица, до момента в който особените полицейски наредби са полицейски заповеди, които се отнасят до обособен случай и до несигурно число лица. Разликата е точно в това, че общият акт урежда един случай, една съответна обстановка, до момента в който нормативният акт съдържа правна норма, т.е. предписание за държание за повторяеми, трайни публични връзки, за несигурно число случаи в бъдещето. По сходен метод прокарва разликата сред двата акта и проф. Кино Лазаров: НАА се ползва неведнъж, той е правна норма за нереално споразумяване на публични връзки, а ОАА е съответно волеизявление, ориентирано към неустановен кръг лица.
Как това се отнася към съответната обстановка със заповедите на здравния министър?
Заповедите на министър Ананиев не уреждат нереални правила за държание при изключително състояние заради здравни аргументи ( " В случай на изключително състояние, оповестено заради зараза, се не разрешава да... " ), нито даже правила за COVID-19 епидемии ( " ако/когато избухне зараза от ковид, то... " ). Те уреждат тук и в този момент случая (ситуацията) на първо появяване на болни от COVID-19. Имаме ОАА.
Правното съображение за издаването на заповедите е член 63 от Закона за здравето (ЗЗ), съгласно който при пораждане на изключителна епидемиологична конюнктура министърът на опазването на здравето вкарва противоепидемични ограничения на територията на страната или на обособен район. Това е закон, който няма нищо общо с изключителното състояние, съществувал е преди него и ще съществува след него. Мерките обичайно включват затваряне на учебните заведения и анулация на планови интервенции или прегледи в здравни заведения, т.е. възбрана за събиране на хора в избрани здания за прочут интервал от време.
Новото при коронавирусната конюнктура е желанието да се ограничи правото на жителите на свободно напредване, на достъп до публичните паркове, на събиране на публични места, както и на пътешестване вътре и вън от страната. Въпреки че, с цел да се застрахова, законодателят разгласи изключително състояние и одобри специфичен закон, с който планува спомагателни пълномощия на министъра на опазването на здравето, и без тези актове на Народното събрание министърът имаше необятни пълномощия да се бори с новата заплаха. Те следват от Закона за здравето и от конституцията. Съгласно член 35, алинея 1 от конституцията всеки има право свободно да избира своето местопребиваване, да се придвижва по територията на страната и да напуща нейните лимити. Това право може да се лимитира единствено със закон, за отбрана на националната сигурност, националното здраве и правата и свободите на други жители . Защитата на публичното здраве е една от категорично плануваните хипотези, при които може да се ограничи правото на напредване.
Достатъчно е основанието за това да е уредено в закон, каквато уредба имаше и преди изключителното състояние. Това, което конституцията не позволява, без да има изключително състояние, е да се попречи на български жител да се завърне от чужбина в страната (чл. 35, алинея 2). Тя не не разрешава обаче като противоепидемична мярка задължаването на българския жител, завърнал се в чужбина, превантивно да бъде изолиран за прочут интервал от време у дома.
Какви биха били последствията, в случай че тези заповеди или някои от тях бъдат оповестени за незаконосъобразни или оскъдни? Чуха се отзиви, че жалбите и делата против тях са безсмислени, тъй като, до момента в който се стигне до решение, изключителното състояние ще е свършило.
Ако заповедите бъдат анулирани като незаконосъобразни или оповестени за оскъдни, те би трябвало да престанат да се ползват във връзка с всички и въпреки това да е противоречиво, във връзка с всички се образува мощ на пресъдено нещо за тяхната незначителност или унищожаемост. Всеки, който е претърпял вреди от такава заповед, ще може да претендира обезщетение по реда на Закона за отговорност на страната и общините за вреди (ЗОДОВ). Ако преди да се произнесе Върховен административен съд, министърът самичък си анулира заповедите, е евентуално Върховен административен съд да приключи делата като безпредметни. В подобен случай повредените отново могат да предявят искове по ЗОДОВ (изпълнено е условието на член 204, алинея 1 Административнопроцесуален кодекс актът да е анулиран по съответния ред), само че ще би трябвало случайно да потвърждават незаконосъобразността на заповедите.
Какви други средства за отбрана биха имали жители, които са били наранени по един или различен метод от действието на тези заповеди и се усещат повредени - да вземем за пример санкционирани за разходки в парка, или за неносене на маски, наложително карантинирани след идване от чужбина и други
Когато бъде санкциониран жител или бъде наложена имуществена глоба на юридическо лице, наказателното разпореждане се апелира пред районния съд по реда на Закона за административните нарушавания и санкции. При обжалване на санкция за несъблюдение на административен акт глобеният може случайно да оспорва законосъобразността на административния акт, който е нарушил. Това е така наречен индиректен надзор за правда. При него за разлика от директния надзор, упражняван от административния съд, административният акт не се анулира, а гражданският или наказателният съд отхвърля единствено да го зачете, в случай че го откри за противозаконен.
За разлика от гражданския съд, който може да упражнява индиректен надзор за правда в по-ограничени лимити (вж. член 17, алинея 2 от Гражданския процесуален кодекс), властта на наказателния съд е неограничена. Както още през 1970 година е показал проф. Кино Лазаров, наказателният (и административнонаказателният) съд може да изследва законосъобразността на всеки административен акт и да установи всеки негов недостатък - непросветеност, материална незаконност, процедурни нарушавания, превратно практикуване на власт и прочие
Интервюто взе Мирела Веселинова
Васил Петров е лекар по административно право, арбитър в Софийския областен съд, редактор в професионален юридически уебсайт " Предизвикай правото! ". Автор е на монографията " Общият административен акт ". С., 2017. Върховният административен съд (ВАС) разгласи, че има пет формирани каузи по постоянни тъжби против няколко разнообразни заповеди на здравния министър, с които се постановат противоепидемични ограничения - възбрана за вървене в паркове и градини, рестриктивните мерки за овакантяване и влизане в София, задължението за носене на защитни маски и други Какви са юридическите учредения против тези заповеди и до каква степен те имат късмет в съда?
Като арбитър не мога да разисквам всъщност висящи каузи, още повече че на уеб страницата на Върховен административен съд няма налична информация всъщност. Два въпроса обаче мога да разясня в по-общ проект, тъй като в общественото пространство имаше към този момент мнения от адвокати: първо, какъв тип административен акт са заповедите на министрите, и, второ, от кое място министърът има властта да ги издава. Правя обаче ангажимента, че казаното от мен не съставлява юридически съвет и всеки, който води правосъдно дело, прави това в отбрана на своя интерес и на собствен риск.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики По първия въпрос има две тези: че заповедите са общи административни актове (ОАА) и че са нормативни административни актове (НАА). Всички заповеди на министър Ананиев са издадени като ОАА, множеството с категорично позоваване на член 73 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), който разрешава да се издаде ОАА в неотложни случаи без публично разискване, включително и при потребност от отбрана на здравето на жителите. Ако се одобри, че те в действителност са НАА, неналичието на публично разискване и на осъществяване на процедурата по издаване на нормативен акт ще бъде съдбовна за ориста на тези актове - те ще бъдат анулирани. По едно от петте каузи, формирани във Върховен административен съд, към този момент има изговаряне. Макар и в резюме и случайно Върховен административен съд разисква приложението на разпоредбите за ОАА, а не за НАА. Такива ли са?
Действащият Административнопроцесуален кодекс дефинира НАА като подзаконови административни актове, които съдържат административноправни правила, отнасят се за неустановен и безграничен брой получатели и имат неведнъж правно деяние . ОАА са дефинирани като административните актове с еднократно правно деяние , с които се основават права или отговорности или директно се засягат права, свободи или законни ползи на неустановен брой лица, както и отводите да се издадат такива актове.
Разликата сред двата акта e в това дали имат еднократно или неведнъж правно деяние и дали съдържат административноправни правила. Опитите в последно време да се теоретизира за правни правила с еднократно деяние, закони във фиктивен смисъл или за краткотрайни/срочни правни правила се основават на мнения на адвокати, които не са осведомени с историята на понятието за ОАА в административното право.
То е одобрено у нас от убития от комунистите след 1944 година доцент Бончо Бончев и от умрелия през 2018 година професор Кино Лазаров. Първият е взел участие в писането на Наредбата-закон за държавната полиция от 1937 година, а вторият - в писането на Административнопроцесуален кодекс. Най-ясно разграничението сред двата акта е прокарано в член 78 и член 81 от Наредбата-закон: общите полицейски наредби са полицейски заповеди, които се отнасят до несигурно число от случаи и до несигурно число лица, до момента в който особените полицейски наредби са полицейски заповеди, които се отнасят до обособен случай и до несигурно число лица. Разликата е точно в това, че общият акт урежда един случай, една съответна обстановка, до момента в който нормативният акт съдържа правна норма, т.е. предписание за държание за повторяеми, трайни публични връзки, за несигурно число случаи в бъдещето. По сходен метод прокарва разликата сред двата акта и проф. Кино Лазаров: НАА се ползва неведнъж, той е правна норма за нереално споразумяване на публични връзки, а ОАА е съответно волеизявление, ориентирано към неустановен кръг лица.
Как това се отнася към съответната обстановка със заповедите на здравния министър?
Заповедите на министър Ананиев не уреждат нереални правила за държание при изключително състояние заради здравни аргументи ( " В случай на изключително състояние, оповестено заради зараза, се не разрешава да... " ), нито даже правила за COVID-19 епидемии ( " ако/когато избухне зараза от ковид, то... " ). Те уреждат тук и в този момент случая (ситуацията) на първо появяване на болни от COVID-19. Имаме ОАА.
Правното съображение за издаването на заповедите е член 63 от Закона за здравето (ЗЗ), съгласно който при пораждане на изключителна епидемиологична конюнктура министърът на опазването на здравето вкарва противоепидемични ограничения на територията на страната или на обособен район. Това е закон, който няма нищо общо с изключителното състояние, съществувал е преди него и ще съществува след него. Мерките обичайно включват затваряне на учебните заведения и анулация на планови интервенции или прегледи в здравни заведения, т.е. възбрана за събиране на хора в избрани здания за прочут интервал от време.
Новото при коронавирусната конюнктура е желанието да се ограничи правото на жителите на свободно напредване, на достъп до публичните паркове, на събиране на публични места, както и на пътешестване вътре и вън от страната. Въпреки че, с цел да се застрахова, законодателят разгласи изключително състояние и одобри специфичен закон, с който планува спомагателни пълномощия на министъра на опазването на здравето, и без тези актове на Народното събрание министърът имаше необятни пълномощия да се бори с новата заплаха. Те следват от Закона за здравето и от конституцията. Съгласно член 35, алинея 1 от конституцията всеки има право свободно да избира своето местопребиваване, да се придвижва по територията на страната и да напуща нейните лимити. Това право може да се лимитира единствено със закон, за отбрана на националната сигурност, националното здраве и правата и свободите на други жители . Защитата на публичното здраве е една от категорично плануваните хипотези, при които може да се ограничи правото на напредване.
Достатъчно е основанието за това да е уредено в закон, каквато уредба имаше и преди изключителното състояние. Това, което конституцията не позволява, без да има изключително състояние, е да се попречи на български жител да се завърне от чужбина в страната (чл. 35, алинея 2). Тя не не разрешава обаче като противоепидемична мярка задължаването на българския жител, завърнал се в чужбина, превантивно да бъде изолиран за прочут интервал от време у дома.
Какви биха били последствията, в случай че тези заповеди или някои от тях бъдат оповестени за незаконосъобразни или оскъдни? Чуха се отзиви, че жалбите и делата против тях са безсмислени, тъй като, до момента в който се стигне до решение, изключителното състояние ще е свършило.
Ако заповедите бъдат анулирани като незаконосъобразни или оповестени за оскъдни, те би трябвало да престанат да се ползват във връзка с всички и въпреки това да е противоречиво, във връзка с всички се образува мощ на пресъдено нещо за тяхната незначителност или унищожаемост. Всеки, който е претърпял вреди от такава заповед, ще може да претендира обезщетение по реда на Закона за отговорност на страната и общините за вреди (ЗОДОВ). Ако преди да се произнесе Върховен административен съд, министърът самичък си анулира заповедите, е евентуално Върховен административен съд да приключи делата като безпредметни. В подобен случай повредените отново могат да предявят искове по ЗОДОВ (изпълнено е условието на член 204, алинея 1 Административнопроцесуален кодекс актът да е анулиран по съответния ред), само че ще би трябвало случайно да потвърждават незаконосъобразността на заповедите.
Какви други средства за отбрана биха имали жители, които са били наранени по един или различен метод от действието на тези заповеди и се усещат повредени - да вземем за пример санкционирани за разходки в парка, или за неносене на маски, наложително карантинирани след идване от чужбина и други
Когато бъде санкциониран жител или бъде наложена имуществена глоба на юридическо лице, наказателното разпореждане се апелира пред районния съд по реда на Закона за административните нарушавания и санкции. При обжалване на санкция за несъблюдение на административен акт глобеният може случайно да оспорва законосъобразността на административния акт, който е нарушил. Това е така наречен индиректен надзор за правда. При него за разлика от директния надзор, упражняван от административния съд, административният акт не се анулира, а гражданският или наказателният съд отхвърля единствено да го зачете, в случай че го откри за противозаконен.
За разлика от гражданския съд, който може да упражнява индиректен надзор за правда в по-ограничени лимити (вж. член 17, алинея 2 от Гражданския процесуален кодекс), властта на наказателния съд е неограничена. Както още през 1970 година е показал проф. Кино Лазаров, наказателният (и административнонаказателният) съд може да изследва законосъобразността на всеки административен акт и да установи всеки негов недостатък - непросветеност, материална незаконност, процедурни нарушавания, превратно практикуване на власт и прочие
Интервюто взе Мирела Веселинова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ