Васил Левски – Апостола на свободата
Васил Иванов Кунчев е роден на 6 юли (18 юли нов стил) 1837 година в Карлово. През 1845 година стартира образованието си в килийното учебно заведение в родния си град, а година по-късно към този момент учи в локалното взаимно учебно заведение. Едва на 14 години остава без татко и грижите за младия Васил поема вуйчо му Василий Караиванов. В интервала 1852-1854 година той живее в локалния светогорски метох и учи църковно пеене. След като вуйчо му се реалокира в Стара Загора, Левски го последва и приключва II клас на старозагорското класно учебно заведение. Поради отличния триумф на момчето вуйчото дава обещание, че един ден ще го изпрати на обучение в Русия. Това по този начин и не се случва. През 1856-1857 година младежът учи в свещеническото учебно заведение на даскал Атанас Иванов в Стара Загора, а през идната година приема отшелнически ранг дякон с име Игнатий. През 1858 година е ръкоположен за йеродякон и става църковен артист в църквата „ Света Богородица “ в Карлово.
Какво кара този човек със ярко бъдеще в духовното дело да се захване с революционна активност? Тук е мястото да отдадем заслуженото на различен огромен български бунтовник – Георги Раковски. По това време той разпростира мощна пропагандна активност, която оказва мощно въздействие върху българската юноша. През 1861 година. като разследване на икономическа рецесия в Османската империя и провежданата стопанска политика, потискаща българите, в революционните среди настава оживление. Стоил Попов от Калофер и Левски поставят едни от първите старания за повдигане народа на битка. По това време българското общество е извънредно импровизирано за протест, пореди което и първият революционен опит на Дякона е несполучлив.
Вместо да се откаже от националното дело, на 3 март 1862 година Левски напуща родния си град и се насочва към Сърбия, с цел да се причисли към Първата Българска легия, проведена от Раковски. Според легендата по време на военни извършения той прави „ левски скок “ и по този начин получава своя прякор. Тук Левски реализира контакти с българската революционна интелигенция и добива първия си военен опит, сражавайки се безстрашно с турските елементи. След разтурянето на легията той се причислява към четата на дядо Ильо челник. През 1863 година за малко е в Румъния. Лятото се завръща в България. Затворен е за няколко месеца в Пловдив, поради присъединяване в легията, само че след покровителство на видни българи е освободен. През зимата на същата 1863 година за малко посещава класното учебно заведение на Йоаким Груев. Любознателността е съществена линия в характера на Левски, само че разочарованието от празните обещания на вуйчо му го отдалечава от науката и го насочва към революционните хрумвания.
От 1864 година до началото на 1867 година в разнообразни български селища (Войнягово, Еникьой и Конгас) Левски се занимава с учителска активност. Той учи децата на четмо и писмо, споделя им истории за славното минало на България, пее им хайдушки песни и постоянно изнася уроците си измежду природата. Наред с даскалската си активност той развива революционна агитация и приготвя локални дружини, които дават отпор на турски и черкезки разбойнически банди. През пролетта на 1867 година отпътува за Румъния, където по рекомендация на Раковски е определен за байрактар в четата на Панайот Хитов.
В Белград укрепва познанствата си от Първа легия и се среща с нови революционери, измежду които Ангел Кънчев и Любен Каравелов. Скоро след организирането на легията сръбското държавно управление стартира да се държи извънредно враждебно с легионерите и в последна сметка и Втора легия е разтурена. Поведението на тамошните управляващи трансформира революционния светоглед на Левски вечно. Той осъзнава, че всяка помощ, обезпечена от непознато държавно управление, никога не е безкористна. Досега Апостола се е съгласявал с теорията на Раковски, че протестът би трябвало да бъде реализиран посредством намесата на чети, навлизащи в България от чужбина.
Опитът с четата на Панайот Хитов, нейният крах и първите му революционни стъпки още през 1861 година подсказват на Левски, че погледът на революционерите би трябвало да се насочи към вътрешността на страната. Само построяването на постоянна комитетска мрежа в границите на Османската империя би могло да приготви народа за въстание. Тази тактика, въпреки и в началото мъчно наложена от Апостола, е възприета от всяка една бъдеща българска революционна организация – чак до Вътрешна македонска революционна организация. През февруари-март 1868 година Дяконът би трябвало да отсрочи проектите си заради тежка интервенция, от която мъчно се възвръща.
Укрепил здравето си, Левски отпътува за Румъния поради преследванията, на които са подложени легионерите от сръбското държавно управление. През август 1868 година отива в Букурещ и се свързва с „ Българско общество “, което обезпечава и паричните средства за първата обиколка на Апостола из България. Есента на същата 1868 година ориста като че ли на смешка събира великаните на революционната мисъл – Васил Левски и Христо Ботев. Двамата живеят при извънредно тежки условия в изоставена мелница край Букурещ и несъмнено оказват въздействие един на различен. Ботев е мощно впечатлен от личността на Апостола. В писмо до Киро Тулешков той написа следното:
„ ПРИЯТЕЛЯТ МИ ЛЕВСКИ, С КОГОТО ЖИВЕЕМ Е НЕЧУТ ХАРАКТЕР, КОГАТО НИЕ съдебна експертиза НАМИРАМЕ В НАЙ-КРИТИЧЕСКО ПОЛОЖЕНИЕ, Търговско отделение ТОЙ И ТОГАВА Е ТАКЪВ ВЕСЕЛ, КАКТО И КОГАТО съдебна експертиза НАМИРА В НАЙ-ДОБРО ПОЛОЖЕНИЕ. СТУД, ДЪРВО И КАМЪК съдебна експертиза ПУКА, ГЛАДНИ ОТ ТРИ ДЕНЯ, А ТОЙ ПЕЕ И съдебна експертиза ВЕСЕЛИ. ВЕЧЕР ДОДЕТО ЩЕ ЛЕГНЕМ, ТОЙ ПЕЕ; СУТРИН ЩОМ СИ ОТВОРИ ОЧИТЕ ПАК ПЕЕ. КОЛКОТО И ДА съдебна експертиза НАМИРАШ В ОТЧАЯНОСТ, ТОЙ ЩЕ ТЕ РАЗВЕСЕЛИ И ЩЕ ТЕ НАКАРА ДА ЗАБРАВИШ ВСИЧКИ СТРАДАНИЯ. ПРИЯТНО Е ЧОВЕК ДА ЖИВЕЕ С ПОДОБНИ ЛИЧНОСТИ ”.
На 11 декември 1868 година с параход от Турну Мъгуреле Дяконът потегля за Цариград. Оттам стартира първата си обиколка навътре в страната, подкрепят от „ Българско общество “. Левски посещава Пловдив, Перущица, Карлово, Сопот, Казанлък, Сливен, Търново, Ловеч, Плевен и Никопол. Свързва се с доверени познати и изследва публичните настроения и готовността на народа за протест. Обнадежден е от постигнатите начални резултати и на 24 февруари се завръща в Букурещ.
На 1 май 1869 година Апостола подхваща втората си обиколка. Този път се доставя със сведения за вътрешни дейци, с пълномощие и разгласа, издадени от името на Привременното държавно управление в Балкана. Естествено, такова не съществува, само че Левски вярно преценя, че по-лесно ще печели сърцата на хората, в случай че се показа от името на авторитетна организация. Създава контакти в Румъния – като този с Данаил Попов, който в началото го предлага на брат си в Плевен, а по-късно служи на Апостола за връзка с емигрантските среди във Влашко. Братът на Попов среща Левски с хора, правилни на освободителната битка, в градове, близки до Плевен, и по този начин стартира построяването на комитетската мрежа – първо в Плевен, а след това и в Ловеч, Троян, Карлово, Калофер, Казанлък, Пловдив, Сопот, Чирпан и други селища. По време на втората обиколка Апостола премисля преценката си за готовността на народа за скорошно въстание и заключва, че е нужна доста по-задълбочена подготовка.
На 26 август 1869 година Левски се завръща в Букурещ. Той има ясна визия за ситуацията в България и за опцията за триумф на комитетската мрежа, по тази причина би трябвало да убеди емигрантската революционна интелигенция в правотата на концепциите си. Първоначално среща цялостно недоумение измежду революционерите, които още таят очаквания,че помощта ще пристигна от другаде. В края на 1869 година Апостола, дружно с Любен Каравелов, взе участие в основаването на Българския революционен централен комитет-(БРЦК). Макар Каравелов да възприема някои от концепциите на Левски, двамата водачи на революционното придвижване се разминават в главните си възгледи. За Каравелов присъединяване на прилежащите балкански нации в бъдещата гражданска война е безусловно наложително, до момента в който Левски счита, че това би спомогнало за протеста, само че главната роля би трябвало да изиграе българското население.
Целия текст прочете в уеб страницата " Българска история "
Какво кара този човек със ярко бъдеще в духовното дело да се захване с революционна активност? Тук е мястото да отдадем заслуженото на различен огромен български бунтовник – Георги Раковски. По това време той разпростира мощна пропагандна активност, която оказва мощно въздействие върху българската юноша. През 1861 година. като разследване на икономическа рецесия в Османската империя и провежданата стопанска политика, потискаща българите, в революционните среди настава оживление. Стоил Попов от Калофер и Левски поставят едни от първите старания за повдигане народа на битка. По това време българското общество е извънредно импровизирано за протест, пореди което и първият революционен опит на Дякона е несполучлив.
Вместо да се откаже от националното дело, на 3 март 1862 година Левски напуща родния си град и се насочва към Сърбия, с цел да се причисли към Първата Българска легия, проведена от Раковски. Според легендата по време на военни извършения той прави „ левски скок “ и по този начин получава своя прякор. Тук Левски реализира контакти с българската революционна интелигенция и добива първия си военен опит, сражавайки се безстрашно с турските елементи. След разтурянето на легията той се причислява към четата на дядо Ильо челник. През 1863 година за малко е в Румъния. Лятото се завръща в България. Затворен е за няколко месеца в Пловдив, поради присъединяване в легията, само че след покровителство на видни българи е освободен. През зимата на същата 1863 година за малко посещава класното учебно заведение на Йоаким Груев. Любознателността е съществена линия в характера на Левски, само че разочарованието от празните обещания на вуйчо му го отдалечава от науката и го насочва към революционните хрумвания.
От 1864 година до началото на 1867 година в разнообразни български селища (Войнягово, Еникьой и Конгас) Левски се занимава с учителска активност. Той учи децата на четмо и писмо, споделя им истории за славното минало на България, пее им хайдушки песни и постоянно изнася уроците си измежду природата. Наред с даскалската си активност той развива революционна агитация и приготвя локални дружини, които дават отпор на турски и черкезки разбойнически банди. През пролетта на 1867 година отпътува за Румъния, където по рекомендация на Раковски е определен за байрактар в четата на Панайот Хитов.
В Белград укрепва познанствата си от Първа легия и се среща с нови революционери, измежду които Ангел Кънчев и Любен Каравелов. Скоро след организирането на легията сръбското държавно управление стартира да се държи извънредно враждебно с легионерите и в последна сметка и Втора легия е разтурена. Поведението на тамошните управляващи трансформира революционния светоглед на Левски вечно. Той осъзнава, че всяка помощ, обезпечена от непознато държавно управление, никога не е безкористна. Досега Апостола се е съгласявал с теорията на Раковски, че протестът би трябвало да бъде реализиран посредством намесата на чети, навлизащи в България от чужбина.
Опитът с четата на Панайот Хитов, нейният крах и първите му революционни стъпки още през 1861 година подсказват на Левски, че погледът на революционерите би трябвало да се насочи към вътрешността на страната. Само построяването на постоянна комитетска мрежа в границите на Османската империя би могло да приготви народа за въстание. Тази тактика, въпреки и в началото мъчно наложена от Апостола, е възприета от всяка една бъдеща българска революционна организация – чак до Вътрешна македонска революционна организация. През февруари-март 1868 година Дяконът би трябвало да отсрочи проектите си заради тежка интервенция, от която мъчно се възвръща.
Укрепил здравето си, Левски отпътува за Румъния поради преследванията, на които са подложени легионерите от сръбското държавно управление. През август 1868 година отива в Букурещ и се свързва с „ Българско общество “, което обезпечава и паричните средства за първата обиколка на Апостола из България. Есента на същата 1868 година ориста като че ли на смешка събира великаните на революционната мисъл – Васил Левски и Христо Ботев. Двамата живеят при извънредно тежки условия в изоставена мелница край Букурещ и несъмнено оказват въздействие един на различен. Ботев е мощно впечатлен от личността на Апостола. В писмо до Киро Тулешков той написа следното:
„ ПРИЯТЕЛЯТ МИ ЛЕВСКИ, С КОГОТО ЖИВЕЕМ Е НЕЧУТ ХАРАКТЕР, КОГАТО НИЕ съдебна експертиза НАМИРАМЕ В НАЙ-КРИТИЧЕСКО ПОЛОЖЕНИЕ, Търговско отделение ТОЙ И ТОГАВА Е ТАКЪВ ВЕСЕЛ, КАКТО И КОГАТО съдебна експертиза НАМИРА В НАЙ-ДОБРО ПОЛОЖЕНИЕ. СТУД, ДЪРВО И КАМЪК съдебна експертиза ПУКА, ГЛАДНИ ОТ ТРИ ДЕНЯ, А ТОЙ ПЕЕ И съдебна експертиза ВЕСЕЛИ. ВЕЧЕР ДОДЕТО ЩЕ ЛЕГНЕМ, ТОЙ ПЕЕ; СУТРИН ЩОМ СИ ОТВОРИ ОЧИТЕ ПАК ПЕЕ. КОЛКОТО И ДА съдебна експертиза НАМИРАШ В ОТЧАЯНОСТ, ТОЙ ЩЕ ТЕ РАЗВЕСЕЛИ И ЩЕ ТЕ НАКАРА ДА ЗАБРАВИШ ВСИЧКИ СТРАДАНИЯ. ПРИЯТНО Е ЧОВЕК ДА ЖИВЕЕ С ПОДОБНИ ЛИЧНОСТИ ”.
На 11 декември 1868 година с параход от Турну Мъгуреле Дяконът потегля за Цариград. Оттам стартира първата си обиколка навътре в страната, подкрепят от „ Българско общество “. Левски посещава Пловдив, Перущица, Карлово, Сопот, Казанлък, Сливен, Търново, Ловеч, Плевен и Никопол. Свързва се с доверени познати и изследва публичните настроения и готовността на народа за протест. Обнадежден е от постигнатите начални резултати и на 24 февруари се завръща в Букурещ.
На 1 май 1869 година Апостола подхваща втората си обиколка. Този път се доставя със сведения за вътрешни дейци, с пълномощие и разгласа, издадени от името на Привременното държавно управление в Балкана. Естествено, такова не съществува, само че Левски вярно преценя, че по-лесно ще печели сърцата на хората, в случай че се показа от името на авторитетна организация. Създава контакти в Румъния – като този с Данаил Попов, който в началото го предлага на брат си в Плевен, а по-късно служи на Апостола за връзка с емигрантските среди във Влашко. Братът на Попов среща Левски с хора, правилни на освободителната битка, в градове, близки до Плевен, и по този начин стартира построяването на комитетската мрежа – първо в Плевен, а след това и в Ловеч, Троян, Карлово, Калофер, Казанлък, Пловдив, Сопот, Чирпан и други селища. По време на втората обиколка Апостола премисля преценката си за готовността на народа за скорошно въстание и заключва, че е нужна доста по-задълбочена подготовка.
На 26 август 1869 година Левски се завръща в Букурещ. Той има ясна визия за ситуацията в България и за опцията за триумф на комитетската мрежа, по тази причина би трябвало да убеди емигрантската революционна интелигенция в правотата на концепциите си. Първоначално среща цялостно недоумение измежду революционерите, които още таят очаквания,че помощта ще пристигна от другаде. В края на 1869 година Апостола, дружно с Любен Каравелов, взе участие в основаването на Българския революционен централен комитет-(БРЦК). Макар Каравелов да възприема някои от концепциите на Левски, двамата водачи на революционното придвижване се разминават в главните си възгледи. За Каравелов присъединяване на прилежащите балкански нации в бъдещата гражданска война е безусловно наложително, до момента в който Левски счита, че това би спомогнало за протеста, само че главната роля би трябвало да изиграе българското население.
Целия текст прочете в уеб страницата " Българска история "
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ