Васил Генчев е на 35 години. Разказва ми много набързо

...
Васил Генчев е на 35 години. Разказва ми много набързо
Коментари Харесай

Афганистан: Забравената война

Васил Генчев е на 35 години. Разказва ми доста небрежно за себе си и разбирам, че е приключил „ Международни връзки “. Работил в началото в София, в център за подкрепяне на хора, претърпели изтезания. Всичко стартира оттова – където е срещнал много бежанци от Близкия изток и някогашния Съюз на съветските социалистически републики.

„ След това имах шанса да стартира стаж в щабквартирата на НАТО в Брюксел “, споделя ми Генчев за себе си, допълвайки: „ Така се развиха нещата, че последните 10 години работех там. Първо в техния пресотдел (отдел за обществена дипломация). Последните 20 месеца бях политически консултант на висшия граждански представител на НАТО в Кабул. Съветвах по отношение на политическите развития в страната, връзките на афганистанското държавно управление, политическите партии и гражданското общество.

Работата ми беше сходна с тази на множеството дипломати в Кабул, с тази разлика, че работех за интернационална организация, а не за съответна страна “.

Той е млад – много надалеч от 40-те, човек, който всички познават с две доста подчертани качества: невъобразимо спокойствие; и мощно развито възприятие за правдивост и игра „ по разпоредбите “.

Интервюто ни би трябвало да протече „ на бързо “, само че той взема решение, че тематиките, за които ще си приказваме, си заслужават публичността, и по този начин се „ разтягаме “ във времето, преминавайки в другарски диалог. Няма сковано мърморене на скучни служители, което по този начин сме привикнали да попиваме от представителите на тези огромни институции; няма еднообразност, боязън „ да внимаваме какво си споделяме “ и така нататък Просто няма.

Говорим си за обществата по света, приликите и разликите им, за политика, бежанци и популисти. Ето защо в действителност:

- Що за място е Афганистан и що за хора са афганистанците? Как и за какво никой не печели дефинитивно война против тях? Говорим за Англо-афганистанските войни, нахлуването на Съюз на съветските социалистически републики, на САЩ…

- Може би на мнозина ще се стори необичайно, само че аз съм разкрил доста прилики сред афганистанците и българите, доколкото може да се заключи и за нас какви хора сме. Там ролята на фамилията е доста значима. Сравнявам със Западна Европа, където съм живял 8 години, и с нашата просвета – постоянно съм мислел, че в България фамилията, другарствата са на по-преден проект, в сравнение с в Западна Европа, където връзките са по-формални. В Афганистан в действителност разбрах, че доста хора живеят (цели огромни фамилии) дружно. И доста си оказват помощ. Направило ми е усещане, че мои сътрудници да вземем за пример постоянно изпращат поздрави на татко ми, макар че не го познават. Едно от най-важните неща, за които те питат при запознанство, е имаш ли семейство, какъв брой братя и сестри имаш, имаш ли деца, женен ли си.



- От позиция на това, че те са много устойчиви (като партизани) във всяка една война – има ли някаква връзка на това, което одеве казахте, с устойчивостта им на всевъзможен тип бойни полета?

- По време на подготовката ми съм се сблъсквал с доста неща, които съм се опитвал да схвана за Афганистан и съответно за сферата на сигурността и войните… има най-различни теории. Тази резистентност по-скоро бих я отдал на това, че афганистанците нормално са се борили против някой, който идва извън. Защитава ли са се. Затова са били сполучливи в тези войни. Подобно на партизаните в Европа, те са можели да разчитат на поддръжка от общността. Това е значимо. Въпреки че постоянно са били по-слабо готови, по-слабо въоръжени.

- Можем ли да кажем, че тази единодушие и ориентираност на обществото към фамилията и поддръжката, която всички си оказват между тях, се трансформира в тяхна военна мощ?

- Донякъде да, само че, в случай че би трябвало да сме реалисти – да си напомним, че през осемдесетте години войната в Афганистан е война сред двете велики сили по това време – Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати. Съветският съюз влага милиарди долари в поддръжка на просъветското държавно управление в Кабул, а Щатите влагат милиарди долари в поддръжка на бунтовниците муджахидини, в това число ги доставят с последно потомство ракети земя-въздух и всякакво военно съоръжение. За мен ролята на мощните страни през осемдесетте е нещото, което стои на напред във времето. На процедура Афганистан тогава се трансформира в полесражение при борба по времето на Студената война.

- Горещ фронт на Студената война?

- Да. За страдание, има сходни детайли и сега. Регионални страни, като Пакистан, оказват поддръжка на някои размирен групи. Международната общественост – обединението, от която част е и България, поддържа афганистанското държавно управление. Исторически Афганистан е място, на което се сблъскват разнообразни лагери. Това самите афганистанци го означават с горест – че постоянно се трансформират в заложници на непознати ползи.

- Защо е този огромен политически, а и публичен интерес тъкмо към тази точка от света?

- Хората от време на време опростяват и споделят: „ Там има минерали и това е повода за нашествието “. Наистина ги има, да, само че, съгласно мен не това е значимото. Ако въпреки всичко погледнем тази догадка – че Америка е нападнала Афганистан, поради пренос на газ, минерали и така нататък, просто сметките не излизат, тъй като доста повече пари са вложени и изхарчени от страна на Съединени американски щати (да не приказваме за изгубените човешки животи), в сравнение с са извоювани от каквото и да било… Афганистан продължава да бъде от страните, които получават най-вече задгранична помощ. Но е реалност и не е загадка за никого, че Афганистан има доста централно географско състояние. Той е в сърцето на Азия.



Да забележим обаче една страна, като Пакистан да вземем за пример, която непрестанно живее в същински боязън от Индия и в продължение на десетилетия там обстановката е сходна на Студената война, а военните и разузнаването имат голяма роля в живота на хората – там е елементарно да забележим за какво одобряват Афганистан в ролята на буфер, нали? Едно поле, в което никога не желаят да позволен Индия да разшири своето въздействие. Америка пък атакува Афганистан през ноември 2001 година, скоро след 11 септември, който е плануван от Ал Кайда, а в този миг Осама се намира в Кандахар – Южен Афганистан.

От позиция на изтеклото към този момент време и публичния интерес през днешния ден – хората, които следят по-отблизо сегашния спор, главно слагат като спор обстоятелството, че това е най-дълго водената от Америка война. По-дълго водена от присъединяване им в Първата международна, Втората международна война и Корейската война, взети дружно. Което е ужасно доста. Видяхме в последната акция за президентски избори в Съединени американски щати, че Афганистан е упоменат доста малко.

Хората, сякаш са не запомнили за него. Основен мотив е, че бойците там са наемници. Тоест няма същия публичен напън, както по времето на войната във Виетнам, когато доста от американците се разпознават с бойците, тъй като огромна част от тях са наборници – членове на фамилията, другари и така нататък Сега бойците са професионални и им се заплаща. Хората, които назовават войната в Афганистан „ забравената война “, не са доста надалеч от истината.

Трябва да отбележим, че страните от НАТО не престават да образоват афганистанските сили за сигурност, с цел да не се случи нов 11 септември, който е огромна контузия за Съединени американски щати и всичките им съдружници, в това число България. Идеята е да има предварителна защита, с цел да не се трансформират страните, като Афганистан, в страни, в които господстват разнообразни терористични групировки, които да застрашат и сигурността на страните от НАТО.

- Освен талибаните, какви други групировки работят в Афганистан?

- Чувал съм президентът на Афганистан, както и ръководителите на силите им за сигурност да споделят, че в страната работят към 20 терористични групировки и организации. Те обаче означават, че след разгрома на „ Ислямска страна “ в Ирак и Сирия, потокът на техни бойци към Афганистан е нищожен. Трябва да се подчертае, че в Афганистан има доста хора (от региона), които се включват в някоя от тези групировки по най-различни аргументи.

При талибаните нещата са малко по-различни. Малцина знаят, че в Съединени американски щати те не са регистрирани… не са считани за терористична организация, до момента в който в Русия – са. Властите в Щатите имат контакт с талибаните, както и множеството страни имат – с политическото управление на талибаните. Това им разрешава да водят договаряния.

Всички си дават сметка, че този спор не може да бъде решен по боен път. Исторически видяно, рядко се случва едната страна в даден спор да бъде победена по боен път. Обикновено спор, изключително сред въоръжена опозиционна формация и сили под контрола на държавното управление, както в Афганистан, приключва с договаряния и съглашение.



Празненства в Кабул по време на Рамадан

В момента битката в Афганистан наподобява е за едно по-добро позициониране при възможни мирни договаряния. През юни – по време на празника Рамазан байрам, когато афганистанският президент разгласи помирение, талибаните официално не одобриха предлагането, само че заявиха тяхно си помирение за празника – за 3 дни… Това е малко като игра на думи, те не желаеха да наподобяват все едно се съгласяват с президента, не желаеха да наподобяват слаби.

Но имаше публичен напън и към тях и взеха решение да спрат бойните дейности. Направиха го да наподобява все едно е тяхна концепция. Важното е, че бойните дейности стопираха и имаше доста подиуми на обятия, талибани влязоха в градовете, приказваха си с бойци, служители на реда, срещаха се с цивилни, в това число водиха и полемики с някои видни жени-активистки за цивилен права.

- Има ли групировки, които не се занимават извънредно с убийства и атентати, а са по-профилирани към отвличанията… приказваме за грозна „ бизнес “ страна – отвличания за откупи, от които да печелят?

- Доста постоянно се размиват границите сред престъпност и тероризъм. Има един доста отрицателен образец, който разказва какъв брой комплициран е спорът в Афганистан. Преди имаше най-различни начинания за поддръжка на мира от страна на интернационалните организации. Голяма част от тях са се провалили.

Един образец, от който интернационалната общественост си е извадила някои изводи, е следният: стратегия за разоръжаване и помиряване, финансирана преди повече от 10 години.

В едно село в Централен Афганистан старейшините разбрали за опцията да „ усвоят средства “ посредством тази стратегия. За помиряване обаче би трябвало да има спор преди този момент. Трябва да има разнообразни фракции, които се бият между тях, а по-късно да се помирят.

Затова старейшината „ записва “ една част от неговия клан в някаква си „ терористична “ формация, друга част минава в друга, симулират някакви бойни дейности, по-късно идва зимата и по този начин или другояче не могат да правят никаква военна активност, тъй като планините са заснежени (в Афганистан обичайно през зимата притихват бойните действия), и тогава „ фракциите “ си предават оръжията и целият клан е удовлетворен – и едните вземат пари по програмата, и другите. Но смятам, че интернационалната общественост си е взела поука от тези недомислици.

Не имам вяра, че интернационалните организации са подготвени да раздават пари с лека ръка при един предстоящ развой на помиряване.

В Част II на изявлението ни, което ще публикуваме на следващия ден, ще можете да прочетете какви са приликите сред шариата на талибаните и „ Крумовите закони “, за които мнозина мечтаят в България; за това по какъв начин се случва „ талибанизацията “; и за какво омразата от ден на ден господства на всички места.
Източник: novini.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР