Васил Гелев: Китайският потребител очаква качествени и добре опаковани български стоки
Васил Гелев: Китайският консуматор чака качествени и добре опаковани български артикули
Китайският консуматор е любопитен, търси новото и чака качествени и добре опаковани наши артикули. Това съобщи в изявление за БГНЕС Васил Гелев, шеф на Центъра за поощряване на съдействието в селското стопанство сред Китай и страните от Централна и Източна Европа.
С междуправителствено съглашение сред Р България и Китайската национална република от 2014 година беше основан Центърът за поощряване на съдействието в селското стопанство сред Китай и страните от Централна и Източна Европа (ЦНСССКЦИЕ). През юни 2015 година с Постановление на Министерски съвет Центърът стартира работа като вторичен разпоредник към МЗХГ. Усилията до момента са за съгласуване на субектите по самодейността 16+1 в региона на селското стопанство, в това число срещи с министри, работата на Консултативния съвет към ЦНСССКЦИЕ, формиран от представители на всичките 17 страни, които упражняват надзор върху работата на изпълнителния шеф на Центъра. Резултатите от тригодишните старания са към този момент налице, по тази причина потърсихме шефа на ЦНСССКЦИЕ Васил Гелев.
Агенция БГНЕС разгласява цялостния текст на изявлението с него:
БГНЕС: Какви са отговорностите на структурата, която ръководите, господин Гелев?
Васил Гелев: Функцията на Центъра е главно координираща. По отношение на двустранните контакти на страните от ЦИЕ и Китай, това е в прерогативите на съответните министерства на земеделието. Целта на ЦНСССКЦИЕ е да демонстрира положителните практики и да основава сполучливи пилотни планове, с цел да бъдат възприети от всички страни от ЦИЕ. Основната цел е продуктите от селското стопанство в ЦИЕ, хранително-вкусовата индустрия в частност, да станат налични на китайския пазар и познати на китайските консуматори. Дълъг и сложен е пътят, с цел да станат разпознаваеми стоките, а след това да се сътвори устойчивото им търсене – посока, в която напъните са непрекъснати.
Китайската страна е изключително внимателна при вноса, изключително на хранителни артикули. Това е повода, за редица от продуктите да бъдат подписвани двустранни протоколи, гарантиращи сигурност. Това са артикули, които не са минали термична обработка или са значими за националната сигурност на Китай. Особено внимание се обръща на възможните преносители на болестотворни болести. България има стартирани 29 двустранни процедури за експорт на избрани хранителни артикули. Шест от тях към сегашния миг са финализирани – за люцерна и царевица, риба и рибни консерви, мляко и млечни артикули, белен слънчоглед, комбинирани фуражи и фуражни добавки. Предстои публикуването на някои от процедурите на формалната страница на Агенция Митници на КНР преди да могат да бъдат свободно търгувани там. От април т.г. виновният орган по надзор и сигурност на Китай – Генералната администрация за контрол на качеството, ревизия и карантина се преструктурира към Генерална администрация на митниците, което докара до закъснение при публикуването на компаниите, утвърдени за експорт в китайските публични уеб сайтове. Обемите не са спънка за реализацията на продуктите, тъй като опцията за наличие на този пазар дава резистентност за развиване, за нови вложения, за разширение на индустриалните благоприятни условия. Макар огромен, във връзка с в този момент навлизащите артикули, китайският пазар не може да затрудни с размери производителите от Централна и Източна Европа. Когато количествата го изискват, хората от сектора са подготвени и на обединявания – на равнище страна, а след това и в границите на ЦИЕ, в случай че се наложи.
БГНЕС: Разпознаваеми ли са българските артикули в Китай?
Васил Гелев: До 2015/16 година за това не можеше да се приказва. Благодарение и на плановете, които стартирахме, и на цялата администрация у нас, успяхме да създадем България по-разпознаваема. С огромен триумф сега се търгуват български розови артикули. Чрез марката „ Момчиловци “, основан през 2010 година, китайската държавна компания Bright Dairy, основана в Шанхай, направи България разпознаваема дестинация. Млякото за пиянство продължава да бъде №1 по продажби и безусловно във всеки магазин може да бъде открито. То се създава в предприятията на корпорацията в Шанхай без жива закваска, без лактобацилус булгарикус и без да се отбелязва като „ българско “.
БГНЕС: Къде е през днешния ден България на китайския пазар, по отношение на останалите от ЦИЕ?
Васил Гелев: С напъните на инж. Красимир Коев, изпълнителен шеф на Изпълнителната организация по лозата и виното и с помощта на плана, почнал през м.г., България съумя да се придвижи с 3 места напред в класацията за импорт на вино в Китай. В момента сме на 15-о място с растеж от 130,86%, което е самобитен връх, до в този момент не сме били на толкоз челна позиция – с изнесени повече от 1,2 млн. бутилки годишно на междинна цена, близка до тази на главните съперници. В избрани браншове от селскостопанската индустрия, по отношение на страните от ЦИЕ, сме водещи в Китай. Всяка страна се отличава със своя характерност и в избрани сфери са водещи – Унгария с олиото си, Полша с ябълките, те имат и завършила процедура за месо и месни артикули. Количествата месо, най-много пилешки субпродукти, които изнасят поляците са много по размер. Не се следи директна конкуренция на китайския пазар сред страните от ЦИЕ. Вероятно това се обуславя и от обстоятелството, че пазарът е прекомерно огромен, с цел да има съревнование.
БГНЕС: Какви са присъщите особености на китайския пазар, господин Гелев?
Васил Гелев: Ситуацията в Китай е мощно конкурентна – това е отворен пазар, на който всички страни в света се пробват, конкурирайки се, да стъпят и да се наложат. Този голям пазар е на практика неограничена опция за производителите. Важен е методът обаче. Китайският консуматор е любопитен, непрекъснато търси новото. За него съставляват интерес продуктите от Европа, тъй като ги свързва с екологично чисти характерности. България е несъмнено прелестен образец в това отношение, заради неналичието на тежка промишленост, която да замърсява въздуха и околната среда. Категорично може да се каже, че отглежданите у нас артикули, по отношение на тези от Западна Европа, са в пъти по-чисти и по-качествени. Китайският консуматор от една страна има интерес от подобен вид непознати и нови артикули, само че има характерни условия по отношение на вкусовите качества, изключително на модифицираните. Избягват се солените артикули, по тази причина на китайския пазар не участва сиренето във формата, в която ние го познаваме и консумираме. Предпочитат се млади сирена с обран усет, непосредствен до натуралния. Китайците употребяват големи количества храни и питиета. В Шанхай единствено през летния сезон се употребяват повече от 14 млн. литра на дневна база вносни сокове, води и други сходни питиета. Българските производители би трябвало да знаят, че китайският консуматор е изискващ, да не кажа придирчив във връзка с опаковката, в която се сервира стоката. Вносният артикул за него би трябвало да е първокласно опакован и добре изглеждащ, подобаващ на високата цена, на която се предлага. Съветът ми към нашите производители е да не пестят средства от опаковка и да съобразят позиционирането на продукта си по отношение на потребителското търсене в Китай, с цел да откри стоката им добър банкет.
БГНЕС: Наскоро ЦНСССКЦИЕ откри Постоянен офис в Китай, какво съставлява той?
Васил Гелев: Той е част от огромен план, почнал още през 2015 година с откриването на така наречен пробни офиси и павилиони, които показват пред необятна публика на продуктите от ЦИЕ. Целта е да координират на идващ стадий сключването на действителни търговски покупко-продажби. През 2015-а открихме първия павилион, неслучайно в Ханджоу – там е централата на „ Alibaba Group “, китайското дружество за електронна търговия. През идната година открихме 16+1 павилион в свободната комерсиална зона на Шанхай, редом и експозиционни площи, отдадени на българската роза. Китайска компания прояви интерес и сътвори верига от промо павилиони за български козметични артикули, в които се влага българско розово масло. 16+1 логистичен център и павилион за електронна търговия със селскостопанска и друга продукция открихме през 2017 година в Пловдив, тъкмо преди Шестата среща на държавните ръководители в Будапеща. Проектът беше утвърден от всичките 17 министър председатели и заложен в насоките от Будапеща за 2018 година
За китайските предприемачи – вносители, дистрибутори и други е мъчно да посетят всяка компания. Затова, и поради дигитализацията в Китай, започнахме построяването на консолидационна платформа. Не за електронна търговия, а да показа всички артикули от ЦИЕ като редом с това предлага и благоприятни условия за обмяна на документи, документи за импорт и други функционалности, които улесняват действителната търговия в следствие. След построяването на тази платформа, посредством и на китайското държавно управление и отделената от тях дотация за построяването на взаимен на българския хъб в Пловдив, през ноември т.г. открихме първият 16+1 логистичен хъб в Китай, който ще извършва всички функционалности – събиране на образци, обработка на документи, връзка с митниците на съответните страни. Това е цялостна идея за ръководство на веригите от доставки, тъй като търгуваните количества с Китай към този момент не са такива, че да вървят независимо. Необходимо е сплотяващо звено, което да ги транспортира до там, с цел да се усъвършенстват разноските – транспортни, складови, логистични.
Паралелно с това открихме и офис за връзки в гр. Нинбо – това е първата стъпка да имаме независимо посланичество в Китай, където с изключение на специалисти на Центъра, на ротационен принцип ще има и представители на останалите 16 страни от ЦИЕ. Чрез офиса за връзки с експозиционна повърхност за артикули в Нинбо, те сами ще имат опция да показват създаденото в страните си. /БГНЕС
Китайският консуматор е любопитен, търси новото и чака качествени и добре опаковани наши артикули. Това съобщи в изявление за БГНЕС Васил Гелев, шеф на Центъра за поощряване на съдействието в селското стопанство сред Китай и страните от Централна и Източна Европа.
С междуправителствено съглашение сред Р България и Китайската национална република от 2014 година беше основан Центърът за поощряване на съдействието в селското стопанство сред Китай и страните от Централна и Източна Европа (ЦНСССКЦИЕ). През юни 2015 година с Постановление на Министерски съвет Центърът стартира работа като вторичен разпоредник към МЗХГ. Усилията до момента са за съгласуване на субектите по самодейността 16+1 в региона на селското стопанство, в това число срещи с министри, работата на Консултативния съвет към ЦНСССКЦИЕ, формиран от представители на всичките 17 страни, които упражняват надзор върху работата на изпълнителния шеф на Центъра. Резултатите от тригодишните старания са към този момент налице, по тази причина потърсихме шефа на ЦНСССКЦИЕ Васил Гелев.
Агенция БГНЕС разгласява цялостния текст на изявлението с него:
БГНЕС: Какви са отговорностите на структурата, която ръководите, господин Гелев?
Васил Гелев: Функцията на Центъра е главно координираща. По отношение на двустранните контакти на страните от ЦИЕ и Китай, това е в прерогативите на съответните министерства на земеделието. Целта на ЦНСССКЦИЕ е да демонстрира положителните практики и да основава сполучливи пилотни планове, с цел да бъдат възприети от всички страни от ЦИЕ. Основната цел е продуктите от селското стопанство в ЦИЕ, хранително-вкусовата индустрия в частност, да станат налични на китайския пазар и познати на китайските консуматори. Дълъг и сложен е пътят, с цел да станат разпознаваеми стоките, а след това да се сътвори устойчивото им търсене – посока, в която напъните са непрекъснати.
Китайската страна е изключително внимателна при вноса, изключително на хранителни артикули. Това е повода, за редица от продуктите да бъдат подписвани двустранни протоколи, гарантиращи сигурност. Това са артикули, които не са минали термична обработка или са значими за националната сигурност на Китай. Особено внимание се обръща на възможните преносители на болестотворни болести. България има стартирани 29 двустранни процедури за експорт на избрани хранителни артикули. Шест от тях към сегашния миг са финализирани – за люцерна и царевица, риба и рибни консерви, мляко и млечни артикули, белен слънчоглед, комбинирани фуражи и фуражни добавки. Предстои публикуването на някои от процедурите на формалната страница на Агенция Митници на КНР преди да могат да бъдат свободно търгувани там. От април т.г. виновният орган по надзор и сигурност на Китай – Генералната администрация за контрол на качеството, ревизия и карантина се преструктурира към Генерална администрация на митниците, което докара до закъснение при публикуването на компаниите, утвърдени за експорт в китайските публични уеб сайтове. Обемите не са спънка за реализацията на продуктите, тъй като опцията за наличие на този пазар дава резистентност за развиване, за нови вложения, за разширение на индустриалните благоприятни условия. Макар огромен, във връзка с в този момент навлизащите артикули, китайският пазар не може да затрудни с размери производителите от Централна и Източна Европа. Когато количествата го изискват, хората от сектора са подготвени и на обединявания – на равнище страна, а след това и в границите на ЦИЕ, в случай че се наложи.
БГНЕС: Разпознаваеми ли са българските артикули в Китай?
Васил Гелев: До 2015/16 година за това не можеше да се приказва. Благодарение и на плановете, които стартирахме, и на цялата администрация у нас, успяхме да създадем България по-разпознаваема. С огромен триумф сега се търгуват български розови артикули. Чрез марката „ Момчиловци “, основан през 2010 година, китайската държавна компания Bright Dairy, основана в Шанхай, направи България разпознаваема дестинация. Млякото за пиянство продължава да бъде №1 по продажби и безусловно във всеки магазин може да бъде открито. То се създава в предприятията на корпорацията в Шанхай без жива закваска, без лактобацилус булгарикус и без да се отбелязва като „ българско “.
БГНЕС: Къде е през днешния ден България на китайския пазар, по отношение на останалите от ЦИЕ?
Васил Гелев: С напъните на инж. Красимир Коев, изпълнителен шеф на Изпълнителната организация по лозата и виното и с помощта на плана, почнал през м.г., България съумя да се придвижи с 3 места напред в класацията за импорт на вино в Китай. В момента сме на 15-о място с растеж от 130,86%, което е самобитен връх, до в този момент не сме били на толкоз челна позиция – с изнесени повече от 1,2 млн. бутилки годишно на междинна цена, близка до тази на главните съперници. В избрани браншове от селскостопанската индустрия, по отношение на страните от ЦИЕ, сме водещи в Китай. Всяка страна се отличава със своя характерност и в избрани сфери са водещи – Унгария с олиото си, Полша с ябълките, те имат и завършила процедура за месо и месни артикули. Количествата месо, най-много пилешки субпродукти, които изнасят поляците са много по размер. Не се следи директна конкуренция на китайския пазар сред страните от ЦИЕ. Вероятно това се обуславя и от обстоятелството, че пазарът е прекомерно огромен, с цел да има съревнование.
БГНЕС: Какви са присъщите особености на китайския пазар, господин Гелев?
Васил Гелев: Ситуацията в Китай е мощно конкурентна – това е отворен пазар, на който всички страни в света се пробват, конкурирайки се, да стъпят и да се наложат. Този голям пазар е на практика неограничена опция за производителите. Важен е методът обаче. Китайският консуматор е любопитен, непрекъснато търси новото. За него съставляват интерес продуктите от Европа, тъй като ги свързва с екологично чисти характерности. България е несъмнено прелестен образец в това отношение, заради неналичието на тежка промишленост, която да замърсява въздуха и околната среда. Категорично може да се каже, че отглежданите у нас артикули, по отношение на тези от Западна Европа, са в пъти по-чисти и по-качествени. Китайският консуматор от една страна има интерес от подобен вид непознати и нови артикули, само че има характерни условия по отношение на вкусовите качества, изключително на модифицираните. Избягват се солените артикули, по тази причина на китайския пазар не участва сиренето във формата, в която ние го познаваме и консумираме. Предпочитат се млади сирена с обран усет, непосредствен до натуралния. Китайците употребяват големи количества храни и питиета. В Шанхай единствено през летния сезон се употребяват повече от 14 млн. литра на дневна база вносни сокове, води и други сходни питиета. Българските производители би трябвало да знаят, че китайският консуматор е изискващ, да не кажа придирчив във връзка с опаковката, в която се сервира стоката. Вносният артикул за него би трябвало да е първокласно опакован и добре изглеждащ, подобаващ на високата цена, на която се предлага. Съветът ми към нашите производители е да не пестят средства от опаковка и да съобразят позиционирането на продукта си по отношение на потребителското търсене в Китай, с цел да откри стоката им добър банкет.
БГНЕС: Наскоро ЦНСССКЦИЕ откри Постоянен офис в Китай, какво съставлява той?
Васил Гелев: Той е част от огромен план, почнал още през 2015 година с откриването на така наречен пробни офиси и павилиони, които показват пред необятна публика на продуктите от ЦИЕ. Целта е да координират на идващ стадий сключването на действителни търговски покупко-продажби. През 2015-а открихме първия павилион, неслучайно в Ханджоу – там е централата на „ Alibaba Group “, китайското дружество за електронна търговия. През идната година открихме 16+1 павилион в свободната комерсиална зона на Шанхай, редом и експозиционни площи, отдадени на българската роза. Китайска компания прояви интерес и сътвори верига от промо павилиони за български козметични артикули, в които се влага българско розово масло. 16+1 логистичен център и павилион за електронна търговия със селскостопанска и друга продукция открихме през 2017 година в Пловдив, тъкмо преди Шестата среща на държавните ръководители в Будапеща. Проектът беше утвърден от всичките 17 министър председатели и заложен в насоките от Будапеща за 2018 година
За китайските предприемачи – вносители, дистрибутори и други е мъчно да посетят всяка компания. Затова, и поради дигитализацията в Китай, започнахме построяването на консолидационна платформа. Не за електронна търговия, а да показа всички артикули от ЦИЕ като редом с това предлага и благоприятни условия за обмяна на документи, документи за импорт и други функционалности, които улесняват действителната търговия в следствие. След построяването на тази платформа, посредством и на китайското държавно управление и отделената от тях дотация за построяването на взаимен на българския хъб в Пловдив, през ноември т.г. открихме първият 16+1 логистичен хъб в Китай, който ще извършва всички функционалности – събиране на образци, обработка на документи, връзка с митниците на съответните страни. Това е цялостна идея за ръководство на веригите от доставки, тъй като търгуваните количества с Китай към този момент не са такива, че да вървят независимо. Необходимо е сплотяващо звено, което да ги транспортира до там, с цел да се усъвършенстват разноските – транспортни, складови, логистични.
Паралелно с това открихме и офис за връзки в гр. Нинбо – това е първата стъпка да имаме независимо посланичество в Китай, където с изключение на специалисти на Центъра, на ротационен принцип ще има и представители на останалите 16 страни от ЦИЕ. Чрез офиса за връзки с експозиционна повърхност за артикули в Нинбо, те сами ще имат опция да показват създаденото в страните си. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ