Васил Дуев избра да се срещне в следващия си театрален

Васил Дуев избра да се срещне в идващия си сценичен план с Варненския трагичен спектакъл, тъй като „ има доста артистичен дух, с доста мощна и надарена натрупа, която незабавно притегля към спектакли, артикулиращи любовта към театъра “. В „ Комичната заблуда “ режисьорът се концентрира върху концепцията за театъра като избавление. В рискован ключ персонажите минават през какви ли не премеждия, до момента в който най-после се озовават в театъра. Там всичките им проблеми, даже закононарушения наподобяват позволени и по някакъв метод извинени. В театъра има сякаш прошка за всевъзможни грехове…

Превод Пенчо Симов, сценография и костюми Даниела Николчова, музика Стефан Здравески, хореография и театрален пердах Филип Миланов и Валери Миленков.

В основните функции ще забележим Цветина Петрова (Изабел) и Ненчо Костов (Клендор), който дебютира на сцената на Варненския спектакъл, дружно с Ивайло Иванов (Адраст) и Сабина Коен (Лиз). Участват още Стоян Радев (Жеронт), Гергана Арнаудова (Алкандра), Пламен Димитров (Придаман)

[Ненчо Костов]
Ненчо Костов – Клендор

Определено ме вълнува опцията да се завърна и да работя в родния си град. Вълнуващо е да си част от един привлекателен, безрезервен и разрастващ се организъм, какъвто е варненската натрупа.

Васил Дуев и като артист, и като режисьор е извънредно буен и въодушевен и с необикновен, завладяващ взор към театъра. Дава доста независимост на актьорите в един доста целеустремен развой.

Радостен съм и от въпреки и косвената си среща с Пиер Корней. Общуването в стих постоянно е предизвикателство. На пръв взор като че ли то ни носи само чувство за нещо красиво, само че отминало. Необикновеното благосъстояние и изразност на езика обаче спомагат думите да се овеществят, протичащото се да е действително и въздействащо тук и в този момент. Илюзията е изтъкана доста изтънчено нишка по нишка, събираща в себе си извънредно разнообразни персонажи, които имат една безпределно обща линия, присъща на всички нас – елементарно могат да бъдат надълбоко засегнати. Подръпването на струна от тънко ностроените им души непроменяемо провокира мощни вибрации и обрати.

Клендор е много друг от мен, което прави работата ми над облика мъчно, само че и забавно. Той е човек на крайностите, избрал непрекъснато да сменя лицата си, с цел да оцелее. Същество, което бурята живот безмилостно подмята по всички страни, създание на прага на съдбовно случване.

Партньорството с Цвети е наслаждение и развлечение. В множеството моменти, в които се срещаме в пиесата, сме на четири очи и чувствам, че в голяма степен играта ми, ролята ми зависят от нея. Театърът на първо място е партньорство.

[ИВАЙЛО ИВАНОВ] ИВАЙЛО ИВАНОВ – Адраст

Свързан съм още през цялото време с Варненския спектакъл. Валентин Митев ме приготви за НАТФИЗ и незабавно след завършването се явих на първия кастинг. Тогава не съумях, само че на втория кастинг се оправих и съм щастлив, че към този момент съм част от трупата.

В „ Комичната заблуда “ за пръв път се сблъсквам с създател като Пиер Корней.

Особен род, друга стилистика. Любопитен е целият този свят и този живот, който живеят героите. Има една прекаленост на живеене, която е закодирана даже в името на моя воин – Адраст значи „ човек, от който не можеш да избягаш “.

И в действителност – безумно влюбен в Изабел, той прави всичко допустимо, с цел да я получи, думите и дейностите му не позволяват друга опция.

Да преследваш нещо или някого непременно като Адраст, е губещ метод, както най-после се оказва и в пиесата. Аз не съм от този вид хора, само че таман поради това обликът на Адраст ми е двойно по-интересен.