Актьорът Васил Драганов пред в. "ШОУ" за задкулисието на "Столичани в повече": Движа се по ръба на бръснача, за да не вляза в конфликт с колегите
Васил Драганов приключва актьорско майсторство в класа на проф. Илия Добрев. Участва в постановки на Народния спектакъл „ Иван Вазов ”, на Младежкия спектакъл, Театър 199, Държавния язвителен спектакъл „ Алеко Константинов ”. От 2010 година е част от актьорския състав на телевизионното шоу „ Комиците ”, продуцирано от „ Дрийм Тийм Продакшънс ”, което сега е най-рейтинговият артикул на БТВ. В сериала „ Столичани допълнително ” играе ролята на Радко Чеканов. Драганов е една от най-новите комедийни звезди, многопластов, егоистичен и с необикновено лъчение. Единствено пред кореспондент на „ ШОУ ” той разкрива доста секрети от задкулисието в храма на Мелпомена и от снимачната площадка. - Играете една от основните функции в „ Столичани в повече”. Според рецензията и феновете това е най-успешният сериал за последните години. Какво ви лишиха и какво ви дадоха „ Столичаните”?
- Дадоха ми известност, лишиха ми опцията да се движа свободно по улиците с какви да е облекла, защото не ме гони изключително суетата. Както споделя жена ми, кадърен съм да стана и по гащи да потегли - нещо, което не ме интересува доста. Лошото е, че по някакъв метод, както споделяме ние в театралните среди, си хабиш физиономията, защото много се показваш и доста хора не ти звънят за кастинги, желаят нови лица и по този начин нататък. Изхабяваш се, това са минусите, само че в последна сметка сякаш плюсовете са повече. Така стоят нещата.
- Партнирате си с огромните Стоянка Мутафова, Кръстьо Лафазанов, Любо Нейков, само че пък вие потвърждавате своята актьорска самомнителност и жанр, без да копирате никого. Това професионализъм ли е или вътрешен креативен ентусиазъм?
- Усещам вътрешно нещата. Актьорите могат да се разделят на два типа - тези, които от вътрешната страна раждат нещата, и тези, които вършат реплика на някой различен. Много сътрудници са повлияни от други сътрудници и ги имитират даже в играта. Ярък образец за това са актьорите, които работят с Мариус Куркински. Аз си партнирам с него в „ Ревизор” на сцената на Народния спектакъл, където той е режисьор и играе ролята на Градоначалника. Самият аз се чувствам, че той е толкоз ослепителен и започваш да го имитираш, а това е на добре. И в един миг, както споделяше моят починал към този момент учител проф. Илия Добрев: „ В един миг виждаш на сцената 30 Мариус-Куркински. Той е толкоз инфекциозен с жеста си, с пластиката си, че започваш да го имитираш. Това става освен на сцената, само че и с човек от улицата. Така че единствено ловиш формата, само че не и душичката. Специално за моя облик в „ Столичаните” /Радко Чеканов - б.а./ аз отдавна го създавам. Това е дребният човек. Не съм работил съществено върху тази роля. Напротив.
Аз съм прочут с това, че мъчно узнавам текстовете
във всяка една пиеса това ми е проблем. Отивайки на фотоси, аз съм не добре квалифициран човек и стартирам едно „ ъ-ъъ”, „ а-аа”, „ у-уу”, само че в един миг се сетих, че аз мога да го употребявам това. Опитах се да трансформира минусите в мой плюс. И по този начин аз продължих отново да не си уча добре репликите, защото киното незабавно улавя механичното заучаване.
- В първите анонси на сериала постоянно се появява ламаринена указателна табела с надпис „ София”, само че с пробито от патрон „ о”. Как приемате сходно заиграване, обясненията биха могли да бъдат десетки?
- Ако човек тръгне по философска линия, би могъл да навлезе в много странични неща. Не съм сигурен дали продуцентите са мислили толкоз надълбоко - аз знам на 10 места в София сходни простреляни и пробити табели. Може и да са имали нещо по-философско, до което аз не съм достигнал. Не знам.
- Интересен сюжет, добър и многолик актьорски състав - може би това е рецептата за триумфите ви. Да чакаме ли продължение на „ Столичани в повече”?
- Има още един сезон, който е сниман, той е 12-ти и към този момент финален. Заснет е, по кое време ще пуснат останалите 14 серии, не знам.
Със фамилията си
- Играете и в „ Комиците”, наложило се към този момент комедийно шоу, само че съгласно някои фенове там постоянно има преекспониране и преиграване, от време на време даже и шутовщина. Навярно това е способ за да се притегли по-голяма публика със съмнителни интелектуални усети. Това предумишлено ли е, или ще ме опровергаете?
- Темата е доста сериозна. Ако изразя личното си мнение, това е малко рисково, защото мога да вляза в спор с сътрудниците. Така че би трябвало да се движа някак си по ръба на бръснача. За страдание от една страна - просто такава ни е аудиторията. От друга страна, ще кажете пък вие, нали ние би трябвало да я формираме и да влагаме неща на друго равнище и да ги образоваме.
А бе, народът е доста елементарен. Това е! Извинявам се
- Имате тип на Гоголев воин - малко изплашен, постоянно уплашен от нещо, с душа на преклонен и дисциплиниран служител, само че пък с андрешковски хъс, който постоянно знае по какъв начин да изплува от блатото. Коя е неизиграната роля, която ще бушува постоянно в живота ви, до последния ви мирис?
- На неприятния! Искам тотално да счупя и да удрям тази визия за мен, която описвате доста тъкмо, само че за жалост влизаш в едно амплоа и стартират да те употребяват единствено за такива неща. Покойният Парцалев е желал да унищожи тъкмо този мит, той се е сблъсквал със същите проблеми, само че на по-високо равнище - той е един от най-големите ни артисти и това го знаят всички. Искал е постоянно да играе Дон Кихот и се е молил от душа за тази роля. А те /режисьорите - б.а./ му споделили: „ Добре бе, Паце, ти излизаш на сцената и там ще ти се смеят. Това са дълбоки, метафизичен неща!” Лично аз дълбока роля не съм си наумил, само че желая да изиграя някой доста неприятен. Имам късмет в „ Майстори” на Рачо Стоянов в Народния спектакъл да изиграя нещо надалеч от мен и от амплоата ми сега, само че бих желал да покажа тези си умения и в киното. Да се изразя в този аспект.
- Чувствате ли се звезда, не виждам и грам грандоманщина във вас, или си живеете естествен човешки живот?
- Аз съм много национален човек, от време на време даже и допълнително и това „ звездеене” ми е доста далечно. За страдание съм опериран от тази типична актьорска самовлюбеност. Пазя се много и от суетата - това е обичаният грях на дявола. Но доста мои сътрудници, за жалост, попадат в лапите му. Далече съм от тези неща.
- Много от гласовете на вашите сътрудници, да не им загатвам имената, се появяват във всяка втора-трета радио- и телевизионна реклама. Просто злина! Как си обяснявате сходен абсурд - за пари ли го вършат, или да не ги не помнят?
- В България нещата са свързани - славата ти носи приходи. Но аз си мисля, че и самите ми сътрудници не са отговорни, отговорни са тези, които ги канят. Аз в случай че имам сходна рекламна организация, бих взел студенти с нови гласове. У нас пазарът е доста комплициран, както и всички други неща.
- Кога за първи път усетихме в себе си, че ще бъдете артист, единствено артист и нищо друго?
- В ранна детска възраст, завършвах първи клас, бяха избрали едно хубаво чавдарче, високо, изпънато за възрастта си. Аз постоянно съм си бил цялостен. Да, само че това момче го хвана ангина. И в края на образователната година би трябвало да се води тържеството - избрали какичка от седми клас и момче от първи да водят програмата. Избраха мен, тъй като чета хубаво и приказвам от малко малко добре. Паника, трябваше бързо да намеря черен панталон, бяла риза, чорапи и черни обувки. Взех обувките на заем от един съученик, само че едната по-голяма и на сцената… пада и се губи. Публиката взе да се хили, аз се тормозих ужасно, тъй като усетих какво се е случило, и стартирам да пелтеча. Тогава усетих, че смехът на хората ме кара да се усещам благополучен.
Актьорът мъчно научава текстовете
- Съпътстват ли ви постоянно сакатлъци в живота и на сцената?
- Много съм недодялан в живота, на сцената за благополучие - не.
Ето през вчерашния ден се изгорих за един час и се порязах
Някои споделят, че хора, които се удрят непрекъснато, не се обичат. Като човек на изкуството, съм типично заплеснат човек. Изявявам се повече като художник, неотдавна направих една галерия в „ Сълза и смях”. Сега за първи път желаят да ми купят картина и една от фантазиите ми е да се устоявам с изобразяване, а театърът да ми остане едно скъпо занимание.
- За последните десетина години се роди ново потомство от артисти комици. Но те пък нямат нищо общо със остарялата школа и генерация, като Георги Парцалев, Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Нейчо Попов, Никола Анастасов, Гришата Вачков. Къде е разликата съгласно вас - във времето и потребностите му, или в първичния заряд, наименуван гений?
- И това е сложен въпрос, приветствам ви за него. Моят професор Илия Добрев, ще го загатна за повторно, споделяше: „ Нищо не потегля от вас!” Всеки млад артист започва с необикновен хъс, счита, че е най-гениалният. Но какво ново правиш?! Или пък авангарден спектакъл. Правен е, преди 60 години в Чехия, имам пред тип Сфумато. Някак си да се научим, че и преди нас е имало хора, проправена пътека, извървян път, по които се движим ние. Днес с тия интернети, с тия цифрови устройства, всичко е доста по-бързо, по налично, повече информация. Често виждам гегове и скечове на Парцалев, тях други неща са ги вълнували. Руси Чанев, за мен той е огромен артист, предложи ми да играя Швейк. Хубаво, само че аз не съм сигурен дали феновете ще ги вълнуват старшинките, казармата. Времето е друго, Хашек е талантлив, само че е останал повече във времето. Иначе геният е един, зареждането божие с гений на дадени човеци и тогава е било, и в този момент.
- Ласкаете ли се, когато вървите по улиците и хората ви гледат с интерес, даже ви сочат с пръст. Или индивидите към този момент толкоз са обезумели, че гледат единствено в краката си?
- Честно казано, от време на време е неприятно. Дори и на улицата човек има потребност да е самичък. И това оглеждане не е изключително прелестно, най-малко за мен.
- Кога за финален път се ядосахте, излязохте от кожата си, и по какъв начин реагирате в сходни моменти? Имате тип на доста спокоен човек?
- Напротив! Физиономията лъже. Още тази заран толкоз доста ме вбеси жена ми, както единствено една брачна половинка и майка може да го направи… Аз съм много изразителен и бързо се запалвам.
- Зад камерата какъв живот живеете?
- Много се развличам. И в „ Комиците “, и в „ Столичани “ имам щастието да работя с едни от най-големите ни артисти и повярвайте ми - доста се забавляваме. Постоянно вземаме на майтап някои хора, с цел да се разсмеем. Минах школата и на Любо Нейков, и на Ицо Гърбов, там е още по-страшно. По време на фотоси е огромна веселба и развлечение. Това по някакъв метод си проличава и на екрана.
Интервю на Георги АНДОНОВ
- Дадоха ми известност, лишиха ми опцията да се движа свободно по улиците с какви да е облекла, защото не ме гони изключително суетата. Както споделя жена ми, кадърен съм да стана и по гащи да потегли - нещо, което не ме интересува доста. Лошото е, че по някакъв метод, както споделяме ние в театралните среди, си хабиш физиономията, защото много се показваш и доста хора не ти звънят за кастинги, желаят нови лица и по този начин нататък. Изхабяваш се, това са минусите, само че в последна сметка сякаш плюсовете са повече. Така стоят нещата.
- Партнирате си с огромните Стоянка Мутафова, Кръстьо Лафазанов, Любо Нейков, само че пък вие потвърждавате своята актьорска самомнителност и жанр, без да копирате никого. Това професионализъм ли е или вътрешен креативен ентусиазъм?
- Усещам вътрешно нещата. Актьорите могат да се разделят на два типа - тези, които от вътрешната страна раждат нещата, и тези, които вършат реплика на някой различен. Много сътрудници са повлияни от други сътрудници и ги имитират даже в играта. Ярък образец за това са актьорите, които работят с Мариус Куркински. Аз си партнирам с него в „ Ревизор” на сцената на Народния спектакъл, където той е режисьор и играе ролята на Градоначалника. Самият аз се чувствам, че той е толкоз ослепителен и започваш да го имитираш, а това е на добре. И в един миг, както споделяше моят починал към този момент учител проф. Илия Добрев: „ В един миг виждаш на сцената 30 Мариус-Куркински. Той е толкоз инфекциозен с жеста си, с пластиката си, че започваш да го имитираш. Това става освен на сцената, само че и с човек от улицата. Така че единствено ловиш формата, само че не и душичката. Специално за моя облик в „ Столичаните” /Радко Чеканов - б.а./ аз отдавна го създавам. Това е дребният човек. Не съм работил съществено върху тази роля. Напротив.
Аз съм прочут с това, че мъчно узнавам текстовете
във всяка една пиеса това ми е проблем. Отивайки на фотоси, аз съм не добре квалифициран човек и стартирам едно „ ъ-ъъ”, „ а-аа”, „ у-уу”, само че в един миг се сетих, че аз мога да го употребявам това. Опитах се да трансформира минусите в мой плюс. И по този начин аз продължих отново да не си уча добре репликите, защото киното незабавно улавя механичното заучаване.
- В първите анонси на сериала постоянно се появява ламаринена указателна табела с надпис „ София”, само че с пробито от патрон „ о”. Как приемате сходно заиграване, обясненията биха могли да бъдат десетки?
- Ако човек тръгне по философска линия, би могъл да навлезе в много странични неща. Не съм сигурен дали продуцентите са мислили толкоз надълбоко - аз знам на 10 места в София сходни простреляни и пробити табели. Може и да са имали нещо по-философско, до което аз не съм достигнал. Не знам.
- Интересен сюжет, добър и многолик актьорски състав - може би това е рецептата за триумфите ви. Да чакаме ли продължение на „ Столичани в повече”?
- Има още един сезон, който е сниман, той е 12-ти и към този момент финален. Заснет е, по кое време ще пуснат останалите 14 серии, не знам.
Със фамилията си
- Играете и в „ Комиците”, наложило се към този момент комедийно шоу, само че съгласно някои фенове там постоянно има преекспониране и преиграване, от време на време даже и шутовщина. Навярно това е способ за да се притегли по-голяма публика със съмнителни интелектуални усети. Това предумишлено ли е, или ще ме опровергаете?
- Темата е доста сериозна. Ако изразя личното си мнение, това е малко рисково, защото мога да вляза в спор с сътрудниците. Така че би трябвало да се движа някак си по ръба на бръснача. За страдание от една страна - просто такава ни е аудиторията. От друга страна, ще кажете пък вие, нали ние би трябвало да я формираме и да влагаме неща на друго равнище и да ги образоваме.
А бе, народът е доста елементарен. Това е! Извинявам се
- Имате тип на Гоголев воин - малко изплашен, постоянно уплашен от нещо, с душа на преклонен и дисциплиниран служител, само че пък с андрешковски хъс, който постоянно знае по какъв начин да изплува от блатото. Коя е неизиграната роля, която ще бушува постоянно в живота ви, до последния ви мирис?
- На неприятния! Искам тотално да счупя и да удрям тази визия за мен, която описвате доста тъкмо, само че за жалост влизаш в едно амплоа и стартират да те употребяват единствено за такива неща. Покойният Парцалев е желал да унищожи тъкмо този мит, той се е сблъсквал със същите проблеми, само че на по-високо равнище - той е един от най-големите ни артисти и това го знаят всички. Искал е постоянно да играе Дон Кихот и се е молил от душа за тази роля. А те /режисьорите - б.а./ му споделили: „ Добре бе, Паце, ти излизаш на сцената и там ще ти се смеят. Това са дълбоки, метафизичен неща!” Лично аз дълбока роля не съм си наумил, само че желая да изиграя някой доста неприятен. Имам късмет в „ Майстори” на Рачо Стоянов в Народния спектакъл да изиграя нещо надалеч от мен и от амплоата ми сега, само че бих желал да покажа тези си умения и в киното. Да се изразя в този аспект.
- Чувствате ли се звезда, не виждам и грам грандоманщина във вас, или си живеете естествен човешки живот?
- Аз съм много национален човек, от време на време даже и допълнително и това „ звездеене” ми е доста далечно. За страдание съм опериран от тази типична актьорска самовлюбеност. Пазя се много и от суетата - това е обичаният грях на дявола. Но доста мои сътрудници, за жалост, попадат в лапите му. Далече съм от тези неща.
- Много от гласовете на вашите сътрудници, да не им загатвам имената, се появяват във всяка втора-трета радио- и телевизионна реклама. Просто злина! Как си обяснявате сходен абсурд - за пари ли го вършат, или да не ги не помнят?
- В България нещата са свързани - славата ти носи приходи. Но аз си мисля, че и самите ми сътрудници не са отговорни, отговорни са тези, които ги канят. Аз в случай че имам сходна рекламна организация, бих взел студенти с нови гласове. У нас пазарът е доста комплициран, както и всички други неща.
- Кога за първи път усетихме в себе си, че ще бъдете артист, единствено артист и нищо друго?
- В ранна детска възраст, завършвах първи клас, бяха избрали едно хубаво чавдарче, високо, изпънато за възрастта си. Аз постоянно съм си бил цялостен. Да, само че това момче го хвана ангина. И в края на образователната година би трябвало да се води тържеството - избрали какичка от седми клас и момче от първи да водят програмата. Избраха мен, тъй като чета хубаво и приказвам от малко малко добре. Паника, трябваше бързо да намеря черен панталон, бяла риза, чорапи и черни обувки. Взех обувките на заем от един съученик, само че едната по-голяма и на сцената… пада и се губи. Публиката взе да се хили, аз се тормозих ужасно, тъй като усетих какво се е случило, и стартирам да пелтеча. Тогава усетих, че смехът на хората ме кара да се усещам благополучен.
Актьорът мъчно научава текстовете
- Съпътстват ли ви постоянно сакатлъци в живота и на сцената?
- Много съм недодялан в живота, на сцената за благополучие - не.
Ето през вчерашния ден се изгорих за един час и се порязах
Някои споделят, че хора, които се удрят непрекъснато, не се обичат. Като човек на изкуството, съм типично заплеснат човек. Изявявам се повече като художник, неотдавна направих една галерия в „ Сълза и смях”. Сега за първи път желаят да ми купят картина и една от фантазиите ми е да се устоявам с изобразяване, а театърът да ми остане едно скъпо занимание.
- За последните десетина години се роди ново потомство от артисти комици. Но те пък нямат нищо общо със остарялата школа и генерация, като Георги Парцалев, Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Нейчо Попов, Никола Анастасов, Гришата Вачков. Къде е разликата съгласно вас - във времето и потребностите му, или в първичния заряд, наименуван гений?
- И това е сложен въпрос, приветствам ви за него. Моят професор Илия Добрев, ще го загатна за повторно, споделяше: „ Нищо не потегля от вас!” Всеки млад артист започва с необикновен хъс, счита, че е най-гениалният. Но какво ново правиш?! Или пък авангарден спектакъл. Правен е, преди 60 години в Чехия, имам пред тип Сфумато. Някак си да се научим, че и преди нас е имало хора, проправена пътека, извървян път, по които се движим ние. Днес с тия интернети, с тия цифрови устройства, всичко е доста по-бързо, по налично, повече информация. Често виждам гегове и скечове на Парцалев, тях други неща са ги вълнували. Руси Чанев, за мен той е огромен артист, предложи ми да играя Швейк. Хубаво, само че аз не съм сигурен дали феновете ще ги вълнуват старшинките, казармата. Времето е друго, Хашек е талантлив, само че е останал повече във времето. Иначе геният е един, зареждането божие с гений на дадени човеци и тогава е било, и в този момент.
- Ласкаете ли се, когато вървите по улиците и хората ви гледат с интерес, даже ви сочат с пръст. Или индивидите към този момент толкоз са обезумели, че гледат единствено в краката си?
- Честно казано, от време на време е неприятно. Дори и на улицата човек има потребност да е самичък. И това оглеждане не е изключително прелестно, най-малко за мен.
- Кога за финален път се ядосахте, излязохте от кожата си, и по какъв начин реагирате в сходни моменти? Имате тип на доста спокоен човек?
- Напротив! Физиономията лъже. Още тази заран толкоз доста ме вбеси жена ми, както единствено една брачна половинка и майка може да го направи… Аз съм много изразителен и бързо се запалвам.
- Зад камерата какъв живот живеете?
- Много се развличам. И в „ Комиците “, и в „ Столичани “ имам щастието да работя с едни от най-големите ни артисти и повярвайте ми - доста се забавляваме. Постоянно вземаме на майтап някои хора, с цел да се разсмеем. Минах школата и на Любо Нейков, и на Ицо Гърбов, там е още по-страшно. По време на фотоси е огромна веселба и развлечение. Това по някакъв метод си проличава и на екрана.
Интервю на Георги АНДОНОВ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ