Ела, Макрон, че без тебе още по-Льо Пен!“
Васил Данов
Ако бях френски жител, не бих дал своя вот повторно за Еманюел Макрон. Но като виждам конкуренцията му, несъмнено бих пуснал половин бюлетина (ако можеше) за центристкия претендент.
„ Компромисът е скрита капитулация “
Президентът Макрон се е устремил към втори следващ мандат, с цел да стане първият избран отново френски държавен глава от 20 години насам. През мандата на Макрон Франция мина през турбуленцията на „ жълтите жилетки “, през терористични офанзиви и конфликти към рестриктивните мерки на мигрантския поток, през всеобщо неодобрение против проектите на президента да вдигне пенсионната възраст на французите.
Франция стартира борбата против пандемията Ковид-19 много проведено. До момента са имунизирани близо 80% от възрастните жители, бизнесът и заплатите не пострадаха съществено, вероятностите за икономическо възобновяване са удобни.
Но партията на Ем. Макрон " Република, напред! ", учредена през април 2016 година, към този момент загуби локалните избори и сподели липса на прохлада, на хрумвания, на нападателен ентусиазъм. Новоизбраните кметове на огромните градове са предстнавители на зелени леви обединения, които също недоволстват от наложения от Макрон еко-данък върху горивата.
Макрон инкасира
провали в обичайно мощната за Франция външна политика
С пакета „ Мобилност “ застана против източноевропейските съдружници в Европейски Съюз, а с неуверената си позиция в отбрана на Минските съглашения дружно с канцлера Меркел извиваше ръцете на Украйна и поддържаше наглото двуличие на Владимир Путин.
Еманюел Макрон продължи недостойната традиция на френските президенти да се хвърлят в обятията на Москва, когато външната им политика стигне в задънена улица. Подобни пируети в миналото носеха краткосрочни дивиденти на Шарл Дьо Гол, само че през днешния ден слагат Франция в самоизолация.
Опитите на Макрон да посредничи след началото на пълномащабната война на Путин против Украйна не се увенчаха с триумф и дори му донесоха подигравки, откакто турският президент Ердоган пое посредничеството в безсмислените договаряния сред агресора и жертвата в най-големия боен конфликт на Стария континент след 1945 година
Заедно с другите западни водачи мосю Макрон носи историческа отговорност за пасивното отношение на НАТО и Европейски Съюз към фашизоидните доктрини на кремълския режим, на които никой не се осмели да даде отпор преди 24 февруари т. година, до момента в който те се трансфораха в директна експанзия против международната цивилизация.
Макрон изправи на нокти съдружниците от НАТО с нелепото си изявление, че Алиансът преживявал „ мозъчна гибел “, след което се наложи генералният секретар Йенс Столтенберг да изиска разяснения от френския президент, а той бе заставен да изяснява, че не е желал да каже тъкмо това, което към този момент е споделил. Изцепката на френския държавен глава пристигна малко след заканите на президента Тръмп, че е допустимо Съединени американски щати да изоставен НАТО, което хвърли в смут държавните управления на западните и изключително на източноевропейските членки на НАТО, изправени против растящата не с дни, а с часове настъпателност на кремълския режим.
Французите имат съществени учредения да санкционират непостоянния и придирчив Макрон, само че на хоризонта към този момент не се вижда различен мощен, вдъхващ доверие и по-обаятелен водач на нацията в миг, когато в Украйна бушува война с непредсказуем излаз, пандемията още не е минала, а енергийните и икономическите неволи занапред ще ни притискат.
Уморената националистическа кобила Марин Льо Пен
е позната до болежка на френския гласоподавател. Смятана за извънредно дясна, макар че крайните националисти не се вписват в категориите сред ляво и дясно, госпожа Льо Пен предлага претоплен тюрлю-гювеч от послания на английските брекзитъри като " да си върнем контрола над страната ", откакто се е отказала да вади Франция от Европейски Съюз и да изхвърля еврото.
През изтеклите пет години Марин льо Пен неколкократно сменяше хрумвания, платформи и послания. Тръбеше ту за стопански шовинизъм, ту за близки връзки с Русия. Французите надали са не запомнили, че когато преди изборите през 2017 година партийната каса на Марин льо Пен се оказа празна, тя не се посвени да замине за Москва, след което изведнъж в бюджета й се оказаха някакви 30 млн. евро, с които крайната националистка взе участие в президентските избори и дори стигна до балотаж.
В сегашните избори Марин льо Пен не се оплаква от неналичието на средства и разпростра дейна и продължителна акция. Резултатът е скъсена отдалеченост по отношение на Макрон. Според предварителни изследвания, Ем. Макрон може да разчита на 27% от доверието на гласоподавателите, а Марин льо Пен – на 22%. Най-голямата ѝ вяра остават гласоподавателите, решили да санкционират Макрон.
Неочаквано крайната националистка бе атакувана
отдясно от гневния популист, публицист и публицист Ерик Земур
който къса жива плът от гласоподавателите на Льо Пен. Земур към този момент се нарежда като най-радикалния претендент за президент. Потомък на берберски евреи от Алжир, 63-годишният Земур е изтъкан от несъгласия. Бивш публицист, работил в най-реномирани издания, той непрекъснато цитира подправени вести и се базира на откровени неистини. Завършил първокласен университет, словесно наказа елитите. Земур заложи на прокламациите против исляма и мюсюлманите, за които бе наказан неколкократно. Последната му присъда бе за потребление на „ език на омразата “ против непридружени деца-мигранти.
Определян като „ френския Доналд Тръмп “, Земур назовава Льо Пен „ прекомерно мека “ в политическите си послания и залага на нападателния популизъм, с който е допустимо да притегли обичайни гласоподаватели на Льо Пен, да разцепи десния избор и да й попречи да стигне до балотаж.
Традиционната левица е показана от
водача на „ Непокорна Франция “ Жан-Люк Меланшон
който с 13% поддръжка заема трето място в предвалителните изследвания след Макрон и льо Пен. Меланшон дава обещание да намали пенсионната възраст, да вдигне минималната заплата, да замрази цените на храните и горивата.
" Свободният пазар е хаос. Възможен е друг свят ", размахва ръце левичарят и чертае красиви и несбъдни пейзажи. В предизборния си манифест Меленшон се заканва да постави под надзор придвижването на капитали, да обезпечи работни места за продължително безработните и да вдигне минимална заплата.
Разбира се, заплашва да изтегли Франция от НАТО и да блокира бъдещите споразумения за свободна търговия на Европейския съюз.
Според изследване на „ Политико “, измежду
въпросите, които най-силно вълнуват французите
са покупателната дарба, обществената сигурност, заетостта и миграцията. Войната в Украйна е на осмо място.
Според други изследвания, на 10 април ще бъде регистрирана рекордно ниска ниска изборна интензивност и вторият тур най-вероятно още веднъж ще изправи един против различен Макрон и Марин льо Пен.
Според политолога Доминик Рение, войната в Украйна ще даде повече шансове на Макрон, защото по време на войни и други бедствия хората нормално не сменят президента.
Характерна линия на френския гласоподавател постоянно е била стремежът му да накаже ръководещите. Този ентусиазъм към правдивост сложи през 2017 година Еманюел Жан Мишел Фредерик Макрон отпред на френската Пета република. Но тази тъмна, неразбираема и неконтролируема воля може и да го срине.
При избори във Франция в никакъв случай нищо не е несъмнено.
Ако бях френски жител, не бих дал своя вот повторно за Еманюел Макрон. Но като виждам конкуренцията му, несъмнено бих пуснал половин бюлетина (ако можеше) за центристкия претендент.
„ Компромисът е скрита капитулация “
Президентът Макрон се е устремил към втори следващ мандат, с цел да стане първият избран отново френски държавен глава от 20 години насам. През мандата на Макрон Франция мина през турбуленцията на „ жълтите жилетки “, през терористични офанзиви и конфликти към рестриктивните мерки на мигрантския поток, през всеобщо неодобрение против проектите на президента да вдигне пенсионната възраст на французите.
Франция стартира борбата против пандемията Ковид-19 много проведено. До момента са имунизирани близо 80% от възрастните жители, бизнесът и заплатите не пострадаха съществено, вероятностите за икономическо възобновяване са удобни.
Но партията на Ем. Макрон " Република, напред! ", учредена през април 2016 година, към този момент загуби локалните избори и сподели липса на прохлада, на хрумвания, на нападателен ентусиазъм. Новоизбраните кметове на огромните градове са предстнавители на зелени леви обединения, които също недоволстват от наложения от Макрон еко-данък върху горивата.
Макрон инкасира
провали в обичайно мощната за Франция външна политика
С пакета „ Мобилност “ застана против източноевропейските съдружници в Европейски Съюз, а с неуверената си позиция в отбрана на Минските съглашения дружно с канцлера Меркел извиваше ръцете на Украйна и поддържаше наглото двуличие на Владимир Путин.
Еманюел Макрон продължи недостойната традиция на френските президенти да се хвърлят в обятията на Москва, когато външната им политика стигне в задънена улица. Подобни пируети в миналото носеха краткосрочни дивиденти на Шарл Дьо Гол, само че през днешния ден слагат Франция в самоизолация.
Опитите на Макрон да посредничи след началото на пълномащабната война на Путин против Украйна не се увенчаха с триумф и дори му донесоха подигравки, откакто турският президент Ердоган пое посредничеството в безсмислените договаряния сред агресора и жертвата в най-големия боен конфликт на Стария континент след 1945 година
Заедно с другите западни водачи мосю Макрон носи историческа отговорност за пасивното отношение на НАТО и Европейски Съюз към фашизоидните доктрини на кремълския режим, на които никой не се осмели да даде отпор преди 24 февруари т. година, до момента в който те се трансфораха в директна експанзия против международната цивилизация.
Макрон изправи на нокти съдружниците от НАТО с нелепото си изявление, че Алиансът преживявал „ мозъчна гибел “, след което се наложи генералният секретар Йенс Столтенберг да изиска разяснения от френския президент, а той бе заставен да изяснява, че не е желал да каже тъкмо това, което към този момент е споделил. Изцепката на френския държавен глава пристигна малко след заканите на президента Тръмп, че е допустимо Съединени американски щати да изоставен НАТО, което хвърли в смут държавните управления на западните и изключително на източноевропейските членки на НАТО, изправени против растящата не с дни, а с часове настъпателност на кремълския режим.
Французите имат съществени учредения да санкционират непостоянния и придирчив Макрон, само че на хоризонта към този момент не се вижда различен мощен, вдъхващ доверие и по-обаятелен водач на нацията в миг, когато в Украйна бушува война с непредсказуем излаз, пандемията още не е минала, а енергийните и икономическите неволи занапред ще ни притискат.
Уморената националистическа кобила Марин Льо Пен
е позната до болежка на френския гласоподавател. Смятана за извънредно дясна, макар че крайните националисти не се вписват в категориите сред ляво и дясно, госпожа Льо Пен предлага претоплен тюрлю-гювеч от послания на английските брекзитъри като " да си върнем контрола над страната ", откакто се е отказала да вади Франция от Европейски Съюз и да изхвърля еврото.
През изтеклите пет години Марин льо Пен неколкократно сменяше хрумвания, платформи и послания. Тръбеше ту за стопански шовинизъм, ту за близки връзки с Русия. Французите надали са не запомнили, че когато преди изборите през 2017 година партийната каса на Марин льо Пен се оказа празна, тя не се посвени да замине за Москва, след което изведнъж в бюджета й се оказаха някакви 30 млн. евро, с които крайната националистка взе участие в президентските избори и дори стигна до балотаж.
В сегашните избори Марин льо Пен не се оплаква от неналичието на средства и разпростра дейна и продължителна акция. Резултатът е скъсена отдалеченост по отношение на Макрон. Според предварителни изследвания, Ем. Макрон може да разчита на 27% от доверието на гласоподавателите, а Марин льо Пен – на 22%. Най-голямата ѝ вяра остават гласоподавателите, решили да санкционират Макрон.
Неочаквано крайната националистка бе атакувана
отдясно от гневния популист, публицист и публицист Ерик Земур
който къса жива плът от гласоподавателите на Льо Пен. Земур към този момент се нарежда като най-радикалния претендент за президент. Потомък на берберски евреи от Алжир, 63-годишният Земур е изтъкан от несъгласия. Бивш публицист, работил в най-реномирани издания, той непрекъснато цитира подправени вести и се базира на откровени неистини. Завършил първокласен университет, словесно наказа елитите. Земур заложи на прокламациите против исляма и мюсюлманите, за които бе наказан неколкократно. Последната му присъда бе за потребление на „ език на омразата “ против непридружени деца-мигранти.
Определян като „ френския Доналд Тръмп “, Земур назовава Льо Пен „ прекомерно мека “ в политическите си послания и залага на нападателния популизъм, с който е допустимо да притегли обичайни гласоподаватели на Льо Пен, да разцепи десния избор и да й попречи да стигне до балотаж.
Традиционната левица е показана от
водача на „ Непокорна Франция “ Жан-Люк Меланшон
който с 13% поддръжка заема трето място в предвалителните изследвания след Макрон и льо Пен. Меланшон дава обещание да намали пенсионната възраст, да вдигне минималната заплата, да замрази цените на храните и горивата.
" Свободният пазар е хаос. Възможен е друг свят ", размахва ръце левичарят и чертае красиви и несбъдни пейзажи. В предизборния си манифест Меленшон се заканва да постави под надзор придвижването на капитали, да обезпечи работни места за продължително безработните и да вдигне минимална заплата.
Разбира се, заплашва да изтегли Франция от НАТО и да блокира бъдещите споразумения за свободна търговия на Европейския съюз.
Според изследване на „ Политико “, измежду
въпросите, които най-силно вълнуват французите
са покупателната дарба, обществената сигурност, заетостта и миграцията. Войната в Украйна е на осмо място.
Според други изследвания, на 10 април ще бъде регистрирана рекордно ниска ниска изборна интензивност и вторият тур най-вероятно още веднъж ще изправи един против различен Макрон и Марин льо Пен.
Според политолога Доминик Рение, войната в Украйна ще даде повече шансове на Макрон, защото по време на войни и други бедствия хората нормално не сменят президента.
Характерна линия на френския гласоподавател постоянно е била стремежът му да накаже ръководещите. Този ентусиазъм към правдивост сложи през 2017 година Еманюел Жан Мишел Фредерик Макрон отпред на френската Пета република. Но тази тъмна, неразбираема и неконтролируема воля може и да го срине.
При избори във Франция в никакъв случай нищо не е несъмнено.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ