Eлементарните комедии носят зрителски успех
- Вашият сътрудник в журито на " Синелибри " Кристоф Ламбер сподели, че изборът за огромната премия на фестивала е бил прекомерно елементарен. Така ли е за вас?
- Наистина за някои от нас това беше доста елементарен избор, доста явен, защото ясно се виждаше, че " Изпепеляване " е доста над останалите конкурсни филми. Това е срещата на един популярен публицист - Харуки Мураками, и една прелестна книга, с един извънредно надарен кинотворец. Езикът на киното е напълно друг от езика на литературата, а режисьорът Лий Чанг-донг е съумял да преведе на него нещо, което е извънредно комплицирано.
- Като режисьор сте работили както по истински сюжети, така и по акомодации на литературни творби - да вземем за пример " История на любовта " по бестселъра на Никол Краус. Каква е разликата?
- Да кажем, че е доста по-лесно, когато работиш по собствен сюжет. Защото в този случай имаш цялостна креативна независимост и можеш да направиш с историята всичко, което поискаш. Когато се влюбя в някоя книга и искам да я филмирам, е друго, тъй като желая да покажа на феновете нейния дух. Но и се постанова да лавирам, да бъда еластичен - хем желая да не променя на духа на книгата, на това, в което в действителност съм се влюбил - хем е неизбежно да внеса промени, тъй като това е моят филм, тя ще оживее по метода, по който аз я виждам, а не по който я вижда писателят. Невинаги е елементарно да изразиш това, което усещаш самият ти, посредством историята на някой различен.
- Напуснали сте Румъния доста млад, живеете и работите във Франция, но на всички места ви посочват " румънския режисьор ". За какъв се смятате през днешния ден?
- Считам се за шарена комбинация - евреин, французин, румънец, а най-много жител на света, като се има поради, че съм снимал филми в разнообразни страни и за разнообразни култури.
- Как успяхте да се измъкнете през 1980 година?
- С неистина. Казах, че ходя на отмора в Израел за две седмици, с цел да посетя моя дядо, бащата на татко ми, който живееше там. Но знаех, че в никакъв случай няма да се върна. В Израел останах единствено три седмици. Оттам отпътувах за Франция, където към този момент скрито бях кандидатствал и бях признат в киноакадемията в Париж - тогава ИДЕК, а в този момент " Ла Фемис ". По-късно, на разнообразни стадии, пристигна и фамилията ми.
- Предполагам, че като чужденец първоначално не ви е било елементарно?
- Наистина първоначално, през 80-те, не беше по никакъв начин елементарно. В продължение на 8 години бях помощник на един популярен режисьор - Марко Ферери, и чак по-късно започнах да фотографирам лични филми. Нямаше по какъв начин да бъде елементарно, тъй като в очите на французите аз бях чужденец, румънец. Своите те пускаха да вървят напред и ги подкрепяха, а аз кретах откъм гърба.
- Но да работиш с Марко Ферери - това единствено по себе си е късмет и огромна школа?
- Той е моят най-съществен преподавател. Научил ме е на всичко. Въпреки че киното, което Ферери снима, и киното, което върша аз, са две доста разнообразни неща, той е един от великите кинотворци на нашето време и ужасно доста съм взел от него.
- Колко години минаха, преди още веднъж да стъпите в Румъния?
- Върнах се за пръв път напролет на 1990 година, няколко месеца след революцията. Дотогава бях бежанец, дезертьор.
- Филмът ви " Влакът на живота ", който споделя за депортирането на евреите към концлагерите, е въодушевен от вашата фамилна история.
- Сценарият, който написах за него, въпреки и фикция, е основан на същинска история. С композицията, наричана " влакът на гибелта ", са прекарвали евреите от Румъния към Украйна. Неколцина членове на моето семейство са починали при Холокоста. Но татко ми е оживял. Сменил е името си (Мордехай Бухман) с румънско, Йон Михайлеану. И към момента е жив.
- Познавате ли създателите от румънската " нова вълна " в киното?
- Познавам ги чудесно, дори по-голямата част от тях са мои положителни другари. Например Кристиан Мунджиу (режисьор на " Четири месеца, три седмици и два дни ", спечелил " Златна палма " и Европейската кино премия - б.а.) ми е доста непосредствен. Той беше и мой помощник, до момента в който снимах " Влакът на живота " в края на 90-те години. Кристиан Порумбою (и той лауреат на " Златна камера " от Кан - б.а.) пък беше на 18 години, когато снимахме. Той се въртеше към нас на снимачната площадка, с цел да следи кое по какъв начин се случва в производството на един филм.
Така че има два отговора на вашия въпрос. От позиция на самите създатели, те изрично не желаят творчеството им да бъде обобщавано, квалифицирано и оценено като някаква " нова вълна ". Но от моята външна позиция, гледайки от Париж, аз виждам щастливо съвпадане на голям брой детайли. От една страна, диктатурата в Румъния пречеше на киното да се развива. Докато театърът и литературата процъфтяваха през тези години, киното изоставаше. Имахме един-единствен популярен режисьор, който беше моделът, примерът - Лучиан Пинтилие. След революцията от 1989 година се появиха доста надарени и надъхани младежи, които започнаха да вършат обществено и сериозно кино, експлоатирайки в това време характерното ни " черно " възприятие за комизъм, румънската трагикомедия. А мнозина положителни артисти, които до тогава се бяха изявявали в театъра, на собствен ред започнаха да се снимат във филмите им.
Впрочем ето ви още едно съвпадане - по сюжет на татко ми е основан първият филм на Пинтилие - " Неделя в 6 часа ". В него аз и брат ми, към момента деца, вършим своя кино дебют като статисти!
- Познавате ли някои модерни български филми?
- Пред две години гледах български филм, за който доста обичам да приказвам. Той беше част от спортната стратегия на фестивала Les Arcs, а аз бях ръководител на журито - и му дадохме огромната премия. Беше дело на двойка режисьори - мъж и жена.
- Кристина Грозева и Петър Вълчанов, а филмът, за който говорите, би трябвало да е " Слава "?
- Да, да. Те са фантастични и този филм беше моят любимец във фестивала.
- Като стана дума за сполучливите румънски режисьори, някои от тях са гостували тук, в София, и са споделяли лека злоба, че някои от българските филми имат добър боксофис и стават известни измежду публиката. Докато техните, въпреки награждавани със " Златна палма ", " Златна мечка " и така нататък, не се радват на комерсиален триумф.
- За страдание това е реалност. Публиката в Румъния избира американски филми. Румънските много-много не се гледат, като се изключи този на Кристиан Мунджиу, който нае един рейс и с него обиколи цялата страна. Така че 80 000 души съумяха да видят неговия " Четири месеца, три седмици и два дни ". Но той, както споделих, е изключение. Извън този образец обикновените, идиотски комедии са тези, които имат зрителски триумф. Но това е по този начин на всички места.
- Наистина за някои от нас това беше доста елементарен избор, доста явен, защото ясно се виждаше, че " Изпепеляване " е доста над останалите конкурсни филми. Това е срещата на един популярен публицист - Харуки Мураками, и една прелестна книга, с един извънредно надарен кинотворец. Езикът на киното е напълно друг от езика на литературата, а режисьорът Лий Чанг-донг е съумял да преведе на него нещо, което е извънредно комплицирано.
- Като режисьор сте работили както по истински сюжети, така и по акомодации на литературни творби - да вземем за пример " История на любовта " по бестселъра на Никол Краус. Каква е разликата?
- Да кажем, че е доста по-лесно, когато работиш по собствен сюжет. Защото в този случай имаш цялостна креативна независимост и можеш да направиш с историята всичко, което поискаш. Когато се влюбя в някоя книга и искам да я филмирам, е друго, тъй като желая да покажа на феновете нейния дух. Но и се постанова да лавирам, да бъда еластичен - хем желая да не променя на духа на книгата, на това, в което в действителност съм се влюбил - хем е неизбежно да внеса промени, тъй като това е моят филм, тя ще оживее по метода, по който аз я виждам, а не по който я вижда писателят. Невинаги е елементарно да изразиш това, което усещаш самият ти, посредством историята на някой различен.
- Напуснали сте Румъния доста млад, живеете и работите във Франция, но на всички места ви посочват " румънския режисьор ". За какъв се смятате през днешния ден?
- Считам се за шарена комбинация - евреин, французин, румънец, а най-много жител на света, като се има поради, че съм снимал филми в разнообразни страни и за разнообразни култури.
- Как успяхте да се измъкнете през 1980 година?
- С неистина. Казах, че ходя на отмора в Израел за две седмици, с цел да посетя моя дядо, бащата на татко ми, който живееше там. Но знаех, че в никакъв случай няма да се върна. В Израел останах единствено три седмици. Оттам отпътувах за Франция, където към този момент скрито бях кандидатствал и бях признат в киноакадемията в Париж - тогава ИДЕК, а в този момент " Ла Фемис ". По-късно, на разнообразни стадии, пристигна и фамилията ми.
- Предполагам, че като чужденец първоначално не ви е било елементарно?
- Наистина първоначално, през 80-те, не беше по никакъв начин елементарно. В продължение на 8 години бях помощник на един популярен режисьор - Марко Ферери, и чак по-късно започнах да фотографирам лични филми. Нямаше по какъв начин да бъде елементарно, тъй като в очите на французите аз бях чужденец, румънец. Своите те пускаха да вървят напред и ги подкрепяха, а аз кретах откъм гърба.
- Но да работиш с Марко Ферери - това единствено по себе си е късмет и огромна школа?
- Той е моят най-съществен преподавател. Научил ме е на всичко. Въпреки че киното, което Ферери снима, и киното, което върша аз, са две доста разнообразни неща, той е един от великите кинотворци на нашето време и ужасно доста съм взел от него.
- Колко години минаха, преди още веднъж да стъпите в Румъния?
- Върнах се за пръв път напролет на 1990 година, няколко месеца след революцията. Дотогава бях бежанец, дезертьор.
- Филмът ви " Влакът на живота ", който споделя за депортирането на евреите към концлагерите, е въодушевен от вашата фамилна история.
- Сценарият, който написах за него, въпреки и фикция, е основан на същинска история. С композицията, наричана " влакът на гибелта ", са прекарвали евреите от Румъния към Украйна. Неколцина членове на моето семейство са починали при Холокоста. Но татко ми е оживял. Сменил е името си (Мордехай Бухман) с румънско, Йон Михайлеану. И към момента е жив.
- Познавате ли създателите от румънската " нова вълна " в киното?
- Познавам ги чудесно, дори по-голямата част от тях са мои положителни другари. Например Кристиан Мунджиу (режисьор на " Четири месеца, три седмици и два дни ", спечелил " Златна палма " и Европейската кино премия - б.а.) ми е доста непосредствен. Той беше и мой помощник, до момента в който снимах " Влакът на живота " в края на 90-те години. Кристиан Порумбою (и той лауреат на " Златна камера " от Кан - б.а.) пък беше на 18 години, когато снимахме. Той се въртеше към нас на снимачната площадка, с цел да следи кое по какъв начин се случва в производството на един филм.
Така че има два отговора на вашия въпрос. От позиция на самите създатели, те изрично не желаят творчеството им да бъде обобщавано, квалифицирано и оценено като някаква " нова вълна ". Но от моята външна позиция, гледайки от Париж, аз виждам щастливо съвпадане на голям брой детайли. От една страна, диктатурата в Румъния пречеше на киното да се развива. Докато театърът и литературата процъфтяваха през тези години, киното изоставаше. Имахме един-единствен популярен режисьор, който беше моделът, примерът - Лучиан Пинтилие. След революцията от 1989 година се появиха доста надарени и надъхани младежи, които започнаха да вършат обществено и сериозно кино, експлоатирайки в това време характерното ни " черно " възприятие за комизъм, румънската трагикомедия. А мнозина положителни артисти, които до тогава се бяха изявявали в театъра, на собствен ред започнаха да се снимат във филмите им.
Впрочем ето ви още едно съвпадане - по сюжет на татко ми е основан първият филм на Пинтилие - " Неделя в 6 часа ". В него аз и брат ми, към момента деца, вършим своя кино дебют като статисти!
- Познавате ли някои модерни български филми?
- Пред две години гледах български филм, за който доста обичам да приказвам. Той беше част от спортната стратегия на фестивала Les Arcs, а аз бях ръководител на журито - и му дадохме огромната премия. Беше дело на двойка режисьори - мъж и жена.
- Кристина Грозева и Петър Вълчанов, а филмът, за който говорите, би трябвало да е " Слава "?
- Да, да. Те са фантастични и този филм беше моят любимец във фестивала.
- Като стана дума за сполучливите румънски режисьори, някои от тях са гостували тук, в София, и са споделяли лека злоба, че някои от българските филми имат добър боксофис и стават известни измежду публиката. Докато техните, въпреки награждавани със " Златна палма ", " Златна мечка " и така нататък, не се радват на комерсиален триумф.
- За страдание това е реалност. Публиката в Румъния избира американски филми. Румънските много-много не се гледат, като се изключи този на Кристиан Мунджиу, който нае един рейс и с него обиколи цялата страна. Така че 80 000 души съумяха да видят неговия " Четири месеца, три седмици и два дни ". Но той, както споделих, е изключение. Извън този образец обикновените, идиотски комедии са тези, които имат зрителски триумф. Но това е по този начин на всички места.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ