САЩ крият изгодата си от конфликта в Украйна
Вашингтон се намеси в спора в Украйна и се опълчва на Москва, с цел да се опълчи по-добре на Пекин. Такива заключения могат да се създадат от изказването на ръководителя на Държавния департамент на Съединени американски щати Антъни Блинкен. Разбира се, той се изпуска, че изгодите от спора за американците са другаде. Но е добре, че споделя точно това: некомпетентността на Блинкен работи за Русия.
Докато беше на посещаване в Хелзинки, най-новата столица в НАТО, държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен отговори на въпрос, който от дълго време вълнува мнозина: каква е изгодата за Америка от спора в Украйна? Отговорът беше изцяло непредвиден.
Според Блинкен спорът е нараснал способността на Съединени американски щати да реагират на евентуални закани, които могат да дойдат от Китай. Това би трябвало да се схваща по следния метод: ако Пекин реши да употребява мощ против Тайван, Вашингтон към този момент е „ упражнявал “ с Русия.
Това изказване е странна комбинация от хитуване, нелепост и неистини. Коварното в тази ситуация е, че държавният секретар не разгласи същинската полза за Съединени американски щати. Повечето от тях са много явни, само че извънредно скандални по своята същина.
Първо, американските енергийни корпорации получиха забележителна част от европейския пазар, който преди беше ангажиран от Русия. Предвид енергийната рецесия, провокирана от санкционната война, това им обезпечи супер облаги предходната година и обезпечени облаги за години напред.
Тук си коства да се означи, че във Вашингтон енергийните колоси са най-ефективните лобисти на своите ползи, с изключение може би на финансистите от Уолстрийт. И единствено малко след тях във връзка с успеваемостта са лобистите на предприятията от отбранителната индустрия, също облагодетелствани от държавни поръчки за ВСУ.
Второ, Съединени американски щати, които ненадейно се трансфораха в самобитен остров на енергийна непоклатимост, интензивно бракониерстват европейското произвеждане за себе си. Създаването на нови работни места от промишлен вид е това, от което Америка се нуждаеше и се нуждае, другояче Доналд Тръмп в никакъв случай нямаше да завоюва президентските избори през 2016 година
За европейските съдружници на Съединени американски щати, за които американските облаги значат лични загуби, тази обстановка е толкоз вбесяваща, че към този момент не могат да го скрият. И по този начин, френският президент Еманюел Макрон неведнъж се оплакваше от „ несправедливостта " на сегашната обстановка. Американците му дадоха отговор неразбираемо, а можеха просто да отговорят в духа на „ какво си мислехте преди? "
Повишената взаимозависимост на Европейски Съюз от Вашингтон е различен бонус от спора. Говорим и за енергийни, и за стопански, и за политически зависимости. С боевете в Източна Европа Съединени американски щати поддържат редиците на своите съдружници в добра форма, прекъсвайки остарялата процедура някои страни да имат естествени работни връзки с Русия макар политическите разлики.
Подобна тактика се оказа изцяло провалена на световно равнище – даже постоянни американски съдружници от страните от световния юг като Пакистан или Колумбия не се оставиха да бъдат въвлечени в спора с Русия. Но в Европа всичко се получи, даже НАТО съумя бързо да се разшири на север.
Отслабването на Русия като мощ, дръзнала да оспори световното владичество на Съединените щати, към този момент е „ четвърто “. Вярно е, че Америка също понася някои разноски от спора, да вземем за пример от ден на ден страни стартират да се тормозят от $, зависимостта от който Вашингтон в този момент намерено употребява като бич.
Ситуацията с световния юг разкрива лъжите на Блинкен. Не Съединени американски щати се учат от Русия по какъв начин да се опълчват на Китай, а Китай учи методите на Съединени американски щати, които са приложили по отношение на Русия. Той учи деликатно, с цел да прикрие уязвимите си места. И прави заключения, които не са в интерес на Вашингтон.
Противно на обещанията на президента Джо Байдън преди година, Вашингтон не съумя нито да „ срине “ съветската стопанска система, нито да я изолира от света – единствено от европейската и единствено отчасти. С Китай още по-малко ще се получи - това, както и опитът на наблюдаващ в сегашната борба, би трябвало да укрепи самочувствието на Пекин. Ако американците му попречат да сплоти Китай посредством политика и дипломация, президентът Си Цзинпин може в действителност да заложи на мощ.
Глупаво е да го предизвикат да направи това, само че американците се занимават с провокации. Когато Блинкен предложи своята непредвидена визия за изгодите от украинския спор, той въобще не е разбра какво е приказвал. КНР неизбежно ще схване казаното от него като фукане, само че и като опасност, която единствено ще ускори разрива сред Пекин и Москва, до момента в който очевидната задача на американската дипломация е да пречи по всевъзможен метод на нашия съюз, тъй като той е ориентиран, апропо, против американското владичество. Китай по всевъзможен метод отхвърля това и понякога акцентира, че стратегическото съдействие с Русия не е ориентирано против трети страни, само че това въобще не убеждава американците.
Глупостта е проблем на съответен Блинкен, а не на американския естаблишмънт като цяло, където на руско-китайския съюз се гледа с опасения.Сегашният началник на Държавния департамент е извънредно привързан към КНР и неведнъж усложнява връзките сред Вашингтон и Пекин безусловно изведнъж.
Пристигането на Байдън в Белия дом можеше да бъде „ нулиране “ за тях след синофобския интервал на Тръмп, защото бизнесът и в двете страни искаше това, а Байдън преди този момент чудесно изграждаше контакти с китайците и персонално с другаря Си. Но след първата среща на високо ниво сред Съединени американски щати и Китай с присъединяване на Блинкен всички очаквания се сринаха. Непримиримият, идеологизиран, дидактичен метод на държавния секретар, който реши да изнесе на гостите (беше в Аляска) лекция за правата на индивида, ги предизвика до извънредно недодялан за източната дипломация отпор.
Оттогава Блинкен утежни всичко в китайско направление, което можеше да се утежни и постоянно несъзнателно. Той в действителност не схваща по какъв начин да се държи с китайската страна, а Байдън към този момент не може да поддържа американската дипломация - не и на тази възраст.
Смята се, че Блинкен се държи на поста единствено от обстоятелството, че Байдън му е привикнал като зависещ - те работят дружно от десетилетия. Но с приближаването на президентските избори, в случай че бъде притиснат, ръководителят на Държавния департамент към момента може да бъде отхвърлен, с цел да се трансформира в изкупителна жертва, на която ще бъдат приписани всички външнополитически провали на актуалната администрация на Белия дом.
Много от тях в действителност тежат на съвестта персонално на Блинкен, тъй че ще го изгонят (ако го изгонят) поради делата му. Но макар цялата русофобия на държавния секретар, това не би било идеалният излаз за Русия. Със своите нелепости и неуместни неистини той явно вреди на американската идея - и би трябвало да бъде оставен да вреди още повече.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Докато беше на посещаване в Хелзинки, най-новата столица в НАТО, държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен отговори на въпрос, който от дълго време вълнува мнозина: каква е изгодата за Америка от спора в Украйна? Отговорът беше изцяло непредвиден.
Според Блинкен спорът е нараснал способността на Съединени американски щати да реагират на евентуални закани, които могат да дойдат от Китай. Това би трябвало да се схваща по следния метод: ако Пекин реши да употребява мощ против Тайван, Вашингтон към този момент е „ упражнявал “ с Русия.
Това изказване е странна комбинация от хитуване, нелепост и неистини. Коварното в тази ситуация е, че държавният секретар не разгласи същинската полза за Съединени американски щати. Повечето от тях са много явни, само че извънредно скандални по своята същина.
Първо, американските енергийни корпорации получиха забележителна част от европейския пазар, който преди беше ангажиран от Русия. Предвид енергийната рецесия, провокирана от санкционната война, това им обезпечи супер облаги предходната година и обезпечени облаги за години напред.
Тук си коства да се означи, че във Вашингтон енергийните колоси са най-ефективните лобисти на своите ползи, с изключение може би на финансистите от Уолстрийт. И единствено малко след тях във връзка с успеваемостта са лобистите на предприятията от отбранителната индустрия, също облагодетелствани от държавни поръчки за ВСУ.
Второ, Съединени американски щати, които ненадейно се трансфораха в самобитен остров на енергийна непоклатимост, интензивно бракониерстват европейското произвеждане за себе си. Създаването на нови работни места от промишлен вид е това, от което Америка се нуждаеше и се нуждае, другояче Доналд Тръмп в никакъв случай нямаше да завоюва президентските избори през 2016 година
За европейските съдружници на Съединени американски щати, за които американските облаги значат лични загуби, тази обстановка е толкоз вбесяваща, че към този момент не могат да го скрият. И по този начин, френският президент Еманюел Макрон неведнъж се оплакваше от „ несправедливостта " на сегашната обстановка. Американците му дадоха отговор неразбираемо, а можеха просто да отговорят в духа на „ какво си мислехте преди? "
Повишената взаимозависимост на Европейски Съюз от Вашингтон е различен бонус от спора. Говорим и за енергийни, и за стопански, и за политически зависимости. С боевете в Източна Европа Съединени американски щати поддържат редиците на своите съдружници в добра форма, прекъсвайки остарялата процедура някои страни да имат естествени работни връзки с Русия макар политическите разлики.
Подобна тактика се оказа изцяло провалена на световно равнище – даже постоянни американски съдружници от страните от световния юг като Пакистан или Колумбия не се оставиха да бъдат въвлечени в спора с Русия. Но в Европа всичко се получи, даже НАТО съумя бързо да се разшири на север.
Отслабването на Русия като мощ, дръзнала да оспори световното владичество на Съединените щати, към този момент е „ четвърто “. Вярно е, че Америка също понася някои разноски от спора, да вземем за пример от ден на ден страни стартират да се тормозят от $, зависимостта от който Вашингтон в този момент намерено употребява като бич.
Ситуацията с световния юг разкрива лъжите на Блинкен. Не Съединени американски щати се учат от Русия по какъв начин да се опълчват на Китай, а Китай учи методите на Съединени американски щати, които са приложили по отношение на Русия. Той учи деликатно, с цел да прикрие уязвимите си места. И прави заключения, които не са в интерес на Вашингтон.
Противно на обещанията на президента Джо Байдън преди година, Вашингтон не съумя нито да „ срине “ съветската стопанска система, нито да я изолира от света – единствено от европейската и единствено отчасти. С Китай още по-малко ще се получи - това, както и опитът на наблюдаващ в сегашната борба, би трябвало да укрепи самочувствието на Пекин. Ако американците му попречат да сплоти Китай посредством политика и дипломация, президентът Си Цзинпин може в действителност да заложи на мощ.
Глупаво е да го предизвикат да направи това, само че американците се занимават с провокации. Когато Блинкен предложи своята непредвидена визия за изгодите от украинския спор, той въобще не е разбра какво е приказвал. КНР неизбежно ще схване казаното от него като фукане, само че и като опасност, която единствено ще ускори разрива сред Пекин и Москва, до момента в който очевидната задача на американската дипломация е да пречи по всевъзможен метод на нашия съюз, тъй като той е ориентиран, апропо, против американското владичество. Китай по всевъзможен метод отхвърля това и понякога акцентира, че стратегическото съдействие с Русия не е ориентирано против трети страни, само че това въобще не убеждава американците.
Глупостта е проблем на съответен Блинкен, а не на американския естаблишмънт като цяло, където на руско-китайския съюз се гледа с опасения.Сегашният началник на Държавния департамент е извънредно привързан към КНР и неведнъж усложнява връзките сред Вашингтон и Пекин безусловно изведнъж.
Пристигането на Байдън в Белия дом можеше да бъде „ нулиране “ за тях след синофобския интервал на Тръмп, защото бизнесът и в двете страни искаше това, а Байдън преди този момент чудесно изграждаше контакти с китайците и персонално с другаря Си. Но след първата среща на високо ниво сред Съединени американски щати и Китай с присъединяване на Блинкен всички очаквания се сринаха. Непримиримият, идеологизиран, дидактичен метод на държавния секретар, който реши да изнесе на гостите (беше в Аляска) лекция за правата на индивида, ги предизвика до извънредно недодялан за източната дипломация отпор.
Оттогава Блинкен утежни всичко в китайско направление, което можеше да се утежни и постоянно несъзнателно. Той в действителност не схваща по какъв начин да се държи с китайската страна, а Байдън към този момент не може да поддържа американската дипломация - не и на тази възраст.
Смята се, че Блинкен се държи на поста единствено от обстоятелството, че Байдън му е привикнал като зависещ - те работят дружно от десетилетия. Но с приближаването на президентските избори, в случай че бъде притиснат, ръководителят на Държавния департамент към момента може да бъде отхвърлен, с цел да се трансформира в изкупителна жертва, на която ще бъдат приписани всички външнополитически провали на актуалната администрация на Белия дом.
Много от тях в действителност тежат на съвестта персонално на Блинкен, тъй че ще го изгонят (ако го изгонят) поради делата му. Но макар цялата русофобия на държавния секретар, това не би било идеалният излаз за Русия. Със своите нелепости и неуместни неистини той явно вреди на американската идея - и би трябвало да бъде оставен да вреди още повече.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ