Stratfor: Ето защо ракетите С-400 са много ефективни – при правилно използване
Вашингтон. Основни тези
• Съвременните зенитно-ракетни системи с огромен обхват към днешна дата обезпечават най-ефективната противовъздушна защита
• Въпреки това, ракетната система за противовъздушна защита с повишен обсег на деяние в същото време остава уязвима за офанзиви от разстояние отвън зоната на тяхното проваляне и солидни офанзиви, в случай че не им дават съответна поддръжка.
• В последна сметка успеваемостта на системите за противовъздушна защита на далечни дистанции зависи от това коя страна и по какъв начин я употребява.
Руските зенитно-ракетни системи (ЗРС) не престават интензивно да се разискват в медиите. Системите с огромен обхват на деяние С-400, за огромен смут на Запада, неотдавна дойдоха в Турция, а по-старите им версии бяха изнесени в разнообразни други страни, в това число Сирия. Продължава публичният спор за това дали страните от Персийския залив би трябвало да купуват съветски ракетни системи на далечни дистанции – в контраст на американските - и дали Иран може да придобие С-400, с цел да ускори своята противовъздушна защита. Имайки поради какъв брой мощни са тези системи, не е изненадващо, че те станаха една от главните тематики в новините. Въпреки това остава фактът, че действителната стойност на системите за противовъздушна защита с огромен обхват не е равна на техните теоретични благоприятни условия и доста зависи от това кой ги употребява и по какъв начин, написа американската аналитична платформа Stratfor в материал, показан без редакторска интервенция.
Значението на противовъздушната защита
ЗРС с огромен радиус на деяние, в това число съветските С-300 и С-400 – са оръжия с големи благоприятни условия. Руската система С-400 евентуално е една от най-хубавите универсални стратегически системи за противовъздушна защита през днешния ден. (А в този момент се създава обновена версия - C-500). Силните страни на системата С-300 и последвалите вариации на С-400 са нараствания й обсег, способността да се удари в разнообразни цели (главно самолети, само че също и в избрани условия, крилати ракети и балистични ракети) и усъвършенствано съоръжение за наблюдаване и разкриване, по информация на Русия, е в положение да противостои до известна степен стелт технологии.
В ръцете на способен и добре подготвен личен състав актуалните системи за противовъздушна защита могат да нанесат големи вреди на врага. Техният радиус на деяние ви разрешава да ударите основни противников самолети, като да вземем за пример значими танкерни самолети и самолети с разследващи системи и системи за надзор на въздушното пространство. Благодарение на гъвкавата система за избор на цели, те могат да бъдат употребявани против доста разнообразни типове закани и офанзиви. И даже в случай че лимитираните им качества за противопоставяне на стелтната технология теоретично им разрешават да смъкват най-хубавото от съществуващите самолети през днешния ден.
Ограничения във опциите на ЗРС
Независимо от това, даже и при такива впечатляващи теоретични благоприятни условия, изгодите от актуалните системи за противовъздушна защита с огромен обхват, като С-400, зависят в огромна степен от подтекста, в който се употребяват - т.е. те могат да бъдат повече или по-малко ефикасни според от типа на врага. Например, макар че системата С-400 може да съставлява ужасна опасност, когато нападна дребни противников сили, тя има единствено към осем ракети-носители в пълностоен дивизион С-400, нормално оборудвани с по четири ракети. 32-те ракети, несъмнено, са задоволително, с цел да нанесат огромна щета на лимитираните сили на врага. Но в случай че дивизиона С-400 работи изолирано и не се поддържа от други съвременни средства за противовъздушна защита, евентуално няма да има задоволително ракети, които да устоят на сериозна офанзива. Това е изключително правилно за Близкия изток, където многочислени купувачи на тези скъпи системи избират да ги употребяват като част от батареи, а не като подразделения. Батерията е най-малката военна единица, което значи, че може да има единствено 16 ракети.
И макар впечатляващия научен радиус на деяние (съвременната съветска ракета 40Н6Е има хипотетичен обхват 400 километра), ЗРС от вида на С-400 към момента остават уязвими от офанзиви от разстояние отвън зоната им на заличаване. Освен това географските фактори оказват доста въздействие върху успеваемостта на системата, а планинските вериги могат да блокират систематичните датчици. Ниско летяща цел може да употребява географските характерности на терена и извивките на планетата, с цел да избегне засичане от С-400 за доста по-дълго интервал, в сравнение с в случай че лети високо. По този метод летящата крилата ракета С-400 ще може да бъде свалена на разстояние, измерено в десетки, а не стотици километри. В последна сметка, изолирана батарея или даже батальон С-400 ще бъде уязвима от офанзиви от разстояние отвън зоната им на заличаване и даже може да бъде унищожена, без да смъкна даже една вражеска цел.
Разработени са за отборна игра
Всичко това удостоверява главната теза за ракетната система за противовъздушна защита като С-300 и C-400: а точно, че в никакъв случай не се е предполагало тяхното самостоятелно потребление и че те са доста по-ефективни като част от по-обширна единна система за противовъздушна защита. Една ефикасна система за противовъздушна защита се състои от разнообразни типове зенитни ракети – с доста дребен радиус на деяние и доста огромен. Тя също по този начин включва доста разнообразни радари и други системи за разкриване на разнообразни противников обекти. Колкото по-екстензивна (географски) е тази противовъздушна защита, колкото е по-плътна (по отношение на броя на системите, които я съставят) и колкото е по-технологично напреднала, толкоз по-добре би защитила обещано въздушно пространство.
ЗРС с огромен обхват на деяние, макар че са се трансформирали в крайъгълен камък на всяка съвременна ефикасна унифицирана система за противовъздушна защита, са единствено част от по-широка мрежа. Всъщност, през днешния ден ЗРС с огромен обхват в добра унифицирана система за противовъздушна защита са снабдени даже със лични охранители под формата на обособени системи за Противовъздушна отбрана с дребен обхват, способни да смъкват противников снаряди на малко разстояние, съчетавайки артилерия и доста маневрени ракети. Всъщност задачата на ефикасната унифицирана система за противовъздушна защита е да се съчетаят многото разнообразни преимущества на няколко системи в единна многостепенна мрежа, осигуряваща огромни отбранителни качества против трайни даже дълготрайни офанзиви. В такава система ЗРС с огромен радиус на проваляне може да играе значима роля, само че в последна сметка тя би трябвало да работи в екип.
Някои действителни образци
И по този начин, какво ще значат на процедура всички тези обстоятелства, в случай че погледнете по какъв начин се купуват и употребяват системите за Противовъздушна отбрана с огромен обхват? Отговорът зависи от това, каква страна е придобила такава система.
Дори и предвид на големия им размер, Русия и Китай, без подозрение, най-ефективно употребяват С-300 и С-400. И в двете страни тези ракетни системи са интегрирани в една доста гъста и комплицирана унифицирана система за противовъздушна защита, която също се поддържа от доста изтребители.
Сред страните, които употребяват системи за противовъздушна защита на приблизително равнище, е Турция, където ракетните установки С-400 не се поддържат от забележителен брой системи за противовъздушна защита, само че към момента обезпечават доста преимущества, защото първичната противовъздушна защита на тази страна, както и в доста други страни от НАТО, главно разчита на изтребители. По създание С-400 би трябвало да запълни сериозна празнота в отбранителните качества на Турция, която се оказа изцяло неспособна да си обезпечи сама противоракетна защита, преди да купи съветската система.
И най-после, има страни като Сирия, чиито неотдавна добити системи С-300 работят изолирано и имат лимитирани благоприятни условия. Гражданската война унищожи единната система за противовъздушна защита на страната, личният състав й мина подозрително образование, а наличните оръжия за противовъздушна защита бяха механически остарели. Освен това флотата на сирийските изтребители е незначителна спрямо други районни военновъздушни сили. Въпреки че сирийската С-300 теоретично може да нанесе някои вреди на израелските самолети, които постоянно нахлуват в страната, те няма да устоят дълго, откакто пуснат първата ракета.
Като цяло, далекобойните ЗРС от вида на С-400 въобще не са някакво чудодейно оръжие. Дори най-ефективните системи за противовъздушна защита могат да бъдат разрушени, в случай че останат без подкрепления, подложени на непрекъснати офанзиви. Но при вярна поддръжка могат да изиграят решаваща роля, изключително в случай че са офанзиви с стеснен мащаб.
Превод и редакция: Иван Христов
Още военни вести четете в профилираното издание на Фокус " Военни вести "
• Съвременните зенитно-ракетни системи с огромен обхват към днешна дата обезпечават най-ефективната противовъздушна защита
• Въпреки това, ракетната система за противовъздушна защита с повишен обсег на деяние в същото време остава уязвима за офанзиви от разстояние отвън зоната на тяхното проваляне и солидни офанзиви, в случай че не им дават съответна поддръжка.
• В последна сметка успеваемостта на системите за противовъздушна защита на далечни дистанции зависи от това коя страна и по какъв начин я употребява.
Руските зенитно-ракетни системи (ЗРС) не престават интензивно да се разискват в медиите. Системите с огромен обхват на деяние С-400, за огромен смут на Запада, неотдавна дойдоха в Турция, а по-старите им версии бяха изнесени в разнообразни други страни, в това число Сирия. Продължава публичният спор за това дали страните от Персийския залив би трябвало да купуват съветски ракетни системи на далечни дистанции – в контраст на американските - и дали Иран може да придобие С-400, с цел да ускори своята противовъздушна защита. Имайки поради какъв брой мощни са тези системи, не е изненадващо, че те станаха една от главните тематики в новините. Въпреки това остава фактът, че действителната стойност на системите за противовъздушна защита с огромен обхват не е равна на техните теоретични благоприятни условия и доста зависи от това кой ги употребява и по какъв начин, написа американската аналитична платформа Stratfor в материал, показан без редакторска интервенция.
Значението на противовъздушната защита
ЗРС с огромен радиус на деяние, в това число съветските С-300 и С-400 – са оръжия с големи благоприятни условия. Руската система С-400 евентуално е една от най-хубавите универсални стратегически системи за противовъздушна защита през днешния ден. (А в този момент се създава обновена версия - C-500). Силните страни на системата С-300 и последвалите вариации на С-400 са нараствания й обсег, способността да се удари в разнообразни цели (главно самолети, само че също и в избрани условия, крилати ракети и балистични ракети) и усъвършенствано съоръжение за наблюдаване и разкриване, по информация на Русия, е в положение да противостои до известна степен стелт технологии.
В ръцете на способен и добре подготвен личен състав актуалните системи за противовъздушна защита могат да нанесат големи вреди на врага. Техният радиус на деяние ви разрешава да ударите основни противников самолети, като да вземем за пример значими танкерни самолети и самолети с разследващи системи и системи за надзор на въздушното пространство. Благодарение на гъвкавата система за избор на цели, те могат да бъдат употребявани против доста разнообразни типове закани и офанзиви. И даже в случай че лимитираните им качества за противопоставяне на стелтната технология теоретично им разрешават да смъкват най-хубавото от съществуващите самолети през днешния ден.
Ограничения във опциите на ЗРС
Независимо от това, даже и при такива впечатляващи теоретични благоприятни условия, изгодите от актуалните системи за противовъздушна защита с огромен обхват, като С-400, зависят в огромна степен от подтекста, в който се употребяват - т.е. те могат да бъдат повече или по-малко ефикасни според от типа на врага. Например, макар че системата С-400 може да съставлява ужасна опасност, когато нападна дребни противников сили, тя има единствено към осем ракети-носители в пълностоен дивизион С-400, нормално оборудвани с по четири ракети. 32-те ракети, несъмнено, са задоволително, с цел да нанесат огромна щета на лимитираните сили на врага. Но в случай че дивизиона С-400 работи изолирано и не се поддържа от други съвременни средства за противовъздушна защита, евентуално няма да има задоволително ракети, които да устоят на сериозна офанзива. Това е изключително правилно за Близкия изток, където многочислени купувачи на тези скъпи системи избират да ги употребяват като част от батареи, а не като подразделения. Батерията е най-малката военна единица, което значи, че може да има единствено 16 ракети.
И макар впечатляващия научен радиус на деяние (съвременната съветска ракета 40Н6Е има хипотетичен обхват 400 километра), ЗРС от вида на С-400 към момента остават уязвими от офанзиви от разстояние отвън зоната им на заличаване. Освен това географските фактори оказват доста въздействие върху успеваемостта на системата, а планинските вериги могат да блокират систематичните датчици. Ниско летяща цел може да употребява географските характерности на терена и извивките на планетата, с цел да избегне засичане от С-400 за доста по-дълго интервал, в сравнение с в случай че лети високо. По този метод летящата крилата ракета С-400 ще може да бъде свалена на разстояние, измерено в десетки, а не стотици километри. В последна сметка, изолирана батарея или даже батальон С-400 ще бъде уязвима от офанзиви от разстояние отвън зоната им на заличаване и даже може да бъде унищожена, без да смъкна даже една вражеска цел.
Разработени са за отборна игра
Всичко това удостоверява главната теза за ракетната система за противовъздушна защита като С-300 и C-400: а точно, че в никакъв случай не се е предполагало тяхното самостоятелно потребление и че те са доста по-ефективни като част от по-обширна единна система за противовъздушна защита. Една ефикасна система за противовъздушна защита се състои от разнообразни типове зенитни ракети – с доста дребен радиус на деяние и доста огромен. Тя също по този начин включва доста разнообразни радари и други системи за разкриване на разнообразни противников обекти. Колкото по-екстензивна (географски) е тази противовъздушна защита, колкото е по-плътна (по отношение на броя на системите, които я съставят) и колкото е по-технологично напреднала, толкоз по-добре би защитила обещано въздушно пространство.
ЗРС с огромен обхват на деяние, макар че са се трансформирали в крайъгълен камък на всяка съвременна ефикасна унифицирана система за противовъздушна защита, са единствено част от по-широка мрежа. Всъщност, през днешния ден ЗРС с огромен обхват в добра унифицирана система за противовъздушна защита са снабдени даже със лични охранители под формата на обособени системи за Противовъздушна отбрана с дребен обхват, способни да смъкват противников снаряди на малко разстояние, съчетавайки артилерия и доста маневрени ракети. Всъщност задачата на ефикасната унифицирана система за противовъздушна защита е да се съчетаят многото разнообразни преимущества на няколко системи в единна многостепенна мрежа, осигуряваща огромни отбранителни качества против трайни даже дълготрайни офанзиви. В такава система ЗРС с огромен радиус на проваляне може да играе значима роля, само че в последна сметка тя би трябвало да работи в екип.
Някои действителни образци
И по този начин, какво ще значат на процедура всички тези обстоятелства, в случай че погледнете по какъв начин се купуват и употребяват системите за Противовъздушна отбрана с огромен обхват? Отговорът зависи от това, каква страна е придобила такава система.
Дори и предвид на големия им размер, Русия и Китай, без подозрение, най-ефективно употребяват С-300 и С-400. И в двете страни тези ракетни системи са интегрирани в една доста гъста и комплицирана унифицирана система за противовъздушна защита, която също се поддържа от доста изтребители.
Сред страните, които употребяват системи за противовъздушна защита на приблизително равнище, е Турция, където ракетните установки С-400 не се поддържат от забележителен брой системи за противовъздушна защита, само че към момента обезпечават доста преимущества, защото първичната противовъздушна защита на тази страна, както и в доста други страни от НАТО, главно разчита на изтребители. По създание С-400 би трябвало да запълни сериозна празнота в отбранителните качества на Турция, която се оказа изцяло неспособна да си обезпечи сама противоракетна защита, преди да купи съветската система.
И най-после, има страни като Сирия, чиито неотдавна добити системи С-300 работят изолирано и имат лимитирани благоприятни условия. Гражданската война унищожи единната система за противовъздушна защита на страната, личният състав й мина подозрително образование, а наличните оръжия за противовъздушна защита бяха механически остарели. Освен това флотата на сирийските изтребители е незначителна спрямо други районни военновъздушни сили. Въпреки че сирийската С-300 теоретично може да нанесе някои вреди на израелските самолети, които постоянно нахлуват в страната, те няма да устоят дълго, откакто пуснат първата ракета.
Като цяло, далекобойните ЗРС от вида на С-400 въобще не са някакво чудодейно оръжие. Дори най-ефективните системи за противовъздушна защита могат да бъдат разрушени, в случай че останат без подкрепления, подложени на непрекъснати офанзиви. Но при вярна поддръжка могат да изиграят решаваща роля, изключително в случай че са офанзиви с стеснен мащаб.
Превод и редакция: Иван Христов
Още военни вести четете в профилираното издание на Фокус " Военни вести "
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ