Европа се оказа незабележима в Хелзинки
Вашингтон и Москва постоянно са гледали един към различен над Европа, без погледът им да се стопира задълго върху Брюксел, Берлин, Париж или Лондон
Приоритетите на американския президент явно са съсредоточени към главните световни играчи, които той припознава само в лицето на Русия и Китай
В Хелзинки имаше едно огромно неявяване – нямаше я Европа. При цялостната инвентаризация на интернационалните проблеми, която Путин и Тръмп направиха във финландската столица, Европа беше подценена – и като тематика за спор, и най-много като фактор в международните процеси.
Срещата на върха на НАТО (с императивното искане за увеличение разноските за отбрана), визитата в Обединеното кралство (посъветвано да съди ЕС), мненията по отношение на Европейски Съюз (характеризиран като „ зложелател “ – въпреки и единствено търговски) и Германия („ подчинена на Русия “) потвърдиха, че за Тръмп Европа значително е вторичен фактор, а НАТО се преглежда на първо място като инструмент на външната политика на Съединени американски щати. Приоритетите на американския президент явно са съсредоточени към главните световни играчи, които той припознава само в лицето на Русия и Китай. Европа участва в неговата визия за световния свят преди всичко като даденост (която няма различен избор с изключение на да следва САЩ) и второ – като взаимозависимост (основно през призмата на сигурността). Това дефинира и метода: не изключително оправдателен, съпроводен с непрекъснат напън (чрез въвеждането на мита, излизането от Парижкото съглашение за климата, несъобразяване с европейската позиция във връзка с договореностите с Иран, преместването на американското посолство в Йерусалим и т.н.), в последна сметка – разговор неравностоен и неравноправен. Което пък отразява и философията на Тръмп за мястото на Съединени американски щати в света: световна доминация през призмата на силата – военна, комерсиална, финансова. Респективно – вземане предвид главно с тези, които имат личен съпоставим и най-много самостоятелен от Съединени американски щати запас и въздействие върху процесите, до момента в който сътрудниците са просто част от американския запас.
За страдание Европейски Съюз също дава задоволително учредения за сходно отнасяне и това отношение значително е разследване и от политиката на съюза. Преди всичко става дума за ескалиращата борба с Русия, в която Европейски Съюз драговолно се включи. Която сама по себе си обективно понижава ролята и въздействието на Европейски Съюз в международните процеси. В продължение на десетилетия Европа постоянно е поемала ролята на посредник и е разчитала на „ меката мощ “, до момента в който при борбата на напред във времето излиза нуждата и способността за гарантиране на личната сигурност, т.е. на първо място военният потенциал. На процедура това слага Европа априорно в подвластно състояние по отношение на Съединени американски щати. Нещо повече, борбата разединява самия Европейски Съюз: редица страни от Източна Европа са доста по-атлантически насочени и търсят Вашингтон като поръчител за сигурност против Русия. Самите опасения, пристигнали от редица европейски столици, че Тръмп може да се контракти с Путин за сметка и без координиране с Европа свидетелстват за съществени пукнатини и неналичието на връзка и единодушие в евроатлантическото партньорство.
Сам по себе си фактът на срещата в Хелзинки е сериозен позитив. Нейното дълготрайно значение обаче в последна сметка ще се дефинира от това дали тя ще остане епизод, или ще започва развой. От тази позиция пробиви нямаше – а и не биха били вероятни. Имаше оферти, само че за съглашения е прекомерно рано да се приказва. Все отново сериозна доза оптимизъм тук дава заявката на Лавров (чиито дълготраен опит го защищава от еуфорични изказвания) – че диалозите са били „ повече от супер “. Пробив би било последователното структуриране на политически разговор сред страните – а това занапред следва да бъде доказано. Като от основно значение тук ще бъде построяването на най-малко минимално взаимно доверие – като начало и като изискване за възможни положителни резултати. А тук най-трудно ще бъде да се преодолеят насъбраните към този момент предварителни настройки. Неслучайно опцията за реализиране на договореност за понижаване на напрежението с Русия бе посрещнато с нападателно опълчване в Съединени американски щати („ всеки различен, само че не и Тръмп “) и със обилни запаси в Европа („ с всеки различен, само че не и с Путин “).
В изчерпателен проект прегледът по всички съществени интернационалните въпроси не носеше изненада. Той на процедура препотвърди позициите, респективно разликите на двете страни по множеството от тях – споровете в Близкия изток и Сирия, Украйна, нуклеарната стратегия и глобите против Иран, комерсиалната война и така нататък А въпросът за глобите даже не бе публично коментиран – доколкото е явно, че на този стадий тяхната анулация действително не е на дневен ред. От значение тук е на първо място акцентът, подложен върху проблемите на нуклеарното разоръжаване и опцията за пускане на договаряния по въпроса – както по отношение на осъществяването на уговорките по Договора за неразпространение на нуклеарното оръжие от 1968 година, по този начин и с продължение действието след приключване на контрактувания в него десетгодишен интервал на новия Договор за ограничение на стратегическите нападателни оръжия (СТАРТ) от 2011 година
Не бе изненада и събитието, че главната конспирация от срещата Путин-Тръмп незабавно се придвижи от Хелзинки във Вашингтон. Като противоборството бе трансферирано от интернационалното във вътрешнополитическото поле, а акцентът – от връзките САЩ-Русия върху дебата за или срещу Тръмп. Очевидно е, че Тръмп ще остава непрекъснато уязвим и нападнат за възможна съветска интервенция в президентските избори в Съединени американски щати, както и че Тръмп и Путин нямат различен избор, с изключение на да бъдат на една и съща позиция по този въпрос: че Тръмп не е спечелил с съветска помощ (независимо от формулировката, с която Тръмп се застрахова – че „ няма сговор “ сред тях).
Вашингтон и Москва постоянно са гледали един към различен над Европа, без погледът им да се стопира задълго върху Брюксел, Берлин, Париж или Лондон. Към тази ос през днешния ден се прибавя и Пекин, трансформиращ последователно и целеустремено икономическата си мощност в политическо въздействие. Тече развой на преконфигуриране на света, на търсене на новите геополитически салда. Ще има ли в него значимо място и за Европа ще зависи най-много от самата Европа. И един от най-важните заключения от турнето на Тръмп на остарелия континент и срещата му с Путин е, че завоюването на независима роля на Европейски Съюз в международните процеси минава през постепенна равноправност от Съединени американски щати – при опазване на стратегическото евро-атлантическо партньорство, само че в надалеч по-балансиран и пълноправен тип.
Приоритетите на американския президент явно са съсредоточени към главните световни играчи, които той припознава само в лицето на Русия и Китай
В Хелзинки имаше едно огромно неявяване – нямаше я Европа. При цялостната инвентаризация на интернационалните проблеми, която Путин и Тръмп направиха във финландската столица, Европа беше подценена – и като тематика за спор, и най-много като фактор в международните процеси.
Срещата на върха на НАТО (с императивното искане за увеличение разноските за отбрана), визитата в Обединеното кралство (посъветвано да съди ЕС), мненията по отношение на Европейски Съюз (характеризиран като „ зложелател “ – въпреки и единствено търговски) и Германия („ подчинена на Русия “) потвърдиха, че за Тръмп Европа значително е вторичен фактор, а НАТО се преглежда на първо място като инструмент на външната политика на Съединени американски щати. Приоритетите на американския президент явно са съсредоточени към главните световни играчи, които той припознава само в лицето на Русия и Китай. Европа участва в неговата визия за световния свят преди всичко като даденост (която няма различен избор с изключение на да следва САЩ) и второ – като взаимозависимост (основно през призмата на сигурността). Това дефинира и метода: не изключително оправдателен, съпроводен с непрекъснат напън (чрез въвеждането на мита, излизането от Парижкото съглашение за климата, несъобразяване с европейската позиция във връзка с договореностите с Иран, преместването на американското посолство в Йерусалим и т.н.), в последна сметка – разговор неравностоен и неравноправен. Което пък отразява и философията на Тръмп за мястото на Съединени американски щати в света: световна доминация през призмата на силата – военна, комерсиална, финансова. Респективно – вземане предвид главно с тези, които имат личен съпоставим и най-много самостоятелен от Съединени американски щати запас и въздействие върху процесите, до момента в който сътрудниците са просто част от американския запас.
За страдание Европейски Съюз също дава задоволително учредения за сходно отнасяне и това отношение значително е разследване и от политиката на съюза. Преди всичко става дума за ескалиращата борба с Русия, в която Европейски Съюз драговолно се включи. Която сама по себе си обективно понижава ролята и въздействието на Европейски Съюз в международните процеси. В продължение на десетилетия Европа постоянно е поемала ролята на посредник и е разчитала на „ меката мощ “, до момента в който при борбата на напред във времето излиза нуждата и способността за гарантиране на личната сигурност, т.е. на първо място военният потенциал. На процедура това слага Европа априорно в подвластно състояние по отношение на Съединени американски щати. Нещо повече, борбата разединява самия Европейски Съюз: редица страни от Източна Европа са доста по-атлантически насочени и търсят Вашингтон като поръчител за сигурност против Русия. Самите опасения, пристигнали от редица европейски столици, че Тръмп може да се контракти с Путин за сметка и без координиране с Европа свидетелстват за съществени пукнатини и неналичието на връзка и единодушие в евроатлантическото партньорство.
Сам по себе си фактът на срещата в Хелзинки е сериозен позитив. Нейното дълготрайно значение обаче в последна сметка ще се дефинира от това дали тя ще остане епизод, или ще започва развой. От тази позиция пробиви нямаше – а и не биха били вероятни. Имаше оферти, само че за съглашения е прекомерно рано да се приказва. Все отново сериозна доза оптимизъм тук дава заявката на Лавров (чиито дълготраен опит го защищава от еуфорични изказвания) – че диалозите са били „ повече от супер “. Пробив би било последователното структуриране на политически разговор сред страните – а това занапред следва да бъде доказано. Като от основно значение тук ще бъде построяването на най-малко минимално взаимно доверие – като начало и като изискване за възможни положителни резултати. А тук най-трудно ще бъде да се преодолеят насъбраните към този момент предварителни настройки. Неслучайно опцията за реализиране на договореност за понижаване на напрежението с Русия бе посрещнато с нападателно опълчване в Съединени американски щати („ всеки различен, само че не и Тръмп “) и със обилни запаси в Европа („ с всеки различен, само че не и с Путин “).
В изчерпателен проект прегледът по всички съществени интернационалните въпроси не носеше изненада. Той на процедура препотвърди позициите, респективно разликите на двете страни по множеството от тях – споровете в Близкия изток и Сирия, Украйна, нуклеарната стратегия и глобите против Иран, комерсиалната война и така нататък А въпросът за глобите даже не бе публично коментиран – доколкото е явно, че на този стадий тяхната анулация действително не е на дневен ред. От значение тук е на първо място акцентът, подложен върху проблемите на нуклеарното разоръжаване и опцията за пускане на договаряния по въпроса – както по отношение на осъществяването на уговорките по Договора за неразпространение на нуклеарното оръжие от 1968 година, по този начин и с продължение действието след приключване на контрактувания в него десетгодишен интервал на новия Договор за ограничение на стратегическите нападателни оръжия (СТАРТ) от 2011 година
Не бе изненада и събитието, че главната конспирация от срещата Путин-Тръмп незабавно се придвижи от Хелзинки във Вашингтон. Като противоборството бе трансферирано от интернационалното във вътрешнополитическото поле, а акцентът – от връзките САЩ-Русия върху дебата за или срещу Тръмп. Очевидно е, че Тръмп ще остава непрекъснато уязвим и нападнат за възможна съветска интервенция в президентските избори в Съединени американски щати, както и че Тръмп и Путин нямат различен избор, с изключение на да бъдат на една и съща позиция по този въпрос: че Тръмп не е спечелил с съветска помощ (независимо от формулировката, с която Тръмп се застрахова – че „ няма сговор “ сред тях).
Вашингтон и Москва постоянно са гледали един към различен над Европа, без погледът им да се стопира задълго върху Брюксел, Берлин, Париж или Лондон. Към тази ос през днешния ден се прибавя и Пекин, трансформиращ последователно и целеустремено икономическата си мощност в политическо въздействие. Тече развой на преконфигуриране на света, на търсене на новите геополитически салда. Ще има ли в него значимо място и за Европа ще зависи най-много от самата Европа. И един от най-важните заключения от турнето на Тръмп на остарелия континент и срещата му с Путин е, че завоюването на независима роля на Европейски Съюз в международните процеси минава през постепенна равноправност от Съединени американски щати – при опазване на стратегическото евро-атлантическо партньорство, само че в надалеч по-балансиран и пълноправен тип.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ