ВАШИНГТОН (AP) — Барак Обама, съзнавайки неотложната сила на думите на президента, обичаше да казва, че е бил пазен с езика си, защото всичко, което каза, може да предизвика войски маршируват или пазарите се сриват.
Неговият наследник, Доналд Тръмп, не показа такава сдържаност.
Сега Тръмп е изправен пред десетки наказателни обвинения в четири отделни обвинения, две от които са закотвени в републиканците лъже, че не е загубил президентските избори през 2020 г. от демократа Джо Байдън. А склонността на Тръмп към лъжи и правото му да ги изрича са в основата на правната му защита.
Въпреки че президентството на САЩ е надарено с много явни правомощия, едно от най-важните е имплицитно – силата на реториката . Използва се често като призив за действие, за обединяване на американците за мисия в чужбина, за утеха на скърбяща публика след трагедия или за жертване за по-голямо благо.
„Учени като мен, които изучават президентска реторика, президентска комуникация, те го наричат по същество втора конституция“, каза Дженифър Мерсиека, учен по комуникации в Тексаския университет A&M. Това, че президентите общуват директно с обществеността, „промени пълния баланс и разделение на властите, без да има нова конституционна конвенция. Това направи президента център на нашата политическа система.“
Тръмп всъщност твърди, че думите му като президент нямат специална сила и той просто е упражнявал правото си на свобода на словото.
< p>„Повечето президенти имат усещане за важността на езика – на писмената дума, на изговорената дума“, каза Уейн Фийлдс, професор във Вашингтонския университет в Сейнт Луис и експерт по президентска реторика. „Някои от тях самите не са особено добри в това, но те рядко са толкова пренебрежителни към това, както беше Тръмп.“Адвокатите на бившия президент, който сега е изправен пред наказателни обвинения в съдебни зали, простиращи се от Маями към Ню Йорк, дадоха да се разбере, че правата на свободата на словото на Тръмп ще формират основата на тяхната защита в случая на 6 януари. Джон Лауро, един от адвокатите, характеризира пред CNN, че случаят на специалния прокурор Джак Смит е „много, много необичайно, извън границите наказателно преследване на правата на Първата поправка.“
Но Смит очакваше, че аргумент, когато започна да очертава предполагаемото нарушение на Тръмп във федералното обвинение относно вината на Тръмп за бунта в Капитолия. На втората страница на документа прокурорите подчертават, че Тръмп е свободен да лъже по същество: „Ответникът имаше право, като всеки американец, да говори публично за изборите и дори да твърди, невярно, че е имало резултат- решителна измама по време на изборите и че той е спечелил.“
Вместо това Смит твърди в обвинителния акт, поведението на Тръмп, а не само думите му, представлява престъпления, подлежащи на наказателно преследване.
Това разграничението може да се окаже критично, като се има предвид, че Тръмп изостави толкова много от основните принципи на президентската комуникация по време на управлението си.
„Една неправилна фраза или ненатрапчив коментар може да раздвижи пазарите или да наруши телефонните линии в Държавния департамент взривявам. Това наистина е първото нещо, което научавате, когато дойдете в Белия дом“, каза Дан Пфайфър, директор по комуникациите на Обама в Белия дом. „Всичко от устата на президента или дори туит от акаунта в Белия дом има огромна сила.“
Това ниво на езикова дисциплина, каза Пфайфър, „беше огромен преход от кампанията за Обама и за всички нас.”
Трудно е да се отрече колко мощни могат да бъдат преките думи на един президент, въпреки че това не винаги е било така. Мерсиека каза, че до началото на 20 век президентите рядко са говорили пред обществеността. Коментарите на лидера бяха предимно междуправителствени и често се правеха в писмена форма.
Но това започна да се променя с президента Теодор Рузвелт, както и с президента Удроу Уилсън, които възродиха практиката да представят годишния доклад за състоянието на Съюза през лице в Конгреса след повече от век президенти, изпращащи на законодателите писмена актуализация. Експлозията в прекия контакт между президенти и обществеността измести центъра на политическата гравитация към Белия дом, измествайки ролята на Конгреса като пряк представител на гласоподавателите.
„Мисля, че амвонът на хулиганите е един от уникални инструменти, които са на разположение на президента, които други клонове на правителството или държавни служители не могат да използват по същия начин“, каза президентският историк Линдзи Червински. „Тъй като това е мощен инструмент, президентите трябва да го използват внимателно и с голяма мисъл и намерение.“
Фийлдс каза, че президентът Дуайт Айзенхауер обръща специално внимание на това как думите му се превеждат в чужбина, както и президентът Роналд Рейгън, чиито автори на речи бяха добре наясно как се чува неговата реторика в бившия Съветски съюз. Във вътрешен план Рузвелт използва своята платформа, за да прокара своята програма за опазване на околната среда и опазване. Президентът Франклин Делано Рузвелт по-късно използва запазената си марка чатове край огнището, за да комуникира с разтревожена публика през Голямата депресия и Втората световна война.
След това имаше Тръмп.
Неговата президентска реторика беше изпълнена с хиляди лъжи - някои доброкачествени, много сериозни, толкова много от тях се повтарят. Той би бил склонен към вулгарни обиди и подигравки на политически опоненти. А на 6 януари 2021 г. Тръмп използва езика на битката по начини, трудни за пренебрегване. В показания пред комисията на Камарата на представителите на 6 януари миналата година, Мерсиека отбеляза, че Тръмп е използвал думата „борба“ 20 пъти в речта си в Ellipse близо до Белия дом точно преди бунта, докато е използвал думата „мирно“ само веднъж.< /p>
Федералните обвинения срещу Тръмп се съсредоточават върху действията му – а именно, че той не е обвинен в подстрекателство, което отстранява въпроса за речта му, според правни експерти.
„Позволено му е да лъже. Това не е поведението, което се таксува. Важно е какво казва обвинителният акт, че е направил“, каза Кари Кордеро, старши сътрудник и главен съветник в Центъра за нова американска сигурност и бивш служител на Министерството на правосъдието. „И това, което той направи, беше да се опита да използва – наистина се опита да корумпира – различни правителствени институции в подкрепа на заговора за измама на Съединените щати... за да се опита да предотврати резултата от изборите.“
Но докато той се стреми да си върне Белия дом, предизборните лъжи на Тръмп и преразглеждането на изборите през 2020 г. играят главна роля в републиканските президентски избори и тези твърдения са пуснали дълбоки корени в Републиканската партия, въпреки всички доказателства за противното. Проучване на Центъра за изследване на обществените въпроси на Асошиейтед прес и NORC, проведено от 10 август до 14 август, установи, че 57 процента от републиканците казват, че изборът на Байдън не е бил легитимен.
Тръмп „има много хитър прочит на неговите поддръжниците и как езикът му влияе на поддръжниците му", каза Червински. „Мисля, че част от това е умишлено. Мисля, че част от това е инстинкт."
Вижте коментарите
