Коледно писмо от един столичанин до други селяни
Ваши високоблагородия политици,
От години ви виждам по какъв начин си карате първокласните коли, и се сетих за дядо ми Стоян, светла му памет, от Милево ханче. Трябва да се сещате къде се намираше то - там където от пътя за Западна Европа се отклонява шосето за Банкя. Ханчето си беше в покрайнините на остаряла София и последна точка на жителите на близките села Обеля, Филиповци, Божурище и така наречен Модерно предградие, които след дългия трудов ден засядаха в кръчмата на чаша пелин.
Дядо ми Стоян беше като всички селяни от покрайнините на София - целият си живот прекара около конете и каруцата. С два коня и каруцата той влезе в обоза на българската войска и пое към фронта, да се бие с немците. С каруцата и двата коня се върна след края на офанзивата при Драва -Соболч, след което националната власт му взе конете и конфискува каруцата, тъй като дядо ми бил николапетковист.
Сетих се за него, като виждам, както споделих, по какъв начин си карате джиповете. Често, когато хвърлеше върху машата в жаравата на бумтящата печка месце от закланото прасе Гошо, той разказваше по какъв начин видял Н.Ц.В. Борис да кара локомотива на теснолинейката Сараньово- Белица. Разказваше по какъв начин Н.Ц.В. махал на хората през прозорчето на мотрисата. Народен човек беше царо, я да е..м неговото семе италианско, богатство псуваше дядо ми и очите му се насълзяваха. След което вадеше машата от жарта и ми късаше от опеченото месце.
Сетих се и за татко ми, царство му небесно, който дълги години си изкарваше хляба, свирейки по заведенията за хранене в Смолян и Пампорово. Той постоянно разказваше една преживелица, като че ли персонално я е претърпял. По тези години на чевермето в Пампорово атракцията бил някой си Мазен Тодю, дето въртял агнетата на шиш. Дошъл един ден другаря Тодор Живков на посещаване в Пампорово и се отбил при Мазен Тодю.Как си, съименник, рекъл другаря Тодор Живков. Ами добре - и аз като тебе от чеверме на чеверме, отвърнал Мазен Тодю на Човека от народа, който се засмял. И се качил в мерцедеса.
И татко ми постоянно се смееше на тази история, въпреки че не виждах нищо смешно в това, което се въртеше в детското ми въображение - двама Тошовци седят на масата в чевермето, мезват печено, и пийват винце, като едни напълно елементарни хора. Дете съм бил, само че съм запомнил разказите им. Дали тъй като думите оживяваха в спомените ми като някакви идилични картини от националното съществуване, не знам.
Днес, когато съм познал лъжата в сходни идилии, от единствено себе си ми иде да препсувам като дядо ми - абе я да е..м вашто семе италианско! Иде ми, тъй като ми е писнало да ме залъгват с врели-некипели за някаква си равнопоставеност, за това, че се разбираме, тъй като всички сме елементарни.
Ами няма по какъв начин да се разбираме, Ваши високоблагородия! Ако се разбирахме, щяхте да извършите по този начин, че в последните си години татко ми да не гледа все в земята, тъй като го смазваше грижата на кого на първо време да даде мизерната си пенсия- на данъчните или топлофикация. Защото не понасяше мисълта, че може да задлъжнее някому...
Баща ми не познаваше древногръцкия мъдрец Платон, само че и него го занимаваше въпросът за справедливото ръководство. Така и не го доживя. Няма да го доживея и аз, най-малкото тъй като знам, че Платоновата страна е химера, а самият Платон е болен мозък, бълнуващ за правдивост.
Прав е полският публицист Славомир Мрожек - през днешния ден Платон щеше живее като отлъчен негодник. И по тази причина, колкото и необикновено да е, е отговорна демокрацията, която дава идентична тежест както на гласа на умния, по този начин и на идиота. Но тъй като в световен мащаб умните и образованите са едвам няколко % от популацията, е закономерно ориста им да е в ръцете на простаците. И по този начин ще бъде, за неволя.
Така че останете си със здраве, Ваши високоблагородия.
На вас и на всички останали - Честито Рождество!
От години ви виждам по какъв начин си карате първокласните коли, и се сетих за дядо ми Стоян, светла му памет, от Милево ханче. Трябва да се сещате къде се намираше то - там където от пътя за Западна Европа се отклонява шосето за Банкя. Ханчето си беше в покрайнините на остаряла София и последна точка на жителите на близките села Обеля, Филиповци, Божурище и така наречен Модерно предградие, които след дългия трудов ден засядаха в кръчмата на чаша пелин.
Дядо ми Стоян беше като всички селяни от покрайнините на София - целият си живот прекара около конете и каруцата. С два коня и каруцата той влезе в обоза на българската войска и пое към фронта, да се бие с немците. С каруцата и двата коня се върна след края на офанзивата при Драва -Соболч, след което националната власт му взе конете и конфискува каруцата, тъй като дядо ми бил николапетковист.
Сетих се за него, като виждам, както споделих, по какъв начин си карате джиповете. Често, когато хвърлеше върху машата в жаравата на бумтящата печка месце от закланото прасе Гошо, той разказваше по какъв начин видял Н.Ц.В. Борис да кара локомотива на теснолинейката Сараньово- Белица. Разказваше по какъв начин Н.Ц.В. махал на хората през прозорчето на мотрисата. Народен човек беше царо, я да е..м неговото семе италианско, богатство псуваше дядо ми и очите му се насълзяваха. След което вадеше машата от жарта и ми късаше от опеченото месце.
Сетих се и за татко ми, царство му небесно, който дълги години си изкарваше хляба, свирейки по заведенията за хранене в Смолян и Пампорово. Той постоянно разказваше една преживелица, като че ли персонално я е претърпял. По тези години на чевермето в Пампорово атракцията бил някой си Мазен Тодю, дето въртял агнетата на шиш. Дошъл един ден другаря Тодор Живков на посещаване в Пампорово и се отбил при Мазен Тодю.Как си, съименник, рекъл другаря Тодор Живков. Ами добре - и аз като тебе от чеверме на чеверме, отвърнал Мазен Тодю на Човека от народа, който се засмял. И се качил в мерцедеса.
И татко ми постоянно се смееше на тази история, въпреки че не виждах нищо смешно в това, което се въртеше в детското ми въображение - двама Тошовци седят на масата в чевермето, мезват печено, и пийват винце, като едни напълно елементарни хора. Дете съм бил, само че съм запомнил разказите им. Дали тъй като думите оживяваха в спомените ми като някакви идилични картини от националното съществуване, не знам.
Днес, когато съм познал лъжата в сходни идилии, от единствено себе си ми иде да препсувам като дядо ми - абе я да е..м вашто семе италианско! Иде ми, тъй като ми е писнало да ме залъгват с врели-некипели за някаква си равнопоставеност, за това, че се разбираме, тъй като всички сме елементарни.
Ами няма по какъв начин да се разбираме, Ваши високоблагородия! Ако се разбирахме, щяхте да извършите по този начин, че в последните си години татко ми да не гледа все в земята, тъй като го смазваше грижата на кого на първо време да даде мизерната си пенсия- на данъчните или топлофикация. Защото не понасяше мисълта, че може да задлъжнее някому...
Баща ми не познаваше древногръцкия мъдрец Платон, само че и него го занимаваше въпросът за справедливото ръководство. Така и не го доживя. Няма да го доживея и аз, най-малкото тъй като знам, че Платоновата страна е химера, а самият Платон е болен мозък, бълнуващ за правдивост.
Прав е полският публицист Славомир Мрожек - през днешния ден Платон щеше живее като отлъчен негодник. И по тази причина, колкото и необикновено да е, е отговорна демокрацията, която дава идентична тежест както на гласа на умния, по този начин и на идиота. Но тъй като в световен мащаб умните и образованите са едвам няколко % от популацията, е закономерно ориста им да е в ръцете на простаците. И по този начин ще бъде, за неволя.
Така че останете си със здраве, Ваши високоблагородия.
На вас и на всички останали - Честито Рождество!
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ