- Ваше Високопреосвещенство, каква е целта на визитата Ви в

Виницкият и Барски митрополит Варсануфий: Постът е пролет за душата

- Ваше Високопреосвещенство, каква е задачата на визитата Ви в България?

- Аз пристигнах в България с благословението на Светейшия Патриарх на Москва и цяла Русия Кирил и на Блажения Киевски митрополит и на цяла Украйна Онуфрий, с цел да взема присъединяване в празнуването на деня на паметта на светителя Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски вълшебник, а по този начин също и да поздравя Българския Патриарх Неофит във връзка седмата година от неговата интронизация. В понеделник имах опция да поздравя Негово Светейшество Патриарх Неофит. Днешният ден беше отдаден на канонизацията на владиката Серафим. Ние, с Врачанският епископ Григорий съслужихме празнична литургия. Сега е показателен ден и тъй като се навършват 70 години от кончината на светителя Серафим.

- За какво разговаряхте със Светейшия Български Патриарх Неофит в деня на годишнината на неговата интронизация?

- Най-напред аз предадох на Негово Светейшество поздравите и благите пожелания от Блажения Онуфрий и му описах за напрегнатата обстановка в Украинската Православна Църква. За нейната нормализация е нужна поддръжка, включително и от Българската Православна Църква. Затова, аз помолих за молитвите на Светейшия Патриарх Неофит, а по този начин също и за молитвите на Светия Синод и епископията на Българската Православна Църква за разрешаване на рецесията на православието в Украйна. У нас, в страната, е основана църковна конструкция, наричаща себе си " Православна Църква на Украйна ", която се държи нападателно, превзема наши храмове, прави отвличане на църковно имущество, организира осведомителна политика, която вкарва в подвеждане хората и подменя понятието за същинската Църква с това на разколническото съобщество. Като ръководещ архиерей аз описах на Светейшия за обстановката във Виницка епархия на Украинската Православна Църква. Надявам се, че и Патриархът, и епископатът, който участва на нашата среща, е чул от първа уста тази информация и ще ни окаже нужната поддръжка.

- Можете ли по-подробно да разкажете за настоящето състояние на Украинската Православна Църква и компликациите, които изпитват нейните вярващи от страна на разколниците?

- Основните компликации започнаха преди година и половина, през 2018 година, когато някогашният президент на Украйна Пьотър Порошенко се намесваше в църковните работи и посредством Върховната Рада се обърна към патриарх Вартоломей с молба за даряване на автокефалия. За страдание, всичко беше политизирано. Към патриарх Вартоломей се обръщаха точно политическите управляващи и даже неправославни депутати (гръко-католици), само че не и нашата Православна Църква, която наброява 12,5 хиляди енории в цяла Украйна, 105 архиереи, към 13 хиляди свещенослужители. Нашата Църква - Майка - Руската Православна Църква ни е дарувала правото на необятна автокефалия, което изцяло ни устройва. Ние сме самостоятелни във връзка с ръководството, считано от 1990 година.

Президентът, намесвайки се в църковната активност, се обърна към Вартоломей, а той пък се намеси в живота на друга Патриаршия. Та нали ние сме към Руската Православна Църква! Патриарх Вартоломей нелегално анулира грамотата на патриарх Дионисий от 1686 година и разгласи цялата територия на Украйна за територия на Константинополската патриаршия, което също се явява противозаконен акт. След това президентът сътвори по този начин наречения " съединителен събор ", на който събра разколници, в частност, " филаретовци " (Киевска патриаршия) и " автокефалисти " (Украинска автокефална църква).

Там имаше и двама наши някогашни архиереи, които към откриването на " събора ", на 15 декември, към този момент станаха клирици на Константинополската патриаршия. След " събора " в Църквата започнаха проблеми, защото страната реши да употребява административния запас. Още през ноември 2018 година президентът се опита благодарение на административната власт да събере нашите архиереи, на което Блаженият Онуфрий му отговори: " Ако президентът желае да приказва с епископите, ние го чакаме в Киево-Печорската Лавра. Църковните въпроси следва да се вземат решение на църковна територия. Ние не можем да решаваме църковни въпроси в някогашния музей на Ленин ". По този метод ние отказахме на президента. Той се озлоби и реши да ни отмъсти. А по-нататък историята е известна: започнаха терзания и гонения с практикуване на мощ от страна на службите за сигурност.

- Не се ли усъвършенства обстановката при президента Зелински?

- Подобрение има, само че не мога да кажа, че то е видимо. По-скоро, обстановката може да се охарактеризира като пауза, като мъртвило. Вероломните превземания на храмове бяха прекъснати, само че тлеенето на спора продължава. Епифаний Думенко и неговите помощници се стараят да разбунят обстановката. В Западна Украйна процесите не престават. Те са отприщени. В тях вземат участие западни настойници, които наливат в огъня, а той тлее. Най-болезненото е, че такива дейности отделят Църквата от хората. Аз мисля, че всичко това е ориентирано тъкмо към това - хората да бъдат отвратени от вярата, от Бога. Затова им се демонстрират всички тези " картинки ", предизвикани от стълкновения. Но белким енориашите могат да гледат умерено, когато лишават храмове от Църквата?! Ние отстояване правата на хората, които в продължение на доста години са ходили в тези храмове.

- Как във Вашата епархия се борят с разкола?

- Най-напред с молитва. Човешките сили са несъвършени. Ние молим Господ да ни помогне. Възможно е ние да сме създали неточности, малко да сме се молили, да сме били прекомерно разслаблени. Затова и Господ ни изпраща такива тествания. Ние се молим Той да ни изпрати мир и да вразуми тези хора, които желаят да завземат храмовете със мощ. Така също ги призоваваме да осъзнаят своите неправилни действия. Не е допустимо с такива средства - мощ и ерес, да се построи нова църковна конструкция. Ако те желаят да построят нещо, аз в своята епархия съм подготвен да им оказа помощ, да отделя земя за енория в село Лука Мелешковская. Не, те желаят да завладеят нашия храм, по този начин да се каже, да получат наготово.

- Ваше Високопреосвещенство, след обединяването на разколниците през декември 2018 година Вие се оказахте на острието на църковно-политическата битка. Разкажете, апелирам, какви компликации претърпя Вашата епархия по-късно, когато митрополит Симеон (Шостацки) мина към разколниците?

- До 15 декември 2018 година аз изпълнявах длъжността викариен свещеник на Блажения митрополит Онуфрий. На 17 декември Синодът ме назначи да извършвам отговорностите на Виницки свещеник.

На идващия ден аз се подготвих да пътувам за Виница, с цел да обединя и запазя епархията, тъй като разбирах заплахата на обстановката. Бившият епископ Симеон имаше проект, да поведе със себе си 50 - 70% от свещенството в новата конструкция. Предупредиха ме обаче, че пътуването ми във Виница е неразрешено. Беше въведено военно състояние с всички произлизащи от това последици - инспекции по пътищата, бариери и така нататък Аз се обърнах към Службата по сигурност на Украйна и там ми обясниха, че моето появяване във Виница може да провокира настроения в епархията, ексцесии, завземане на съборната черква. Затова те не можели да ме пуснат. Аз обаче настоях, че би трябвало да отида при свещениците и паството. На идващия ден, когато дойдох във Виница, видях с наслада, че с пристигнали да ме посрещнат доста свещеници и още повече енориаши. Ние дружно пяхме пасхални песнопения.

След това започнаха проблемите, тъй като цялата администрация по вертикала на Виницка област беше прицелена в това да трансферира епархията към ПЦУ. Подтискаха свещениците на регионално, районно и локално равнище, с цел да ги принуждават да преминат в тази конструкция. Някои се поддадоха. Загубите към днешния ден не са доста огромни. От 280 енории минаха 21, т.е. 7-8%. Наложи се да изпитам доста неприятни моменти. Нападаха ме с юмруци, опитваха се да не ме пускат в енориите из региона, в селата. Така действаха подучените хора. Повечето от енориашите се отнасяха с положително и аз усещах това.

- Владико, тези дни се организира братска среща на Предстоятелите и представители на Поместните Православни Църкви в столицата на Йордания Аман. Основният въпрос е ситуацията на Православната Църква в Украйна. Какво очаквате от тази среща и какви очаквания възлагате на архиепископите на Поместните Църкви?

- Наистина, ние разпореждаме огромни очаквания на тази среща, която протича на територията на Йерусалимската патриаршия. Ние, на собствен ред, в този момент се молим и светителят Серафим, Софийският Чудотворец, да помогне това заседание да принесе плодородни плодове. Необходим е разговор, с цел да се постави началото за разрешаване на тази рецесия. Аз считам, че това не е единствено проблем за Украйна. Това е казус за по-нататъшното бъдеще. Сега по този начин постъпи Константинопол с нашата Църква, завладявайки канонична територия на Руската Православна Църква. Утре същото може да се случи в Македония, Черна гора и на което и да е друго място. Това е апел към всички Поместни Църкви. Затова ние, естествено, разпореждаме огромни очаквания на тази среща и се надяваме, че Господ ще умъдри нашите йерарси. Надяваме се още, че те ще намерят най-подходящото решение, с цел да спрат процеса на признание на разколниците, които нямат почтени хиротонии, да се прекрати процеса на завземане на канонична територия от друга Поместна Църква. Аз мисля, че на тези апели ще бъде даден верен отговор. Ние се надяваме на това.

- Вие дълги години сте били в Киево-Печорската Лавра, която изключително се уважава и в България, а и в целия православен свят. Какво значене има тя персонално за Вас?

- Киево-Печорската Лавра е всеправославна реликва, реликва за целия свят. Навярно няма различен подобен манастир в Православния свят, където да е събрано такова количество мощи на светци, подвизавали се на това място. Да, има манастири, в които има доста мощи, свързани с разнообразни манастири и райони. В Киево-Печорската Лавра се намират мощите на тези хора, които са се сподобили в Бога да бъдат светци на Църквата, които ни демонстрират високи ориентири за придобиване на благодатта на Светия Дух, с цел да получим от Бога плодородни сили и да се уподобим с Него. За мен това място е изключително. Още до момента в който се образовах в семинарията и академията, аз се стараех всеки ден да навестявам Лаврата, нейните пещери и да крънкам помощ от преподобните. Именно в Киево-Печорската лавра у мен съзря решението да посветя живота си на Бога. Аз одобрих отшелнически постиг в Антоновските пещери. Дълго време, 15 години, аз живях в Лаврата и мога да кажа, че това е изключително плодородно място, към което ме влече сърцето, душата, с цел да извърши плодородните блага, които изключително щедро се дават на такова свято място. Аз всеки път се старая да пристигам тук на работа. Бих желал и българските енориаши да идват тук, с цел да почувстват благодатта и да се допрян до тези светци.

- Често в пресата се появява информация, че разколниците не могат да се договорят между тях. Филарет Денисенко не признава новата църковна конструкция, основана от патриарх Вартоломей. Вие, като човек, който се намира директно в центъра на украинския църковен живот, можете ли да кажете, че Томосът е донесъл мир и единодушие в Украйна?

- Томосът не донесе нито мир, нито единодушие. За страдание, той донесе разделяне. Съгласие няма даже в стана на самите разколници. Преди година и половина томосът внесе разкол в фамилиите на свещенослужителите и енориашите. През декември 2018 година имаше доста сериозна осведомителна офанзива, която подейства съществено върху възнанието на вярващите. Информацията се поднасяше на хората под избран ъгъл, смесваха се понятия и се внасяше комплициране в мозъците.

Както твърдяха разколниците, те се стремят към мир, към обединяване. Но даже в техните редици, след известно време, се откри ерес. Филарет се отхвърли от томоса, който, както се обясни, той даже не бил видял, а по-късно забелязал в него огромна взаимозависимост от Константинопол. Оказва се, че те не са получили никаква самостоятелност. Всички църковни разногласия се позволяват единствено в Константинопол. Получаването на осветено миро става от Константинопол. Има и доста други пунктове, които свидетелстват за това, че няма никаква самостоятелност. Филарет бил изключително засегнат от това, че съгласно томоса Киев се явява митрополия, а не патриаршия, както му било дадено в Константинопол. Затова в този момент той се отдели от ПЦУ и стартира да ръкополага свои епископи, към този момент има 10 нови.

От личен опит мога да кажа, че при разколниците няма взаимно схващане сред самите тях. Във Виницка област по-рано беше нашата канонична Украинска Православна Църква, а в този момент така наречен Киевска патриаршия на Филарет и така наречен Автокефална черква. Трима епископи - разколници, към днешна дата, Симеон, Михаил и Роман носят един и същи титул Виницки.

Тоест, в един град има няколко епископи. Според каноничните правила това е невероятно: в един град би трябвало да има един свещеник. А у тях има трима, и те нямат взаиморазбиране между тях, тъй като двама от тях би трябвало да се откажат от титула и да заемат други катедри. На локално равнище това провокира непрекъснати спорове и измежду техните свещенослужители, защото всеки се подчинява на " своя " свещеник. Затова няма никакъв мир даже в тяхната конструкция, не приказвам за цялата Украйна. Томосът донесе такова разделяне, което би трябвало да преодоляваме с молебствия. Това ще заеме не един ден и не една година.

- Владико, знаете, че на 26 февруари е незабравим празник - денят на паметта на светителя Серафил, архиепископ Богучарски, Софийски Чудотворец. Вие участвахте в празничната литургия в нашето подворие. Разкажете ни, за Вашите усещания.

- Изключително съм щастлив, че през днешния ден имах опция да взема присъединяване в Божествената литургия в чест на празника на светителя Серафим. И до днешния ден съм виждал какъв брой доста хора идват да се помолят при неговите мощи в криптата на храма - подворие. Хората се молят и просят от него молитвена помощ. Днес храмът беше претъпкан. Казват, че хората не вървят при празен бунар. Значи, тук има нравствен извор, от който хората получават успокоение и помощ.

Както самият той споделя в наследството си, в случай че имам безстрашие да посреднича пред престола на Господа Бога за просбите на хората, идвайте, пишете ми. И хората търсят помощ и избавление. Това е напълно непосредствен до нас по време светец, той е живял наскоро.

Той е непосредствен и по тази причина, тъй като е оставил такова духовно наследство. Тази година се изпълват 70 години от неговото упокоение. В продължение на всичките тези години към него е върволяк от хора, и това се предава от потомство на потомство. Хората отидат при него с молба за молитвената му помощ. И аз изпитах особена наслада в този момент, по време на Божествената литургия, а по-късно слязох в криптата и направих молебен при гроба на светителя. Аз го помолих да ходатайства пред Господа Бога помощ за участниците в съвещанието, което се организира на територията на Йерусалимската патриаршия, с цел да се позволи рецесията в нашата Църква. Ние също по този начин помолихме Господа Бога да дарува избавление на молещите се. Аз благодаря на Блажения митрополит Онуфрий, който ме благослови да бъда на тези тържества. Благодаря на представителя на Светейшия Патриарх на Москва и на цяла Русия Кирил тук, в София, настоятелят на патриаршеското подворие архимандрит Вассиан за неговата организация и грижа, за неговото гостолюбие. За мен това е необикновен ден в моя живот и особена наслада за душата и сърцето ми.

- Ваше Високопреосвещенство, какво ще пожелаете на всички православни християни, без значение от националността, в навечерието на началото на Великия пост?

- Великият пост е подготвителното време към великия празник Възкресение Христово. Това е времето, когато би трябвало да подготвиш душата и сърцето си, разбирайки, че Възкресението се е случило след кръста. Без кръст Възкресение няма. Господ принесе себе си в жертва поради нас. Като претърпяваме Великия пост, ние би трябвало да осъзнаваме, че носим името християни, ние сме изкупени с кръвта Христова. Затова и сме длъжни да се постараем да изживеем почтено това време.

Най-главното е, че ние би трябвало да достигнем ето това - любовта към Бога и към близък. Аз бих желал да напомня думите на светителя Серафим, който в своето време е споделил в проповед на Прощалната неделя в навечерието на Великия пост. За да доближи до всеки човек, той споделил: " Вие би трябвало да виждате във всеки човек ангел, а греховете му да имате за болест, снизхождайки поради тази болест. Трябва да отделяте индивида от неговия грях.

Трябва да обичате индивида, а прегрешението да ненавиждате ". Да се постараем да се вслушаме в тези думи на светителя Серафим, да обичаме ближните и да виждаме в тях облика Божий, който носи в себе си всеки човек. Да се постараем в същото време да достигнем тази духовна висота на любовта, към която ни приканва Бог. Моето благопожелание за това е всеки да изживее това време почтено, плодородно, с цел да бъде времето на поста в действителност радостно за нас. Ние не трябва да демонстрираме тъга. Постът е пролетта на душата.