Пет месеца `военна спецоперация` в Украйна. Всичко върви по план, но по какъв? -
Върви шестият месец на съветската така наречен специфична военна интервенция в Украйна. Кремъл не стопира да повтаря, че всичко върви по проект и че ще завърши, тогава, когато бъдат реализирани всичките ѝ цели. Но доста постоянно се случва по този начин, че това, което „ Москва споделя и демонстрира “ и това, което в реалност се случва, са, както обичат да споделят в Одеса, две огромни разлики. И тази „ специфична военна интервенция “ въобще не е изключение.
Наскоро, участвайки в каспийската среща на върха, Владимир Путин за следващ път съобщи, че неговата " специфична интервенция " в Украйна върви по проект и, че що се отнася до нейното протичане, той има вяра на експертите. „ Работим умерено, войските се движат, доближават рубежите, които са сложени като задания. Всичко върви по проект “, увери съветският президент.
В същото време съветският министър на защитата Сергей Шойгу прибавя, че през днешния ден един от главните цели за съветските въоръжени сили е „ запазването на живота и здравето на подчинения ѝ персонален състав “. Обаче, в случай че създадем някаква ретроспекция на тази „ спецоперация “ от нейното начало до днешния ден, ще забележим, че тя, меко казано, не дава отговор на това, което приказва за нея съветското държавно и военно управление. Тоест или „ спецоперацията ” не върви тъкмо по проект, или въпреки всичко върви по проект, само че по подобен, който в профил наподобява много чудноват.
Ето, да вземем за пример, в случай че вярвате на Путин и Шойгу, се оказва, че унищожаването край Гостомел на още втория ден от „ спецоперацията “ на съветските елитни парашутисти от 45-та обособена гвардейска бригада на специфичните сили на ВДВ (въздушно-десатнти войски, б. р.), която е профилирана в завладяването на летища - това е част от проекта им. В същия ден, между другото, колоните на комбинирания отряд на СОБР и ОМОН от региона на Кемерово, които настъпиха от територията на Беларус, с цел да щурмуват Киев, бяха изцяло унищожени.
Превземането на Киев беше главната цел на " специфичната интервенция " на Путин: да смъкна държавното управление в столицата и да го размени с следени от Москва марионетки. Украинските отбранителни сили обаче съумяха освен да спрат стремителното нахлуване на съветската войска към столицата, само че да й нанесат мъчителни провали. След провалената офанзива против Киев и с цел да избегне цялостното заличаване на остатъците от настъпващите елементи, съветското военно командване взема решение да ги изтегли назад на територията на Беларус. В Кремъл нарекоха това " жест на благосклонност за възстановяване на атмосферата и обстановката по време на договарянията с украинската делегация в Истанбул ". Вероятно, също по проект.
В началото на март по пътя край Харков бяха победени елементи на едно от елитните формирования на съветската войска - 1-ва гвардейска танкова червенознаменна войска, както и отряд на Владимирския СОБР. Украинските военни взеха в плен командирите на танковия батальон, заместник-командира на полка и други висши офицери. Точно по същото време покрай Вознесенск, по време на опит за намиране на брод през Южен Буг, частите на 126-та обособена гвардейска червенознаменна бригада за брегова защита бяха разгромени. По-късно, вследствие на контраофанзива на украинските войски в региона, съветските войски бяха отблъснати на 120 километра югоизточно от града.
В първите седмици на пълномащабната война и, евентуално, по проект беше унищожена ведно с военната техника Батальонно-тактическа група (БТГР) от състава 20-та независима гвардейска червенознаменна мотострелкова бригада, както и 38-ма обособена гвардейска мотострелкова Витебска бригада. Заради това се наложи съветските генерали да изтеглят останките от последната на територията на Русия. От своя страна 150-та Идрицко-Берлинска мотострелкова дивизия загуби минимум седем от своите бронетранспортьори в Украйна за 10 дни на „ военната специфична интервенция “.
Още към края на март бяха унищожени забележителен брой съветски бойни самолети и хеликоптери, а полето на деяние на съветската военна авиация беше внезапно лимитирано, а също по този начин бяха потопени или развалени няколко съветски военни кораба, в това число подобен еднрокалибрен като огромния десантен транспортен съд " Саратов ". Фактическото доминиране на съветския флот в Черно море се оказа значително изравнено и той не съумя да извърши множеството от плануваните офанзиви и десанти.
През април, изрично по проекта на „ специфичната интервенция “, украинските противокорабни ракети „ Нептун “ удариха и потопиха флагмана и гордостта на съветския Черноморски флот – ракетния крайцер „ Москва “. Според разнообразни оценки единствено 58 военнослужещи от 510 на борда са били избавени от наводнения крайцер. През същия този април беше унищожена бронирана група на едно от подразделенията на 21-ва обособена гвардейска червенознаменна мотострелкова бригада.
Интересното е, че точно подразделения на тази част непрекъснато участваха в интернационалните военни учения, където спечелваха призови места.
Унищожаването на съветския батальон, който се опитваше да форсира река Северски Донец при Белогоровка през май, беше една от най-големите загуби на Русия от началото на войната, наред с потъването на „ Москва “. Според някои сведения от 550 бойци в 74 независима гвардейска мотострелкова бригада, хвърлени да пресекат реката, убити или ранени са докъм 485. Загубата на техника възлиза на повече от 80 единици.
През втората половина на юни украинските военни организираха специфична интервенция за освобождение на завладения от съветската войска Змийски остров. Освен загубите в персонален състав и военна техника, съветската войска, евентуално в сходство с проекта, загуби толкоз значимия въздушен надзор над акваторията на Черно море наоколо до крайбрежията на Одеска област, без който осъществяването на морски десантът в този регион е просто невероятно.
Като се стартира от юни, благодарение на няколко артилерийски системи HIMARS, предоставени на Украйна от интернационалните сътрудници, съветската войска „ по проект “ се лиши от повече от 30 свои хранилища за муниции, командни пунктове и други значими уреди.
Отделно би трябвало да се упоменат многократните опити на съветските войски да се закрепят на военното летище Чернобаевка, което се намира покрай Херсон. Името на селото се трансформира в интернет меме, което приказва за непросветеност на съветското командване, за повторение на неточности, както и за място, където се влиза елементарно и се излиза мъчно. До през днешния ден са известни над 20 сходни опита на руснаците, приключили за тях по еднакъв метод: огромни загуби на въоръжение, военна техника и персонален състав, в това число команден. Сред тях, по украински данни, са и двама командващи армии.
Като цяло, по данни на украинския общоприет щаб, към днешна дата Русия в своята „ специфична военна интервенция “, която съгласно Путин върви по проект, към този момент е изгубила към 40 хиляди военнослужещи, от които 10 генерали, повече от 1700 танка, над 3900 бойни бронирани машини, над 2800 автомобила, над 100 системи за противовъздушна защита, над 200 самолета, над 180 хеликоптера, над 700 оперативно-тактически безпилотни апарата и 15 кораба/катера. В резултат на това, а евентуално и „ по проект “, след петте месеца „ специфична интервенция “ Русия е принудена да вади остарелите оръжия от складовете и да ги изпраща в Украйна, да изиска военна помощ от Иран и Китай, да организира скрита доброзорна готовност и открита и недоброволна на окупираните от нея украински територии, да търси наемници в Африка и Близкия Изток, да отстранява от командването висши военни чинове и да образува наказателни производства във връзка с управителни лица в специфичните служби, а също по този начин по всякакъв начин да крие същинските мащаби на военните загуби в УКрайна.
Цялата т. н. специфична военна интервенция, от страховитите заявки за „ демилитаризация “ и „ денацификация “ на цяла Украйна, направени в навечерието на нейното начало, се сведе до такава степен, че след приключването на пет месеца „ втората войска на света “ с огромни компликации и загуби продължава опитите да завземе дребни региони от Луганска и Донецка области.
И в случай че всичко това е, както споделя Путин, част от проекта, тогава някакъв подобен чудноват проект се получава…
Игор Федик е началник на секция Югоизточна Европа в New Geopolitics Research Network. Има магистърска степен по интернационално право от Украинския държавен университет по финанси и интернационална търговия. Работил е като заместник-главен редактор на англоезичното списание „ The Ukrainian Defence Review “. Научните му ползи са ориентирани към политическите, икономическите и обществените аспекти на развиването на балканските страни, а след пълномащабното навлизане на Русия в Украйна на 24 февруари проучва процесите и протичащото се в Украйна и Русия. Автор е на редица публикации и разбори в разнообразни украински и задгранични медии.
Превод: Красимир Крумов
Наскоро, участвайки в каспийската среща на върха, Владимир Путин за следващ път съобщи, че неговата " специфична интервенция " в Украйна върви по проект и, че що се отнася до нейното протичане, той има вяра на експертите. „ Работим умерено, войските се движат, доближават рубежите, които са сложени като задания. Всичко върви по проект “, увери съветският президент.
В същото време съветският министър на защитата Сергей Шойгу прибавя, че през днешния ден един от главните цели за съветските въоръжени сили е „ запазването на живота и здравето на подчинения ѝ персонален състав “. Обаче, в случай че създадем някаква ретроспекция на тази „ спецоперация “ от нейното начало до днешния ден, ще забележим, че тя, меко казано, не дава отговор на това, което приказва за нея съветското държавно и военно управление. Тоест или „ спецоперацията ” не върви тъкмо по проект, или въпреки всичко върви по проект, само че по подобен, който в профил наподобява много чудноват.
Ето, да вземем за пример, в случай че вярвате на Путин и Шойгу, се оказва, че унищожаването край Гостомел на още втория ден от „ спецоперацията “ на съветските елитни парашутисти от 45-та обособена гвардейска бригада на специфичните сили на ВДВ (въздушно-десатнти войски, б. р.), която е профилирана в завладяването на летища - това е част от проекта им. В същия ден, между другото, колоните на комбинирания отряд на СОБР и ОМОН от региона на Кемерово, които настъпиха от територията на Беларус, с цел да щурмуват Киев, бяха изцяло унищожени.
Превземането на Киев беше главната цел на " специфичната интервенция " на Путин: да смъкна държавното управление в столицата и да го размени с следени от Москва марионетки. Украинските отбранителни сили обаче съумяха освен да спрат стремителното нахлуване на съветската войска към столицата, само че да й нанесат мъчителни провали. След провалената офанзива против Киев и с цел да избегне цялостното заличаване на остатъците от настъпващите елементи, съветското военно командване взема решение да ги изтегли назад на територията на Беларус. В Кремъл нарекоха това " жест на благосклонност за възстановяване на атмосферата и обстановката по време на договарянията с украинската делегация в Истанбул ". Вероятно, също по проект.
В началото на март по пътя край Харков бяха победени елементи на едно от елитните формирования на съветската войска - 1-ва гвардейска танкова червенознаменна войска, както и отряд на Владимирския СОБР. Украинските военни взеха в плен командирите на танковия батальон, заместник-командира на полка и други висши офицери. Точно по същото време покрай Вознесенск, по време на опит за намиране на брод през Южен Буг, частите на 126-та обособена гвардейска червенознаменна бригада за брегова защита бяха разгромени. По-късно, вследствие на контраофанзива на украинските войски в региона, съветските войски бяха отблъснати на 120 километра югоизточно от града.
В първите седмици на пълномащабната война и, евентуално, по проект беше унищожена ведно с военната техника Батальонно-тактическа група (БТГР) от състава 20-та независима гвардейска червенознаменна мотострелкова бригада, както и 38-ма обособена гвардейска мотострелкова Витебска бригада. Заради това се наложи съветските генерали да изтеглят останките от последната на територията на Русия. От своя страна 150-та Идрицко-Берлинска мотострелкова дивизия загуби минимум седем от своите бронетранспортьори в Украйна за 10 дни на „ военната специфична интервенция “.
Още към края на март бяха унищожени забележителен брой съветски бойни самолети и хеликоптери, а полето на деяние на съветската военна авиация беше внезапно лимитирано, а също по този начин бяха потопени или развалени няколко съветски военни кораба, в това число подобен еднрокалибрен като огромния десантен транспортен съд " Саратов ". Фактическото доминиране на съветския флот в Черно море се оказа значително изравнено и той не съумя да извърши множеството от плануваните офанзиви и десанти.
През април, изрично по проекта на „ специфичната интервенция “, украинските противокорабни ракети „ Нептун “ удариха и потопиха флагмана и гордостта на съветския Черноморски флот – ракетния крайцер „ Москва “. Според разнообразни оценки единствено 58 военнослужещи от 510 на борда са били избавени от наводнения крайцер. През същия този април беше унищожена бронирана група на едно от подразделенията на 21-ва обособена гвардейска червенознаменна мотострелкова бригада.
Интересното е, че точно подразделения на тази част непрекъснато участваха в интернационалните военни учения, където спечелваха призови места.
Унищожаването на съветския батальон, който се опитваше да форсира река Северски Донец при Белогоровка през май, беше една от най-големите загуби на Русия от началото на войната, наред с потъването на „ Москва “. Според някои сведения от 550 бойци в 74 независима гвардейска мотострелкова бригада, хвърлени да пресекат реката, убити или ранени са докъм 485. Загубата на техника възлиза на повече от 80 единици.
През втората половина на юни украинските военни организираха специфична интервенция за освобождение на завладения от съветската войска Змийски остров. Освен загубите в персонален състав и военна техника, съветската войска, евентуално в сходство с проекта, загуби толкоз значимия въздушен надзор над акваторията на Черно море наоколо до крайбрежията на Одеска област, без който осъществяването на морски десантът в този регион е просто невероятно.
Като се стартира от юни, благодарение на няколко артилерийски системи HIMARS, предоставени на Украйна от интернационалните сътрудници, съветската войска „ по проект “ се лиши от повече от 30 свои хранилища за муниции, командни пунктове и други значими уреди.
Отделно би трябвало да се упоменат многократните опити на съветските войски да се закрепят на военното летище Чернобаевка, което се намира покрай Херсон. Името на селото се трансформира в интернет меме, което приказва за непросветеност на съветското командване, за повторение на неточности, както и за място, където се влиза елементарно и се излиза мъчно. До през днешния ден са известни над 20 сходни опита на руснаците, приключили за тях по еднакъв метод: огромни загуби на въоръжение, военна техника и персонален състав, в това число команден. Сред тях, по украински данни, са и двама командващи армии.
Като цяло, по данни на украинския общоприет щаб, към днешна дата Русия в своята „ специфична военна интервенция “, която съгласно Путин върви по проект, към този момент е изгубила към 40 хиляди военнослужещи, от които 10 генерали, повече от 1700 танка, над 3900 бойни бронирани машини, над 2800 автомобила, над 100 системи за противовъздушна защита, над 200 самолета, над 180 хеликоптера, над 700 оперативно-тактически безпилотни апарата и 15 кораба/катера. В резултат на това, а евентуално и „ по проект “, след петте месеца „ специфична интервенция “ Русия е принудена да вади остарелите оръжия от складовете и да ги изпраща в Украйна, да изиска военна помощ от Иран и Китай, да организира скрита доброзорна готовност и открита и недоброволна на окупираните от нея украински територии, да търси наемници в Африка и Близкия Изток, да отстранява от командването висши военни чинове и да образува наказателни производства във връзка с управителни лица в специфичните служби, а също по този начин по всякакъв начин да крие същинските мащаби на военните загуби в УКрайна.
Цялата т. н. специфична военна интервенция, от страховитите заявки за „ демилитаризация “ и „ денацификация “ на цяла Украйна, направени в навечерието на нейното начало, се сведе до такава степен, че след приключването на пет месеца „ втората войска на света “ с огромни компликации и загуби продължава опитите да завземе дребни региони от Луганска и Донецка области.
И в случай че всичко това е, както споделя Путин, част от проекта, тогава някакъв подобен чудноват проект се получава…
Игор Федик е началник на секция Югоизточна Европа в New Geopolitics Research Network. Има магистърска степен по интернационално право от Украинския държавен университет по финанси и интернационална търговия. Работил е като заместник-главен редактор на англоезичното списание „ The Ukrainian Defence Review “. Научните му ползи са ориентирани към политическите, икономическите и обществените аспекти на развиването на балканските страни, а след пълномащабното навлизане на Русия в Украйна на 24 февруари проучва процесите и протичащото се в Украйна и Русия. Автор е на редица публикации и разбори в разнообразни украински и задгранични медии.
Превод: Красимир Крумов
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ