“Върви по улицата най-красивата жена на август, най-гъвкавата, най-зеленооката. Малко е да кажем, че

“Върви по улицата
най-красивата жена на август,
най-гъвкавата, най-зеленооката.
Малко е да кажем,
че дърветата й смъкват шапки и корoни
и че старците въздишат, без да знаят Омир.
Тази нощ мъжът й вместо всички
ще заспи във влажните чаршафи
с точеща се слюнка на възглавницата.
Тя ще стане безшумно и на пръсти
в кухнята ще влезе, след това дълго
там ще мие някаква паница...

...или с някаква паница са я сграбчили,
или през дребното прозорче е избягала,
или заради идващата есен. Тя е млада...
Това ще се приказва на следващия ден и ще радва,
защото най-красивата жена е ничия
и (както се разбра в началото)

- на август. ”