Стефан Стефанов: Няма как да правя големи щангисти в Малайзия без вратни пържоли
Варненският експерт Стефан Стефанов към този момент 15 години е треньор по повдигане на тежести в Малайзия. През първите 4 години той води клуб, а по-късно непроменяемо е ментор на всички национални тимове.
В момента Стефан кара отпуска във Варна и употребява всяка опция да се среща с правилни другари, измежду които са Димитър Момиров, Андрей Керанов и Любчо Попов.
В извънредно изявление за „ Народно дело Седмицата ” Стефан Стефанов приказва за своя живот в екзотичната страна и за първи път разкрива повода, заради която може да постави край на азиатския си гурбет.
- Г-н Стефанов, съответните ви цели през 2018 година с вашите щангисти?
- Те са две. Първата ни огромна изява ще е през септември на Азиатските игри в Джакарта, които ще са в 27 типа спорт. Не храним илюзии за орден или призово класиране, защото китайците и иранците са международни сили. Ако вкарам най-малко един играч в шестицата, ще е огромен триумф. Ще разгадавам на петима щангисти, като имаме шансове за топ 6 в три категории – 56, 62 и 85. Ще повеждам и две дами, само че единствено, с цел да натрупат опит. Втората ми цел е да взема две-три квоти за Младежката олимпиада до 17 години в Буенос Айрес през октомври.
- Разбрах, че предходната година Куала Лумпур за първи път от доста време е бил хазаин на Сиа Гейм и са хвърлени доста пари за нови уреди. Модерните бази и условия ще оказват помощ ли притегляте повече момчета за щангите?
- Първо, да уточня за вашите читатели какво значи Сиа Гейм – това са обичайни игри, които се провеждат на всеки две години с присъединяване на 8 страни от Азия. Миналата година пристигнаха повече, а държавното управление на Малайзия хвърли милиони за нови игрища, зали и така нататък, с цел да се покаже, защото от 2001 година не са били домакини. Но това няма да помогне на щангите, защото заплатите при нас са дребни. Ние нямаме спонсор, заплащанията са единствено от страната, а с това, което дава, няма по какъв начин да задържа дълго най-талантливите щангисти в залата.
- За какви пари става дума?
- Ами най-хубавите щангисти вземат до 800 $ на месец, само че единствено в случай че са спечелили медали от Сиа Гейм и Игрите на Британската общественост, или са записали влиятелни класирания на международни шампионати, както през 2014 година в Казахстан, когато двама наши се класираха в топ 10. В противоположен случай възнагражденията са надалеч по-малки.
- Как тогава успявате да задържите най-хубавите?
- Не съумявам. След последните Сиа Гейм да вземем за пример няколко момчета си потеглиха. Това се повтаря всяка година. Щангистите имат доста деца и не могат да устоят фамилиите си с тези алегорични заплати. Така че са принудени да се откажат и да стартират бизнес - с облекла, палмово масло, риба, плантации, туризъм. Много приходи носи рибата – купуват я от дребни селца в островите, и я препродават три пъти по-скъпо в столицата.
- Иначе упражнявате ли постоянно?
- Да. В понеделник, сряда и петък водим двуразови занимания, а във вторник, четвъртък и събота – едноразови. Подсигурени са условия за пълноценни тренировки и възобновяване.
- Как се пазите от допинга?
- Подписал съм декларация, че аз не им давам никакви добавки и препарати. Това го вършат единствено лекари и представители на Института за възобновяване. След абсурда със инфектираните спортисти, вземали лекарства от Китай, нашите шефове пазарят единствено от Австралия и Нова Зеландия, защото медикаментите им са потвърдено чисти. Досега няма случай наш щангист да е заловен с допинг.
- По време на Рамадана водите ли тренировки?
- Тогава е най-тежо, защото през тези 30 дни се хранят единствено по изгрев слънце и вечер след молитвите. Не пият въобще вода и денем 16 часа не ядат. С огромни старания организираме по една лека подготовка заран и вечер, само че доста момчета и девойки не влизат в залата. Едни от тях повръщат, втори ги боли корема, трети нямат сили и така нататък
- Доколко е правилно, че неналичието на калорична храна пречи да вдигнете равнището на щангистите ви?
- Това е самата истина. Само с ориз, риба и пиле не става. Друго са си вратните пържоли, но в мюсюлманска страна такива екстри няма. В Малайзия 70 % са мюсюлмани, 25 – будисти, а другите 5 % са пасмина.
- Как се справяте с бруталните климатични условия?
- Някак си съм се приспособил, само че усещам болки в коленете и кръста. Температурите всеки ден са най-малко 33 градуса, а влажността на въздуха е 96 – 100 %.
- От всичко казано дотук излиза, че карате комплициран гурбет. Кое ви стимулира да продължавате?
- Дълго време бях удовлетворен, че почнах от нулата, построих щангисти и те донесоха първи медали на страната от влиятелни прояви. Радвам се и на уважението на шефовете от Министерството на спорта и федерацията, както и от страна на щангистите. Но откакто казуса с трудовия стаж не бе решен, към този момент мисля да се прибирам.
- Бихте ли обяснили по-конкретно?
- 15 години работих без трудов стаж заради липса на съглашение сред Малайзия и България. Двете страни имат съглашение единствено за ненападение от 1947 година, което не ми прави работа. Преди години пристигна външния министър Даниел Митов и когато го попитахме дали ще спомага за решение на проблема, той промърмори: „ Вие тук сте 80-100 българи, а какво да кажат най-голямата колония българи в Чикаго, които са стотици хиляди... ” Бившият президент Плевнелиев пък беше оповестил, че България стартира съдействие с Малайзия в текстилната и хранително-вкусовата индустрия, както и в други браншове. Но откакто това се оказа кьорфишек, и искрицата ни вяра угасна. От една страна, в Малайзия животът е спокоен. Мюсюлманите са кротки, няма тероризъм, дето се споделя една бомба не е гръмнала. Но времето минава, идва ред за пенсии, а аз като нямам осигуровки толкоз години...
В момента Стефан кара отпуска във Варна и употребява всяка опция да се среща с правилни другари, измежду които са Димитър Момиров, Андрей Керанов и Любчо Попов.
В извънредно изявление за „ Народно дело Седмицата ” Стефан Стефанов приказва за своя живот в екзотичната страна и за първи път разкрива повода, заради която може да постави край на азиатския си гурбет.
- Г-н Стефанов, съответните ви цели през 2018 година с вашите щангисти?
- Те са две. Първата ни огромна изява ще е през септември на Азиатските игри в Джакарта, които ще са в 27 типа спорт. Не храним илюзии за орден или призово класиране, защото китайците и иранците са международни сили. Ако вкарам най-малко един играч в шестицата, ще е огромен триумф. Ще разгадавам на петима щангисти, като имаме шансове за топ 6 в три категории – 56, 62 и 85. Ще повеждам и две дами, само че единствено, с цел да натрупат опит. Втората ми цел е да взема две-три квоти за Младежката олимпиада до 17 години в Буенос Айрес през октомври.
- Разбрах, че предходната година Куала Лумпур за първи път от доста време е бил хазаин на Сиа Гейм и са хвърлени доста пари за нови уреди. Модерните бази и условия ще оказват помощ ли притегляте повече момчета за щангите?
- Първо, да уточня за вашите читатели какво значи Сиа Гейм – това са обичайни игри, които се провеждат на всеки две години с присъединяване на 8 страни от Азия. Миналата година пристигнаха повече, а държавното управление на Малайзия хвърли милиони за нови игрища, зали и така нататък, с цел да се покаже, защото от 2001 година не са били домакини. Но това няма да помогне на щангите, защото заплатите при нас са дребни. Ние нямаме спонсор, заплащанията са единствено от страната, а с това, което дава, няма по какъв начин да задържа дълго най-талантливите щангисти в залата.
- За какви пари става дума?
- Ами най-хубавите щангисти вземат до 800 $ на месец, само че единствено в случай че са спечелили медали от Сиа Гейм и Игрите на Британската общественост, или са записали влиятелни класирания на международни шампионати, както през 2014 година в Казахстан, когато двама наши се класираха в топ 10. В противоположен случай възнагражденията са надалеч по-малки.
- Как тогава успявате да задържите най-хубавите?
- Не съумявам. След последните Сиа Гейм да вземем за пример няколко момчета си потеглиха. Това се повтаря всяка година. Щангистите имат доста деца и не могат да устоят фамилиите си с тези алегорични заплати. Така че са принудени да се откажат и да стартират бизнес - с облекла, палмово масло, риба, плантации, туризъм. Много приходи носи рибата – купуват я от дребни селца в островите, и я препродават три пъти по-скъпо в столицата.
- Иначе упражнявате ли постоянно?
- Да. В понеделник, сряда и петък водим двуразови занимания, а във вторник, четвъртък и събота – едноразови. Подсигурени са условия за пълноценни тренировки и възобновяване.
- Как се пазите от допинга?
- Подписал съм декларация, че аз не им давам никакви добавки и препарати. Това го вършат единствено лекари и представители на Института за възобновяване. След абсурда със инфектираните спортисти, вземали лекарства от Китай, нашите шефове пазарят единствено от Австралия и Нова Зеландия, защото медикаментите им са потвърдено чисти. Досега няма случай наш щангист да е заловен с допинг.
- По време на Рамадана водите ли тренировки?
- Тогава е най-тежо, защото през тези 30 дни се хранят единствено по изгрев слънце и вечер след молитвите. Не пият въобще вода и денем 16 часа не ядат. С огромни старания организираме по една лека подготовка заран и вечер, само че доста момчета и девойки не влизат в залата. Едни от тях повръщат, втори ги боли корема, трети нямат сили и така нататък
- Доколко е правилно, че неналичието на калорична храна пречи да вдигнете равнището на щангистите ви?
- Това е самата истина. Само с ориз, риба и пиле не става. Друго са си вратните пържоли, но в мюсюлманска страна такива екстри няма. В Малайзия 70 % са мюсюлмани, 25 – будисти, а другите 5 % са пасмина.
- Как се справяте с бруталните климатични условия?
- Някак си съм се приспособил, само че усещам болки в коленете и кръста. Температурите всеки ден са най-малко 33 градуса, а влажността на въздуха е 96 – 100 %.
- От всичко казано дотук излиза, че карате комплициран гурбет. Кое ви стимулира да продължавате?
- Дълго време бях удовлетворен, че почнах от нулата, построих щангисти и те донесоха първи медали на страната от влиятелни прояви. Радвам се и на уважението на шефовете от Министерството на спорта и федерацията, както и от страна на щангистите. Но откакто казуса с трудовия стаж не бе решен, към този момент мисля да се прибирам.
- Бихте ли обяснили по-конкретно?
- 15 години работих без трудов стаж заради липса на съглашение сред Малайзия и България. Двете страни имат съглашение единствено за ненападение от 1947 година, което не ми прави работа. Преди години пристигна външния министър Даниел Митов и когато го попитахме дали ще спомага за решение на проблема, той промърмори: „ Вие тук сте 80-100 българи, а какво да кажат най-голямата колония българи в Чикаго, които са стотици хиляди... ” Бившият президент Плевнелиев пък беше оповестил, че България стартира съдействие с Малайзия в текстилната и хранително-вкусовата индустрия, както и в други браншове. Но откакто това се оказа кьорфишек, и искрицата ни вяра угасна. От една страна, в Малайзия животът е спокоен. Мюсюлманите са кротки, няма тероризъм, дето се споделя една бомба не е гръмнала. Но времето минава, идва ред за пенсии, а аз като нямам осигуровки толкоз години...
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ