Варненка, прибрала се преди два месеца от чужбина в България,

Варненка, прибрала се преди два месеца от чужбина в България, изригна с прочувствен пост. Жената, която е майка на две деца показа, че изпитва компликации в морската ни столица. Тя е озадачена от безхаберието и неподдържането на инфраструктурата в града.

За образец дава разрушен тротоар до учебно заведение. Майката се чуди по какъв начин да премине през изкъртените плочки с детската си количка, водейки другото си дете на учебно заведение.

„ Сега ще кажете ами слез на улицата. Ами нали ги учим тези деца по тротоарите да вървят, не по улиците, “ написа тя.

Ето какво написа тя:

„ Добро утро на вас, моето стартира още веднъж с гняв. Как може такова безхаберие? Ако се чудите къде и какво е това - това е тротоара пред учебно заведение „ Йордан Йовков “. Къде се намира ли, необятен център, ами това е… Варна, морската столица на България. Сега ще кажете, като не ти харесва махай се, отивай по чужбина. Ами оттова се връщам, преди и няма два месеца.

Тротоарите там са добре, непорочност също, само че сърцето не е добре. Сърцето тупти и трепни, ей за тук за нашето си. Там където си минал милиарди пъти и отново искаш да минеш. Там където се чувстваш жив. Та нали би трябвало и да се борим, за по положително, за нашите деца, за нашето човешко престояване. Та нали това е нашата родна земя, нашето благосъстояние. Тук ми харесва, тук желая да съм, само че дано се борим за естествен и хубав живот.

Та тези нередици започнаха леко да се разрушават когато аз учех още в това учебно заведение. Сега когато повеждам обаче моето дете се чудя, толкоз ли няма някой за толкоз години да го види и да го оправи. Така, че съм пред огромната чуденка, къде и по какъв начин да задвижвам някой, че да се направи нещо. Сутрин рано, не е по никакъв начин приятна, тази панорама. А и много рискова, да не приказваме по какъв начин да минеш и с втората си наследничка оттова с количката, тъй като видиш ли, ти няма къде да я оставиш. И действително, едно просто “хайде да отидем на учебното заведение до у дома “, е едно огромно предизвикателство, костващо ми повече времене, а заран преди работа всяка секунда е значима. Сега ще кажете ами слез на улицата. Ами нали ги учим тези деца по тротоарите да вървят, не по улиците. Нали знаете, не е значимо какво казваш, а какво показваш.

Така че благи съграждани, не зная дали поста е за тук, само че също по този начин знам, че сте и една доста огромна мощ и се обръщам към вас, за всевъзможни препоръки, които могат да ми оказват помощ да оправя най-малко тротоарите към учебното заведение и да бъде, лицеприятно, елементарно и безвредно.

С ръка на сърцето, споделям - Моля, Помощ! Какво да направя?

Лек и ухилен ден ви искам. Нека всеки да се опита да направи най-малко малко, за средата в която живеем. “