Спряха варненец от годишен преглед на колата заради... 2 стотинки данък
Варненец е бил спрян на пункт за годишен механически обзор на колата, тъй като в системата за локални налози община Варна му е търсила...2 стотинки за умряло куче.
Ето какво написа Гинка Христова, представена от "Днес плюс ":
Разказ от първо лице за 1 стотинка и още 2 стотинки... дължими налози във Варна
Роди ме, мамо, с шанс, па ме прати да мина годишен механически обзор в работен ден. Няма опашка, в пункта единствено мене чакат, да ми прегледат колата и да ме изпратят по жимо по крепко. Хората са общителни, прелистват ми документите, въвеждам колата в бокса и...греда – не е заплатен налог МПС.
Не може да бъде, персонално съм направил превода още през март дружно с налог здания и такса боклук, че и с 5 % отстъпка.
„ Не се тормозете, тук в прилежащия хипермаркет има изипей, ще се върнете до минути, дори няма да Ви местя колата, споделя техникът. И прибавя – то с по банков път постоянно има разминавания, ще го уточните. “ Какво са 5-10 мин., пред мен е един цялостен очарователно заоблачен ден. Справка на касата за разплащания обаче демонстрира, че
против ЕГН-то ми няма отговорности
Проверявам за всеки случай и брачната половинка - нищо не дължи. Обратно в пункта за прегледи. Любезният човек подвига плещи и на собствен ред ми вади разпечатка, с която системата ме отхвърля.
„ Не сте единствен, случва се всеки ден, – успокоява ме техникът. Връщаме клиенти за дължими стотинки. Ние не виждаме какъв брой имат да заплащат, само че не могат да минат обзор, до момента в който не изчистят сметката. “
И доброжелателно ме поучава да отида в Изчислителния център за информация на гишетата за локални налози и такси. Е, постанова се да преместя колата, с цел да освободя бокса. Започвам да се напъвам от чувството по какъв начин времето ми се изплъзва и ще прекарам още най-малко час-два за разтъкаване в опит
да изясня другояче изцяло ясна обстановка.
За всеки случай се отклонявам вкъщи да изнамеря разпечатките, с които съм се разплатил с общината. Жена ми у дома може сол да няма, но списък събира от десетилетия.
Само чака да изтърва някоя записка, че да я подреди в пликче, джобче, директория...от настоящи месечни сметки, до архаични гаранционни карти на праисторически домашен уреди, от дълго време излезли от строя и от вкъщи ни.
Ето, не ме подведе моето момиче – всичко е тук, въоръжен съм и аз на собствен ред с същински доказателства за изрядността ми като съзнателен поданик. Няма да отида като някой мушлек
с голи ръце и да фъфля по гишетата.
В паричния салон, както си му е редът, тегля билетче – 131-ти номер. Какво желая, по това време на деня – обед минава, обикновено. Звучи глас като ехтене от бинго зала – заповядайте на гише...а, идва ми редът.
Обяснявам на касиерката, демонстрирам моята разпечатка от платежните за локалните си налози, както и тази с отхвърли от пункта за годишни механически прегледи. Момичето чука по клавишите и блества в усмивка.
„ Да, имате да плащате 1 /една/ стотинка “. Онемявам. Оглупявам! Моля я да повтори. Не съзнавам по какъв начин дълбая в портфейла си и изваждам дължимата сума. Получавам и документ. И си потеглям ослепял от яд.
Момент, господине. Тука има още една такса за кучето Ви. Две стотинки, апелирам. “ И принтерът към този момент чатка новата разписка за кучето ми, което умря през 2013 година Кой знае какво му е на горкото момиче зад това гише, щом продължава толкоз цинично да се смее, до момента в който ми пожелава прелестен ден.
Такъв миг, уважаеми читателю, не се изпуска. Той е като да те връхлети историята. Само че не героичните събития от учебниците, а сивата простащина на големия дял съпътстващи жертви на всички велики събития. Онези милиони нещастници, търсещи отговор на въпроса Защо аз, за какво навръх мен.
Не сдържах яростта си и с цялостно гърло разгласих пред всички в паричния салон по какъв начин изплащам дълга си за колата в размер на 1 /една/ стотинка, плюс 2 /две стотинки налог за умрялото си куче, за което не съм имал благоразумието да заявявам гибелта му пред управляващите.
Даже не се и пробвах да припомня, че за кучешките две ст. е изтекла 5-годишна отминалост.
Оповестих на всеослушание, че съм извършил гражданския си дълг към община Варна, не с цел да предизвикам състрадание, не с цел да прикани за помощ, а тъй като по ужасно от самия парадокс е само безсилието да го предотвратиш и да предпазиш други да попаднат в него.
Никой не може да бъде защитен от безумия.
Едни ги сътворяват, други стават жертви. Познайте в тази корелация къде е общинската администрация, която поради първата вълна от COVID19 удължи периода за заплащане на локални налози и такси с отстъпка до юни, призоваваше да се заплаща по банков път.
Създаде организация, при която в паричните салони да не се стичат доста хора и да се излагат на заразен риск. Достатъчна е единствено една дирекция локални налози и такси, даже не цялата, не и половината.
Достатъчен е даже единствено един единствен човек с глава на раменете си да се досети, че стотинките могат да бъдат прихванати от бъдещи заплащания. Аз и фамилията ми всяка година плащаме налози да седем парцела и най-малко две коли, тези колосално скъпи стотинки можеше да се начислят към всяка една от тези сметки. Вместо това - един долнокачествен и недомислен софтуер
трансформира стотици варненци в длъжници,
чиито отговорности не костват колкото хартията на квитанциите, с които се разплащат. Точно като кацата с меда, на която й стига една лъжичка катран.
По тази прилика тъкмо един компютър с една развеселена касиерка, бодната до него, са задоволителни, с цел да изтръгнат кмета от рисковата илюзия, че всеки ден и час работи за добруването на съгражданите си. А те, съгражданите му, попаднали в парадокса, с отвращение да обобщават – такава е системата.
Надвечер прекосих през годишния механически обзор без забележки. По единомислещото мнение на техниците – ударих дъното с безспорен връх – в никакъв случай до този миг не са прибирали клиент поради толкоз дребна сума.
Просто тъй като няма по-малка парична единица от моята скъпа една стотинка. Плюс още две за умрялото ми куче.
Ето какво написа Гинка Христова, представена от "Днес плюс ":
Разказ от първо лице за 1 стотинка и още 2 стотинки... дължими налози във Варна
Роди ме, мамо, с шанс, па ме прати да мина годишен механически обзор в работен ден. Няма опашка, в пункта единствено мене чакат, да ми прегледат колата и да ме изпратят по жимо по крепко. Хората са общителни, прелистват ми документите, въвеждам колата в бокса и...греда – не е заплатен налог МПС.
Не може да бъде, персонално съм направил превода още през март дружно с налог здания и такса боклук, че и с 5 % отстъпка.
„ Не се тормозете, тук в прилежащия хипермаркет има изипей, ще се върнете до минути, дори няма да Ви местя колата, споделя техникът. И прибавя – то с по банков път постоянно има разминавания, ще го уточните. “ Какво са 5-10 мин., пред мен е един цялостен очарователно заоблачен ден. Справка на касата за разплащания обаче демонстрира, че
против ЕГН-то ми няма отговорности
Проверявам за всеки случай и брачната половинка - нищо не дължи. Обратно в пункта за прегледи. Любезният човек подвига плещи и на собствен ред ми вади разпечатка, с която системата ме отхвърля.
„ Не сте единствен, случва се всеки ден, – успокоява ме техникът. Връщаме клиенти за дължими стотинки. Ние не виждаме какъв брой имат да заплащат, само че не могат да минат обзор, до момента в който не изчистят сметката. “
И доброжелателно ме поучава да отида в Изчислителния център за информация на гишетата за локални налози и такси. Е, постанова се да преместя колата, с цел да освободя бокса. Започвам да се напъвам от чувството по какъв начин времето ми се изплъзва и ще прекарам още най-малко час-два за разтъкаване в опит
да изясня другояче изцяло ясна обстановка.
За всеки случай се отклонявам вкъщи да изнамеря разпечатките, с които съм се разплатил с общината. Жена ми у дома може сол да няма, но списък събира от десетилетия.
Само чака да изтърва някоя записка, че да я подреди в пликче, джобче, директория...от настоящи месечни сметки, до архаични гаранционни карти на праисторически домашен уреди, от дълго време излезли от строя и от вкъщи ни.
Ето, не ме подведе моето момиче – всичко е тук, въоръжен съм и аз на собствен ред с същински доказателства за изрядността ми като съзнателен поданик. Няма да отида като някой мушлек
с голи ръце и да фъфля по гишетата.
В паричния салон, както си му е редът, тегля билетче – 131-ти номер. Какво желая, по това време на деня – обед минава, обикновено. Звучи глас като ехтене от бинго зала – заповядайте на гише...а, идва ми редът.
Обяснявам на касиерката, демонстрирам моята разпечатка от платежните за локалните си налози, както и тази с отхвърли от пункта за годишни механически прегледи. Момичето чука по клавишите и блества в усмивка.
„ Да, имате да плащате 1 /една/ стотинка “. Онемявам. Оглупявам! Моля я да повтори. Не съзнавам по какъв начин дълбая в портфейла си и изваждам дължимата сума. Получавам и документ. И си потеглям ослепял от яд.
Момент, господине. Тука има още една такса за кучето Ви. Две стотинки, апелирам. “ И принтерът към този момент чатка новата разписка за кучето ми, което умря през 2013 година Кой знае какво му е на горкото момиче зад това гише, щом продължава толкоз цинично да се смее, до момента в който ми пожелава прелестен ден.
Такъв миг, уважаеми читателю, не се изпуска. Той е като да те връхлети историята. Само че не героичните събития от учебниците, а сивата простащина на големия дял съпътстващи жертви на всички велики събития. Онези милиони нещастници, търсещи отговор на въпроса Защо аз, за какво навръх мен.
Не сдържах яростта си и с цялостно гърло разгласих пред всички в паричния салон по какъв начин изплащам дълга си за колата в размер на 1 /една/ стотинка, плюс 2 /две стотинки налог за умрялото си куче, за което не съм имал благоразумието да заявявам гибелта му пред управляващите.
Даже не се и пробвах да припомня, че за кучешките две ст. е изтекла 5-годишна отминалост.
Оповестих на всеослушание, че съм извършил гражданския си дълг към община Варна, не с цел да предизвикам състрадание, не с цел да прикани за помощ, а тъй като по ужасно от самия парадокс е само безсилието да го предотвратиш и да предпазиш други да попаднат в него.
Никой не може да бъде защитен от безумия.
Едни ги сътворяват, други стават жертви. Познайте в тази корелация къде е общинската администрация, която поради първата вълна от COVID19 удължи периода за заплащане на локални налози и такси с отстъпка до юни, призоваваше да се заплаща по банков път.
Създаде организация, при която в паричните салони да не се стичат доста хора и да се излагат на заразен риск. Достатъчна е единствено една дирекция локални налози и такси, даже не цялата, не и половината.
Достатъчен е даже единствено един единствен човек с глава на раменете си да се досети, че стотинките могат да бъдат прихванати от бъдещи заплащания. Аз и фамилията ми всяка година плащаме налози да седем парцела и най-малко две коли, тези колосално скъпи стотинки можеше да се начислят към всяка една от тези сметки. Вместо това - един долнокачествен и недомислен софтуер
трансформира стотици варненци в длъжници,
чиито отговорности не костват колкото хартията на квитанциите, с които се разплащат. Точно като кацата с меда, на която й стига една лъжичка катран.
По тази прилика тъкмо един компютър с една развеселена касиерка, бодната до него, са задоволителни, с цел да изтръгнат кмета от рисковата илюзия, че всеки ден и час работи за добруването на съгражданите си. А те, съгражданите му, попаднали в парадокса, с отвращение да обобщават – такава е системата.
Надвечер прекосих през годишния механически обзор без забележки. По единомислещото мнение на техниците – ударих дъното с безспорен връх – в никакъв случай до този миг не са прибирали клиент поради толкоз дребна сума.
Просто тъй като няма по-малка парична единица от моята скъпа една стотинка. Плюс още две за умрялото ми куче.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ