Вижте за какво мечтае Светльо от Варна, който живее в барака с размери на кучешка колиба
Varna24.bg Помните ли лъчезарния неработоспособен Светльо от Варна, за който Varna24.bg ви описа през август предходната година? След обявата, доста хора подадоха ръка на младия мъж, който живее в колиба с размери на огромна кучешка барака на ул. " Роза " в Цветния квартал.
Добри хора му помогнаха с пари, артикули, доставиха му диспенсър за вода, сложиха му химическа тоалетна, получи и нова инвалидна количка, която стои извън, тъй като в бараката не може да се побере.
Големият проблем на 30-годишния мъж в инвалидна количка обаче остана. Сиракът, израснал по обществените домове, живее, при извънредно мизерни условия в бараката, която съумял да купи на погашение преди години. Тя обаче се разпада. Покривът е потрошен, подът пропаднал преди дни, няма прозорци, а баня му дават един път или два пъти месечно положителни хора, живеещи наоколо.
8 години Светльо заплаща индустриален ток, защото бараката е със статут на търговски обет. Едва откакто в медиите се дава публичност, чиновници на Енергото се смиляват и на благосклонност вземат решение казуса. Условията на живот обаче за младия мъж са ужасяващи. Бараката му е толкоз тясна, че той даже не може да опъне краката си, когато спи. А другояче, въпреки и в инвалидна количка, той не се предава. Продава дребни бижута на близкия пазар, води деен обществен живот, върви в близкия учебен двор, с цел да се грижи самичък за рехабилитацията си и има сериозен прогрес. Младият мъж се радва на обичта на хората в близост, а измежду помощниците му са няколко деца с положителни сърца, които идват всеки ден, с цел да му оказват помощ в почистването на бараката.
Ето какво показа Светльо пред кореспондент на Varna24.bg :
" Искам да благодаря на всички хора, които ми подадоха ръка. Мечтата ми е да си имам едно непретенциозно жилище, тъй като бараката се разпада и ми вали вътре през зимата и в дъжда. Децата, които идват да ми оказват помощ видяха, че се боря самичък и пожелаха да ми оказват помощ. Тези деца ме обичат като татко и аз ги обичам като мои деца. Благодарение на тях се усещам по-спокоен, по-усмихнат и по-щастлив. От Община Варна също ми помогнаха, обслужва ме обществен патронаж. Оттам ми предложиха да ме настанят в Дом " Гергана ", само че аз отхвърлих, тъй като нуждая се да пребивавам измежду хората тук, да се усещам пълностоен и да повеждам обществен живот. Расъл съм по домове, имам неприятни мемоари, страдала съм доста, останало ми е черно леке оттова, не желая да се връщам в дом още веднъж, а и аз съм младеж, не мога да пребивавам в такава среда. Вадя си хляба с труд и по този начин считам да е и отсега нататък. Най-голямата ми фантазия обаче е да имам своя стаичка, с естествени условия на живот, с баня и тоалетна, а бараката да си я направя мое магазинче. Ако това се случи ще бъда най-щастливия човек на света ", показа Светльо.
Какво още сподели младият мъж вижте във видеото!
При предпочитание за помощ можете да се обърнете към Даниела Иванова на тел. 0889 681 227
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Добри хора му помогнаха с пари, артикули, доставиха му диспенсър за вода, сложиха му химическа тоалетна, получи и нова инвалидна количка, която стои извън, тъй като в бараката не може да се побере.
Големият проблем на 30-годишния мъж в инвалидна количка обаче остана. Сиракът, израснал по обществените домове, живее, при извънредно мизерни условия в бараката, която съумял да купи на погашение преди години. Тя обаче се разпада. Покривът е потрошен, подът пропаднал преди дни, няма прозорци, а баня му дават един път или два пъти месечно положителни хора, живеещи наоколо.
8 години Светльо заплаща индустриален ток, защото бараката е със статут на търговски обет. Едва откакто в медиите се дава публичност, чиновници на Енергото се смиляват и на благосклонност вземат решение казуса. Условията на живот обаче за младия мъж са ужасяващи. Бараката му е толкоз тясна, че той даже не може да опъне краката си, когато спи. А другояче, въпреки и в инвалидна количка, той не се предава. Продава дребни бижута на близкия пазар, води деен обществен живот, върви в близкия учебен двор, с цел да се грижи самичък за рехабилитацията си и има сериозен прогрес. Младият мъж се радва на обичта на хората в близост, а измежду помощниците му са няколко деца с положителни сърца, които идват всеки ден, с цел да му оказват помощ в почистването на бараката.
Ето какво показа Светльо пред кореспондент на Varna24.bg :
" Искам да благодаря на всички хора, които ми подадоха ръка. Мечтата ми е да си имам едно непретенциозно жилище, тъй като бараката се разпада и ми вали вътре през зимата и в дъжда. Децата, които идват да ми оказват помощ видяха, че се боря самичък и пожелаха да ми оказват помощ. Тези деца ме обичат като татко и аз ги обичам като мои деца. Благодарение на тях се усещам по-спокоен, по-усмихнат и по-щастлив. От Община Варна също ми помогнаха, обслужва ме обществен патронаж. Оттам ми предложиха да ме настанят в Дом " Гергана ", само че аз отхвърлих, тъй като нуждая се да пребивавам измежду хората тук, да се усещам пълностоен и да повеждам обществен живот. Расъл съм по домове, имам неприятни мемоари, страдала съм доста, останало ми е черно леке оттова, не желая да се връщам в дом още веднъж, а и аз съм младеж, не мога да пребивавам в такава среда. Вадя си хляба с труд и по този начин считам да е и отсега нататък. Най-голямата ми фантазия обаче е да имам своя стаичка, с естествени условия на живот, с баня и тоалетна, а бараката да си я направя мое магазинче. Ако това се случи ще бъда най-щастливия човек на света ", показа Светльо.
Какво още сподели младият мъж вижте във видеото!
При предпочитание за помощ можете да се обърнете към Даниела Иванова на тел. 0889 681 227
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ