Варна отбеляза 150 г. от рождението на един от най-големите си герои
Varna24.bg Днес с боен обред и поднасяне на венци и цветя, тържествено бе маркирана 150-ата годишнина от рождението на капитан I сан Димитър Добрев, съобщи кореспондент на Varna24.bg . Инициативата бе на Военноморския музей и командването на Военноморските сили.
Честването се състоя пред паметника на героя, вдигнат до Военноморския музей. На събитието участва кмета на града Иван Портних, районните кметове, представители на Министерство на вътрешните работи, на Военноморски сили и на църквата. Всички те сервираха цветя като респект към делото на кап. Добрев.
С името на капитан I сан Димитър Добрев е обвързвано достойното и сполучливо присъединяване на флота в Балканската война (1912 - 1913 г.), а за идните генерации български военни моряци е недостигнат пример за флотоводец.
Кап. Добрев като доброволец взе участие в Сръбско-българската война (1885 г.), а като юнкер - в детронирането на княз Александър I Батенберг.
На 1 януари 1889 година е създаден в първо офицерско звание "подпоручик " и още през същата година постъпва на работа във Флотилията и Морската част в Русе.
През 1896-1897 година Добрев следва и приключва сполучливо Кралското торпедно учебно заведение в Пола (Австро-Унгария).
През октомври 1899 година към този момент е вахтен офицер и завеждащ торпедното въоръжение на образователния крайцер "Надежда ".
На 15 октомври 1903 година Добрев идва в Санкт Петербург и е причислен в Морския офицерски артилерийски клас в Кронщад.
Обучението е с времетраене една година. Още при започване на 1904 година Добрев се готви на взе участие в руско-японската война с концепцията, че в случай че не преживее една морска война, каква употребява има от ученето.
Към 1903-1904 година Д. Добрев е надъхан песимистично за кариерата си като офицер в българския флот. "Тук ще стана един академик, с цел да тлея след това отново във Варна ", написа той от Кронщад. Добрев доближава даже до концепцията да остане на съветска работа.
С такова разбиране и въодушевление през април 1904 година Добрев изпраща доклад до Военното министерство с молба да му бъде позволено корабоплаване в съветската Втора Тихоокеанска ескадра. Предварително той получава единодушието на началника на Учебно-артилерийския отряд и началника на Главния морски щаб.
В рапорта си подпоручик Добрев развива мисълта, че за него и българското морско офицерство ще бъде забавна ролята на подводниците. Този клас кораби преди малко прохожда с доста повреди.
През август 1904 година му е позволено да бъде командирован за на практика занятия в далечно корабоплаване с съветския флот. През юни-юли 1904 година подпоручик Добрев плава с броненосеца "Николай I " и крайцера "Владимир Мономах ". На 2 август с. година е причислен в екипажа на крайцера "Дмитрий Донской ". Корабът е строен през 1885 година Има водоизместване 6200 тона, скорост от 17 възела. Въоръжен е с 32 оръдия и 5 торпедни апарати. Носи 825 тона ресурс от въглища. Заедно с крайцера "Адмирал Нахимов " е най-старият транспортен съд в отряда.
На 2(15) октомври 1904 година Втора Тихоокеанска ескадра поема от пристанище Либава на Балтийско море към Владивосток. Командир на групата военни кораби е контраадмирал Зинови Петрович Рождественски.
След дългия преход до Далечния изток, на 15 май 1905 година корабът на Добрев влиза в пердах с японски миноносци, губи сражението, бива потънал и Добрев попада в плен.
На 30 октомври е предаден на съветските управляващи и отплава за Владивосток. Оттам - за Санкт Петербург, където идва на 30 ноември 1905 година През месец февруари 1906 година се завръща в България, където е награден с българския медал "Св. Александър " IV степен с мечове и с съветския медал "Св. Владимир " IV степен с мечове и бант "за показани от него особени подвизи на смелост и всеотдайност в багра с японския флот на 14-15 май 1905 година "
Димитър Добрев става поредно е шеф на Морското учебно заведение (1906-1908 г.), шеф на преносимата защита, пълководец на крайцера "Надежда ".
Уволнен е от флота през 1911 година
През Балканската война (1912-1913 г.) е върнат на работа като шеф на преносимата защита. Командва отряда миноносци, който на 7 ноември 1912 година нападна сполучливо турски крайцер "Хамидие ".
След войната капитан I сан Димитър Добрев напуща флота и дълги години работи като юрист във В. Търново.
Умира на 11 април 1944 година във Велико Търново.
Честването се състоя пред паметника на героя, вдигнат до Военноморския музей. На събитието участва кмета на града Иван Портних, районните кметове, представители на Министерство на вътрешните работи, на Военноморски сили и на църквата. Всички те сервираха цветя като респект към делото на кап. Добрев.
С името на капитан I сан Димитър Добрев е обвързвано достойното и сполучливо присъединяване на флота в Балканската война (1912 - 1913 г.), а за идните генерации български военни моряци е недостигнат пример за флотоводец.
Кап. Добрев като доброволец взе участие в Сръбско-българската война (1885 г.), а като юнкер - в детронирането на княз Александър I Батенберг.
На 1 януари 1889 година е създаден в първо офицерско звание "подпоручик " и още през същата година постъпва на работа във Флотилията и Морската част в Русе.
През 1896-1897 година Добрев следва и приключва сполучливо Кралското торпедно учебно заведение в Пола (Австро-Унгария).
През октомври 1899 година към този момент е вахтен офицер и завеждащ торпедното въоръжение на образователния крайцер "Надежда ".
На 15 октомври 1903 година Добрев идва в Санкт Петербург и е причислен в Морския офицерски артилерийски клас в Кронщад.
Обучението е с времетраене една година. Още при започване на 1904 година Добрев се готви на взе участие в руско-японската война с концепцията, че в случай че не преживее една морска война, каква употребява има от ученето.
Към 1903-1904 година Д. Добрев е надъхан песимистично за кариерата си като офицер в българския флот. "Тук ще стана един академик, с цел да тлея след това отново във Варна ", написа той от Кронщад. Добрев доближава даже до концепцията да остане на съветска работа.
С такова разбиране и въодушевление през април 1904 година Добрев изпраща доклад до Военното министерство с молба да му бъде позволено корабоплаване в съветската Втора Тихоокеанска ескадра. Предварително той получава единодушието на началника на Учебно-артилерийския отряд и началника на Главния морски щаб.
В рапорта си подпоручик Добрев развива мисълта, че за него и българското морско офицерство ще бъде забавна ролята на подводниците. Този клас кораби преди малко прохожда с доста повреди.
През август 1904 година му е позволено да бъде командирован за на практика занятия в далечно корабоплаване с съветския флот. През юни-юли 1904 година подпоручик Добрев плава с броненосеца "Николай I " и крайцера "Владимир Мономах ". На 2 август с. година е причислен в екипажа на крайцера "Дмитрий Донской ". Корабът е строен през 1885 година Има водоизместване 6200 тона, скорост от 17 възела. Въоръжен е с 32 оръдия и 5 торпедни апарати. Носи 825 тона ресурс от въглища. Заедно с крайцера "Адмирал Нахимов " е най-старият транспортен съд в отряда.
На 2(15) октомври 1904 година Втора Тихоокеанска ескадра поема от пристанище Либава на Балтийско море към Владивосток. Командир на групата военни кораби е контраадмирал Зинови Петрович Рождественски.
След дългия преход до Далечния изток, на 15 май 1905 година корабът на Добрев влиза в пердах с японски миноносци, губи сражението, бива потънал и Добрев попада в плен.
На 30 октомври е предаден на съветските управляващи и отплава за Владивосток. Оттам - за Санкт Петербург, където идва на 30 ноември 1905 година През месец февруари 1906 година се завръща в България, където е награден с българския медал "Св. Александър " IV степен с мечове и с съветския медал "Св. Владимир " IV степен с мечове и бант "за показани от него особени подвизи на смелост и всеотдайност в багра с японския флот на 14-15 май 1905 година "
Димитър Добрев става поредно е шеф на Морското учебно заведение (1906-1908 г.), шеф на преносимата защита, пълководец на крайцера "Надежда ".
Уволнен е от флота през 1911 година
През Балканската война (1912-1913 г.) е върнат на работа като шеф на преносимата защита. Командва отряда миноносци, който на 7 ноември 1912 година нападна сполучливо турски крайцер "Хамидие ".
След войната капитан I сан Димитър Добрев напуща флота и дълги години работи като юрист във В. Търново.
Умира на 11 април 1944 година във Велико Търново.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ