Конверсията вдъхва нов живот на занемарените градски зони
Варна изкопира Пловдив: Вижте какво са намислили СНИМКИ
Пловдивският предприемач Стефан Папалезов подвигна „ Кепитъл Сити Център ” до Бетонния мост върху основите на остарял тютюнев склад. Днес предприемачът се заема с реконструкцията на различен емблематичен за Пловдив тютюнев склад - този на Магърдич Томасян, с което продължава процесът на регенерация в региона.
Тенденцията на регенерация, или преработка, на някогашни занемарени или изоставени градски зони или обособени здания е позната в доста европейски градове. Това е процесът, при който с разрастването на полисите остарели промишлени зони, монументи на културата, казарми, мини или сметища последователно губят своята функционалност. Чрез въпросната преработка те се преустройват в паркове, в места за бизнес или нови технологии, в атракции, в зони за спорт или в жилищни комплекси от ново потомство. И по този начин „ заживяват ” още веднъж. С друга функционалност.
Урбанистите настояват, че регенерацията е най-модерният и цивилизационен метод и той води до същинско градско възобновяване. Процесът може да промени образа на редица градове и още нещо - да им помогне да притеглят нови вложения. Това е пътят да се увеличи и качеството на живота в тях.
Какво съставлява самата регенерация?
Регенерацията, или градското възобновяване, е една нова промишленост, обвързвана с възобновяване на градската среда. Най-общо казано, това е развой, който усъвършенства положението на западнали региони и подкрепя хора, изпаднали в тежко обществено състояние. Това може да стане посредством публично-частни партньорства или с присъединяване на жителите.
Процесът се контролира в Общинските проекти за развиване и посредством така наречен Интегриран проект. В тях има редица хрумвания за това по какъв начин да се промени предназначението на терени и здания, изгубили обичайните си функционалности, които се нуждаят от възобновяване, реорганизация и рационализация. Как се случват нещата в Пловдив? Интегрираният проект зададе визията на Пловдив за 20 година напред, като заложи три зони на влияние, в които да усвояваме пари по Оперативна програма " Региони в напредък ". Така за Пловдив бяха обезпечени 80 млн. за обектите от Интегриран план за градско възстановяване и развит и други 18 млн. за поправки в учебни заведения и детски градини. Друг е въпросът, че от заложеното в Интегриран план за градско възстановяване и развит се работи само в карето зад Стария град, сред булевардите " Марица-юг ", " Източен " и " Кн. Мария Луиза ", тъй като локалната власт не се оправи с другите две зони за влияние - Гладно поле и региона на Централна гара. Така, най-малко досега, частните бизнесмени остават с крачка напред пред Общината
в опита да обновяват занемарените елементи на Пловдив. Каква е обстановката в „ Гладно поле ”? Голямата концепция, заложена в Интегриран план за градско възстановяване и развит (Интегриран проект за градско възобновяване и развитие), е пустите земи на кв. „ Гладно поле ” да се преобразят във високотехнологичен парк по сходство на модерното сити в Ню Йорк. В „ Гладно поле ” трябваше да се развият административни здания, площадни пространства, доста зеленина и места за просвета. До 2020 година тук се възнамерява да започва построяването на първичната инфраструктура - окабеляване, подземна инфраструктура и други информационни структури. Проблемът обаче е, че огромна част от парцелите в територията към момента са на Министерството на защитата и процедурите по актуването им като общински все удрят на камък.
Оказва се, че сходна е обстановката и на други места.
Днес Министерството на защитата разполага с над 700 парцела в страната -терени и здания, които е поставило в графата „ с отпаднала нужда ". Общата повърхност е близо 13 хиляди дка, върху които има над 11 хиляди здания в не изключително положително положение. Близо до обитаеми места са към 1000 дка. Някои ще бъдат продадени, за други ще бъде учредено право на градеж, като министерството ще резервира собствеността върху земята, а върху трети ще строи самото ведомство ”, изясни урбанистът Белин Моллов. За да се случи конверсията обаче, локалните управляващи би трябвало добре да познават ресурсите, с които разполагат.
„ Европейската процедура през последните 30 години демонстрира огромно многообразие от образци за сполучливо преустрояване на сходни терени. В обособените страни се възползват от средствата по Кохезионната политика -конкретно от Европейския фонд за районно развиване ”, изясни арх. Моллов. Той посочи, че значимо изискване в тази ситуация е зоната да бъде включена в някой от локалните проекти за развиване - какъвто е казусът с „ Гладно поле ", което попада в „ зоната с капацитет за икономическо развиване ” в Интегриран план за градско възстановяване и развит. До момента обаче няма приключена процедура по деактуването на военните терени в интерес на общината - нужните устройствени процедури също не са завършили. Затова специалистите споделят, че Община Пловдив ще получи финансова поддръжка от Оперативна програма “Регионално развитие” едвам тогава, когато плануваните обществени вложения в „ Гладно поле ” са в „ синергия ” с привлечения частен интерес.
Тютюневият град се оказа в още по-сложна обстановка
Той не съумя да влезе в Интегрирания проект за градско възобновяване и развиване (ИПГВР) и по този начин неговата регенерация зависи от положителната колаборация сред притежателите на хранилища, Общината и фондация „ Пловдив 2019 “. Добрата вест е, че се работи в тази посока. Част от вложителите учредиха свое съдружие с идеална цел „ Тютюнев град - Пловдив “. Организацията към този момент работи по идеята - първата стъпка е, че изготви тримерен макет на Тютюневия град с размер 4 кв. м. Проектът се финансира от вложителите, а снимането е направено от едно от най-хубавите архитектурни студия у нас. Очаква се работна комисия от НИНКН да се запознае със снимането и макета. При реализиране на консенсус този труд ще бъде включен в Общия организационен проект на Пловдив и ще стане база за разработване на Специфичните правила за зоната. Те ще контролират параметрите на застрояването в нея: т.е. всички бъдещи планове ще се вършат по избрани правила, съгласувани с Министерство на културата и НИНКН. Правилата ще са годни за всички вложители. Само това е пътят да се запазят образът и идентичността на Тютюневия град, безапелационни са от Сдружението.
Пловдивският предприемач Стефан Папалезов подвигна „ Кепитъл Сити Център ” до Бетонния мост върху основите на остарял тютюнев склад. Днес предприемачът се заема с реконструкцията на различен емблематичен за Пловдив тютюнев склад - този на Магърдич Томасян, с което продължава процесът на регенерация в региона.
Тенденцията на регенерация, или преработка, на някогашни занемарени или изоставени градски зони или обособени здания е позната в доста европейски градове. Това е процесът, при който с разрастването на полисите остарели промишлени зони, монументи на културата, казарми, мини или сметища последователно губят своята функционалност. Чрез въпросната преработка те се преустройват в паркове, в места за бизнес или нови технологии, в атракции, в зони за спорт или в жилищни комплекси от ново потомство. И по този начин „ заживяват ” още веднъж. С друга функционалност.
Урбанистите настояват, че регенерацията е най-модерният и цивилизационен метод и той води до същинско градско възобновяване. Процесът може да промени образа на редица градове и още нещо - да им помогне да притеглят нови вложения. Това е пътят да се увеличи и качеството на живота в тях.
Какво съставлява самата регенерация?
Регенерацията, или градското възобновяване, е една нова промишленост, обвързвана с възобновяване на градската среда. Най-общо казано, това е развой, който усъвършенства положението на западнали региони и подкрепя хора, изпаднали в тежко обществено състояние. Това може да стане посредством публично-частни партньорства или с присъединяване на жителите.
Процесът се контролира в Общинските проекти за развиване и посредством така наречен Интегриран проект. В тях има редица хрумвания за това по какъв начин да се промени предназначението на терени и здания, изгубили обичайните си функционалности, които се нуждаят от възобновяване, реорганизация и рационализация. Как се случват нещата в Пловдив? Интегрираният проект зададе визията на Пловдив за 20 година напред, като заложи три зони на влияние, в които да усвояваме пари по Оперативна програма " Региони в напредък ". Така за Пловдив бяха обезпечени 80 млн. за обектите от Интегриран план за градско възстановяване и развит и други 18 млн. за поправки в учебни заведения и детски градини. Друг е въпросът, че от заложеното в Интегриран план за градско възстановяване и развит се работи само в карето зад Стария град, сред булевардите " Марица-юг ", " Източен " и " Кн. Мария Луиза ", тъй като локалната власт не се оправи с другите две зони за влияние - Гладно поле и региона на Централна гара. Така, най-малко досега, частните бизнесмени остават с крачка напред пред Общината
в опита да обновяват занемарените елементи на Пловдив. Каква е обстановката в „ Гладно поле ”? Голямата концепция, заложена в Интегриран план за градско възстановяване и развит (Интегриран проект за градско възобновяване и развитие), е пустите земи на кв. „ Гладно поле ” да се преобразят във високотехнологичен парк по сходство на модерното сити в Ню Йорк. В „ Гладно поле ” трябваше да се развият административни здания, площадни пространства, доста зеленина и места за просвета. До 2020 година тук се възнамерява да започва построяването на първичната инфраструктура - окабеляване, подземна инфраструктура и други информационни структури. Проблемът обаче е, че огромна част от парцелите в територията към момента са на Министерството на защитата и процедурите по актуването им като общински все удрят на камък.
Оказва се, че сходна е обстановката и на други места.
Днес Министерството на защитата разполага с над 700 парцела в страната -терени и здания, които е поставило в графата „ с отпаднала нужда ". Общата повърхност е близо 13 хиляди дка, върху които има над 11 хиляди здания в не изключително положително положение. Близо до обитаеми места са към 1000 дка. Някои ще бъдат продадени, за други ще бъде учредено право на градеж, като министерството ще резервира собствеността върху земята, а върху трети ще строи самото ведомство ”, изясни урбанистът Белин Моллов. За да се случи конверсията обаче, локалните управляващи би трябвало добре да познават ресурсите, с които разполагат.
„ Европейската процедура през последните 30 години демонстрира огромно многообразие от образци за сполучливо преустрояване на сходни терени. В обособените страни се възползват от средствата по Кохезионната политика -конкретно от Европейския фонд за районно развиване ”, изясни арх. Моллов. Той посочи, че значимо изискване в тази ситуация е зоната да бъде включена в някой от локалните проекти за развиване - какъвто е казусът с „ Гладно поле ", което попада в „ зоната с капацитет за икономическо развиване ” в Интегриран план за градско възстановяване и развит. До момента обаче няма приключена процедура по деактуването на военните терени в интерес на общината - нужните устройствени процедури също не са завършили. Затова специалистите споделят, че Община Пловдив ще получи финансова поддръжка от Оперативна програма “Регионално развитие” едвам тогава, когато плануваните обществени вложения в „ Гладно поле ” са в „ синергия ” с привлечения частен интерес.
Тютюневият град се оказа в още по-сложна обстановка
Той не съумя да влезе в Интегрирания проект за градско възобновяване и развиване (ИПГВР) и по този начин неговата регенерация зависи от положителната колаборация сред притежателите на хранилища, Общината и фондация „ Пловдив 2019 “. Добрата вест е, че се работи в тази посока. Част от вложителите учредиха свое съдружие с идеална цел „ Тютюнев град - Пловдив “. Организацията към този момент работи по идеята - първата стъпка е, че изготви тримерен макет на Тютюневия град с размер 4 кв. м. Проектът се финансира от вложителите, а снимането е направено от едно от най-хубавите архитектурни студия у нас. Очаква се работна комисия от НИНКН да се запознае със снимането и макета. При реализиране на консенсус този труд ще бъде включен в Общия организационен проект на Пловдив и ще стане база за разработване на Специфичните правила за зоната. Те ще контролират параметрите на застрояването в нея: т.е. всички бъдещи планове ще се вършат по избрани правила, съгласувани с Министерство на културата и НИНКН. Правилата ще са годни за всички вложители. Само това е пътят да се запазят образът и идентичността на Тютюневия град, безапелационни са от Сдружението.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ