ОКОНЧАТЕЛНО: Потвърдиха присъда за прокурор Райна Бачева
Върховният касационен съд удостовери присъдата на прокурорката Райна Бачева, оповестиха от пресцентъра на Върховен касационен съд.
Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в действие въззивната присъда на Софийския апелативен съд. Решението е дефинитивно.
Делото е формирано по касационната тъжба на Райна Бачева. С присъда на Специализирания углавен съд тя е приета за отговорна в това, че в интервала от 27.01.2013 година до 31.01.2013 година склонявала младшия прокурор Анита Д. да наруши свое служебно обвързване по отношение на правораздаването, като приключи наказателно произвеждане, по което е наблюдаващ прокурор. На подсъдимата е наложено наказване „ отнемане от независимост “ за период от 6 месеца с изпитателен период от 3 година Оправдана е по другите повдигнати обвинявания. С въззивната присъда е анулирана отчасти първоинстанционната, като Райна Бачева е приета за отговорна и в това, че на 25.06.2015 година като орган на власт – прокурор в Районна прокуратура – Благоевград, осуетила наказателно гонене против Владислав Е. Наложено ѝ е наказване „ отнемане от независимост “ за 6 месеца с изпитателен период от 3 година В останалата част присъдата е доказана. На Бачева е несъмнено общо наказване „ отнемане от независимост “ за период от 6 месеца с изпитателен период от 3 години.
Тричленният състав на Върховен касационен съд приема касационната тъжба за неоснователна. Твърдението, че единствен директен доказателствен източник са показанията на свидетелката Анита Д., които са мултиплицирани в голям брой други производни доказателства, съдържащи се в показания на заинтригувани очевидци – небезпристрастен административен началник и подвластни от него прокурори, е неточно и не се поддържа от материалите по делото. Възприетите от решаващите съдилища в действителност данни, съдържащи се в показанията на свидетелката Г.-И. – че Анита Д. е споделила с нея в качеството ѝ на ментор за двата си телефонни диалога с подсъдимата и за тяхното наличие, че Райна Бачева се е свързала с Г.-И. посредством мобилно приложение и е упорствала пред нея точно в битието ѝ на ментор на Анита Д., че наказателното произвеждане против Николинка В. за машинация следва да бъде прекъснато, защото се касае за гражданско-правен спор, както и че на идващия ден директно и директно е възприела позвъняването на подсъдимата и извършения от нея диалог с Анита Д. по същия въпрос, съдържат както директни и косвени, по този начин и първоначални и производни доказателства. Съдилищата по обстоятелствата в детайли са разискали показанията на свидетелките както поотделно, по този начин и в тяхната взаимосвързаност, решили са ги от позиция на тяхната поредност, логика, резистентност във времето, вътрешна и взаимна непротиворечивост, наблюдавали са връзката им с писмените доказателства, установяващи обстоятелствата, че подсъдимата е била наблюдаващ прокурор по посоченото досъдебно произвеждане преди командироването ѝ в СРП и че го е прекратила с разпореждане, което е било анулирано при осъществения правосъден надзор от районния съд, и с съображение са ги кредитирали като достоверни доказателствени източници.
В претекстовете на Върховен касационен съд се споделя, че при откритите по безспорен метод с годни доказателствени средства в действителност положения от двете инстанции материалният закон е прибавен вярно. Съдържанието на диалозите, които Райна Бачева е провела с Анита Д., подхождат на изпълнителното действие „ склоняване “ по член 289 Наказателен кодекс. С решителност те са форма на психическо влияние от страна на подсъдимата, ориентирано към мотивирането на Анита Д. като наблюдаващ прокурор по досъдебното произвеждане да наруши служебните си отговорности и да реши делото по метод, противоположен на вътрешното ѝ разбиране. „ И откакто всички наказателно виновни лица следва да се въздържат от оказването на влияние върху душeвността на лицата, осъществяващи правораздавателна активност при осъществяване на служебните им отговорности, то това в още по-голяма степен се отнася за самите магистрати във връзка с делата, обсъждани и решавани от техните сътрудници “, безапелационни са висшите съдии.
По отношение на второто обвиняване тричленният състав на Върховен касационен съд установи, че САС е извел нови в действителност положения, с каквото пълномощие разполага. Според тях Владислав Е., който предизвикал ПТП на пешеходна пътека с потърпевша пешеходка, се обадил на сътрудника си К., за който всички знаели, че е в близки връзки с Райна Бачева, обяснил му за случилото се, потърсил подпомагане от него и след извършения диалог се успокоил. Според висшите съдии и за това закононарушение САС не е позволил нарушавания на процесуалните правила във връзка със събирането, разбора и оценката на доказателствената маса.
В решението на Върховен касационен съд се споделя, че материалният закон е прибавен вярно при откритата по делото фактология – че Райна Бачева в качеството ѝ на дежурен прокурор, а затова и на орган на власт, е разпоредила вместо да стартира досъдебно произвеждане с първо деяние по следствие – оглед на местопрестъпление (каквато е трайно откритата процедура в Районната прокуратура – Благоевград в случаите на пътно-транспортни произшествия), да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на Владислав Е. за позволено нарушаване по ЗДвП след ходатайството в негова изгода на очевидеца К. и преди да бъде обяснен типът на телесното увреждане на потърпевшата посредством наложителната за това експертиза. Подсъдимата е осъществила формата на изпълнително действие по член 288 Наказателен кодекс – разстройване на наказателното произвеждане, тъй като е основала спънки за своевременното ангажиране на наказателната отговорност на Владислав Е., както и за застраховане на нужни за наказателното произвеждане доказателства, които биха могли да бъдат събрани посредством оглед на местопроизшествието. Според висшите съдии откритата от САС фактическа конюнктура и най-много обстоятелствата, от които решаващият съд е извел директния предумисъл и специфичната цел на подсъдимата, не разрешават въобще да се разисква хипотезата на осъществено от нея дисциплинарно нарушаване и оправдаването ѝ от касационния съд на това съображение, още по-малко – тъй като осъщественото от нея действие не е незаконно заради справедлива или субективна несъставомерност.
Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в действие въззивната присъда на Софийския апелативен съд. Решението е дефинитивно.
Делото е формирано по касационната тъжба на Райна Бачева. С присъда на Специализирания углавен съд тя е приета за отговорна в това, че в интервала от 27.01.2013 година до 31.01.2013 година склонявала младшия прокурор Анита Д. да наруши свое служебно обвързване по отношение на правораздаването, като приключи наказателно произвеждане, по което е наблюдаващ прокурор. На подсъдимата е наложено наказване „ отнемане от независимост “ за период от 6 месеца с изпитателен период от 3 година Оправдана е по другите повдигнати обвинявания. С въззивната присъда е анулирана отчасти първоинстанционната, като Райна Бачева е приета за отговорна и в това, че на 25.06.2015 година като орган на власт – прокурор в Районна прокуратура – Благоевград, осуетила наказателно гонене против Владислав Е. Наложено ѝ е наказване „ отнемане от независимост “ за 6 месеца с изпитателен период от 3 година В останалата част присъдата е доказана. На Бачева е несъмнено общо наказване „ отнемане от независимост “ за период от 6 месеца с изпитателен период от 3 години.
Тричленният състав на Върховен касационен съд приема касационната тъжба за неоснователна. Твърдението, че единствен директен доказателствен източник са показанията на свидетелката Анита Д., които са мултиплицирани в голям брой други производни доказателства, съдържащи се в показания на заинтригувани очевидци – небезпристрастен административен началник и подвластни от него прокурори, е неточно и не се поддържа от материалите по делото. Възприетите от решаващите съдилища в действителност данни, съдържащи се в показанията на свидетелката Г.-И. – че Анита Д. е споделила с нея в качеството ѝ на ментор за двата си телефонни диалога с подсъдимата и за тяхното наличие, че Райна Бачева се е свързала с Г.-И. посредством мобилно приложение и е упорствала пред нея точно в битието ѝ на ментор на Анита Д., че наказателното произвеждане против Николинка В. за машинация следва да бъде прекъснато, защото се касае за гражданско-правен спор, както и че на идващия ден директно и директно е възприела позвъняването на подсъдимата и извършения от нея диалог с Анита Д. по същия въпрос, съдържат както директни и косвени, по този начин и първоначални и производни доказателства. Съдилищата по обстоятелствата в детайли са разискали показанията на свидетелките както поотделно, по този начин и в тяхната взаимосвързаност, решили са ги от позиция на тяхната поредност, логика, резистентност във времето, вътрешна и взаимна непротиворечивост, наблюдавали са връзката им с писмените доказателства, установяващи обстоятелствата, че подсъдимата е била наблюдаващ прокурор по посоченото досъдебно произвеждане преди командироването ѝ в СРП и че го е прекратила с разпореждане, което е било анулирано при осъществения правосъден надзор от районния съд, и с съображение са ги кредитирали като достоверни доказателствени източници.
В претекстовете на Върховен касационен съд се споделя, че при откритите по безспорен метод с годни доказателствени средства в действителност положения от двете инстанции материалният закон е прибавен вярно. Съдържанието на диалозите, които Райна Бачева е провела с Анита Д., подхождат на изпълнителното действие „ склоняване “ по член 289 Наказателен кодекс. С решителност те са форма на психическо влияние от страна на подсъдимата, ориентирано към мотивирането на Анита Д. като наблюдаващ прокурор по досъдебното произвеждане да наруши служебните си отговорности и да реши делото по метод, противоположен на вътрешното ѝ разбиране. „ И откакто всички наказателно виновни лица следва да се въздържат от оказването на влияние върху душeвността на лицата, осъществяващи правораздавателна активност при осъществяване на служебните им отговорности, то това в още по-голяма степен се отнася за самите магистрати във връзка с делата, обсъждани и решавани от техните сътрудници “, безапелационни са висшите съдии.
По отношение на второто обвиняване тричленният състав на Върховен касационен съд установи, че САС е извел нови в действителност положения, с каквото пълномощие разполага. Според тях Владислав Е., който предизвикал ПТП на пешеходна пътека с потърпевша пешеходка, се обадил на сътрудника си К., за който всички знаели, че е в близки връзки с Райна Бачева, обяснил му за случилото се, потърсил подпомагане от него и след извършения диалог се успокоил. Според висшите съдии и за това закононарушение САС не е позволил нарушавания на процесуалните правила във връзка със събирането, разбора и оценката на доказателствената маса.
В решението на Върховен касационен съд се споделя, че материалният закон е прибавен вярно при откритата по делото фактология – че Райна Бачева в качеството ѝ на дежурен прокурор, а затова и на орган на власт, е разпоредила вместо да стартира досъдебно произвеждане с първо деяние по следствие – оглед на местопрестъпление (каквато е трайно откритата процедура в Районната прокуратура – Благоевград в случаите на пътно-транспортни произшествия), да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на Владислав Е. за позволено нарушаване по ЗДвП след ходатайството в негова изгода на очевидеца К. и преди да бъде обяснен типът на телесното увреждане на потърпевшата посредством наложителната за това експертиза. Подсъдимата е осъществила формата на изпълнително действие по член 288 Наказателен кодекс – разстройване на наказателното произвеждане, тъй като е основала спънки за своевременното ангажиране на наказателната отговорност на Владислав Е., както и за застраховане на нужни за наказателното произвеждане доказателства, които биха могли да бъдат събрани посредством оглед на местопроизшествието. Според висшите съдии откритата от САС фактическа конюнктура и най-много обстоятелствата, от които решаващият съд е извел директния предумисъл и специфичната цел на подсъдимата, не разрешават въобще да се разисква хипотезата на осъществено от нея дисциплинарно нарушаване и оправдаването ѝ от касационния съд на това съображение, още по-малко – тъй като осъщественото от нея действие не е незаконно заради справедлива или субективна несъставомерност.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ