Върховният касационен съд отказа да разглежда делото за собствеността на

...
Върховният касационен съд отказа да разглежда делото за собствеността на
Коментари Харесай

Съдът окончателно даде на държавата стопанството на двореца Врана

Върховният касационен съд отхвърли да преглежда делото за собствеността на стопанството на резиденция " Врана " и парцелът остава дефинитивно в ръцете на страната, написа Mediapool .

Върховен касационен съд остави в действие решението на Софийския апелативен съд , който излезе със сходни претекстове като тези по другите каузи за " царската реставрация " – парцелът не е бил персонална благосъстоятелност на монарсите, а на Интендантството на Цивилната листа на Царя, която е била държавна институция.

Това значи, че парцелите не са били персонална благосъстоятелност на царете, а на страната.

По делото има доказателства, че стопанството " Врана " е било ръководено от " служители ". То е поддържано от наемни служащи и чиновници, на които е било заплащано от Интендантството.

" От развъждането на цветя и продажба на селскостопански артикули са осъществени доходи, които са внасяни в държавния бюджет ", се показва в решението на Върховен касационен съд.

Върховният касационен съд осъжда Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок да платят и 161 хиляди лева разходи на страната за юристи.

Досега съдът е признал собствеността на страната върху дворците " Кричим ", " Саръгьол " и " Ситняково ". Все още се водят делата за " Царска Бистрица ", двореца " Врана " и 16 500 дка гори в Рила. Стопанството на двореца " Врана ", което бе известно като стопанството на Управление безопасност и охрана (Пето управление н по времето на тоталитаризма, в никакъв случай не е било връщано на Сакскобургготски. Съдебното дело стартира по техен иск да бъдат приети за притежатели на 1 414 дка земи край резиденция " Врана ". Симеон Сакскобургготски и сестра му съдеха държавното сдружение " Врана " ЕАД. Делото за двореца " Врана " към момента продължава. Резиденцията бе първият реституиран " царски " парцел през 2001 година със заповед на тогавашния столичен кмет Стефан Софиянски. Веднага след реституцията Симеон Сакскобургготски подари парка " Врана " на Столичната община, само че си резервира правото на прилагане. Сега паркът е отворен за гости през уикенда. Въпреки че страната печели всички каузи на своя територия за собствеността на " царските парцели ", то не по този начин стоят нещата с делото, което Симеон и сестра му заведоха против България в съда в Страсбург.

В средата на април Европейският съд по правата на индивида отхвърли жалбата на семейството Сакскобургготски за дейностите на българската страна по основния проблем с реституцията на резиденция " Кричим ". Делото в Страсбург обаче ще продължи по жалбите на Симеон II и сестра му Мария-Луиза Хробок поради наложения през 2009 година от Народното събрание мораториум върху продажбата и комерсиалната приложимост на така наречен " царски парцели ". Сакскобургготски и България получиха период до края на септември, с цел да се спогодят по делото преди съдът да се произнесе дефинитивно. Делото за резиденция " Кричим " бе основно за разплитане на възела с делата за парцелите на Симеон II и сестра му. На три инстанции българският съд разгласи, че резиденцията е строена с пари на Интендантството. Магистратите одобриха, че няма доказателства, че парцелът е строен с персонални пари на царете, а това е станало с държавни средства. С тези причини реституционните искания на Сакскобургготски бяха отхвърлени. Казусът " Кричим " повлече в тази посока и решенията на българските съдилища за останалите парцели. Какво се чака от Страсбург? България може да бъде накарана да заплаща обилни компенсации на Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок поради наложения през 2009 година мораториум. Той бе гласуван от Народното събрание в първите месеци на първото държавно управление на ГЕРБ.

По гледище на водача на РЗС Яне Янев, който в този момент е консултант на премиера Бойко Борисов, Народното събрание гласоподава мораториум върху продажбата и комерсиалната приложимост на всички парцели, върнати от страната на Сакскобургготски. Мораториумът трябваше да е краткотраен, до приемането на закон, който да уреди въпросът с тези парцели. Целта на възбраната бе да се обезпечат правосъдните каузи. Мораториумът обаче не е анулиран към този момент близо девет годин, а закон няма. Пред съда в Страсбург царската фамилия жали, че мораториумът ги е сложил в обстановка на правна неустановеност по отношение на собствеността им и методите за нейното потребление. Те нямат право на достъп до съд, с цел да жалят мораториума, защото българският съд не може да се произнася върху това решение на Народното събрание. Съдът в Страсбург ще реши дали България е позволила нарушаване на отбраната на собствеността, правото на обективен развой и правото на заслужено обезщетение. Ще се прегледат решенията на българските съдилища, които признават страната като притежател на дворците " Саръгьол " и " Ситняково ". За разлика от резиденцията " Кричим ", те към този момент бяха върнати от страната на Сакскобургготски, а след това му бяха отнети след решението на съда. В края на предходната година Сакскобургготски предложи на страната извънсъдебно съглашение поради делото в Страсбург. Тогава се заприказва за приемане на специфичен закон за царските парцели и даже за компенсиране на царската фамилия, само че самодейността бе пресечена преди началото на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз.

 
Източник: petel.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР